78 години от ядрените бомбардировки над Хирошима, при които загиват 140 000 души
Бомба, която форсира края на войната - само че с цената на хиляди жертви.След успеха в Европа и откакто Япония не желае да капитулира, Съединени американски щати вземат решение да хвърлят атомни бомби върху Хирошима и Нагасаки при започване на август 1945 година
Съединените щати търсеха метод да приключат войната допустимо най-бързо. Общата концепция беше, че ще има огромна инвазия в Япония. Опасяваха се, че това ще коства извънредно скъпо както от позиция на живота на американците, по този начин и на японците. И по този начин, бомбите се разглеждаха като бърз и релативно, няма да кажа неусетен, само че релативно по-малък брой жертви, които биха били изгубени, в случай че шокът от бомбите можеше да се употребява, с цел да се принудят японците да се предадат.
Джеймс Стем, куратор в Националния музей за нуклеарна просвета и история
При американската офанзива против Хирошима на 6 август 1945 година умират 140 000 души.Бомбата, хвърлена три дни по-късно върху Нагасаки, убива още 70 000 души.Но не всички смъртни случаи са породени от непосредствения отблъскващ гърмеж.
Единственото нещо, което няма по това време, е доста информация за радиацията. Един от учените въпреки всичко загатва пред кореспондент скоро след бомбата в Хирошима, че може би освен гърмежът, който е умъртвил десетки хиляди цивилни, е това, за което би трябвало да се тормозим. Това е и другото ново разбиране за радиация. Правителството на Съединени американски щати поставя големи старания, с цел да се опита да цензурира всякаква информация за разпръсването на радиацията.
Проф. Стивън Кейси – създател на книгата " Американските медии във войната против Япония ".
Капитулацията на Япония поставя завършек на войната и на траялата близо половин век експанзия в Азия. Въпреки че доста повече страни към този момент са въоръжени с атомни бомби, държавните управления не желаят да ги употребяват след бомбардировките над Япония и необратимите последици, които те имаха за хората и природата.
„ Мисля, че това значително е останало крайъгълен камък за японците. Както в Хирошима, по този начин и в Нагасаки има огромни музеи, отдадени на паметта на офанзивите против градовете и на починалите хора. И това остава и мисля, че постоянно ще остане нещо като съществена повратна точка за Япония и за японския народ ", споделя проф. Кейси.
Съединените щати търсеха метод да приключат войната допустимо най-бързо. Общата концепция беше, че ще има огромна инвазия в Япония. Опасяваха се, че това ще коства извънредно скъпо както от позиция на живота на американците, по този начин и на японците. И по този начин, бомбите се разглеждаха като бърз и релативно, няма да кажа неусетен, само че релативно по-малък брой жертви, които биха били изгубени, в случай че шокът от бомбите можеше да се употребява, с цел да се принудят японците да се предадат.
Джеймс Стем, куратор в Националния музей за нуклеарна просвета и история
При американската офанзива против Хирошима на 6 август 1945 година умират 140 000 души.Бомбата, хвърлена три дни по-късно върху Нагасаки, убива още 70 000 души.Но не всички смъртни случаи са породени от непосредствения отблъскващ гърмеж.
Единственото нещо, което няма по това време, е доста информация за радиацията. Един от учените въпреки всичко загатва пред кореспондент скоро след бомбата в Хирошима, че може би освен гърмежът, който е умъртвил десетки хиляди цивилни, е това, за което би трябвало да се тормозим. Това е и другото ново разбиране за радиация. Правителството на Съединени американски щати поставя големи старания, с цел да се опита да цензурира всякаква информация за разпръсването на радиацията.
Проф. Стивън Кейси – създател на книгата " Американските медии във войната против Япония ".
Капитулацията на Япония поставя завършек на войната и на траялата близо половин век експанзия в Азия. Въпреки че доста повече страни към този момент са въоръжени с атомни бомби, държавните управления не желаят да ги употребяват след бомбардировките над Япония и необратимите последици, които те имаха за хората и природата.
„ Мисля, че това значително е останало крайъгълен камък за японците. Както в Хирошима, по този начин и в Нагасаки има огромни музеи, отдадени на паметта на офанзивите против градовете и на починалите хора. И това остава и мисля, че постоянно ще остане нещо като съществена повратна точка за Япония и за японския народ ", споделя проф. Кейси.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ