Румен Радев за бежанците: В началото приоритет беше интеграцията. Сега го задраскахме
" Болезнена и деликатна тематика " - по този начин президентът Румен Радев назова сигуацията с дейностите на страната по отношение на бежанците от Украйна. Държавният глава хем косвено разкритикува държавното управление около последните му дейности, намеквайки, че липсва неизменност, хем посъветва украинските жители да се придържат към решенията на институциите.
" Политиката на България във връзка с бежанците от Украйна би трябвало да е деликатна и непрекъсната като ангажимент. Помните при започване на рецесията кой беше нашият главен приоритет - да интегрираме тези хора в обществото. А в този момент го задраскваме ", съобщи президентът. Той напомни, че в България има изострен дефицит на квалифицирани фрагменти в доста области - не доближават лекари, медицински сестри, инженери - по тази причина " всеки, който има предпочитание да работи, да учи, да се устоя, децата му да посещават учебно заведение, би трябвало да получи тази опция ".
" Но и бежанците би трябвало да следват решенията на българските институции “, добави Румен Радев.
Държавният глава не влезе в конкретика. Но интеграционният приоритет наподобява мъчно изпълним на фона на това, че проектът за настаняване след 31 май на украинските жители включва разселването им в почивни бази, които пък се намират в дребни и отдалечени обитаеми места навътре в страната.
Президентът Румен Радев отхвърли и опцията на този стадий да взе участие в взаимна среща с премиера Кирил Петков и френския президент Еманюел Макрон, отдадена на Република Северна Македония и българската позиция за допускане на Скопие за започте договаряния за участие в Европейски Съюз. " Няма прогрес по откритите въпроси сред София и Скопие, по тази причина няма и изискване за моя аудиенция в Париж ", съобщи Радев през днешния ден.
" Оценявам ангажираността и напъните на нашите европейски сътрудници, само че аз желая да видя действителни резултати ", добави той.
Радев разяснява и изказването на премиера Петков, че последната инстанция към тематиката за участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз и позицията на България за допускане на страната към старт на договаряния ще е не държавното управление, а Народното събрание. Президентът посочи, че " последната инстанция постоянно е народът и за неговото консултиране има конституционни механизми “.
Два пъти последва въпрос дали в действителност не загатва за осъществяване на референдум по тематиката Северна Македония. Президентът и двата пъти не отговори, като посъветва репортерите да ревизират какви са конституционните механизми за допитване до хората. И добави: " Следя деликатно позициите на партиите, а и хората ги наблюдават ".
През 2020 година водачите на Европейски Съюз дадоха утвърждението си за бъдещо присъединение на Скопие към Съюза, макар че не беше избрана дата за начало на договарянията. България обаче блокира старта им с аргумента, че страната не е спазила елементи от Споразумението за добросъседство и другарство от 2017 година, подписано със София.
По въпроса за еврозоната президентът уточни, че пълноценната европейска интеграция е стратегическа цел за България и е цел, заложена още с влизането в Европейски Съюз.
" Решенията не би трябвало да предхождат задълбочения разбор и пълноценната осведомителна акция. Трябва да има ясни идентифицикации на рисковете. Заедно с проекта за въвеждане на еврото би трябвало да върви проект за неутрализация на евентуални отрицателни последици, за повишение на приходите, за подсилване на конкуретноспособността ", разяснява президентът.
" Политиката на България във връзка с бежанците от Украйна би трябвало да е деликатна и непрекъсната като ангажимент. Помните при започване на рецесията кой беше нашият главен приоритет - да интегрираме тези хора в обществото. А в този момент го задраскваме ", съобщи президентът. Той напомни, че в България има изострен дефицит на квалифицирани фрагменти в доста области - не доближават лекари, медицински сестри, инженери - по тази причина " всеки, който има предпочитание да работи, да учи, да се устоя, децата му да посещават учебно заведение, би трябвало да получи тази опция ".
" Но и бежанците би трябвало да следват решенията на българските институции “, добави Румен Радев.
Държавният глава не влезе в конкретика. Но интеграционният приоритет наподобява мъчно изпълним на фона на това, че проектът за настаняване след 31 май на украинските жители включва разселването им в почивни бази, които пък се намират в дребни и отдалечени обитаеми места навътре в страната.
Президентът Румен Радев отхвърли и опцията на този стадий да взе участие в взаимна среща с премиера Кирил Петков и френския президент Еманюел Макрон, отдадена на Република Северна Македония и българската позиция за допускане на Скопие за започте договаряния за участие в Европейски Съюз. " Няма прогрес по откритите въпроси сред София и Скопие, по тази причина няма и изискване за моя аудиенция в Париж ", съобщи Радев през днешния ден.
" Оценявам ангажираността и напъните на нашите европейски сътрудници, само че аз желая да видя действителни резултати ", добави той.
Радев разяснява и изказването на премиера Петков, че последната инстанция към тематиката за участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз и позицията на България за допускане на страната към старт на договаряния ще е не държавното управление, а Народното събрание. Президентът посочи, че " последната инстанция постоянно е народът и за неговото консултиране има конституционни механизми “.
Два пъти последва въпрос дали в действителност не загатва за осъществяване на референдум по тематиката Северна Македония. Президентът и двата пъти не отговори, като посъветва репортерите да ревизират какви са конституционните механизми за допитване до хората. И добави: " Следя деликатно позициите на партиите, а и хората ги наблюдават ".
През 2020 година водачите на Европейски Съюз дадоха утвърждението си за бъдещо присъединение на Скопие към Съюза, макар че не беше избрана дата за начало на договарянията. България обаче блокира старта им с аргумента, че страната не е спазила елементи от Споразумението за добросъседство и другарство от 2017 година, подписано със София.
По въпроса за еврозоната президентът уточни, че пълноценната европейска интеграция е стратегическа цел за България и е цел, заложена още с влизането в Европейски Съюз.
" Решенията не би трябвало да предхождат задълбочения разбор и пълноценната осведомителна акция. Трябва да има ясни идентифицикации на рисковете. Заедно с проекта за въвеждане на еврото би трябвало да върви проект за неутрализация на евентуални отрицателни последици, за повишение на приходите, за подсилване на конкуретноспособността ", разяснява президентът.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ