Мими Виткова: Какви права имат пациентите в региони, където се закриват болници?
„ Болниците не връщат пациенти, макар всички усложнения, понижаване на заплати, на покупки и други неуредици. Дори здравнонеосигурените не ги връща, по тази причина те се усилват. Всяко деяние има свои последствия и те могат да ни харесват или да не ни харесват ”. Това сподели някогашният шеф на Института за незабавна здравна помощ „ Н. Пирогов ” Спас Спасков в предаването „ Твоят ден ” по NOVA NEWS.
Повод за думите му са случаите, при които на лечебните заведения в България се постанова да лекуват пациенти без да получават възнаграждение от Здравната каса. Причината е, че когато лечебните заведения надвишат лимитите си от действия по които касата им заплаща, те не получават нищо. Казуса стигна и до Конституционния съд.
Според някогашния министър на опазването на здравето Мими Виткова повода е в ограничавания запас на Касата и непрекъснатото нарастване на броя на (частните) лечебни заведения. „ Класически пазар не може да има – т.е. всяка болница да приема колкото пациенти желае, да не приказваме за пациентите-фантоми. Регулации би трябвало да има. Ще ми се да не спекулираме с правата на жителите – какви права имат хората в селските региони във Видинския край – в Кула се закрива болничното заведение, в Белоградчик е пред закриване, във Видин болничното заведение работи с половината си потенциал. Тези хора, които живеят в тези региони нямат никакъв достъп до здравна помощ ”, сподели Виткова. Тя е безапелационна, че няма върнат незабавен случай.
„ Цели райони на страната към този момент са оголени от болнична помощ и противоположното – няколко района са със свръхконцентрация ”, посочи някогашният здравен министър.
Според Пламен Таушанов, член на Надзорния съвет на НЗОК, казусът с надлимитната активност поражда през 2015 година „ Трябваше да се връщат едни пари на лечебните заведения, те не се върнаха и по този начин продължи до 2018 година, след което се заведоха каузи. В края на краищата се върнаха тези пари на лечебните заведения по леко несъответен режим ”, сподели той.
Според него няма правилник защо се харчи клиничната пътека. Това рефлектира както на парите на личния състав, по този начин и за медикаменти и на храната на пациента.
На друго мнение е Спас Спасков, който посочи, че е имало безспорен ред. „ Болниците би трябвало да имат някакви правила. Най-вероятно не могат да се унифицират, тъй като всяка болница има друг профил ”, сподели той.
Повод за думите му са случаите, при които на лечебните заведения в България се постанова да лекуват пациенти без да получават възнаграждение от Здравната каса. Причината е, че когато лечебните заведения надвишат лимитите си от действия по които касата им заплаща, те не получават нищо. Казуса стигна и до Конституционния съд.
Според някогашния министър на опазването на здравето Мими Виткова повода е в ограничавания запас на Касата и непрекъснатото нарастване на броя на (частните) лечебни заведения. „ Класически пазар не може да има – т.е. всяка болница да приема колкото пациенти желае, да не приказваме за пациентите-фантоми. Регулации би трябвало да има. Ще ми се да не спекулираме с правата на жителите – какви права имат хората в селските региони във Видинския край – в Кула се закрива болничното заведение, в Белоградчик е пред закриване, във Видин болничното заведение работи с половината си потенциал. Тези хора, които живеят в тези региони нямат никакъв достъп до здравна помощ ”, сподели Виткова. Тя е безапелационна, че няма върнат незабавен случай.
„ Цели райони на страната към този момент са оголени от болнична помощ и противоположното – няколко района са със свръхконцентрация ”, посочи някогашният здравен министър.
Според Пламен Таушанов, член на Надзорния съвет на НЗОК, казусът с надлимитната активност поражда през 2015 година „ Трябваше да се връщат едни пари на лечебните заведения, те не се върнаха и по този начин продължи до 2018 година, след което се заведоха каузи. В края на краищата се върнаха тези пари на лечебните заведения по леко несъответен режим ”, сподели той.
Според него няма правилник защо се харчи клиничната пътека. Това рефлектира както на парите на личния състав, по този начин и за медикаменти и на храната на пациента.
На друго мнение е Спас Спасков, който посочи, че е имало безспорен ред. „ Болниците би трябвало да имат някакви правила. Най-вероятно не могат да се унифицират, тъй като всяка болница има друг профил ”, сподели той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ