Джиду Кришнамурти: Винаги съществува конфликт, ако искате да станете нещо
Болшинството от нас живее в света на забележимото, лъжливото. Всички наши вярвания са илюзии, непритежаващи същинска стойност. За да освободим мозъка от всички форми на илюзията, от способността да я основава, би трябвало да сме способни за ясно виждане на нещата, да умеем да разсъждаваме, без да се отклоняваме и увъртаме. Умът, освободен от страха, само че криещ тайните си стремежи, намиращ се в положение на цялостен покой, без спорове, е кадърен да види това, което е истинно, да види същeствува ли Бог, точно да види има ли Бог, а не да търси избрания към думата “Бог ”. Такъв разум е кадърен да открие нещо, неподдаващо се на изложение с думи и съществуващо отвън времето. Със сигурност се допуска, че такова нещо съществува.
“За да стане разкритието, е належащо да се освободите от всички форми на илюзията и способността да ги създавате. ”
Процесът на освобождението на мозъка от всички илюзии е пътят към медитацията. Аз усещам, че при помощта на медитацията, може да се открие обстойно поле за велики открития. Става дума не за изобретения, визии, а за нещо напълно друго, намиращо се отвън рамките на времето, отвън нещата основани от мозъка на индивида за вековна работа. Ако човек фактически желае да открие всичко това за себе си, належащо е да се придобие здрава основа. Такава основа е медитацията. Подражанието на образеца, следване на система, потребление на един или различен тип медитация – всичко това е прекомерно по детски и приказва за незрялост. Подражанието до никъдe не води, даже в случай че провокира видения.
Здрава основа, върху която можете да откриете дали съществува нещо отвън визиите на вярванията, внушенията и пропагандата, може да се образува единствено ЧРЕЗ ПОЗНАНИЕТО НА САМИЯ СЕБЕ СИ. Това знание е медитацията. Без независимост няма да отидем надалеч, без нея можем единствено да бродим, да се лутаме измежду илюзии, а това не води до нищо. Ако има предпочитание да открием съществува ли действителността, в случай че желаем да преследваме това изобретение до дъно, а освен да сe задоволяваме с хрумвания – за това още изначало е нужна независимост и отстранение на положението на спор.
Вие сами би трябвало да установите, дали е допустимо като живеем в този свят, печелейки пари, изхранвайки семейство, изпитвайки скуката на всекидневната рутина, паника, възприятие за виновност и така нататък – допустимо ли е да проникнете надълбоко, да прекрачите рамките на съзнанието и да живеете без вътрешни спорове?
“Винаги съществува спор, в случай че желаете да станете нещо. ”
Конфликтът е неминуем, в случай че имате самолюбие, жажда, злоба. Но, допустимо ли е да живеем в тоя свят без самолюбие, без жажда? И такава е ориста на индивида – да бъде постоянно жаден, самолюбив, да желае масоутвърждение, да се усеща измамен, угрижен, отговорен и така нататък Може ли да избегнем всичко това? Ако не отстраните всичко това, не ще отидете надалеч, защото това свързва мисълта. Отстраняването на всички процеси на мисълта във тип на самолюбие, злоба, ламтеж е медитация. Честолюбивият разум не може да знае какво е обич. Ум, обезобразен от светските стремежи НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СВОБОДЕН.
Това напълно не значи, че би трябвало да живеем без заслон, без нужната храна, без избран веществен комфорт … Обаче мозъкът, обзет от ламтеж, злоба, злоба, в случай че ще и от жадност за знание на Бога, или блян към трупане на облекла, подобен, намиращ се в непрекъснат спор разум в никакъв случай не може да бъде свободен. Далеко може да стигне единствено свободния разум.
Джиду Кришнамурти (12 май 1895 година - 17 февруари 1986 г.)
Откъсът е от беседата " Медитацията " от книгата “There is no thinker, only thought "
Инфо: www.anandaproject.net
“За да стане разкритието, е належащо да се освободите от всички форми на илюзията и способността да ги създавате. ”
Процесът на освобождението на мозъка от всички илюзии е пътят към медитацията. Аз усещам, че при помощта на медитацията, може да се открие обстойно поле за велики открития. Става дума не за изобретения, визии, а за нещо напълно друго, намиращо се отвън рамките на времето, отвън нещата основани от мозъка на индивида за вековна работа. Ако човек фактически желае да открие всичко това за себе си, належащо е да се придобие здрава основа. Такава основа е медитацията. Подражанието на образеца, следване на система, потребление на един или различен тип медитация – всичко това е прекомерно по детски и приказва за незрялост. Подражанието до никъдe не води, даже в случай че провокира видения.
Здрава основа, върху която можете да откриете дали съществува нещо отвън визиите на вярванията, внушенията и пропагандата, може да се образува единствено ЧРЕЗ ПОЗНАНИЕТО НА САМИЯ СЕБЕ СИ. Това знание е медитацията. Без независимост няма да отидем надалеч, без нея можем единствено да бродим, да се лутаме измежду илюзии, а това не води до нищо. Ако има предпочитание да открием съществува ли действителността, в случай че желаем да преследваме това изобретение до дъно, а освен да сe задоволяваме с хрумвания – за това още изначало е нужна независимост и отстранение на положението на спор.
Вие сами би трябвало да установите, дали е допустимо като живеем в този свят, печелейки пари, изхранвайки семейство, изпитвайки скуката на всекидневната рутина, паника, възприятие за виновност и така нататък – допустимо ли е да проникнете надълбоко, да прекрачите рамките на съзнанието и да живеете без вътрешни спорове?
“Винаги съществува спор, в случай че желаете да станете нещо. ”
Конфликтът е неминуем, в случай че имате самолюбие, жажда, злоба. Но, допустимо ли е да живеем в тоя свят без самолюбие, без жажда? И такава е ориста на индивида – да бъде постоянно жаден, самолюбив, да желае масоутвърждение, да се усеща измамен, угрижен, отговорен и така нататък Може ли да избегнем всичко това? Ако не отстраните всичко това, не ще отидете надалеч, защото това свързва мисълта. Отстраняването на всички процеси на мисълта във тип на самолюбие, злоба, ламтеж е медитация. Честолюбивият разум не може да знае какво е обич. Ум, обезобразен от светските стремежи НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СВОБОДЕН.
Това напълно не значи, че би трябвало да живеем без заслон, без нужната храна, без избран веществен комфорт … Обаче мозъкът, обзет от ламтеж, злоба, злоба, в случай че ще и от жадност за знание на Бога, или блян към трупане на облекла, подобен, намиращ се в непрекъснат спор разум в никакъв случай не може да бъде свободен. Далеко може да стигне единствено свободния разум.
Джиду Кришнамурти (12 май 1895 година - 17 февруари 1986 г.)
Откъсът е от беседата " Медитацията " от книгата “There is no thinker, only thought "
Инфо: www.anandaproject.net
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ