Само една трета от българите подкрепят влизане в еврозоната
Борисов остава най-одобряваният водач на партия в България, до момента в който рейтингът на основния прокурор Сотир Цацаров е на дъното си
Още по тематиката
Премиерът Бойко Борисов, дружно с група министри и член на Българска народна банка, е на среща с Волфганг Шойбле
Обратното преброяване стартира, а София още няма концепция какво тъкмо ще желае да прави, когато задава дневния ред на съюза
България ще направи нужното да е от страните " на първа скорост в Европейски Съюз ", даде обещание Борисов след срещата си с немския канцлер
Макрон е заречен поддръжка на българските услия да се интегрира в еврозоната и Шенген, когато всички критерии бъдат изпълнени
Ивайло Калфин подсети, че банковият съюз и другите механизми за финансов контрол са принадлежности, от които " ние срамежливо се дърпаме "
Българите желаят по-силна интеграция в Европейския съюз (ЕС), само че имат терзания към възможното влизане на страната в еврозоната и едвам една трета от тях поддържат сходен ход. Поляризирано е и мнението дали България би трябвало да влезе в Шенген, като по-голяма част от обществото счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие.
Това са част от изводите от първото изследване на публичните настройки на организация " Алфа Рисърч ", взаимно с " Нова Тв ", след старта на 44-ото Народно заседание и образуването на третия кабинет " Борисов ". Изследването е извършено от 12 до 22 юни сред 1024 души и е представително за страната.
Данните демонстрират, че българите споделят внимателен оптимизъм за политическото и икономическото развиване на България на фона на сериозните провокации пред района и Европейски Съюз. В страната има моментно политическо успокоение, като държавното управление и министър председателят започват с доверие съвсем идентично с това на кабинета " Борисов 2 ", а Народното събрание съумява да понижи до известна степен извънредно високите равнища на сдържаност. Въпреки това обаче доверието в институциите остава извънредно ниско.
Европейски страхове
Доминиращата ориентировка на българското общество остава проевропейска и, макар вълната от шовинизъм, приобщеността към Европейски Съюз се възприема като главен фактор, който може да подсигурява сигурност в обстановката на множеството световни опасности и по-добро икономическо развиване, означават от " Алфа Рисърч ". Нещо повече - разтърсванията в Европейски Съюз към Брекзит накланят от ден на ден везните на публичното мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на Европейски Съюз.
Почти половината българи споделят мнението, че в случай че България желае да бъде част от страните на така наречен " първа скорост " в Европейски Съюз, тя би трябвало да се причисли към Шенген и еврозоната. В същото време обаче, по-голяма част от българското общество счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие в шенгенското пространство, като изключително мощно сериозно е мнението за съществуването на господство на закона и битка с корупцията.
И в случай че въпреки всичко утвърждението за участие в Шенген господства над неодобрението - 50% по отношение на 23%, то наклонността е противоположна за участието в еврозоната. Само една трета (32%) считат, че страната би трябвало да влезе в елитния европейски клуб, а 43% са срещу. Причината е евентуално в неналичието на задоволително информация и непознаването на изгодите, което провокират съществени терзания - да вземем за пример опасения за повишение на цените.
По-тясната интеграция в Европейски Съюз е един от въпросите, по които има значително разминаване в позициите на обособените електорални групи. Категорични последователи на доближаването с Европейски Съюз са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии. Обратно – измежду съперниците на тази теза се открояват гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Воля " и " Обединени патриоти ".
Председателството като късмет
Доста по-сериозен публичен консенсус има във връзка с идното при започване на идната година председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Половината от българите го правят оценка като доста значимо и че страната ни би трябвало оптимално да се възползва от него. Тази позиция не се споделя единствено от последователите на Българска социалистическа партия, за които то е условност, на която не би трябвало да се обръща внимание. Същевременно гласоподавателите на Движение за права и свободи всеобщо нямат мнение по тематиката.
Ангажиментите на България по председателството се виждат най-много в извеждане и слагане за разискване на значими за страната цели и предложение на съответни политики на ниво Европейски Съюз.
Позициите на държавното управление
Месец откакто пое ръководството държавното управление има утвърждение от 23% против 33% отрицание – ниво, аналогично на това, от което започва и " Борисов 2 ". Нормално за началото на един управнически мандат, забележителна част от хората към момента не са в положение да изразят мнение за работата на кабинета и все още.
Първите отзиви за работата на министрите ги обособява в три групи: добре познати от предходните две държавни управления на ГЕРБ министри с позитивна оценка; министри, чиято работа към момента не е позната на обществото, заради което дребна част от хората показват мнение за тях - това е най-голямата група от към 10 – 12 членове на кабинета; министри, които управляват натоварените със мощни публични упования сфери и не получават заема на доверие, от който се употребяват другите им сътрудници. Така преобладаващо сериозно е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева, към икономическия - Емил Караниколов към здравния - Николай Петров. Поредица изяви на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат сериозно и му отреждат място измежду минимум сполучливите членове на кабинета. Същевременно известността на вицепремиера Томислав Дончев, с най-висока оценка измежду министрите, има необикновени характерности - той притегля поддръжка от разнообразни политически симпатизанти, като бележи и самобитен " връх " по ниска степен на отрицание (едва 1.5%), напълно нетипична за отношението към политиката и политическото у нас.
Външно-политическата интензивност на държавното управление в първите седмици от сформирането му получава общо утвърждение. Укрепването на позициите в границите на Европейски Съюз обаче е обвързвано с решение на вътрешно-политически проблеми - изключително в обезпечаване господство на закона и битка с корупцията, които, както и в предходния мандат, не престават да се възприемат като уязвимост на ръководството. Именно това несъгласие поляризира и отношението към държавното управление като цяло и към обособени негови представители.
Премиерът Борисов резервира съизмеримо с интервала на предходното ръководство доверие от 32% и съмнение от 35%. С тази поддръжка той остава най-одобрявания политически водач, само че следван близко от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). Всички останали партийни водачи, както парламентарни, по този начин и извънпарламентарни, резервират прекомерно лимитирана социална поддръжка.
ГЕРБ остава най-подкрепяната политическа партия с към 6% преднина пред Българска социалистическа партия.
Прокуратурата - от ден на ден на дъното
Оценката за активността на институциите удостоверява наклонността към трайно ниско доверие в тях. Изключение прави само президентът Радев, който резервира утвърждение от 57% против 12% отрицание. Народното събрание започва мандата си с 15% позитивни оценки против 39% негативни, като въпреки всичко съумява да понижи сериозните оценки с 20 на 100. С сходно ниво на доверие се употребява и ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев.
Изключително едва остава доверието в основния прокурор и правосъдната система, което години наред гравитира към едни и същи ниска равнища. Очевидно нито една от противостоящите страни не е съумяла да убеди публичното мнение в своята идея, вследствие на което се задълбочава чувството за липса на дейно правораздаване и правдивост, пишат социолозите. Едва 8% е утвърждението за основния прокурор Сотир Цацаров, а с 1 % повече - за съда.
Още по тематиката
Премиерът Бойко Борисов, дружно с група министри и член на Българска народна банка, е на среща с Волфганг Шойбле
Обратното преброяване стартира, а София още няма концепция какво тъкмо ще желае да прави, когато задава дневния ред на съюза
България ще направи нужното да е от страните " на първа скорост в Европейски Съюз ", даде обещание Борисов след срещата си с немския канцлер
Макрон е заречен поддръжка на българските услия да се интегрира в еврозоната и Шенген, когато всички критерии бъдат изпълнени
Ивайло Калфин подсети, че банковият съюз и другите механизми за финансов контрол са принадлежности, от които " ние срамежливо се дърпаме "
Българите желаят по-силна интеграция в Европейския съюз (ЕС), само че имат терзания към възможното влизане на страната в еврозоната и едвам една трета от тях поддържат сходен ход. Поляризирано е и мнението дали България би трябвало да влезе в Шенген, като по-голяма част от обществото счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие.
Това са част от изводите от първото изследване на публичните настройки на организация " Алфа Рисърч ", взаимно с " Нова Тв ", след старта на 44-ото Народно заседание и образуването на третия кабинет " Борисов ". Изследването е извършено от 12 до 22 юни сред 1024 души и е представително за страната.
Данните демонстрират, че българите споделят внимателен оптимизъм за политическото и икономическото развиване на България на фона на сериозните провокации пред района и Европейски Съюз. В страната има моментно политическо успокоение, като държавното управление и министър председателят започват с доверие съвсем идентично с това на кабинета " Борисов 2 ", а Народното събрание съумява да понижи до известна степен извънредно високите равнища на сдържаност. Въпреки това обаче доверието в институциите остава извънредно ниско.
Европейски страхове
Доминиращата ориентировка на българското общество остава проевропейска и, макар вълната от шовинизъм, приобщеността към Европейски Съюз се възприема като главен фактор, който може да подсигурява сигурност в обстановката на множеството световни опасности и по-добро икономическо развиване, означават от " Алфа Рисърч ". Нещо повече - разтърсванията в Европейски Съюз към Брекзит накланят от ден на ден везните на публичното мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на Европейски Съюз.
Почти половината българи споделят мнението, че в случай че България желае да бъде част от страните на така наречен " първа скорост " в Европейски Съюз, тя би трябвало да се причисли към Шенген и еврозоната. В същото време обаче, по-голяма част от българското общество счита, че страната ни не извършва изцяло критериите за участие в шенгенското пространство, като изключително мощно сериозно е мнението за съществуването на господство на закона и битка с корупцията.
И в случай че въпреки всичко утвърждението за участие в Шенген господства над неодобрението - 50% по отношение на 23%, то наклонността е противоположна за участието в еврозоната. Само една трета (32%) считат, че страната би трябвало да влезе в елитния европейски клуб, а 43% са срещу. Причината е евентуално в неналичието на задоволително информация и непознаването на изгодите, което провокират съществени терзания - да вземем за пример опасения за повишение на цените.
По-тясната интеграция в Европейски Съюз е един от въпросите, по които има значително разминаване в позициите на обособените електорални групи. Категорични последователи на доближаването с Европейски Съюз са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии. Обратно – измежду съперниците на тази теза се открояват гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Воля " и " Обединени патриоти ".
Председателството като късмет
Доста по-сериозен публичен консенсус има във връзка с идното при започване на идната година председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Половината от българите го правят оценка като доста значимо и че страната ни би трябвало оптимално да се възползва от него. Тази позиция не се споделя единствено от последователите на Българска социалистическа партия, за които то е условност, на която не би трябвало да се обръща внимание. Същевременно гласоподавателите на Движение за права и свободи всеобщо нямат мнение по тематиката.
Ангажиментите на България по председателството се виждат най-много в извеждане и слагане за разискване на значими за страната цели и предложение на съответни политики на ниво Европейски Съюз.
Позициите на държавното управление
Месец откакто пое ръководството държавното управление има утвърждение от 23% против 33% отрицание – ниво, аналогично на това, от което започва и " Борисов 2 ". Нормално за началото на един управнически мандат, забележителна част от хората към момента не са в положение да изразят мнение за работата на кабинета и все още.
Първите отзиви за работата на министрите ги обособява в три групи: добре познати от предходните две държавни управления на ГЕРБ министри с позитивна оценка; министри, чиято работа към момента не е позната на обществото, заради което дребна част от хората показват мнение за тях - това е най-голямата група от към 10 – 12 членове на кабинета; министри, които управляват натоварените със мощни публични упования сфери и не получават заема на доверие, от който се употребяват другите им сътрудници. Така преобладаващо сериозно е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева, към икономическия - Емил Караниколов към здравния - Николай Петров. Поредица изяви на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат сериозно и му отреждат място измежду минимум сполучливите членове на кабинета. Същевременно известността на вицепремиера Томислав Дончев, с най-висока оценка измежду министрите, има необикновени характерности - той притегля поддръжка от разнообразни политически симпатизанти, като бележи и самобитен " връх " по ниска степен на отрицание (едва 1.5%), напълно нетипична за отношението към политиката и политическото у нас.
Външно-политическата интензивност на държавното управление в първите седмици от сформирането му получава общо утвърждение. Укрепването на позициите в границите на Европейски Съюз обаче е обвързвано с решение на вътрешно-политически проблеми - изключително в обезпечаване господство на закона и битка с корупцията, които, както и в предходния мандат, не престават да се възприемат като уязвимост на ръководството. Именно това несъгласие поляризира и отношението към държавното управление като цяло и към обособени негови представители.
Премиерът Борисов резервира съизмеримо с интервала на предходното ръководство доверие от 32% и съмнение от 35%. С тази поддръжка той остава най-одобрявания политически водач, само че следван близко от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). Всички останали партийни водачи, както парламентарни, по този начин и извънпарламентарни, резервират прекомерно лимитирана социална поддръжка.
ГЕРБ остава най-подкрепяната политическа партия с към 6% преднина пред Българска социалистическа партия.
Прокуратурата - от ден на ден на дъното
Оценката за активността на институциите удостоверява наклонността към трайно ниско доверие в тях. Изключение прави само президентът Радев, който резервира утвърждение от 57% против 12% отрицание. Народното събрание започва мандата си с 15% позитивни оценки против 39% негативни, като въпреки всичко съумява да понижи сериозните оценки с 20 на 100. С сходно ниво на доверие се употребява и ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев.
Изключително едва остава доверието в основния прокурор и правосъдната система, което години наред гравитира към едни и същи ниска равнища. Очевидно нито една от противостоящите страни не е съумяла да убеди публичното мнение в своята идея, вследствие на което се задълбочава чувството за липса на дейно правораздаване и правдивост, пишат социолозите. Едва 8% е утвърждението за основния прокурор Сотир Цацаров, а с 1 % повече - за съда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ