Борис Тадич: Колко блага можеше да ни донесе координацията, ако не общата държава, и на едната, и на другата страна
Борис Тадич е някогашен министър на защитата на общата страна сред Сърбия и Черна гора до 2004 година. Малко по-късно през същата година е определен за президент на Сърбия. Два пъти е бил президент на западната ни съседка от 2004 до 2012 година. По време на неговия мандат се случват доста основни събития освен за Сърбия, само че и за района. Разпада се общата страна сред Сърбия и Черна гора през 2006 година, а през 2008 година Косово афишира своята самостоятелност.
Днес Тадич е опозиционен политик и мощен критик на президента Александър Вучич като го счита за виновен за краха на сръбската народна власт. В изявление за Николай Кръстев Борис Тадич твърди, че независимоста на Косово е довела до днешната война в Украйна.
Българска национална телевизия: Благодаря Ви, че приехте екипа ни и да бъдете наш събеседник. Кажете ни - къде са в този момент Балканите?
Борис Тадич: Балканите не престават да бъдат на границата сред Изтока и Запада. И този развой на европейска интеграция, който трябваше дефинитивно да дефинира Балканите като част от политическия Запад е спрян, на първо място тъй като не се стигна до интеграцията на Сърбия, Черна Гора, Албания, Босна и Херцеговина в Европейския съюз и аз виждам това като огромен проблем в европейската политика, по този начин да кажем и в окончателната вестернизация (западнотизацията) на Балканите, включването на Балканите в общността на страните от Европейския съюз.
Българска национална телевизия: Как съгласно Вас войната в Украйна може да повлияе на процесите в Западните Балкани?
Борис Тадич: Може, и още по какъв начин! И освен при процесите в Западните Балкани, а и в целия черноморски басейн, Каспийско море и зоната по Средиземно море. Видяхме, че незабавно откакто стартира рецесията сред Украйна и Русия, експанзията на Русия против Украйна, президентът на Турция Ердоган изпрати няколко доста нападателни известия към Гърция. Това значи, че един модел на държание, прибавен в тази ситуация на територията на Украйна от страна на Русия, ясно - това е експанзия, незабавно става модел на държание за други държавни ръководители в района, а евентуално и за държавни ръководители на територията на Балканите.
Българска национална телевизия: Това може ли съгласно Вас да докара до радикализирането на Косово?
Борис Тадич: Може, тъй като Косово е замразен спор. Всеки замразен спор може постоянно да експлодира и това е казусът на замразените спорове или по-скоро на тези, които вземат решение проблемите по този метод. Аз мисля, че замразяването на спор не е никакво решение. Имало е точки по света, където това е било просто неизбежно, само че мисля, че би трябвало да е доста значимо това, че успяхме да решим казуса Косово. А с цел да можехме да решим казуса Косово, трябваше да се направи компромисно решение. Но и двете страни да бъдат подготвени за компромисно решение, а и великите сили да имат честността да не не престават едностранните актове, а да има уравновесен метод. За страдание това не се случи през 1999 година! Не се случи и когато западният съюз НАТО бомбардира Сърбия без решение на Съвета за сигурност.
Българска национална телевизия: Казвате да се приложи някакъв компромис. Какво значи съгласно Вас този компромис?
Борис Тадич: Аз предложих още по-комплексен проект на Сърбия, състоящ се от четири точки. Предложих в случай че албанската страна не приема суверенитета на Сърбия в Косово, те могат да се държат по този метод, само че и Сърбия също да има право да третира Косово като част от територията си. И това е единствената точка за по този начин нареченото неразбирателство, която може да има посред ни. От друга страна, аз предложих Северно Косово да има цялостна правосъдна, законодателна и изпълнителна власт, защото има такива решения на територията на Европа. Мисля, че това беше едно стабилно решение, само че за жалост по-късно се стигна до промяна на властта, стигна се до признание на юрисдикцията на Прищина и в Северно Косово и този развой в по-голямата си част беше покрит с понижени благоприятни условия за реализацията му по този начин, както аз го предложих. Но мисля че по този начин или другояче ще би трябвало цялата интернационална общественост още веднъж да се върне към решаването на въпроса за Косово по различен метод, а не с методиката, открита в този миг, тъй като до момента в който тлее един проблем, до момента в който има опция той да се разгори в нов спор, това е неприятно за цяла Европа, а освен за албанците и сърбите, живеещи в Косово и Метохия.
Българска национална телевизия: Но там дрънкат оръжия и от албанската и от сръбската народност. Вие по какъв начин виждате това, във връзка със стабилността на Западните Балкани в този момент?
Борис Тадич: Но освен на албанците и сърбите, само че и на целия свят. Ние видяхме през 2008 година, незабавно след самопровъзгласяването на независимостта на Косово и установяването на един казус, който имаше следствие по това време и в Украйна, и преди този момент в Грузия, южна Осетия и Абхазия, в този момент в Донецк с Луганск, с Херсонска област с Крим. Има доста открити правила. Този принцип не е открит от Русия. Този принцип е открит от Запада, със Съединени американски щати, със страните, които подкрепяха независимостта на Косово, а през днешния ден всички се будим в една нова действителност. Когато това се случи, аз предупреждавах западните си другари, и американските, и европейските другари от Европейския съюз, че ще се отвори кутията на Пандора, предупреждавах, че тъкмо това ще се случи в Украйна и за жалост това се случи. Не беше нужна огромна мъдрост, с цел да се планува това. То беше повече от ясно. Но тогава господстваха някои правила, че се е стигнало до края на историята, че имаме едностранна система в света, надлежно една полярна конструкция на света. Междувременно всичко се промени. Китай трагично израсна в стопански и политически, а и във боен смисъл. Русия се върна на сцената посредством Сирия под една ли друга форма. Ето, в този момент и посредством Украйна в една по-силна и по-брутална форма. Ние живеем в цялостна неопределеност.
Българска национална телевизия: През последните няколко години от ден на ден се приказва за разменяне на територии сред Сърбия и Косово. Доколко това е действително съгласно Вас?
Борис Тадич: В този миг аз не съм сигурен, че е действително решение, само че беше действително решение, действителна беше и подялбата преди повече от десетилетие, когато визионерски сръбски политици предлагаха едно такова решение. Това беше през 60-те и 70-те години. За страдание не се стигна до такова решение. Имаше задоволително пространство в Косово и за сърбите, и за албанците. Тогава, откакто Сърбия върна юрисдикцията на Косово през 1912 година след Балканските войни, само че за жалост, нямаше задоволително мъдрост. Сега се намираме пред по-големи проблеми. Сега нещата са по-сложни, тъй като към този момент не става дума единствено за Косово. Сега в Косово става дума за целия аспект от интернационалните връзки, става дума за въпроса за суверенност, става дума за статута на страна членка на Организация на обединените нации. Следователно, Косово, както и Крим, както и Херсон, както и Луганск и Донецк, и Осетия, и Абхазия съставляват изцяло нови проблеми. Това е рискова обстановка, която е рискова за всички континенти, за всички народи, само че ето, уповавам се, че войната в Украйна, макар че донесе доста несгоди и несгоди, най-малко да разсъни света по въпроса за правилата на интернационалния правов ред, интернационалното право и да разсъни света, когато става въпрос за правилата, по които може да действа светът в бъдеще, без толкоз чести войни и принуждение.
Българска национална телевизия: Дали политиката на Слободан Милошевич е отговорна за увеличение на сърбите в Косово?
Борис Тадич: До огромна степен да. Няма никаква алтернатива, че той направи пагубни неточности, само че сигурно не е единственият провинен за тази обстановка в Косово, нито за провалянето на Сърбия в Косово, както споделят. Милошевич влезе във война с огромните сили на НАТО. Тази война не можеше да приключи с победа, тъй като Сърбия е дребна страна с непълен боен потенциал в този миг през 1999 година се бореше против цялото НАТО. От друга страна, тази война приключи с мирното съглашение в Куманово. Завърши без нарушавания по суша, имаше единствено бомбардиране над Сърбия, което беше опустошително. Това в допълнение резервира човешки животи, само че огромна част от хората от сръбската войска считат, че войната не би могла да приключи по този начин, в случай че НАТО беше опитал териториална инвазия и втурване на свои войски на територията на Сърбия. Трудно ми е да кажа какво щеше да се случи, само че мисля, че всички биха имали огромни жертви. Със сигурност Милошевич имаше най-голяма виновност, задето водеше политика крачка по крачка, остави Сърбия без право на отговор и най-после нашата страна и нашите жители, а и самият той, изпаднаха в обстановка да водят война против най-голямата мощ в света. Има още един факт, който би трябвало да загатна, който не приказва изключително добре за националната ни политика в 20 век, имам поради сръбската политика. Ние сме единствената европейска нация, която е взела участие във всички войни на европейска земя през 20 век. Но още веднъж се връщам на ролята на президента, който трябваше да довърши процеса на помиряване след всички тези разрушения и страшни събития, да откри една зона на мирна територия в Западните Балкани и на Балканите въобще. Това беше моята политика, моето посвещение. Аз назовах тази политика скандинавизация на Балканите, в желанието си да приложа скандинавския модел на държание и помиряване и рационалност на територията на Балканите. Накрая не съумях, тъй като завършиха моите мандати и в страните от Западните Балкани още веднъж пристигнаха на власт представители на националистичната политика от 90-те години.
Българска национална телевизия: Г-н Тадич, към този момент 10 години Сърбия е под управлението на Вашия сътрудник Александър Вучич. Какво значи това за демокрацията във Вашата страна?
Борис Тадич: Ние имаме изцяло противоположни модели за ръководство на страната. Аз се стараех да ръководя страната като президент, а той се старае да господства в страната. Това е огромната разлика. И той се старае да господства безусловно над страната. Това значи, че демокрацията е застрашена. Значи ние имаме цялата финансова система, с която господства един човек и една олигархия на власт и това е неговата партия. Това важи и за медийната конструкция, която е изцяло следена или следена по всички основни точки от страна на Александър Вучич, президента на републиката и неговата Сръбска прогресивна партия. Е, в този момент той може да каже, че това не е единствената система на такава власт в Европа. Имате Унгария, имате Полша, което е правилно. Имате и Русия, и Турция, и от ден на ден се откриват властнически модели на ръководство и недемократични модели на ръководство даже и в страни, които са демократични. Значи, той има и несъмнено оправдание; може да каже, че това е международна наклонност и той следи тези трендове, даже може да каже, че той е представител на „ модерната " вълна в политиката. Но аз мисля, че всичко най-лошо за този метод на ръководство е значителното дълготрайно застрашаване на стабилността на нашето общество и заличаване на самите основи на сръбското общество.
Българска национална телевизия: Добре - по кое време Сърбия ще се върне на тази европейска политика?
Борис Тадич: Аз се надявам при всеки следващи избори, че ще се върне, само че до момента, през последните 10 години не се върна към тази политика. Но аз спадам към поколението на политиците, които в никакъв случай не се предават. Няма предаване, битката продължава. Ще продължим битката безмилостно и до дъно. Не бих желал да се стигне до принуждение, до което се стигаше във вътрешната ни политика през последните 10 години и на първо място от страна на ръководещата коалиция, само че ние ще продължим тази битка.
Българска национална телевизия: Какво мислите за приближаването на Сърбия към Русия, към съветския президент Путин? Това във щета ли е на европейската интеграция на Република Сърбия?
Борис Тадич: Ами тук има симетрична позиция, съответна на други европейски страни, както и България. Знаете, и българите, и сърбите са доста характерни нации. Ние сме два народа, които имат исторически връзки с Русия. В един интервал Русия е подкрепяла повече Сърбия, в различен интервал - повече България и ние бяхме ревностни едни към други, като става въпрос за Русия, като приказваме за историята, а въпреки това, знаете, имаме ползи. Ние не можем да отречем и да пренебрегнем ползите си като става въпрос за Русия. От трета страна Сърбия е тук изключително характерна, има асиметрична позиция. Ние претърпяхме ужасни наказания през 90-те години и тези наказания, съгласно замисъла на западните стратези, трябваше да обиден Милошевич. Те не засегнаха Милошевич. Те в действителност укрепиха неговата власт. Ние, които тогава бяхме в Демократическата партия, се борихме против него със свои сили, само че в действителност бяхме по-слаби след глобите, а не по-силни, с цел да може да се откри народна власт. Така че аз нямам доверие в политиката на наказания, които на процедура са единственият инструмент в политиката на западните страни. Но в случай че се върна на Вашия въпрос в по-широк подтекст, във метафизичен, политически подтекст, Сърбия не може да се отхвърли от връзките си с съветския народ в региона на културата, в региона на стопанската система, в региона на историята. Това е фактическото състояние, били сме близки с Русия, само че Сърбия, според мен, стратегически би трябвало да принадлежи към Западна Европа, би трябвало да принадлежи към Европейския съюз. Ако това не се случи, в случай че не се приключи процесът на интеграция и на Западните Балкани, Европа постоянно ще има на територията на Балканите едва място, което ще бъде подложено на политически инфекции и неустойчивост и ще заплашва самото ѝ действие. Аз разбирам, че през днешния ден Европейският съюз се изправя пред огромни вътрешни проблеми, с икономическа рецесия. Ако Европа има сили да направи всичко това през целия век ще бъде незаместим фактор в световната политика. Ако Европейският съюз не направи това, Европа ще бъде все по-слаба и по-слаба. Както ми се коства, че в този миг тя изгуби добития си престиж. По въпроса за спора в Украйна нямаше начинания на Европейския съюз, нямаше начинания нито по отношение на Русия, нито по отношение на Америка, нито по отношение на Украйна, а Европа единствено следваше Съединени американски щати. А това е европейски спор, това е спор на европейска земя.
Българска национална телевизия: Как ще приключи този спор на европейска земя?
Борис Тадич: 90-те години ние имахме спор на територията на Югославия. Това е спор на европейска територия. Сега е 21 век, 2022 година. Днес имаме спор на територията на доста по-големи страни, в сравнение с беше Югославия. Това е спор на земята на Украйна, който включи страни, които имат към 40 милиона поданици и 130 милиона поданици. Това е отблъскващ факт, който приказва за нашата европейска некадърност рационално да решаваме разногласия, пред които се изправяме. Споровете са нещо обикновено, само че решаването на разногласия е още по-нормално нещо. И тук Европа, Европейският съюз, в това число Русия, Украйна и Беларус не демонстрират дарба да взема решение своите вътрешни проблеми. И това е огромен проблем и би трябвало да осъзнаваме това. Сега ми задайте въпроса по кое време ще бъде решен този проблем, този спор. Ще бъде решен, когато бъдем в положение да осмислим и да си представим спокойно съглашение. Струва ми се, че в този момент никой не може да си показа спокойно съглашение сред Русия и Украйна, а към този момент всички имат доста изострени позиции, което приказва, че този спор най-вероятно ще продължи. Този въпрос е за стратегическите връзки на Изтока и Запада. Това към този момент не е вътрешен въпрос сред славянски нации, за жалост. Защото въпросът за славянската политика тотално се е изгубил някъде в историческите спорове и в политическите процеси на 20 и 21 век. А той е законен въпрос, въпрос за енергийната сигурност, този въпрос е и въпрос за производството на храни за целия свят, това е въпрос за транснационалните коридори и това е въпрос за връзките на Русия и Съединени американски щати. Последно и за Китай, посредством Русия, и Съединени американски щати. Винаги съм бил покровител за предварителна защита на споровете. За страдание, нито Запад, нито Изток, нито Русия, нито Европа, нито Америка, нито Европейският съюз работиха задоволително по предварителна защита на спора и през днешния ден сме в обстановка да се надигнем пред трагични последствия, поради които изключително ние в Сърбия и вие в България евентуално претърпяваме по-трагично тези спорове където родни братя се убиват между тях и основават спор, който ще остави пагубни последствия вътре сред фамилиите, а освен сред украинската и съветската нация.
Българска национална телевизия: Добре, господин Тадич. Сърбия е единствената страна в Европа, която не наложи наказания по отношение на Русия. Как разбирате Вие това?
Борис Тадич: Обясних. Защото ние имаме опит от пагубното деяние на глобите. Ние сме страна, която е страдала от наказания. България не е страдала от наказания, Румъния не страдала от наказания, Полша не е страдала от наказания. Единствено ние страдахме от наказания и знаем, че глобите не са единствено лекарство, глобите са и произвеждане на заболявания. Говоря в народен проект. За страдание, нашата политика не изясни в точния момент това деструктивно деяние на глобите и всички на Запад чакат Сърбия единствено да се причисли към политиката на наказания. Това не е просто. Аз няма да приказвам за вашите медии това, което приказвам за сръбските медии. Това не е просто, само че мисля, че пропуснахме опцията да бъдем покровител на различната политика, а не на политиката за санкциониране на Русия. Една част от глобите беше нужна, само че не такива сложни и необятни наказания, приложени в този миг. По мое мнение, тези наказания безусловно не водят до спокойно решение. Санкциите не довеждат Русия, нито нейното управление, нито Владимир Путин на масата за договаряния. На масата за договаряния ще го докара на първо място уважаването на взаимните ползи и интернационалният почит. Надявам се, че и от другата страна ще се стигне до някакъв тип отстъпки, че в съветската страна политическите интелектуалци ще извършат напън върху тяхното управление, което до момента беше доста ваксинирано против напън и се надявам, че страшните жертви, които засегнаха освен Украйна, само че и Русия ще доведат до това политическите управления на тези страни да реагират невъзмутимо и да намерят стабилно спокойно решение.
Българска национална телевизия: Г-н Тадич, тъй като ние отдавна се познаваме, кажете ми какво са пропуснали Сърбия и България в историческото си развиване?
Борис Тадич: Мисля, че на територията на Балканите не съществуват други два народа като българите и сърбите, които са създали повече политически и исторически неточности. Това е един дълъг разбор и в диалози с Вас аз споделих, че България да вземем за пример, поради македонския въпрос и метода, по който е подходила към македонския въпрос, е изгубила изход на Егейско море. Сърбия, говорейки действително, е била в един миг неточна по отношение на България, като става дума за македонския въпрос. От друга страна, македонският въпрос, през съществуването му вътре в Югославия, стана един необикновен феномен и също по този начин не може да се отхвърли. Сега Северна Македония като страна и България имат спор към езика, към разнообразни аспекти на общата идентичността, както Сърбия с Черна гора. Погледнете единствено картите и границите на днешна България и на Сърбия и ще видите до каква степен нашата съгласуваност, в случай че не общата страна, която е съществувала като концепция в избран миг след Втората международна война, какъв брой богатства е могла да донесе и на едната, и на другата страна. Днес ние сме все по-малки народи. Някога имахме по 10 милиона поданици, а в този момент сме 7-8 милиона поданици и българите, и сърбите. Но през днешния ден в България главната алтернатива е по какъв начин ще употребявате 30 или 60 милиарда евро безплатна помощ от Европейския съюз, а в Сърбия даже не сме в тази обстановка да мислим за това. Значи ние повече пъти сме бъркали, още не станали член на Европейския съюз. Щеше да ни бъде доста по-лесно, в случай че имахме алтернатива по какъв начин да похарчим и ние в Сърбия такива големи пари.
Днес Тадич е опозиционен политик и мощен критик на президента Александър Вучич като го счита за виновен за краха на сръбската народна власт. В изявление за Николай Кръстев Борис Тадич твърди, че независимоста на Косово е довела до днешната война в Украйна.
Българска национална телевизия: Благодаря Ви, че приехте екипа ни и да бъдете наш събеседник. Кажете ни - къде са в този момент Балканите?
Борис Тадич: Балканите не престават да бъдат на границата сред Изтока и Запада. И този развой на европейска интеграция, който трябваше дефинитивно да дефинира Балканите като част от политическия Запад е спрян, на първо място тъй като не се стигна до интеграцията на Сърбия, Черна Гора, Албания, Босна и Херцеговина в Европейския съюз и аз виждам това като огромен проблем в европейската политика, по този начин да кажем и в окончателната вестернизация (западнотизацията) на Балканите, включването на Балканите в общността на страните от Европейския съюз.
Българска национална телевизия: Как съгласно Вас войната в Украйна може да повлияе на процесите в Западните Балкани?
Борис Тадич: Може, и още по какъв начин! И освен при процесите в Западните Балкани, а и в целия черноморски басейн, Каспийско море и зоната по Средиземно море. Видяхме, че незабавно откакто стартира рецесията сред Украйна и Русия, експанзията на Русия против Украйна, президентът на Турция Ердоган изпрати няколко доста нападателни известия към Гърция. Това значи, че един модел на държание, прибавен в тази ситуация на територията на Украйна от страна на Русия, ясно - това е експанзия, незабавно става модел на държание за други държавни ръководители в района, а евентуално и за държавни ръководители на територията на Балканите.
Българска национална телевизия: Това може ли съгласно Вас да докара до радикализирането на Косово?
Борис Тадич: Може, тъй като Косово е замразен спор. Всеки замразен спор може постоянно да експлодира и това е казусът на замразените спорове или по-скоро на тези, които вземат решение проблемите по този метод. Аз мисля, че замразяването на спор не е никакво решение. Имало е точки по света, където това е било просто неизбежно, само че мисля, че би трябвало да е доста значимо това, че успяхме да решим казуса Косово. А с цел да можехме да решим казуса Косово, трябваше да се направи компромисно решение. Но и двете страни да бъдат подготвени за компромисно решение, а и великите сили да имат честността да не не престават едностранните актове, а да има уравновесен метод. За страдание това не се случи през 1999 година! Не се случи и когато западният съюз НАТО бомбардира Сърбия без решение на Съвета за сигурност.
Българска национална телевизия: Казвате да се приложи някакъв компромис. Какво значи съгласно Вас този компромис?
Борис Тадич: Аз предложих още по-комплексен проект на Сърбия, състоящ се от четири точки. Предложих в случай че албанската страна не приема суверенитета на Сърбия в Косово, те могат да се държат по този метод, само че и Сърбия също да има право да третира Косово като част от територията си. И това е единствената точка за по този начин нареченото неразбирателство, която може да има посред ни. От друга страна, аз предложих Северно Косово да има цялостна правосъдна, законодателна и изпълнителна власт, защото има такива решения на територията на Европа. Мисля, че това беше едно стабилно решение, само че за жалост по-късно се стигна до промяна на властта, стигна се до признание на юрисдикцията на Прищина и в Северно Косово и този развой в по-голямата си част беше покрит с понижени благоприятни условия за реализацията му по този начин, както аз го предложих. Но мисля че по този начин или другояче ще би трябвало цялата интернационална общественост още веднъж да се върне към решаването на въпроса за Косово по различен метод, а не с методиката, открита в този миг, тъй като до момента в който тлее един проблем, до момента в който има опция той да се разгори в нов спор, това е неприятно за цяла Европа, а освен за албанците и сърбите, живеещи в Косово и Метохия.
Българска национална телевизия: Но там дрънкат оръжия и от албанската и от сръбската народност. Вие по какъв начин виждате това, във връзка със стабилността на Западните Балкани в този момент?
Борис Тадич: Но освен на албанците и сърбите, само че и на целия свят. Ние видяхме през 2008 година, незабавно след самопровъзгласяването на независимостта на Косово и установяването на един казус, който имаше следствие по това време и в Украйна, и преди този момент в Грузия, южна Осетия и Абхазия, в този момент в Донецк с Луганск, с Херсонска област с Крим. Има доста открити правила. Този принцип не е открит от Русия. Този принцип е открит от Запада, със Съединени американски щати, със страните, които подкрепяха независимостта на Косово, а през днешния ден всички се будим в една нова действителност. Когато това се случи, аз предупреждавах западните си другари, и американските, и европейските другари от Европейския съюз, че ще се отвори кутията на Пандора, предупреждавах, че тъкмо това ще се случи в Украйна и за жалост това се случи. Не беше нужна огромна мъдрост, с цел да се планува това. То беше повече от ясно. Но тогава господстваха някои правила, че се е стигнало до края на историята, че имаме едностранна система в света, надлежно една полярна конструкция на света. Междувременно всичко се промени. Китай трагично израсна в стопански и политически, а и във боен смисъл. Русия се върна на сцената посредством Сирия под една ли друга форма. Ето, в този момент и посредством Украйна в една по-силна и по-брутална форма. Ние живеем в цялостна неопределеност.
Българска национална телевизия: През последните няколко години от ден на ден се приказва за разменяне на територии сред Сърбия и Косово. Доколко това е действително съгласно Вас?
Борис Тадич: В този миг аз не съм сигурен, че е действително решение, само че беше действително решение, действителна беше и подялбата преди повече от десетилетие, когато визионерски сръбски политици предлагаха едно такова решение. Това беше през 60-те и 70-те години. За страдание не се стигна до такова решение. Имаше задоволително пространство в Косово и за сърбите, и за албанците. Тогава, откакто Сърбия върна юрисдикцията на Косово през 1912 година след Балканските войни, само че за жалост, нямаше задоволително мъдрост. Сега се намираме пред по-големи проблеми. Сега нещата са по-сложни, тъй като към този момент не става дума единствено за Косово. Сега в Косово става дума за целия аспект от интернационалните връзки, става дума за въпроса за суверенност, става дума за статута на страна членка на Организация на обединените нации. Следователно, Косово, както и Крим, както и Херсон, както и Луганск и Донецк, и Осетия, и Абхазия съставляват изцяло нови проблеми. Това е рискова обстановка, която е рискова за всички континенти, за всички народи, само че ето, уповавам се, че войната в Украйна, макар че донесе доста несгоди и несгоди, най-малко да разсъни света по въпроса за правилата на интернационалния правов ред, интернационалното право и да разсъни света, когато става въпрос за правилата, по които може да действа светът в бъдеще, без толкоз чести войни и принуждение.
Българска национална телевизия: Дали политиката на Слободан Милошевич е отговорна за увеличение на сърбите в Косово?
Борис Тадич: До огромна степен да. Няма никаква алтернатива, че той направи пагубни неточности, само че сигурно не е единственият провинен за тази обстановка в Косово, нито за провалянето на Сърбия в Косово, както споделят. Милошевич влезе във война с огромните сили на НАТО. Тази война не можеше да приключи с победа, тъй като Сърбия е дребна страна с непълен боен потенциал в този миг през 1999 година се бореше против цялото НАТО. От друга страна, тази война приключи с мирното съглашение в Куманово. Завърши без нарушавания по суша, имаше единствено бомбардиране над Сърбия, което беше опустошително. Това в допълнение резервира човешки животи, само че огромна част от хората от сръбската войска считат, че войната не би могла да приключи по този начин, в случай че НАТО беше опитал териториална инвазия и втурване на свои войски на територията на Сърбия. Трудно ми е да кажа какво щеше да се случи, само че мисля, че всички биха имали огромни жертви. Със сигурност Милошевич имаше най-голяма виновност, задето водеше политика крачка по крачка, остави Сърбия без право на отговор и най-после нашата страна и нашите жители, а и самият той, изпаднаха в обстановка да водят война против най-голямата мощ в света. Има още един факт, който би трябвало да загатна, който не приказва изключително добре за националната ни политика в 20 век, имам поради сръбската политика. Ние сме единствената европейска нация, която е взела участие във всички войни на европейска земя през 20 век. Но още веднъж се връщам на ролята на президента, който трябваше да довърши процеса на помиряване след всички тези разрушения и страшни събития, да откри една зона на мирна територия в Западните Балкани и на Балканите въобще. Това беше моята политика, моето посвещение. Аз назовах тази политика скандинавизация на Балканите, в желанието си да приложа скандинавския модел на държание и помиряване и рационалност на територията на Балканите. Накрая не съумях, тъй като завършиха моите мандати и в страните от Западните Балкани още веднъж пристигнаха на власт представители на националистичната политика от 90-те години.
Българска национална телевизия: Г-н Тадич, към този момент 10 години Сърбия е под управлението на Вашия сътрудник Александър Вучич. Какво значи това за демокрацията във Вашата страна?
Борис Тадич: Ние имаме изцяло противоположни модели за ръководство на страната. Аз се стараех да ръководя страната като президент, а той се старае да господства в страната. Това е огромната разлика. И той се старае да господства безусловно над страната. Това значи, че демокрацията е застрашена. Значи ние имаме цялата финансова система, с която господства един човек и една олигархия на власт и това е неговата партия. Това важи и за медийната конструкция, която е изцяло следена или следена по всички основни точки от страна на Александър Вучич, президента на републиката и неговата Сръбска прогресивна партия. Е, в този момент той може да каже, че това не е единствената система на такава власт в Европа. Имате Унгария, имате Полша, което е правилно. Имате и Русия, и Турция, и от ден на ден се откриват властнически модели на ръководство и недемократични модели на ръководство даже и в страни, които са демократични. Значи, той има и несъмнено оправдание; може да каже, че това е международна наклонност и той следи тези трендове, даже може да каже, че той е представител на „ модерната " вълна в политиката. Но аз мисля, че всичко най-лошо за този метод на ръководство е значителното дълготрайно застрашаване на стабилността на нашето общество и заличаване на самите основи на сръбското общество.
Българска национална телевизия: Добре - по кое време Сърбия ще се върне на тази европейска политика?
Борис Тадич: Аз се надявам при всеки следващи избори, че ще се върне, само че до момента, през последните 10 години не се върна към тази политика. Но аз спадам към поколението на политиците, които в никакъв случай не се предават. Няма предаване, битката продължава. Ще продължим битката безмилостно и до дъно. Не бих желал да се стигне до принуждение, до което се стигаше във вътрешната ни политика през последните 10 години и на първо място от страна на ръководещата коалиция, само че ние ще продължим тази битка.
Българска национална телевизия: Какво мислите за приближаването на Сърбия към Русия, към съветския президент Путин? Това във щета ли е на европейската интеграция на Република Сърбия?
Борис Тадич: Ами тук има симетрична позиция, съответна на други европейски страни, както и България. Знаете, и българите, и сърбите са доста характерни нации. Ние сме два народа, които имат исторически връзки с Русия. В един интервал Русия е подкрепяла повече Сърбия, в различен интервал - повече България и ние бяхме ревностни едни към други, като става въпрос за Русия, като приказваме за историята, а въпреки това, знаете, имаме ползи. Ние не можем да отречем и да пренебрегнем ползите си като става въпрос за Русия. От трета страна Сърбия е тук изключително характерна, има асиметрична позиция. Ние претърпяхме ужасни наказания през 90-те години и тези наказания, съгласно замисъла на западните стратези, трябваше да обиден Милошевич. Те не засегнаха Милошевич. Те в действителност укрепиха неговата власт. Ние, които тогава бяхме в Демократическата партия, се борихме против него със свои сили, само че в действителност бяхме по-слаби след глобите, а не по-силни, с цел да може да се откри народна власт. Така че аз нямам доверие в политиката на наказания, които на процедура са единственият инструмент в политиката на западните страни. Но в случай че се върна на Вашия въпрос в по-широк подтекст, във метафизичен, политически подтекст, Сърбия не може да се отхвърли от връзките си с съветския народ в региона на културата, в региона на стопанската система, в региона на историята. Това е фактическото състояние, били сме близки с Русия, само че Сърбия, според мен, стратегически би трябвало да принадлежи към Западна Европа, би трябвало да принадлежи към Европейския съюз. Ако това не се случи, в случай че не се приключи процесът на интеграция и на Западните Балкани, Европа постоянно ще има на територията на Балканите едва място, което ще бъде подложено на политически инфекции и неустойчивост и ще заплашва самото ѝ действие. Аз разбирам, че през днешния ден Европейският съюз се изправя пред огромни вътрешни проблеми, с икономическа рецесия. Ако Европа има сили да направи всичко това през целия век ще бъде незаместим фактор в световната политика. Ако Европейският съюз не направи това, Европа ще бъде все по-слаба и по-слаба. Както ми се коства, че в този миг тя изгуби добития си престиж. По въпроса за спора в Украйна нямаше начинания на Европейския съюз, нямаше начинания нито по отношение на Русия, нито по отношение на Америка, нито по отношение на Украйна, а Европа единствено следваше Съединени американски щати. А това е европейски спор, това е спор на европейска земя.
Българска национална телевизия: Как ще приключи този спор на европейска земя?
Борис Тадич: 90-те години ние имахме спор на територията на Югославия. Това е спор на европейска територия. Сега е 21 век, 2022 година. Днес имаме спор на територията на доста по-големи страни, в сравнение с беше Югославия. Това е спор на земята на Украйна, който включи страни, които имат към 40 милиона поданици и 130 милиона поданици. Това е отблъскващ факт, който приказва за нашата европейска некадърност рационално да решаваме разногласия, пред които се изправяме. Споровете са нещо обикновено, само че решаването на разногласия е още по-нормално нещо. И тук Европа, Европейският съюз, в това число Русия, Украйна и Беларус не демонстрират дарба да взема решение своите вътрешни проблеми. И това е огромен проблем и би трябвало да осъзнаваме това. Сега ми задайте въпроса по кое време ще бъде решен този проблем, този спор. Ще бъде решен, когато бъдем в положение да осмислим и да си представим спокойно съглашение. Струва ми се, че в този момент никой не може да си показа спокойно съглашение сред Русия и Украйна, а към този момент всички имат доста изострени позиции, което приказва, че този спор най-вероятно ще продължи. Този въпрос е за стратегическите връзки на Изтока и Запада. Това към този момент не е вътрешен въпрос сред славянски нации, за жалост. Защото въпросът за славянската политика тотално се е изгубил някъде в историческите спорове и в политическите процеси на 20 и 21 век. А той е законен въпрос, въпрос за енергийната сигурност, този въпрос е и въпрос за производството на храни за целия свят, това е въпрос за транснационалните коридори и това е въпрос за връзките на Русия и Съединени американски щати. Последно и за Китай, посредством Русия, и Съединени американски щати. Винаги съм бил покровител за предварителна защита на споровете. За страдание, нито Запад, нито Изток, нито Русия, нито Европа, нито Америка, нито Европейският съюз работиха задоволително по предварителна защита на спора и през днешния ден сме в обстановка да се надигнем пред трагични последствия, поради които изключително ние в Сърбия и вие в България евентуално претърпяваме по-трагично тези спорове където родни братя се убиват между тях и основават спор, който ще остави пагубни последствия вътре сред фамилиите, а освен сред украинската и съветската нация.
Българска национална телевизия: Добре, господин Тадич. Сърбия е единствената страна в Европа, която не наложи наказания по отношение на Русия. Как разбирате Вие това?
Борис Тадич: Обясних. Защото ние имаме опит от пагубното деяние на глобите. Ние сме страна, която е страдала от наказания. България не е страдала от наказания, Румъния не страдала от наказания, Полша не е страдала от наказания. Единствено ние страдахме от наказания и знаем, че глобите не са единствено лекарство, глобите са и произвеждане на заболявания. Говоря в народен проект. За страдание, нашата политика не изясни в точния момент това деструктивно деяние на глобите и всички на Запад чакат Сърбия единствено да се причисли към политиката на наказания. Това не е просто. Аз няма да приказвам за вашите медии това, което приказвам за сръбските медии. Това не е просто, само че мисля, че пропуснахме опцията да бъдем покровител на различната политика, а не на политиката за санкциониране на Русия. Една част от глобите беше нужна, само че не такива сложни и необятни наказания, приложени в този миг. По мое мнение, тези наказания безусловно не водят до спокойно решение. Санкциите не довеждат Русия, нито нейното управление, нито Владимир Путин на масата за договаряния. На масата за договаряния ще го докара на първо място уважаването на взаимните ползи и интернационалният почит. Надявам се, че и от другата страна ще се стигне до някакъв тип отстъпки, че в съветската страна политическите интелектуалци ще извършат напън върху тяхното управление, което до момента беше доста ваксинирано против напън и се надявам, че страшните жертви, които засегнаха освен Украйна, само че и Русия ще доведат до това политическите управления на тези страни да реагират невъзмутимо и да намерят стабилно спокойно решение.
Българска национална телевизия: Г-н Тадич, тъй като ние отдавна се познаваме, кажете ми какво са пропуснали Сърбия и България в историческото си развиване?
Борис Тадич: Мисля, че на територията на Балканите не съществуват други два народа като българите и сърбите, които са създали повече политически и исторически неточности. Това е един дълъг разбор и в диалози с Вас аз споделих, че България да вземем за пример, поради македонския въпрос и метода, по който е подходила към македонския въпрос, е изгубила изход на Егейско море. Сърбия, говорейки действително, е била в един миг неточна по отношение на България, като става дума за македонския въпрос. От друга страна, македонският въпрос, през съществуването му вътре в Югославия, стана един необикновен феномен и също по този начин не може да се отхвърли. Сега Северна Македония като страна и България имат спор към езика, към разнообразни аспекти на общата идентичността, както Сърбия с Черна гора. Погледнете единствено картите и границите на днешна България и на Сърбия и ще видите до каква степен нашата съгласуваност, в случай че не общата страна, която е съществувала като концепция в избран миг след Втората международна война, какъв брой богатства е могла да донесе и на едната, и на другата страна. Днес ние сме все по-малки народи. Някога имахме по 10 милиона поданици, а в този момент сме 7-8 милиона поданици и българите, и сърбите. Но през днешния ден в България главната алтернатива е по какъв начин ще употребявате 30 или 60 милиарда евро безплатна помощ от Европейския съюз, а в Сърбия даже не сме в тази обстановка да мислим за това. Значи ние повече пъти сме бъркали, още не станали член на Европейския съюз. Щеше да ни бъде доста по-лесно, в случай че имахме алтернатива по какъв начин да похарчим и ние в Сърбия такива големи пари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ