Богат млад мъж се натъкна на бедна възрастна дама, носеща

Богат млад мъж се натъкна на бедна стара дама, носеща обеци, за които е сигурен, че е виждал преди.

Ричард израства сирак, откакто родителите му умират в автомобилна злополука, когато той бил към момента младеж. През целия си живот момчето трябвало да работи интензивно за това, което има, и да построи бизнес от нулата, употребявайки дребното завещание, което получил от родителите си.

Той имал всичко, което един мъж може да пожелае – постоянен бизнес, генериращ приходи, хубава къща, хубави коли и положителни другари. Едно значимо нещо обаче му липсвало и това било фамилията.

Един ден той закъсня за среща, откакто колата му се повреди посред снежна стихия. Не можеше да се обади на никого, защото батерията на телефона му беше изтощена.

Мъжът излезе от колата и потръпна от студа. Опита се да потърси близко кафене, с цел да се стопли. Може би там щеше да зареди телефона си и да повика такси.

За страдание, след къса разходка нито едно кафене или магазин не бяха отворени заради бурята. Ричард въздъхна и продължи да върви по пътя. Палтото му не беше дебело, защото възнамеряваше да го употребява единствено в колата си.

Когато стигна до бордюра, той видя стара жена, която вървеше към него. Той не я видя незабавно поради мощния сняг. Въпреки че се съмняваше, че дамата носи мобилен телефон, той реши да се възползва от шанса си.

„ Извинете, госпожо, инцидентно имате ли телефон? Мога ли да извикам такси с него? Колата ми затъна в снега и не желае да възпламени, а батерията на телефона ми е изтощена. Ще Ви се отплатя за услугата “, изясни той.

Ричард не очакваше тя да каже „ да “, защото възрастните бабички нормално се отнасяха съмнително към непознати хора на улицата. Възрастната дама обаче се усмихна и подаде телефона си. — Ето, млад момко — сподели тя.

„ Много ви благодаря “, сподели Ричард, до момента в който го взимаше и набираше водача на своята доверена компания. Жената търпеливо изчака, до момента в който той приказва с водача, инструктирайки го накъде да отиде.

Когато той свърши, старата жена също се възползва от шанса си: „ Скъпи, имаш ли инцидентно дребни? Толкова съм гладна, а храната ми свърши “, попита тя.

„ Да, несъмнено, госпожо. Нека да видя какъв брой имам “, сподели Ричард и извади портфейла си. Там той видя банкноти на стойност петдесет $. Стана му мъчително за остарялата дама, по тази причина й даде всичко.

„ Това е прекалено много, скъпи. Благодаря за твоята добрина. Нека си още повече блажен “, сподели тя, стиснала ръката на Ричард, до момента в който получаваше парите.

В този миг вятърът задуха мощно, като развяха косата на старата жена. Изведнъж Ричард беше притеглен от обеците на бабата.

Обеците й бяха необикновени. Имаха кръгли изумрудени камъни, обрамчени от благ крила. Това беше неповторим чифт, който Ричард мислеше, че е виждал и преди.

Преди да успее да реагира, кола подаде сигнал. Доналд, неговият водач от компанията, изскочи бързо и вкара Ричард в колата. — Благодаря ви, госпожо — съумя да каже той, преди Доналд да затвори вратата.

След инцидентната среща Ричард за малко не помни за нея, защото беше покрит с работа. Обикновено той заспиваше надълбоко след дълъг работен ден. Този ден обаче той сънува своята прабаба, която е виждал единствено няколко пъти в живота си.

В съня му тя имаше същите обеци като тези на остарялата дама, която срещна по-рано същия ден. „ Тези обеци са били в фамилията от генерации, скъпи. В последна сметка се изгубиха във войната “

Ричард се разсъни изпотен, ненадейно объркан. Той направи всичко допустимо да заспи още веднъж и в последна сметка съумя. Той не помни за съня си, до момента в който след няколко дни не се случи същото.

Защо все сънувам един и същи сън? — запита се той. Ричард стана разтревожен и угрижен. Той не разбираше за какво непрестанно вижда обеците в съня си.

Тъй като беше религиозен човек, той реши да стигне до дъното. Почувствал, че сънищата в действителност значат нещо, той потърси фамилния си списък, само че на никое място не се споменавали наследствени обеци.

Това, което обаче откри, беше актът за раждане на неговата прабаба, която се споделяше Анджела, както и остаряла фотография.

Ричард погледна деликатно фотографията и осъзна, че тя носи обеците, които той сънуваше. Въпреки че фотографията беше черно-бяла, се виждаха същите камъни, затворени в крила.

На идващия ден Ричард реши да се върне на същата улица, където срещна старицата. Той прекара целия ден в колата си, чакайки дамата да се появи.

След часове очакване, той най-сетне имаше своя късмет. Вечерта старицата мина по същия път и той реши да я приближи още веднъж.

— Здравейте, госпожо — махна с усмивка той.

“О! Здравей, скъпи. Радвам се да те видя още веднъж ”, отвърна тя.

“Имате ли няколко минути? Мога ли да ви заведа до кафенето насреща? ” — попита Ричард, сочейки дребното кафене в профил на пътя.

“Разбира се, скъпи. Стига да ме почерпиш с хубава вечеря ”, пошегува се тя.

Когато дойдоха там, Ричард мина по стъщество. „ Надявам се, че това не те изненада, само че през последните няколко дни сънувах моята прабаба да носи твоите обеци. Видях обеците ти за малко, до момента в който приказвах с теб оня ден “, изясни той.

„ Видях нейна остаряла фотография и тя носеше същите обеци като твоите “, добави Ричард.

Старицата се усмихна и с наслада извади обеците от ушите си. „ Знаете ли какво е необичайно? Сънувах сестрата близначка на майка ми доста пъти. Тя сподели, че в случай че някой млад мъж пристигна и ме пита за обеците, би трябвало да ги дам на този човек. “

„ Тези обеци принадлежаха на сестрата близначка на майка ми, която беше доста близка с мен. Тя сподели, че тези обеци се предават от потомство на потомство. Въпреки това в никакъв случай не съумях да се срещна със фамилията й, защото бяхме разграничени по време на войната “, изясни тя.

„ Как се споделя сестрата близначка на майка ти? “ — попита Ричард, преди да получи обеците.

„ Името й беше Анджела. Това име звучи ли ви познато? “ – попита старицата.

Ричард не можа да сдържи усмивката си. Той извади от портфейла си фотографията на прабаба си и я сподели на старата жена. „ Това е фотография на моята прабаба, Анджела “, сподели той, подавайки й фотографията.

Старицата стисна фотографията до гърдите си. „ Това е вуйна ми Анджела. Тя наподобява тъкмо като майка ми, Анди. “

Ричард изпита облекчение, че се откри член на фамилията. Той си даде заричане, че ще се грижи за дамата, до момента в който е жива. Той й купи апартамент в града и я посещаваше постоянно. Те постоянно обядваха дружно и посещаваха църквата, както и хубавите филми в киното, в случай че не добра пиеса в театъра.

След като Ричард получи своите обеци, като че ли прабаба му се намеси в неговия живот и озари пътя му. Той най-сетне откри любовта в лицето красива млада дама на име Маги.

Когато се ожениха, Ричард й подари чифт обеци, обяснявайки историята зад тях. След една година той и Маги посрещнаха девойки близначки, които нарекоха Анджела, на името на прабаба му, и Евелин, остарялата дама, която Ричард обичаше, като своя лична баба.

Материалните неща са нищо, в случай че нямаме обичани хора, с които да ги споделим. Ричард имаше всичко, което можеше да пожелае, с изключение на семейство, с което да показа своя разкош. В последна сметка животът го благослови с това с Евелин, Маги и децата му.

Винаги би трябвало да ценим членовете на нашето семейство. През годините Ричард копнееше за семейство. Когато най-сетне имаше свое, той се погрижи да се погрижи добре за тях.

Споделете тази красива история с вашите другари!