Бог целуна 40-годишния Георги Скеленчев, който водеше тежка битка с

Бог целуна 40-годишния Георги Скеленчев, който водеше тежка борба с подло заболяване, а ориста му сплоти Созопол. Днес той е с отворени очи след дълга битка да се върне при околните си тук на земята. Припомняме, че след зов за набирането на голямо количество кръв, рейс с локални поданици, измежду които негови близки и другари, дойде от Созопол и за няколко дни бе възобновен кръвният ресурс. Начело на кръводарителската акция бе кметът на Созопол Тихомир Янакиев, който е обезпечил превоза за хората с положителни сърца, които оказват помощ за спасяването на един човешки живот. /ВИЖ ТУК/ Георги Скеленчев страда от доста рядко заболяване на кръвта, наречено синдром на Мошкович. За благополучие има лекуване на заболяването, само че се изисква всекидневно преливане на кръв. Днес той за пръв път отвори очи и разгласява собствен признателен пост в обществените мрежи, вижте какво написа: Вече с отворени очи....Здравейте на всички. Искам с тази фотография да ви покажа, че оцелях и вдишвам към този момент независимо. Но най-много желая да благодаря на жена ми, Василена Скеленчева, която прекатурна цялата ни страна, с цел да ме избави. Не е спала по цели нощи, като постоянно е била до мен и е една от дребното хора, които повярваха, че ще се върна от горния свят, където бях повече от 70 дни. Никога не съм вярвал в чудеса и в Господ, само че по-късно, което ми се случи и претърпях 81 дни, имам вяра във всичко. Да благодаря на Тихомир Янакиев, кмета на община Созопол, за бързата организация. На РЗИ Бургас, които помогнаха за кръвта. На Христо Бардуков за подпомагането. На невероятните доктори, които направиха и невъзможното, с цел да се случат нещата! Инсулт, два кръвоизлива на мозъка, рядката болест " Синдром на Мошковиц ", проблем с белия дроб и изпадане в кома. Това получих за три месеца, само че не се предадох и битката за цялостното възобновяване продължава. Искам да благодаря на всички познати, непознати и родственици, които помогнаха помогнаха, било с кръв, финансова помощ или просто молитва. Без всички Вас нямаше да стигна до тук. Сестра ми София,която също не се отхвърли. Сърдечни поздрави на прелестната ми племенница Виктория Гаврилова и брачният партньор й Мартин. Това младо семейство беше непрекъснато с нас и ни помагаше, с каквото може, обичаме ви. Бъдете всички живи здрави. При нас борбата продължава, чакат ни най-малко 2 месеца рехабилитация - да се изучавам отново да седнал съм, заставам и вървя. Още 4-8 имунни лечения, които да ме предпазят от Синдрома в идващите 5 до 8 година, само че всяко нещо с времето си. ПС... Да ви кажа, че не мога да приказвам по телефона, поради тази дупка в гърлото... източник: flagman.bg