ТОВА ВИ ИНТЕРЕСУВА: Какво служителите трябва да знаят за болничните
Болничният лист се издава в деня, в който се откри краткотрайна нетрудоспособност, като изключение се позволява единствено в случаите, когато краткотрайната нетрудоспособност е установена в деня, в който лицето е било на работа, без значение от отработените часове, или след приключване на работното време.
В тези случаи отпускът, който е даден за краткотрайна нетрудоспособност стартира наложително от идващия календарен ден, без значение дали той е неработен за лицето или не. Друго изключение е, когато болничният се явява продължение, т.е. отпускът даден ни за краткотрайна нетрудоспособност, стартира от деня, в който е трябвало да се явим на работа по предходният болничен лист, още веднъж без значение дали е работен или не за нас.
свързани новини10095на 17.12.201911492на 12.12.2019
Срокът за болничния зависи от експерта, който ни го издава.
Центърът за незабавна здравна помощ може да издаде болничен за период от 3 календарни дни. ЛКК, при случай, че след 14 дни едно лице продължава да е неработоспособно, би трябвало да се обърне към комисията. Тя може да позволи непрестанен отпуск за период от 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. ЛКК, също по този начин издава болнични за дневен стационар, т.е. престой в лечебно заведение без нощуване и домакински подобен, или профилирано здравно лекуване вкъщи.
ТЕЛК правят експертиза на продуктивност след приключване на 180 дни непрестанен отпуск заради краткотрайна нетрудоспособност и в случаите, когато едно лице е употребило 12 месеца отпуск, с спиране, в две предишни календарни години и в годината на боледуването.
Болният чиновник не може да откаже да му бъде публикуван болничен, в случаите, когато лекуващият доктор или ЛКК са установили, че лицето е неработоспособно. В сходен случай болничният се издава служебно и се изпраща на работодателят, при който работи обезпечения.
Първите 3 дни на болничния се заплащат от работодателя отчасти, получаваме 70% от среднодневното ни брутно месечно заплащане, в месеца, в който е настъпила краткотрайната нетрудоспособност, т.е. в случай че имаме тридневен болничен, заплатата ни за месеца ще намалее.
А в случаите, когато нямаме 6 месечният застрахователен стаж, който се изисква, нямаме право на парично обезщетение.
Тодор Капитанов, специалист по трудово право разяснява пред „ Монитор “, че „ за трудов стаж се признава и времето по трудово правно отношение, през което служащият или служителят е употребил неплатен отпуск за краткотрайна нетрудоспособност. В Кодекса за обществено обезпечаване също има хипотези, при които без да се вършат осигурителни вноски за избран интервал, той се зачита за застрахователен стаж. В наредбата на закона е посочено, че без да се вършат осигурителни вноски, времето на платените и неплатените отпуски за краткотрайна нетрудоспособност се зачита за застрахователен стаж. “
За идващите дни, заплащанията от Национален осигурителен институт също са изчислени като част от заплатата ни. За общо заболяване е 80% от среднодневното ни брутно трудово заплащане или среднодневния ни застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски, за интервала от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. В случаите на трудова акцидент и професионална болест се пресмята с 90% от среднодневното ни брутно трудово заплащане или среднодневния ни застрахователен приход.
Според Кодекса за обществено обезпечаване, общата сума на паричното обезщетение се дефинира, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в интервала на краткотрайната нетрудоспособност, за които имаме право на парично обезщетение.
В допълнение Капитанов уточни, че най-честите въпроси свързани с се отнасят до това „ за какъв период може да се получи болничен, можем ли да се откажем от болничен лист, по кое време се уведомява работодателят и най-задавания е по какъв начин се заплащат болничните “.
В тези случаи отпускът, който е даден за краткотрайна нетрудоспособност стартира наложително от идващия календарен ден, без значение дали той е неработен за лицето или не. Друго изключение е, когато болничният се явява продължение, т.е. отпускът даден ни за краткотрайна нетрудоспособност, стартира от деня, в който е трябвало да се явим на работа по предходният болничен лист, още веднъж без значение дали е работен или не за нас.
свързани новини10095на 17.12.201911492на 12.12.2019
Срокът за болничния зависи от експерта, който ни го издава.
Центърът за незабавна здравна помощ може да издаде болничен за период от 3 календарни дни. ЛКК, при случай, че след 14 дни едно лице продължава да е неработоспособно, би трябвало да се обърне към комисията. Тя може да позволи непрестанен отпуск за период от 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. ЛКК, също по този начин издава болнични за дневен стационар, т.е. престой в лечебно заведение без нощуване и домакински подобен, или профилирано здравно лекуване вкъщи.
ТЕЛК правят експертиза на продуктивност след приключване на 180 дни непрестанен отпуск заради краткотрайна нетрудоспособност и в случаите, когато едно лице е употребило 12 месеца отпуск, с спиране, в две предишни календарни години и в годината на боледуването.
Болният чиновник не може да откаже да му бъде публикуван болничен, в случаите, когато лекуващият доктор или ЛКК са установили, че лицето е неработоспособно. В сходен случай болничният се издава служебно и се изпраща на работодателят, при който работи обезпечения.
Първите 3 дни на болничния се заплащат от работодателя отчасти, получаваме 70% от среднодневното ни брутно месечно заплащане, в месеца, в който е настъпила краткотрайната нетрудоспособност, т.е. в случай че имаме тридневен болничен, заплатата ни за месеца ще намалее.
А в случаите, когато нямаме 6 месечният застрахователен стаж, който се изисква, нямаме право на парично обезщетение.
Тодор Капитанов, специалист по трудово право разяснява пред „ Монитор “, че „ за трудов стаж се признава и времето по трудово правно отношение, през което служащият или служителят е употребил неплатен отпуск за краткотрайна нетрудоспособност. В Кодекса за обществено обезпечаване също има хипотези, при които без да се вършат осигурителни вноски за избран интервал, той се зачита за застрахователен стаж. В наредбата на закона е посочено, че без да се вършат осигурителни вноски, времето на платените и неплатените отпуски за краткотрайна нетрудоспособност се зачита за застрахователен стаж. “
За идващите дни, заплащанията от Национален осигурителен институт също са изчислени като част от заплатата ни. За общо заболяване е 80% от среднодневното ни брутно трудово заплащане или среднодневния ни застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски, за интервала от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. В случаите на трудова акцидент и професионална болест се пресмята с 90% от среднодневното ни брутно трудово заплащане или среднодневния ни застрахователен приход.
Според Кодекса за обществено обезпечаване, общата сума на паричното обезщетение се дефинира, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в интервала на краткотрайната нетрудоспособност, за които имаме право на парично обезщетение.
В допълнение Капитанов уточни, че най-честите въпроси свързани с се отнасят до това „ за какъв период може да се получи болничен, можем ли да се откажем от болничен лист, по кое време се уведомява работодателят и най-задавания е по какъв начин се заплащат болничните “.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ