Богородични заговезни се падат всяка година на 31 юли. Те

Богородични заговезни се падат всяка година на 31 юли. Те слагат началото на по този начин наречения Богордичен пост, който трае две седмици – до 15-ти август (Голяма Богородица). Идеята на поста е хората да се пречистят, с цел да отворят сетивата си и да чуят посланията на божията майка. Освен елиминирането на съответни артикули от седмичното меню, богородичният пост има и други забрани. Например, заобикалят се шумни събирания, фамилиарност с колегата, чревоугодничество.

Богородичните заговезни са последния ден преди поста, когато е разрешено да се яде „ блажно “ (месни ястия и млечни продукти). Цялото семейство се събира към богата трапезата, на която централно място заема празничната погача. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. По-силно вярващите прекарват идващите три дни на самун и вода.

Богородният пост е по-благосклонен спрямо останалите строги пости преди огромните празници, само че въпреки всичко и той постанова избран режим. Понеделник, сряда и петък са наречени „ сухи “ дни, тъй като тогава не би трябвало да се употребява готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен самун. На Преображение Господне, (6-ти август) може да се яде риба.

На Богородични заговезни се празнува и паметта на Св. Евдоким. Историята споделя, че той бил млад боец, почитан от всички поради добродетелите, с които се отличавал. Говори се, че мощите му имат целебна мощ, по тази причина когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта към гроба. Легендите описват, че се случвали чудеса – слепите проглеждали, а сакатите прохождали.