В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант
Богомил Балкански
© Надежда Чипева Защо Европа няма собствен Гугъл или Amazon? Каква е повода на Стария континент да липсват софтуерни колоси – такива, каквито се раждат в Съединени американски щати и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в миг, в който софтуерните компании от двете най-големи международни стопански системи към този момент имат власт и запаси, сходни с тези на държавните управления? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане напълно сама – това поражда освен любознание за пазарните и софтуерните процеси по света, само че и кошмари за значително европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. " Капитал " организира диалози с сполучливи бизнесмени, специалисти, европейски представители и хора вътре в системата, с цел да разбере мнението им, основано на опита им.Богомил Балкански е български бизнесмен, прекарал съвсем целия си професионален живот в Силициевата котловина. Кариерата му измежду " огромните " стартира с директорско място във VMWare, където прекарва осем години. През 2013 година напуща компанията, с цел да основе дружно с някогашния изпълнителен шеф на VMWare Даян Грийн bebop.co, компания, която две години по-късно Гугъл придобива за 397 млн. $. Следващите две години Балкански прекарва като вицепрезидент в Гугъл, а сега продължава да бъде член на борда на шефовете на Storpool, Support Logic и Leanplum. От януари 2020 година той е и сътрудник в Sequoia Capital, един от най-големите фондове за опасности вложения в Силициевата котловина.
Каква смятате, че е главната разлика сред софтуерния бранш в Съединени американски щати и Европа, т.е. разликата, която " подрежда " нещата по този начин, че петте най-големи софтуерни компании в света са в Съединени американски щати, а Европа може да се похвали едвам с една в топ 20 (SAP)?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Петте софтуерни колоса от Съединени американски щати са върхът на една пирамида, т.е. тези пет колоса са на върха, само че в основата на пирамидата има десетки хиляди софтуерни стартъпи и хиляди междинни по размери софтуерни компании. Така че цялата промишленост е една поточна линия - голямата част от дребните стартъпи или просто ще затворят порти, или ще бъдат добити, само че един дребен % от тях ще пораснат и ще станат утрешните колоси. Да не забравяме въпреки всичко, че тези колоси са много млади компании – Гугъл е на 20 години, Фейсбук е на 10. Apple е най-старата компания. Уникалното в Америка е освен че петте най-големи сега софтуерни компании са американски, само че и че по поточната линия се движат и компаниите, за които множеството хора още не са чували, само че те ще бъдат колосите след 5, 10 или 20 години.
Причината Европа да няма софтуерни колоси е, че липсва цялата инновационна поточна линия от дребни компании, които в един миг могат да пораснат и да станат колоси. Правилото в Силициевата котловина е, че от 100 стартъпа, които получават начално финансиране от бизнес ангели, едвам 10 съумяват да се развият на равнище да могат да привлекат професионални вложители. А от тези 10, които получават първа доза финансиране от професионални вложители (Series A), единствено един ще сполучи ненапълно. Така че, с цел да се стигне до пет колоса, екосистемата би трябвало да основе хиляди дребни компании. И главната разлика сред Америка и Европа е, че Америка съумява да сътвори хиляди нови софтуерни стартъпи всяка година, а Европа не.
- Какво не доближава на Европа и европейските компании - непълен капитал на континента, незадоволително положително обучение и други в последна сметка решими проблеми, или най-големите такива са са фрагментираността на пазара, множеството езици и други фундаментални трудности?
Според мен първопричината е една и тя е обвързвана с културни полезности, а не с финансиране, обучение или каквото и да било друго. Една от главните културни полезности в Америка е предприемачеството. Идеята на всеки американец за благополучие в кариерата е да е самичък началник на себе си, да бъде самостоятелен и никой различен да не му споделя какво да прави. Повечето американци биха желали един ден да имат личен бизнес и са подготвени да поемат и да носят рисковете, които идват с това да си бизнесмен - може да се провалиш, може да се разориш. Но американците са доста оптимистична нация и постоянно се концентрират върху това, че може пък и да успееш. И в случай че се провалят в едно начинание, бързо се поотупват и са подготвени да опитат отново. Този блян към самостоятелност и предприемачество е рефлектиран в доста сфери на живота в Америка - да вземем за пример обстоятелството, че няма обществена мрежа (Балкански приказва за " обществена мрежа " в смисъла на обществена сигурност - бел.авт.) и значително човек би трябвало да се грижи самичък за себе си. Много европейци са сериозни към неналичието на обществена мрежа в Съединени американски щати, само че те просто не схващат че тази липса не е неуспех на системата, а директно отражение на ценностната система на американците. Ценностната система на европейците е блян към сигурност. Младите европейци не мечтаят да стартират личен бизнес - те се стремят да си намерят сигурна работа в огромна и постоянна компания. И този блян към сигурност е рефлектиран в мощната обществена мрежа.
Според мен повода предприемаческият дух да е толкоз по мощен в Америка е историческа. Америка е учредена от бизнесмени – хора, които са си напуснали дома и фамилията и са тръгнали да си търсят нов шанс през океана. Така че става въпрос за един самоподбор - към този момент няколко века най-предприемачески настроените хора от целия свят се стичат в Америка. И този развой не е спрял - той тече и сега. За никого не е загадка, че болшинството от софтуерните стартъпи в Силициевата котловина се основават от скорошни имигранти.
Така че главната причина за триумфа на Америка в софтуерното предприемачество е културно-историческа. Вярно е, че и други неща оказват помощ - има повече рисков капитал, само че това се дължи още веднъж на желанието на американците да поемат опасности. Американските университети са доста по-добре свързани с промишлеността и има доста образци за академични професори, които започват доста сполучливи компании. Америка е обединен пазар с един език и съвсем една нормативна уредба.
Една от доста значимите условия софтуерни стартъпи в Америка да се развиват добре е, че огромните американски компании дават шансове на всякакви дребни стартъпи, които оперират от един гараж, т.е. огромна американска компания би си купила ново решение от един новооснован стартъп, до момента в който огромните компании в Европа са доста по консервативни и избират да си купуват неща от други огромни компании. За да може един стартъп да се развие, най значимото нещо, което му би трябвало, са клиенти.
Били сте част от борда на шефовете както на американски, по този начин и на европейски компании. Същевременно сте били и вицепрезидент в Гугъл, един от безспорните софтуерни колоси. Какви са разликите, които видяхте и към момента виждате във връзка с просвета, метод на работа и други фактори, които смятате, че са основни във връзка с растежа и мащаба на една компания?
- Предприемачите в Америка са доста по-дръзки и самоуверени от сътрудниците им в Европа. Това е отново културен феномен - американците просто са по-дръзки и самоуверени. Също по този начин в Америка има доста повече образци за хора, които са преуспели като бизнесмени, тъй че е доста по-лесно човек да повярва, че огромният триумф може да се случи и на него.
Структурните фактори, които оказват помощ на дребни софтуерни компании да се трансфорат в колоси, е че Америка е огромен и обединен пазар. Това разрешава доста по-бързо мащабиране. Същото събитие се следи и в Китай, където към този момент също има софтуерни колоси като Alibaba, Tencent, Huawei.
Смятате ли, че разликите сред регулаторните рамки в Съединени американски щати и Европа играят роля? (И като допълнение: Пречи ли Европа на личните си компании посредством регулации, явно ориентирани към американските софтуерни колоси?)
- Американското законодателство улеснява софтуерните компании в няколко посоки. Лесно и бързо е да създадеш нова компания. Има специализиране на отговорностите на щатите. Щатът Делауеър да вземем за пример се специализира в корпоративно законодателство за бързо споразумяване на търговски разногласия, по тази причина всички американски компании са инкорпорирани там. Има обединен и добър режим за разпределяне на варианти или акции на чиновници. Режимът не е съвършен и може да се усъвършенства, само че най-малко разпоредбите и данъчното облагане са ясни. В Европа нещата стоят друго във всяка страна. Англия е покрай Америка, само че континентална Европа не е. Ако си софтуерен стартъп с офиси и чиновници в няколко страни, е губене на време и старания по какъв начин да се даде дялово присъединяване на всички.
В момента даже и в Америка има политическо течение да се контролират огромните софтуерни компании. Има много съществени политици, които мислят, че колосите би трябвало да се разделят на по-малки компании. Но постоянно когато чувам изявления на политици по тези тематики, ми излиза наяве, че голямото болшинство не са изключително грамотни във връзка с съвременни технологии. И тук е несъгласието - регулациите се пишат от хора, които не са доста наясно по какъв начин работи това, което контролират. Това е една от аргументите регулацията постоянно да тича след софтуерния прогрес.
Вие сте българин, взел участие в основаването на американска компания, която след това е добита от Гугъл. Кога идва моментът, в който решавате, че е по-добре да станете част от по-голяма компания, вместо да се развивате независимо, като ще предположа, че офертата от Гугъл надали е била първата към вас?
- Решението лиши няколко седмици премисляне, откакто получихме оферта от Гугъл. Такива решения постоянно са сложни, тъй като можеш единствено да гадаеш по какъв начин ще се развият нещата за екипа и продукта в границите на една голяма организация като Гугъл. В нашия случай взехме решение, че по-бързо можем да наберем скорост на пазара, в случай че зад себе си имаме ресурсите и огромното рамо на Гугъл.
Ценност ли е да бъдеш добит от колос, поради че доста други компании от целия свят избират същия път?
- Да, статистически голямата част от стартъпите, които са сполучливи, са добити от по-големи компании и доста малко част излизат на борсата като самостоятелни компании. Така че, в случай че ще те придобива по-голяма компания – по-добре това да е Гугъл.
Европа сега пробва да контролира колосите, като санкциите най-често падат върху американските компании, само че в същото време Европейски Съюз постоянно изпитва болежка, метафорично казано, че тези колоси не са родени от нея. Може ли държавен/общоевропейски проект да роди компания от мащаба на Фейсбук или Гугъл?
- Може би към този момент съм прекарал прекомерно доста време в Америка и съм почнал да мисля като характерен американец, само че аз съм доста песимистичен, че единствено с държавна помощ Европа ще развие софтуерни колоси. Това не значи, че държавните управления не могат да играят роля. Истината е, че и американското държавно управление хвърля доста пари в просвета и разработки, изключително в сфери, където другояче финансовите пазари не биха насочили средства, като да вземем за пример фундаментални научни проучвания. По този метод катализира създаването на технологии, които по-късно се комерсиализират от частни предприятия.
Наскоро научих за една стратегия на Европейската комисия (EIC Accelerator – бел.авг.), от която стартъпи могат да получат финансиране. Научих за тази стратегия от един датски стартъп, в който съм вложител. Но създателят показа, че процесът да се получат тези пари е толкоз комплициран, че е трябвало да наеме консултанти да му оказват помощ да попълни нужните формуляри. Малък образец за администрация.
Най-голямата регулаторна самодейност на Европейски Съюз в региона на технологиите е GDPR. Инициативата за отбрана на данните е похвална. Но не знам каква е равносметката за GDPR – дали GDPR е трансформирала цифровия живот на средностатистическия европеец, като се изключи че всички би трябвало да кликаме на всяка уеб страница да се съгласим, че тя употребява бисквитки, а и се обзалагам, че множеството хора не знаят какво значи бисквитки. Но знаем сигурно, че GDPR коства разноски на всяка компания.
Според мен добър образец за чудесна държавна политика, която способства за основаване не софтуерна промишленост, е Естония - държавното управление там интензивно работи по това всяко прикосновение с страната да може да се извърши по електронен път, в това число основаване на нова компания. Естония може още да не е родила Фейсбук или Гугъл, само че броят и значимостта на софтуерните компании, които са тръгнали от там, като Skype и Transferwise, е доста по-голям, в сравнение с би бил статистическият дял на страна с 1 млн. души население. Така че други европейски страни и Европейски Съюз могат да почерпят от техния опит.
© Надежда Чипева Защо Европа няма собствен Гугъл или Amazon? Каква е повода на Стария континент да липсват софтуерни колоси – такива, каквито се раждат в Съединени американски щати и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в миг, в който софтуерните компании от двете най-големи международни стопански системи към този момент имат власт и запаси, сходни с тези на държавните управления? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане напълно сама – това поражда освен любознание за пазарните и софтуерните процеси по света, само че и кошмари за значително европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. " Капитал " организира диалози с сполучливи бизнесмени, специалисти, европейски представители и хора вътре в системата, с цел да разбере мнението им, основано на опита им.Богомил Балкански е български бизнесмен, прекарал съвсем целия си професионален живот в Силициевата котловина. Кариерата му измежду " огромните " стартира с директорско място във VMWare, където прекарва осем години. През 2013 година напуща компанията, с цел да основе дружно с някогашния изпълнителен шеф на VMWare Даян Грийн bebop.co, компания, която две години по-късно Гугъл придобива за 397 млн. $. Следващите две години Балкански прекарва като вицепрезидент в Гугъл, а сега продължава да бъде член на борда на шефовете на Storpool, Support Logic и Leanplum. От януари 2020 година той е и сътрудник в Sequoia Capital, един от най-големите фондове за опасности вложения в Силициевата котловина.
Каква смятате, че е главната разлика сред софтуерния бранш в Съединени американски щати и Европа, т.е. разликата, която " подрежда " нещата по този начин, че петте най-големи софтуерни компании в света са в Съединени американски щати, а Европа може да се похвали едвам с една в топ 20 (SAP)?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Петте софтуерни колоса от Съединени американски щати са върхът на една пирамида, т.е. тези пет колоса са на върха, само че в основата на пирамидата има десетки хиляди софтуерни стартъпи и хиляди междинни по размери софтуерни компании. Така че цялата промишленост е една поточна линия - голямата част от дребните стартъпи или просто ще затворят порти, или ще бъдат добити, само че един дребен % от тях ще пораснат и ще станат утрешните колоси. Да не забравяме въпреки всичко, че тези колоси са много млади компании – Гугъл е на 20 години, Фейсбук е на 10. Apple е най-старата компания. Уникалното в Америка е освен че петте най-големи сега софтуерни компании са американски, само че и че по поточната линия се движат и компаниите, за които множеството хора още не са чували, само че те ще бъдат колосите след 5, 10 или 20 години.
Причината Европа да няма софтуерни колоси е, че липсва цялата инновационна поточна линия от дребни компании, които в един миг могат да пораснат и да станат колоси. Правилото в Силициевата котловина е, че от 100 стартъпа, които получават начално финансиране от бизнес ангели, едвам 10 съумяват да се развият на равнище да могат да привлекат професионални вложители. А от тези 10, които получават първа доза финансиране от професионални вложители (Series A), единствено един ще сполучи ненапълно. Така че, с цел да се стигне до пет колоса, екосистемата би трябвало да основе хиляди дребни компании. И главната разлика сред Америка и Европа е, че Америка съумява да сътвори хиляди нови софтуерни стартъпи всяка година, а Европа не.
- Какво не доближава на Европа и европейските компании - непълен капитал на континента, незадоволително положително обучение и други в последна сметка решими проблеми, или най-големите такива са са фрагментираността на пазара, множеството езици и други фундаментални трудности?
Според мен първопричината е една и тя е обвързвана с културни полезности, а не с финансиране, обучение или каквото и да било друго. Една от главните културни полезности в Америка е предприемачеството. Идеята на всеки американец за благополучие в кариерата е да е самичък началник на себе си, да бъде самостоятелен и никой различен да не му споделя какво да прави. Повечето американци биха желали един ден да имат личен бизнес и са подготвени да поемат и да носят рисковете, които идват с това да си бизнесмен - може да се провалиш, може да се разориш. Но американците са доста оптимистична нация и постоянно се концентрират върху това, че може пък и да успееш. И в случай че се провалят в едно начинание, бързо се поотупват и са подготвени да опитат отново. Този блян към самостоятелност и предприемачество е рефлектиран в доста сфери на живота в Америка - да вземем за пример обстоятелството, че няма обществена мрежа (Балкански приказва за " обществена мрежа " в смисъла на обществена сигурност - бел.авт.) и значително човек би трябвало да се грижи самичък за себе си. Много европейци са сериозни към неналичието на обществена мрежа в Съединени американски щати, само че те просто не схващат че тази липса не е неуспех на системата, а директно отражение на ценностната система на американците. Ценностната система на европейците е блян към сигурност. Младите европейци не мечтаят да стартират личен бизнес - те се стремят да си намерят сигурна работа в огромна и постоянна компания. И този блян към сигурност е рефлектиран в мощната обществена мрежа.
Според мен повода предприемаческият дух да е толкоз по мощен в Америка е историческа. Америка е учредена от бизнесмени – хора, които са си напуснали дома и фамилията и са тръгнали да си търсят нов шанс през океана. Така че става въпрос за един самоподбор - към този момент няколко века най-предприемачески настроените хора от целия свят се стичат в Америка. И този развой не е спрял - той тече и сега. За никого не е загадка, че болшинството от софтуерните стартъпи в Силициевата котловина се основават от скорошни имигранти.
Така че главната причина за триумфа на Америка в софтуерното предприемачество е културно-историческа. Вярно е, че и други неща оказват помощ - има повече рисков капитал, само че това се дължи още веднъж на желанието на американците да поемат опасности. Американските университети са доста по-добре свързани с промишлеността и има доста образци за академични професори, които започват доста сполучливи компании. Америка е обединен пазар с един език и съвсем една нормативна уредба.
Една от доста значимите условия софтуерни стартъпи в Америка да се развиват добре е, че огромните американски компании дават шансове на всякакви дребни стартъпи, които оперират от един гараж, т.е. огромна американска компания би си купила ново решение от един новооснован стартъп, до момента в който огромните компании в Европа са доста по консервативни и избират да си купуват неща от други огромни компании. За да може един стартъп да се развие, най значимото нещо, което му би трябвало, са клиенти.
Били сте част от борда на шефовете както на американски, по този начин и на европейски компании. Същевременно сте били и вицепрезидент в Гугъл, един от безспорните софтуерни колоси. Какви са разликите, които видяхте и към момента виждате във връзка с просвета, метод на работа и други фактори, които смятате, че са основни във връзка с растежа и мащаба на една компания?
- Предприемачите в Америка са доста по-дръзки и самоуверени от сътрудниците им в Европа. Това е отново културен феномен - американците просто са по-дръзки и самоуверени. Също по този начин в Америка има доста повече образци за хора, които са преуспели като бизнесмени, тъй че е доста по-лесно човек да повярва, че огромният триумф може да се случи и на него.
Структурните фактори, които оказват помощ на дребни софтуерни компании да се трансфорат в колоси, е че Америка е огромен и обединен пазар. Това разрешава доста по-бързо мащабиране. Същото събитие се следи и в Китай, където към този момент също има софтуерни колоси като Alibaba, Tencent, Huawei.
Смятате ли, че разликите сред регулаторните рамки в Съединени американски щати и Европа играят роля? (И като допълнение: Пречи ли Европа на личните си компании посредством регулации, явно ориентирани към американските софтуерни колоси?)
- Американското законодателство улеснява софтуерните компании в няколко посоки. Лесно и бързо е да създадеш нова компания. Има специализиране на отговорностите на щатите. Щатът Делауеър да вземем за пример се специализира в корпоративно законодателство за бързо споразумяване на търговски разногласия, по тази причина всички американски компании са инкорпорирани там. Има обединен и добър режим за разпределяне на варианти или акции на чиновници. Режимът не е съвършен и може да се усъвършенства, само че най-малко разпоредбите и данъчното облагане са ясни. В Европа нещата стоят друго във всяка страна. Англия е покрай Америка, само че континентална Европа не е. Ако си софтуерен стартъп с офиси и чиновници в няколко страни, е губене на време и старания по какъв начин да се даде дялово присъединяване на всички.
В момента даже и в Америка има политическо течение да се контролират огромните софтуерни компании. Има много съществени политици, които мислят, че колосите би трябвало да се разделят на по-малки компании. Но постоянно когато чувам изявления на политици по тези тематики, ми излиза наяве, че голямото болшинство не са изключително грамотни във връзка с съвременни технологии. И тук е несъгласието - регулациите се пишат от хора, които не са доста наясно по какъв начин работи това, което контролират. Това е една от аргументите регулацията постоянно да тича след софтуерния прогрес.
Вие сте българин, взел участие в основаването на американска компания, която след това е добита от Гугъл. Кога идва моментът, в който решавате, че е по-добре да станете част от по-голяма компания, вместо да се развивате независимо, като ще предположа, че офертата от Гугъл надали е била първата към вас?
- Решението лиши няколко седмици премисляне, откакто получихме оферта от Гугъл. Такива решения постоянно са сложни, тъй като можеш единствено да гадаеш по какъв начин ще се развият нещата за екипа и продукта в границите на една голяма организация като Гугъл. В нашия случай взехме решение, че по-бързо можем да наберем скорост на пазара, в случай че зад себе си имаме ресурсите и огромното рамо на Гугъл.
Ценност ли е да бъдеш добит от колос, поради че доста други компании от целия свят избират същия път?
- Да, статистически голямата част от стартъпите, които са сполучливи, са добити от по-големи компании и доста малко част излизат на борсата като самостоятелни компании. Така че, в случай че ще те придобива по-голяма компания – по-добре това да е Гугъл.
Европа сега пробва да контролира колосите, като санкциите най-често падат върху американските компании, само че в същото време Европейски Съюз постоянно изпитва болежка, метафорично казано, че тези колоси не са родени от нея. Може ли държавен/общоевропейски проект да роди компания от мащаба на Фейсбук или Гугъл?
- Може би към този момент съм прекарал прекомерно доста време в Америка и съм почнал да мисля като характерен американец, само че аз съм доста песимистичен, че единствено с държавна помощ Европа ще развие софтуерни колоси. Това не значи, че държавните управления не могат да играят роля. Истината е, че и американското държавно управление хвърля доста пари в просвета и разработки, изключително в сфери, където другояче финансовите пазари не биха насочили средства, като да вземем за пример фундаментални научни проучвания. По този метод катализира създаването на технологии, които по-късно се комерсиализират от частни предприятия.
Наскоро научих за една стратегия на Европейската комисия (EIC Accelerator – бел.авг.), от която стартъпи могат да получат финансиране. Научих за тази стратегия от един датски стартъп, в който съм вложител. Но създателят показа, че процесът да се получат тези пари е толкоз комплициран, че е трябвало да наеме консултанти да му оказват помощ да попълни нужните формуляри. Малък образец за администрация.
Най-голямата регулаторна самодейност на Европейски Съюз в региона на технологиите е GDPR. Инициативата за отбрана на данните е похвална. Но не знам каква е равносметката за GDPR – дали GDPR е трансформирала цифровия живот на средностатистическия европеец, като се изключи че всички би трябвало да кликаме на всяка уеб страница да се съгласим, че тя употребява бисквитки, а и се обзалагам, че множеството хора не знаят какво значи бисквитки. Но знаем сигурно, че GDPR коства разноски на всяка компания.
Според мен добър образец за чудесна държавна политика, която способства за основаване не софтуерна промишленост, е Естония - държавното управление там интензивно работи по това всяко прикосновение с страната да може да се извърши по електронен път, в това число основаване на нова компания. Естония може още да не е родила Фейсбук или Гугъл, само че броят и значимостта на софтуерните компании, които са тръгнали от там, като Skype и Transferwise, е доста по-голям, в сравнение с би бил статистическият дял на страна с 1 млн. души население. Така че други европейски страни и Европейски Съюз могат да почерпят от техния опит.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ