Белазелков не притежава необходимия интегритет за конституционен съдия
Борислав Белазелков е „ ослепителен правист “ с близо 40-годишен професионален опит. Така стартират претекстовете, с които от „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “ предложиха пенсионирания магистрат от Върховния касационен съд за парламентарен арбитър. Дали обаче дългата кариера няма да се окаже „ ахилесовата пета “ на претендента и дали ПП-ДБ не пращат в Конституционен съд магистрат, чийто професионален път не е почнал с помощта на верността към тоталитарния режим и Българска комунистическа партия, пита в новия си брой в. " Труд ".
Биографичната информация на Белазелков сочи, че приключва право в далечната 1981-ва година. Непосредствено по-късно става правосъден претендент, а в интервала 1984-1986 година е съдия-изпълнител в Софийския областен съд. През 1986 година става и аспирант в Юридическия факултет на Алма Матер. По същото време към този момент е назначен и за арбитър в СРС.
Първото нещо, което Борислав Белазелков би трябвало да направи при идното чуване в Народното събрание този четвъртък е да признае - бил ли е член на Българска комунистическа партия, когато влиза в правосъдната система? Общоизвестен факт е, че да станеш магистрат в годините на комунистическия режим, а и да запишеш аспирантура в Университета, не би било допустимо без височайшата воля на комунистическата партия. Нещо повече, съгласно Закона за устройство на съдилищата, работил по това време, с цел да стане арбитър Белазелков е трябвало да има нужните „ политически качества “. Всъщност, още веднъж съгласно Закона за устройство на съдилищата в Народната република, назначението на Белазелков като арбитър е било допустимо по два метода – с решение на Народното събрание или когато то не е заседавало - с разпореждане на Държавния съвет, управителен от генералния секретар на Българска комунистическа партия.
Тази, прикрита част от биографията на Борислав Белазелков, за интервала преди 10-ти ноември 1989-та година, влиза в остра колизия с възгледите на водачите на „ Промяната “ и изключително на „ Демократична България “, които през годините на своята политическа кариера неведнъж са се разгласявали за лустрация или са твърдели, че неналичието на такава в правосъдната система, е измежду аргументите за ниското публично доверие в правораздаването.
Отговорът за комунистическия интервал в кариерата на някогашния висш магистрат е значим и от историческа позиция, тъй като е реалност, че единици са били тези съдии преди 10-ти ноември, които са били без партиен билет. Това удостоверява през 2016 година в свое изявление за издание на Съюза на съдиите в България, дългогодишният арбитър, член на Висшия правосъден съвет и някогашен парламентарен арбитър Людмил Нейков: „ След 10-ти ноември първото нещо, което съдиите трябваше да създадем, беше да подпишем заявления за деполитизация...Какво да ви кажа... мъчно, мъчно се растеше в тези години като не си партиен член. Винаги, за всички длъжности се избраха на първо място партийни членове...не знам дали ви е известно – всеки арбитър се одобряваше от окръжния или градския комитет на партията, за долните съдилища. А пък във Върховния съд, с цел да бъдеш назначен, трябваше да бъдеш координиран, да има резолюция “Съгласен ” от Централен комитет на Българска комунистическа партия. “ Куриозното в тази ситуация, че единствено година преди Людмил Нейков да даде това изявление за изданието на ССБ, ръководител на съсловната магистратска организация е точно Борислав Белазелков.
Всъщност и по-близката история демонстрира – по какъв начин претендентът на ПП-ДБ за парламентарен арбитър умее да лавира, съгласно настоящата обстановка. В навечерието на избора на ръководител на Върховен касационен съд преди девет години, Борислав Белазелков дава изявление за уеб страницата „ Медиапул “, в което енергично пази кандидатурата на арбитър Павлина Панова против съперника й за поста Лозан Панов. „ Това, което ме смущава, е мотивацията на сътрудника Лозан Панов. Той се изживява малко като " дялан камък ", споделя Белазелков в качеството си на ръководител на ССБ, критикувайки Панов, че от арбитър във Върховния административен съд желае да оглави Върховен касационен съд. „ Аз не мога да схвана мотивацията му (на Лозан Панов-бел.ред.) да оглави Върховен касационен съд след седемгодишно спиране и със стаж на областен и областен арбитър “, продължава офанзивата си против кандидатурата на Панов – Борислав Белазелков.
Какво обаче се случва? Натискът върху Висш съдебен съвет, в който интензивно взе участие ръководената по това време от Белазелков съдийска организация, се проваля и Панов е определен за ръководител на Касационния съд. Само 11 месеца по-късно, Белазелков ще не помни терзанията си за „ предрешения избор на арбитър №1 “ и ще застане на стълбите пред Съдебната палата, където ССБ провежда митинг в поддръжка на политизирания се в това време ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Превратностите обаче не свършват дотук. Защото през 2021 година, когато Белазелков навършва пределната възраст за магистрат – 65 години и се пенсионира, точно Лозан Панов, в качеството си на ръководител на Върховен касационен съд, респективно председателстващ съвещанията на Съдийската гилдия на кадровия орган, прави предложение на магистрата да бъде връчен медал „ Стара планина “. И до през днешния ден обаче Белазелков не е награден от президента, само че явно моралните му правила позволяват да одобри да бъде номиниран от човек, за който е считал, че не е заслужен за заемания пост.
Интервюто за „ Медиапул “ на Борислав Белазелков и последвалите събития, с изключение на, че демонстрират образно до каква степен кардинални и морално устойчиви са възгледите му, е скъпо и с това, че актуалният претендент за парламентарен арбитър на процедура оправдава упражняването на напън над самостоятелните държавни органи, в съответната обстановка против Висш съдебен съвет. „ Какво в обществото се случва, без да се упражни напън? Въпросът е не дали се оказва напън, а дали натискът е законосъобразен или не. Дали натискът, който се оказва, е в вярната посока или не. Те какво желаят? Да оставим в обществото да се случва каквото ще… “, споделя Белазелков, който като висш арбитър по това време би следвало да съблюдава неутралитет, тъй като призванието му не е било да упражнява напън, а да отсъжда – до каква степен един напън е законосъобразен или не.
В същото изявление Белазелков атакува и депутатите за избора на членове от парламентарната квота на Висш съдебен съвет: „ гласуването на депутатите нямаше нищо общо с представянето на претендентите. Един се показа ослепително, само че не получи гласове, различен мънка, само че беше определен... " Каква подигравка си прави ориста – в този момент Белазелков чака поддръжка точно от депутатите, с цел да влезе в Конституционен съд за идващите седем години.
Прикритата „ комунистическа “ част от професионалната биография на Борислав Белазелков и ясно откритите обстоятелства, че е подготвен с лекост да се откаже от обществено декларирани позиции, с оглед избрани политически и лобистки ползи, недвусмислено демонстрират неналичието на по този начин нужния интегритет, който един парламентарен арбитър би следвало да има. Още повече, че съгласно самата Конституция за член на Конституционен съд следва да се избират адвокати с „ високи нравствени качества “. Дали Белазелков ги има, приключва публикаията си в. " Труд ".
Биографичната информация на Белазелков сочи, че приключва право в далечната 1981-ва година. Непосредствено по-късно става правосъден претендент, а в интервала 1984-1986 година е съдия-изпълнител в Софийския областен съд. През 1986 година става и аспирант в Юридическия факултет на Алма Матер. По същото време към този момент е назначен и за арбитър в СРС.
Първото нещо, което Борислав Белазелков би трябвало да направи при идното чуване в Народното събрание този четвъртък е да признае - бил ли е член на Българска комунистическа партия, когато влиза в правосъдната система? Общоизвестен факт е, че да станеш магистрат в годините на комунистическия режим, а и да запишеш аспирантура в Университета, не би било допустимо без височайшата воля на комунистическата партия. Нещо повече, съгласно Закона за устройство на съдилищата, работил по това време, с цел да стане арбитър Белазелков е трябвало да има нужните „ политически качества “. Всъщност, още веднъж съгласно Закона за устройство на съдилищата в Народната република, назначението на Белазелков като арбитър е било допустимо по два метода – с решение на Народното събрание или когато то не е заседавало - с разпореждане на Държавния съвет, управителен от генералния секретар на Българска комунистическа партия.
Тази, прикрита част от биографията на Борислав Белазелков, за интервала преди 10-ти ноември 1989-та година, влиза в остра колизия с възгледите на водачите на „ Промяната “ и изключително на „ Демократична България “, които през годините на своята политическа кариера неведнъж са се разгласявали за лустрация или са твърдели, че неналичието на такава в правосъдната система, е измежду аргументите за ниското публично доверие в правораздаването.
Отговорът за комунистическия интервал в кариерата на някогашния висш магистрат е значим и от историческа позиция, тъй като е реалност, че единици са били тези съдии преди 10-ти ноември, които са били без партиен билет. Това удостоверява през 2016 година в свое изявление за издание на Съюза на съдиите в България, дългогодишният арбитър, член на Висшия правосъден съвет и някогашен парламентарен арбитър Людмил Нейков: „ След 10-ти ноември първото нещо, което съдиите трябваше да създадем, беше да подпишем заявления за деполитизация...Какво да ви кажа... мъчно, мъчно се растеше в тези години като не си партиен член. Винаги, за всички длъжности се избраха на първо място партийни членове...не знам дали ви е известно – всеки арбитър се одобряваше от окръжния или градския комитет на партията, за долните съдилища. А пък във Върховния съд, с цел да бъдеш назначен, трябваше да бъдеш координиран, да има резолюция “Съгласен ” от Централен комитет на Българска комунистическа партия. “ Куриозното в тази ситуация, че единствено година преди Людмил Нейков да даде това изявление за изданието на ССБ, ръководител на съсловната магистратска организация е точно Борислав Белазелков.
Всъщност и по-близката история демонстрира – по какъв начин претендентът на ПП-ДБ за парламентарен арбитър умее да лавира, съгласно настоящата обстановка. В навечерието на избора на ръководител на Върховен касационен съд преди девет години, Борислав Белазелков дава изявление за уеб страницата „ Медиапул “, в което енергично пази кандидатурата на арбитър Павлина Панова против съперника й за поста Лозан Панов. „ Това, което ме смущава, е мотивацията на сътрудника Лозан Панов. Той се изживява малко като " дялан камък ", споделя Белазелков в качеството си на ръководител на ССБ, критикувайки Панов, че от арбитър във Върховния административен съд желае да оглави Върховен касационен съд. „ Аз не мога да схвана мотивацията му (на Лозан Панов-бел.ред.) да оглави Върховен касационен съд след седемгодишно спиране и със стаж на областен и областен арбитър “, продължава офанзивата си против кандидатурата на Панов – Борислав Белазелков.
Какво обаче се случва? Натискът върху Висш съдебен съвет, в който интензивно взе участие ръководената по това време от Белазелков съдийска организация, се проваля и Панов е определен за ръководител на Касационния съд. Само 11 месеца по-късно, Белазелков ще не помни терзанията си за „ предрешения избор на арбитър №1 “ и ще застане на стълбите пред Съдебната палата, където ССБ провежда митинг в поддръжка на политизирания се в това време ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Превратностите обаче не свършват дотук. Защото през 2021 година, когато Белазелков навършва пределната възраст за магистрат – 65 години и се пенсионира, точно Лозан Панов, в качеството си на ръководител на Върховен касационен съд, респективно председателстващ съвещанията на Съдийската гилдия на кадровия орган, прави предложение на магистрата да бъде връчен медал „ Стара планина “. И до през днешния ден обаче Белазелков не е награден от президента, само че явно моралните му правила позволяват да одобри да бъде номиниран от човек, за който е считал, че не е заслужен за заемания пост.
Интервюто за „ Медиапул “ на Борислав Белазелков и последвалите събития, с изключение на, че демонстрират образно до каква степен кардинални и морално устойчиви са възгледите му, е скъпо и с това, че актуалният претендент за парламентарен арбитър на процедура оправдава упражняването на напън над самостоятелните държавни органи, в съответната обстановка против Висш съдебен съвет. „ Какво в обществото се случва, без да се упражни напън? Въпросът е не дали се оказва напън, а дали натискът е законосъобразен или не. Дали натискът, който се оказва, е в вярната посока или не. Те какво желаят? Да оставим в обществото да се случва каквото ще… “, споделя Белазелков, който като висш арбитър по това време би следвало да съблюдава неутралитет, тъй като призванието му не е било да упражнява напън, а да отсъжда – до каква степен един напън е законосъобразен или не.
В същото изявление Белазелков атакува и депутатите за избора на членове от парламентарната квота на Висш съдебен съвет: „ гласуването на депутатите нямаше нищо общо с представянето на претендентите. Един се показа ослепително, само че не получи гласове, различен мънка, само че беше определен... " Каква подигравка си прави ориста – в този момент Белазелков чака поддръжка точно от депутатите, с цел да влезе в Конституционен съд за идващите седем години.
Прикритата „ комунистическа “ част от професионалната биография на Борислав Белазелков и ясно откритите обстоятелства, че е подготвен с лекост да се откаже от обществено декларирани позиции, с оглед избрани политически и лобистки ползи, недвусмислено демонстрират неналичието на по този начин нужния интегритет, който един парламентарен арбитър би следвало да има. Още повече, че съгласно самата Конституция за член на Конституционен съд следва да се избират адвокати с „ високи нравствени качества “. Дали Белазелков ги има, приключва публикаията си в. " Труд ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ