Кой си играе с цената на тока преди избори? Хронология на един скандал
Може ли една неверна прогноза да стане мотив за циклично заплашване на жителите с повишаване на тока от порядъка на 20-30%?
Може. Това се случва в България, тъкмо преди изборите - до момента в който борсовите цени за електрическа енергия падат толкоз ниско, че са под държавно наложената " контролирана " цена за семействата.
За всяка рецесия си има " избавител ". Дори когато " спасителят " е оня, който е съучаствал за появяването на рецесията.
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов и ръководителят на енергийния регулатор Иван Иванов в този момент се надпреварват да успокояват популацията, че повишаването на тока няма да е " фрапантно " и че паника не бивало да има.
Да си напомним каква е хронологията на абсурда:
На 7 март за първи път Делян Добрев (ГЕРБ), Деян Червенкондев (екс-ГЕРБ, в този момент началник на Фонда за сигурност на енергийната система) и Иван Иванов (КЕВР) стартират да приказват за заплаха от повишаване на тока с " 20% за всички - и бизнеса, и семействата " (по Добрев).Причината - прословутият недостиг във Фонда (ФСЕС), който тогава беше оценен на 1 милиарда лв. (към края на юни е малко над половин милиард).На 21 март ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Възраждане и Има Такъв Народ гласоподаваха решение, с което задължават министъра на финансите да " възвърне " 1 милиарда лева, с цел да се компенсира въпросната дупка във Фонда. Намерението на Асен Василев беше да направи това посредством комплицирана скица с дълга на " Топлофикация София " - това решение беше анулирано.На 25 април болшинството в Народното събрание отсрочи прехода към либерализация на пазара на ток за битови консуматори, още веднъж с съображение изчезналите доходи във ФСЕС.На 12 май новоизбраният длъжностен министър на енергетиката Владимир Малинов даде първото си изявление за Българска национална телевизия, в което разгласи, че има " сериозен капацитет от повишаване " на тока от 1 юли. И да, още веднъж поради недостига във ФСЕС.На 15 май АЕЦ " Козлодуй ", която обезпечава съвсем половината от електрическата енергия за битовите консуматори, внесе предложение в КЕВР за нарастване на продажната цена с 30%.Още на идващия ден 16 май кабинетът " Главчев " реши, че ще обезпечи 530 млн. лева за Фонда, а АЕЦ " Козлодуй " незабавно ще отдръпна ценовото предложение от КЕВР.На 19 май Владимир Малинов към този момент оповестява пред bTV, че " нарастването на цената може да бъде минимално, в границите на инфлационните процеси ".
Цената на електрическата енергия на контролирания пазар не се дефинира от Народното събрание или Министерски съвет, а от официално самостоятелната КЕВР.
Въпреки това служебното държавно управление заигра роля на главен представител по тематиката, чак до 22 май, когато ръководителят на регулатора Иван Иванов заяви напълно друга стойност на прогнозното нарастване:2 %, или 10 пъти по-ниско от равнището, което до момента се внушаваше.
Натягането на напрежение беше и повода, заради която ПП-ДБ желаеха чуване на Малинов в Народното събрание, а ГЕРБ пробваха да изпреварят със среднощно съвещание във вторник, провалено заради липса на кворум.
Как обаче се стигна до " наддаването " с цената на тока?
Да се върнем на разковничето - " недостига във Фонда за сигурност на електроенергийната система ". До края на 2023 година фондът постоянно е бил на остатък. Този път обаче минава на алено поради две неправилни калкулации на управлението му, утвърдени от регулатора.
Фондът беше основан през 2015 година, като задачата му беше да понижи недостига на НЕК от изкупуването на ток на преференциални цени и да сътвори условия за либерализация на пазара.В него всеки производител на електрическа сила е задължен да внася 5% от месечните доходи от продажби.Тук влизат и приходите от продажба на въглеродни излъчвания.
Председател на фонда е някогашният народен представител от ГЕРБ Деян Червенкондев.
Прогнозата на ФСЕС за доходи е за 2 991 725 000 лева сред юли 2023 и юли 2024 година - това е записано в миналогодишното ценово решение на КЕВР.
2 410 873 000 лева, или 80% от всички доходи, са планувани да дойдат от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
Прогнозата за цената за 2023/2024 година обаче се разминава съществено с действителното състояние на пазара - вместо 85,5 евро/тон с наклонност към покачване до 91 евро, тя пада под 60 евро през март и сега е под 80 евро.
Началото на спада се вижда още през октомври-ноември 2023 година, само че за казуса се разшумя чак през март, когато ротационният кабинет към този момент беше разтърсен радикално.
Източник на данните за
Вторият огромен източник на доходи за Фонда са постъпленията в размер на 5% от продажбите на производителите на ток.
Но цената на електрическата енергия в последната година също " изненадва " плановиците, които дават отговор за регулирането на системата.
Към март тя е съвсем двойно под прогнозите на регулатора. В някои дни на месец април се събират поредност от часове, в които цената на тока е нулева заради липса на търсене, или даже пада под нулата. Съответно, има дни, в които битовите консуматори са плащали по-скъп ток, в сравнение с свободния пазар, от който страната сякаш ги пази.
Третата алтернатива за попълване на недостига е така наречен такса " Задължение към обществото " (надценка на сметките за ток на бизнеса и семействата за компенсиране на проблемите в контролирания пазар) - сега тя е нулева и никой не желае да я връща.
Новите калкулации на КЕВР за 2% нарастване на цената на тока са на база на догатката, че страната ще откри пари да покрие дупката във фонда.
Може. Това се случва в България, тъкмо преди изборите - до момента в който борсовите цени за електрическа енергия падат толкоз ниско, че са под държавно наложената " контролирана " цена за семействата.
За всяка рецесия си има " избавител ". Дори когато " спасителят " е оня, който е съучаствал за появяването на рецесията.
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов и ръководителят на енергийния регулатор Иван Иванов в този момент се надпреварват да успокояват популацията, че повишаването на тока няма да е " фрапантно " и че паника не бивало да има.
Да си напомним каква е хронологията на абсурда:
На 7 март за първи път Делян Добрев (ГЕРБ), Деян Червенкондев (екс-ГЕРБ, в този момент началник на Фонда за сигурност на енергийната система) и Иван Иванов (КЕВР) стартират да приказват за заплаха от повишаване на тока с " 20% за всички - и бизнеса, и семействата " (по Добрев).Причината - прословутият недостиг във Фонда (ФСЕС), който тогава беше оценен на 1 милиарда лв. (към края на юни е малко над половин милиард).На 21 март ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Възраждане и Има Такъв Народ гласоподаваха решение, с което задължават министъра на финансите да " възвърне " 1 милиарда лева, с цел да се компенсира въпросната дупка във Фонда. Намерението на Асен Василев беше да направи това посредством комплицирана скица с дълга на " Топлофикация София " - това решение беше анулирано.На 25 април болшинството в Народното събрание отсрочи прехода към либерализация на пазара на ток за битови консуматори, още веднъж с съображение изчезналите доходи във ФСЕС.На 12 май новоизбраният длъжностен министър на енергетиката Владимир Малинов даде първото си изявление за Българска национална телевизия, в което разгласи, че има " сериозен капацитет от повишаване " на тока от 1 юли. И да, още веднъж поради недостига във ФСЕС.На 15 май АЕЦ " Козлодуй ", която обезпечава съвсем половината от електрическата енергия за битовите консуматори, внесе предложение в КЕВР за нарастване на продажната цена с 30%.Още на идващия ден 16 май кабинетът " Главчев " реши, че ще обезпечи 530 млн. лева за Фонда, а АЕЦ " Козлодуй " незабавно ще отдръпна ценовото предложение от КЕВР.На 19 май Владимир Малинов към този момент оповестява пред bTV, че " нарастването на цената може да бъде минимално, в границите на инфлационните процеси ".
Цената на електрическата енергия на контролирания пазар не се дефинира от Народното събрание или Министерски съвет, а от официално самостоятелната КЕВР.
Въпреки това служебното държавно управление заигра роля на главен представител по тематиката, чак до 22 май, когато ръководителят на регулатора Иван Иванов заяви напълно друга стойност на прогнозното нарастване:2 %, или 10 пъти по-ниско от равнището, което до момента се внушаваше.
Натягането на напрежение беше и повода, заради която ПП-ДБ желаеха чуване на Малинов в Народното събрание, а ГЕРБ пробваха да изпреварят със среднощно съвещание във вторник, провалено заради липса на кворум.
Как обаче се стигна до " наддаването " с цената на тока?
Да се върнем на разковничето - " недостига във Фонда за сигурност на електроенергийната система ". До края на 2023 година фондът постоянно е бил на остатък. Този път обаче минава на алено поради две неправилни калкулации на управлението му, утвърдени от регулатора.
Фондът беше основан през 2015 година, като задачата му беше да понижи недостига на НЕК от изкупуването на ток на преференциални цени и да сътвори условия за либерализация на пазара.В него всеки производител на електрическа сила е задължен да внася 5% от месечните доходи от продажби.Тук влизат и приходите от продажба на въглеродни излъчвания.
Председател на фонда е някогашният народен представител от ГЕРБ Деян Червенкондев.
Прогнозата на ФСЕС за доходи е за 2 991 725 000 лева сред юли 2023 и юли 2024 година - това е записано в миналогодишното ценово решение на КЕВР.
2 410 873 000 лева, или 80% от всички доходи, са планувани да дойдат от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
Прогнозата за цената за 2023/2024 година обаче се разминава съществено с действителното състояние на пазара - вместо 85,5 евро/тон с наклонност към покачване до 91 евро, тя пада под 60 евро през март и сега е под 80 евро.
Началото на спада се вижда още през октомври-ноември 2023 година, само че за казуса се разшумя чак през март, когато ротационният кабинет към този момент беше разтърсен радикално.
Източник на данните за
Вторият огромен източник на доходи за Фонда са постъпленията в размер на 5% от продажбите на производителите на ток.
Но цената на електрическата енергия в последната година също " изненадва " плановиците, които дават отговор за регулирането на системата.
Към март тя е съвсем двойно под прогнозите на регулатора. В някои дни на месец април се събират поредност от часове, в които цената на тока е нулева заради липса на търсене, или даже пада под нулата. Съответно, има дни, в които битовите консуматори са плащали по-скъп ток, в сравнение с свободния пазар, от който страната сякаш ги пази.
Третата алтернатива за попълване на недостига е така наречен такса " Задължение към обществото " (надценка на сметките за ток на бизнеса и семействата за компенсиране на проблемите в контролирания пазар) - сега тя е нулева и никой не желае да я връща.
Новите калкулации на КЕВР за 2% нарастване на цената на тока са на база на догатката, че страната ще откри пари да покрие дупката във фонда.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ