Св. Георги - приказният герой в християнската вяра
Богатството от облици върху свещените икони в църквите ни демонстрира голямо многообразие. Но едно нещо като че ли ги сплотява. Въпреки че нормално картините в тях не се изобразяват натуралистично, те въпреки всичко се пробват да пресъздават действителността. В иконите, отдадени на живота на Христос, неговите възпитаници и светци, или други исторически събития ни се предлага тъкмо това, което се е случило, както и смисъла на събитията.
Образът на Св. Георги върху иконите обаче ни демонстрира една необикновена сцена – той пронизва и убива дракон (дракон). Това наподобява повече на детска приказка! Защо безусловно хиляди икони, изобразяващи по какъв начин Св. Георги убива змея, са „ разпилени “ из целия християнски свят?
Историческата персона - страдалец и светец
Роден в края на III век в региона Кападокия (Мала Азия), Георги се отличавал с хубост, разум и мощ. Бързо се издигнал в римската войска и станал един от любимците на император Диоклециан, само че скрито изповядвал християнството.
При почналите гонения на християните Георги отстоявал вярата си и отказал да уважи божествената персона на императора. Това било еднакво на държавна измяна, тъй като култът към императора стоял над всичко, изключително в армията. Подложен на едноседмични изтезания, най-после Георги е обезглавен. Според православната традиция това станало през 303 година
Години по-късно, когато ръководи първият християнски император на Римската империя Константин, черква била отдадена на Св. Георги и останките му били сложени в саркофаг в Лида, дн. Израел. При толкоз ранно и разпростряло се далеко поклонение пред Георги, неговият облик става и остава неизменен, основан на действителните му физически характерности. На иконите той е показан като млад безбрад мъж с кафявокоси къдрици. Облечен е като боец и язди бял кон. Понякога върху иконите той носи на главата си и диадема със скъпоценни камъни, което е особено за облиците в източноправославната черква. Този знак, съгласно учени, демонстрира Чкороната на мъченичеството “ му.
По-късно Св. Георги е наименуван Великомъченик, Победоносец и Чудотворец. Това е удостоверение освен за живота и гибелта му, само че и за чудесата, които Господ прави посредством него след мъченичеството му. Историята на църквата е цялостна с послесмъртни явявания на светци, които се явяват освен вестоносци, само че също и като пазители и чудотворци за страдащите християни.
Едно от най-известните чудеса, осъществено от св. Георги е чудото, станало покрай град Вирит, сегашен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял тези, които били наоколо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра нееднократно, само че нямали триумф.
Така един ден те решили да помолят техния държател за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и така да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато пристигна неговия ред, и той ще съобщи щерка си на чудовището. И по този начин всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, до момента в който не пристигнал ред на дъщерята на шефа. Когато това станало, жителите поискали от бащата да извърши думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си одеждa и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я за какво стои там и плаче, а тя като му обяснила за какво е там, викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от боязън, само че Св. Георги им заговорил, да не се опасяват, тъй като Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, с цел да повярват в него. Подир тези думи светият войник отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бог и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди без дамите и децата.
Някои детайлности от тази приказна история варират, защото в началото тя се е предавала от уста на уста, за първи път в писмен тип се появява едвам през ХІ-ХІІ век. Но главната част от случката – девойката-принцеса, завързаният дракон, хората, изпокрили се зад градските стени и несъмнено самият Георги – са изобразени на голям брой стенописи и икони, идващи най-рано от ХІІ век.
И защото без подозрение Св. Георги боецът и страдалец е съществувал, актуалната християнска мисъл се бори с чувството за недействителност на убийството на змея и спасяването на девойката. Твърде близка до детска приказка е тази история и по тази причина тя се приема повече за символизъм в сравнение с за реалност.
Символизмът на случката – писано и нарисувано
Вероятно няма да е мощно в случай че се каже, че символизмът в историята със Св. Георги и делото му е обвързван с една от репрезентациите на Дявола в християнската иконография и в религията въобще. Дяволът е змия, дяволът по-късно е дракон – тези описания са дадени от самия Св. Йоан в неговото евангелие. Каквато и да е същинската природа на звяра обаче, би трябвало да се каже, че той е посочен като дракон още в най-ранните сведения, а е в „ змийско-змейски “ тип в най-старите оживели облици. Така евентуално е търсена и връзката с Дявола.
Що се отнася до представянето на самия Св. Георги – като боец на бял кон – то е такова и в писмените и в образните сведения за чудото. Иконите също постоянно демонстрират по какъв начин икона слиза от небесата и е сложена на главата на Георги. Икони в Гърция и България демонстрират също светеца с лък и колчан стрели на седлото. Така се добавя сравнението с един от четирите конника на Апокалипсиса, разказани в Евангелието на Св. Йоан.
Този облик в тези икони ни дава Св. Георги в цялостния му християнски искра – като страдалец, трансформирал се в герой-победоносец. Той е възседнал белия си жребец, носи алената мантия на мъченичеството, вееща се зад тила му, и съумява с помощта на благословията на Исус Христос, чиято света десница е протегната към героя.
Не отива ли символизмът прекомерно надалеч?
Ясно е, че историята и облиците на Св. Георги убиващ дракона се одобряват алегорично още през цялото време, достигнали връхната си точка през ХV-ХVІ век. С други думи не днешните християнски водачи и адепти са достигнали до това умозаключение. Знаели са го още средновековните им прародители.
И все пак бихме могли да се вгледаме в някои други елементи на библейския роман, показани в най-ранните икони, като да вземем за пример това, че девойката води дракона, завързан с колана й – нещо, което мъчно може да се одобри за алегорично. Това се вижда в голям брой съветски изображения – едно от тях, постоянно посочено от експертите, е фреската в църквата Св. Георги в Старая Ладога, Северна Русия, произхождаща от началото на ХІІ век.
Може би змеят е знак на творение, което ни е по-познато в днешни времена, само че други аспекти от историята – езичниците, принасящи в жертва на звяра децата си, спасяването им от Св. Георги, а по-късно и приемането на християнската религия от жителите на града – би трябвало да се одобряват безусловно. Много по-славни чудеса са осъществявани в името на Господ. Затова, щом имаме вяра, че Възкресението и делата на Апостолите са действителни събития, то не би трябвало да е проблем да приемем това знамение за същинско.
По-важно обаче е да разберем смисъла на чудото. Много по-вероятно е историческото знамение и символната му интерпретация да са зародили по едно и също време. Точно по този начин се появяват те и в текстовете на Библията. Чудото не е осъществено, с цел да стане знамение, а „ за възхвала на Бога, в името на прославата на сина Божи “ (както написа в Евангелието на Св. Йоан).
Ездачът на бял кон, разказан в откровението на Йоан е фигура, дадена още на първите християни като знак на вяра, в увещание на това, че в случай че пазят вярата си ще надмогнат преследването си. Образът на Св. Георги убиващ змея идва при вярващите в по-късни времена, само че също е знак на вярата. Въпреки че Източната римска империя (Византия) става напълно християнска до края на Х век, земите и остават дом на всякакво „ нехристияни “: езичници, мюсюлмани, а даже и християнски еретици, като да вземем за пример арианите. Св. Георги е предназначен свише да помогне и да въодушеви и тях.
Св. Георги като Победоносец и палач на змея продължава да се носи на бял кон измежду християните и през днешния ден, най-малко по две аргументи. Образът на Георги и змея е шокиращ, въпреки това да не е задоволително в случай че цялата история за светеца е мит. Следователно втората и най-важна причина за запазването на облика на героя, като че ли излязъл от приказките, е тъй като Бог продължава да дава на света чудеса посредством Св. Георги, изключително на обръщащите се за помощ към Господа.
Православен тропар на Св. Георги:
„ Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. “
Образът на Св. Георги върху иконите обаче ни демонстрира една необикновена сцена – той пронизва и убива дракон (дракон). Това наподобява повече на детска приказка! Защо безусловно хиляди икони, изобразяващи по какъв начин Св. Георги убива змея, са „ разпилени “ из целия християнски свят?
Историческата персона - страдалец и светец
Роден в края на III век в региона Кападокия (Мала Азия), Георги се отличавал с хубост, разум и мощ. Бързо се издигнал в римската войска и станал един от любимците на император Диоклециан, само че скрито изповядвал християнството.
При почналите гонения на християните Георги отстоявал вярата си и отказал да уважи божествената персона на императора. Това било еднакво на държавна измяна, тъй като култът към императора стоял над всичко, изключително в армията. Подложен на едноседмични изтезания, най-после Георги е обезглавен. Според православната традиция това станало през 303 година
Години по-късно, когато ръководи първият християнски император на Римската империя Константин, черква била отдадена на Св. Георги и останките му били сложени в саркофаг в Лида, дн. Израел. При толкоз ранно и разпростряло се далеко поклонение пред Георги, неговият облик става и остава неизменен, основан на действителните му физически характерности. На иконите той е показан като млад безбрад мъж с кафявокоси къдрици. Облечен е като боец и язди бял кон. Понякога върху иконите той носи на главата си и диадема със скъпоценни камъни, което е особено за облиците в източноправославната черква. Този знак, съгласно учени, демонстрира Чкороната на мъченичеството “ му.
По-късно Св. Георги е наименуван Великомъченик, Победоносец и Чудотворец. Това е удостоверение освен за живота и гибелта му, само че и за чудесата, които Господ прави посредством него след мъченичеството му. Историята на църквата е цялостна с послесмъртни явявания на светци, които се явяват освен вестоносци, само че също и като пазители и чудотворци за страдащите християни.
Едно от най-известните чудеса, осъществено от св. Георги е чудото, станало покрай град Вирит, сегашен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял тези, които били наоколо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра нееднократно, само че нямали триумф.
Така един ден те решили да помолят техния държател за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и така да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато пристигна неговия ред, и той ще съобщи щерка си на чудовището. И по този начин всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, до момента в който не пристигнал ред на дъщерята на шефа. Когато това станало, жителите поискали от бащата да извърши думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си одеждa и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я за какво стои там и плаче, а тя като му обяснила за какво е там, викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от боязън, само че Св. Георги им заговорил, да не се опасяват, тъй като Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, с цел да повярват в него. Подир тези думи светият войник отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бог и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди без дамите и децата.
Някои детайлности от тази приказна история варират, защото в началото тя се е предавала от уста на уста, за първи път в писмен тип се появява едвам през ХІ-ХІІ век. Но главната част от случката – девойката-принцеса, завързаният дракон, хората, изпокрили се зад градските стени и несъмнено самият Георги – са изобразени на голям брой стенописи и икони, идващи най-рано от ХІІ век.
И защото без подозрение Св. Георги боецът и страдалец е съществувал, актуалната християнска мисъл се бори с чувството за недействителност на убийството на змея и спасяването на девойката. Твърде близка до детска приказка е тази история и по тази причина тя се приема повече за символизъм в сравнение с за реалност.
Символизмът на случката – писано и нарисувано
Вероятно няма да е мощно в случай че се каже, че символизмът в историята със Св. Георги и делото му е обвързван с една от репрезентациите на Дявола в християнската иконография и в религията въобще. Дяволът е змия, дяволът по-късно е дракон – тези описания са дадени от самия Св. Йоан в неговото евангелие. Каквато и да е същинската природа на звяра обаче, би трябвало да се каже, че той е посочен като дракон още в най-ранните сведения, а е в „ змийско-змейски “ тип в най-старите оживели облици. Така евентуално е търсена и връзката с Дявола.
Що се отнася до представянето на самия Св. Георги – като боец на бял кон – то е такова и в писмените и в образните сведения за чудото. Иконите също постоянно демонстрират по какъв начин икона слиза от небесата и е сложена на главата на Георги. Икони в Гърция и България демонстрират също светеца с лък и колчан стрели на седлото. Така се добавя сравнението с един от четирите конника на Апокалипсиса, разказани в Евангелието на Св. Йоан.
Този облик в тези икони ни дава Св. Георги в цялостния му християнски искра – като страдалец, трансформирал се в герой-победоносец. Той е възседнал белия си жребец, носи алената мантия на мъченичеството, вееща се зад тила му, и съумява с помощта на благословията на Исус Христос, чиято света десница е протегната към героя.
Не отива ли символизмът прекомерно надалеч?
Ясно е, че историята и облиците на Св. Георги убиващ дракона се одобряват алегорично още през цялото време, достигнали връхната си точка през ХV-ХVІ век. С други думи не днешните християнски водачи и адепти са достигнали до това умозаключение. Знаели са го още средновековните им прародители.
И все пак бихме могли да се вгледаме в някои други елементи на библейския роман, показани в най-ранните икони, като да вземем за пример това, че девойката води дракона, завързан с колана й – нещо, което мъчно може да се одобри за алегорично. Това се вижда в голям брой съветски изображения – едно от тях, постоянно посочено от експертите, е фреската в църквата Св. Георги в Старая Ладога, Северна Русия, произхождаща от началото на ХІІ век.
Може би змеят е знак на творение, което ни е по-познато в днешни времена, само че други аспекти от историята – езичниците, принасящи в жертва на звяра децата си, спасяването им от Св. Георги, а по-късно и приемането на християнската религия от жителите на града – би трябвало да се одобряват безусловно. Много по-славни чудеса са осъществявани в името на Господ. Затова, щом имаме вяра, че Възкресението и делата на Апостолите са действителни събития, то не би трябвало да е проблем да приемем това знамение за същинско.
По-важно обаче е да разберем смисъла на чудото. Много по-вероятно е историческото знамение и символната му интерпретация да са зародили по едно и също време. Точно по този начин се появяват те и в текстовете на Библията. Чудото не е осъществено, с цел да стане знамение, а „ за възхвала на Бога, в името на прославата на сина Божи “ (както написа в Евангелието на Св. Йоан).
Ездачът на бял кон, разказан в откровението на Йоан е фигура, дадена още на първите християни като знак на вяра, в увещание на това, че в случай че пазят вярата си ще надмогнат преследването си. Образът на Св. Георги убиващ змея идва при вярващите в по-късни времена, само че също е знак на вярата. Въпреки че Източната римска империя (Византия) става напълно християнска до края на Х век, земите и остават дом на всякакво „ нехристияни “: езичници, мюсюлмани, а даже и християнски еретици, като да вземем за пример арианите. Св. Георги е предназначен свише да помогне и да въодушеви и тях.
Св. Георги като Победоносец и палач на змея продължава да се носи на бял кон измежду християните и през днешния ден, най-малко по две аргументи. Образът на Георги и змея е шокиращ, въпреки това да не е задоволително в случай че цялата история за светеца е мит. Следователно втората и най-важна причина за запазването на облика на героя, като че ли излязъл от приказките, е тъй като Бог продължава да дава на света чудеса посредством Св. Георги, изключително на обръщащите се за помощ към Господа.
Православен тропар на Св. Георги:
„ Като избавител на пленници
и на небогати бранител,
на немощни доктор,
на царе поборник,
победоносни
великомъчениче Георги,
Моли Христа Бога,
да се спасят нашите души. “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ