Боксьорът Кубрат Пулев - Кобрата по време на интервю с

Боксьорът Кубрат Пулев - Кобрата по време на изявление с американската журналистка Джени да Суши я изненада с целувка, на която тя първо сподели thank you, само че като преспа се почувства унижена и оскърбена, хвана се да съди Кобрата, бяха му отнети боксьорските права в Калифорния, а по света и у нас избухна за три дни яростен публичен спор на тематика - почтено ли е, селско ли е, принудително ли е, на кого оная му работа мирише на суши, кой не съблюдава етични стандарти, чии етични стандарти са по-етични... И несъмнено, главната тематика във всички интелектуални разногласия - съперникът ми е лайно, а аз съм Ален Делон. Или както е споделил руският народ: вы все пидорасы, только я - Д’артанян!
Аз няма да се включвам в този публичен спор - да се оправят, както знаят, всеки си заплаща изборите.
Кубрат заплаща цената да е Балканджи Ганьо в нетолерантна среда, Сушито заплаща хонорар на адвокатката си и печели безконечното пренебрежение на балканския мачизъм.
Независимо от това дали Сушито е златотърсачка, а Кобрата - жертва на курткапан, той научи по сложния метод, че в Рим се прави като римляните.
Строго видяно - едновремешният фасон на Бойко Борисов да пъха залък от питката в устата на момата, която го посреща в носия (има доста такива фотоси в интернет) - това е доста по-груб полов жест на доминация, само че у нас по принцип чорбаджията има право на такова държание. Ако не желаеме да е по този начин, би трябвало да се променим като общество.
А всичко това ни служи за мотив да си напомним още някои типове целуване в нашия публичен живот.
Ръкоцелуване
Ръка се целува на свекър и на поп, на дама и на по-възрастен, на Прошка и на Бойко Борисов.
Всички сме гледали клипа, в който Цветан Цветанов, Георг Георгиев и още един гербоид целуват ръка на Бойко Борисов. Поводът е Прошка, само че самодейността за ръкоцелуването наподобява е на самият Борисов. В клипа с тези интимности ясно се вижда, че Борисов безусловно си тика ръката пред лицето на целувача, както в миналото пъхаше питката в устата на момите.
Въобще Борисов - въпреки да твърди, че не му се нравят слагачите, в действителност доста обича да му се сторва ихтибар, да му целуват ръка, да падат от него на тенис и футбол и да му гъделичкат президентите на Венецуела. (Ако приемем условно, че президентите Мадуро и Гуайдо са надлежно тестикул и скротум.)
Кракоцелуване
Кракоцелуването бива два типа. Единият вид е като Октай Енимехмедов - индивидът, който преди години изскочи с револвер пред Ахмед Доган и бе пребит от актива на Движение за права и свободи. Рядко съм виждал с толкоз пристрастеност да се рита човек по лицето. Тогава Доган и Местан още бяха единомишленици, “в една парадигма”, както обичат да витийстват в тая партия. Местан тогава изясни и похвали дейностите на съпартийците си, които показали геройство да защитят водача си и да ритат надали не до гибел паднал на земята човек.
Другият тип кракоцелуване е непринудено - когато плонжираш в краката на Бойко Борисов и когато го оставиш да бие дузпи, до момента в който вкара.
Целуване на скута
Целуването на скут може да става в поза “партер” или просто на колене, само че на първо място това е жест на смирение пред нечий престол.
Това характерно целуване е разказано в историческите летописи, има го и в новелите на Иван Вазов. Когато татарските ханове Ногай и Чокай (Чоки) по друго време идват да опустошават България и влизат в столицата Търново, българските царе им целуват скута. Технически детайлности за самия акт на скутоцелуването историята не е оставила, по тази причина всеки да даде воля на въображението си.
Целуване на още по-друго място
На “още по-друго място” знае да целува Бай Ганьо. За страдание и Алеко Константинов се е посвенил да даде детайлности какво съставлява това “още по-друго място” и по какъв начин се целува вярно.
Да си напомним класиката:
“Виждаш ли по какъв начин крещя да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил срещу. Завиждаш ми, да те вземе дяволът. Знайш си ти, че в случай че вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за уважение в случай че пристигна думата, аз отново не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?”
За още по-голямо страдание нашите съвременници - целувачи на още по-другото място на Борисов, също ревностно крият тайните си.
И не от позор се крият - не дай, Боже! - просто си пазят секретите на занаята.
Подозираме обаче, че това “още по-друго място” не е Банкя.

Автор: Г-н Балев, Прас-Прес