Бо Нилсон е името, което Дания ще свързва винаги с

Бо Нилсон е името, което Дания ще свързва постоянно с получената от него колосална сума от 75 млн. щ. $, провокирала национално възмущение. Като основен изпълнителен шеф на компанията за цифрови разплащания Nets, той отнесъл у дома жестоко 1500 пъти по-голяма сума от годишната заработка на редовия датчанин и над 300 пъти повече от възнаграждението на премиера.

Неравенството изпъкна като основна тематика преди общите парламентарни избори в Дания на 5 юни. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз несъответствието на приходите в страната се е нараснал с 22% от 1995-а насам - най-силният растеж в клуба на богатите народи. Данните от последното изследване на датския институт Deloitte and Kraka демонстрират, че най-заможният 1% от датчаните към този момент има 11% от общия приход в страната против към 7% през 90-те години на предишния век. Това подхожда по-скоро на страни като Англия, в сравнение с скандинавските правила. Задълбочаващото се обществено и икономическо разделяне заплашва капитализма и демокрацията и усилва известността на извънредно левите антикапиталистически придвижвания и на популистите.

Нилсон постъпва в Nets като основен финансов шеф през 2013-а, когато компанията към този момент се е утвърдила в региона на Скандинавия. Година по-късно става основен изпълнителен шеф, а скоро по-късно стартира да работи по първичната обществена оферта на акциите й. Той оправдава възнаграждението си с лична инвестиция в компанията преди книжата й да излязат на борсата, което крие сериозен риск - изказване, което вестникът на борсата в Копенхаген оборва като показва, че Nets е помогнала да се финансира програмата и по този начин е лишила част от риска.

Според известия в датските медии от това време въпросното предложение се е оказало скъпо наслаждение и за него (през 2016-а) капиталовите банкери са получили три пъти повече спрямо подготовката и реализирането на първичната обществена емисия на Dong Energy също през 2016-а. Въпросните 500 млн. крони (или жестоко 75 млн. щ. долара) за Нилсон не включвали спомагателните награди за работата му по контрола върху офертата. През предходната седмица пък вестникът на борсата в Копенхаген заяви, че Nets е приела нова стратегия за стимулиране на висшите си мениджъри под формата на акции на обща стойност 1 милиарда щ. $, която може да добави нови 280 млн. $ към персоналното заплащане на Нилсон.

Десноцентристкият министър председател на Дания - Ларс Льоке Расмусен, разяснява, че опитите да се контролира метода, по който частните компании заплащат на чиновниците си, "ще е неточност, подкопаваща растежа и благосъстоянието ".

Датските политици обаче, видели резултатите от популизма във Англия и в Щатите, побързаха да се застраховат, че сходно нещо няма да се случи и в техния ъгъл от глобуса. Те се пробваха да порицаят неравенството на приходите, само че пък недоволството от корпоративната лакомия се популяризира и на други фронтове. На няколко събрания на акционерите през март най-големият датски пенсионен фонд - ATP, жигосах изпълнителните шефове, че получават прекалено огромни пакети от хонорари. Което, съгласно професор Бент Греве от университета в Роскилде, е "индикатор, че и вложителите споделят: Бъдете деликатни. "



Мете Фредериксен

Лидерът на социалдемократите Мете Фредериксен - дамата, която множеството социологически прогнози показват за победител на изборите на 5 юни и за идващ министър председател на Дания, също "въстана " против рисковите награди на датския корпоративен хайлайф. Сред нейните предизборни обещания са по-стриктен таван върху бонусите на фирмените мениджъри и удвояване на налог завещание за активи над 450 хиляди щ. $. Хенрик Сас Ларсен пък, който е претендент за идващ финансов министър, даде обещание да се заеме предпочитано с възнагражденията на корпоративните водачи.

Всъщност, когато става въпрос за корпоративни излишества и за закононарушенията на "белите якички ", 2018-а бе кошмарна за датчаните. Скандалът за "изпраните " от Danske Bank 230 милиарда щ. $ ще влезе в историята на страната като една от най-срамните саги за пране на мръсни пари. Тя предизвика всеобщи апели за търсене на сметка на отговорните в общество, считано до наскоро за едно от най-слабо корумпираните в света.

Доверието в датските институции също понесе тежък удар откакто жителите на страната научиха, че жестоко 2 милиарда $ държавни доходи са откраднати от финансистите, възползвали се от малка врата в наредбите за данъчни отстъпки по получените дивиденти. Според последното изследване на "Прайсуотърхаус Купърс " датските гласоподаватели сега имат вяра на банкерите даже по-малко в сравнение с политиците и на данъчните служители.

Всъщност, в по-голямата си част политическите блокове са съгласни да се борят с финансовите закононарушения. Правителството на Расмусен стегна доста законите против прането на мръсни пари като усили със 700% санкциите за сходни действия и улесни вкарването на отговорните мениджъри зад решетките. Въпросът е дали идващият кабинет ще желае да вземе още по-сурови ограничения в тази тенденция.