Нотариус Иван Дахтеров: При издаването на нотариалния акт за руската църква е представен крепостен акт от 1898 година
БНТ: Какво си спомняте за подписването на този нотариален акт?
Иван Дахтеров: Минали са много години, това е акт, публикуван 1997-ма година, в качеството ми по това време като държавен чиновник към остарелия нотариат на бул. " Патриарх Евтимий ". Споменът ми е напълно незадълбочен, дори стартира да се опреснява благодарение на ваши сътрудници след вчерашни и по- вчерашни събития. Спомням си, че беше въз основа на остарял нотариален акт. Всъщност промени през годините не са открити и в правото има едно предписание, което споделя, че негативни юридически обстоятелства не се потвърждават т.е. дали има промени през годините това не се потвърждава. Доказва се въз основа на показани документи. В случая показания документ е представен най- най-после като разказан документ за благосъстоятелност /1. крепостен акт №11 от 7.11.1898 година , 2. схема №92-00-176 от 09.07.1997 година на СОФГЕО, 3. у-ние № АГ 29-92-7 от 21.07.1997 г, 4. разписка за импортирана държавна такса/. Споменът ми беше, че имаше съмнения дали би трябвало да призная за притежател Русия като страна или посолството. Тъй като актът беше публикуван на посолството по това време на царска Русия, по тази причина и беше публикуван още веднъж на посолството. За мен не е зародило подозрение, че правоприемство сред страните има. Според мен, и това не може да бъде юридически проблем, тъй като е ясно, че една страна има цялостно правоприемство без значение какъв е политическият строй в нея, дали е Съюз на съветските социалистически републики или Русия.
Българска национална телевизия: Законна ли е собствеността?
Иван Дахтеров: Въз основа на показаните документи. Тук се появи малко верски проблем т.е. църквата преглежда по различен метод нещата, не че съм доста осведомен, тъй като не съм гледал всички излъчвания. Но при мен пристигна с сходни въпроси юридически консултант на църквата. Но там с оглед кой е шапката- изповеданието, предвид на това, че имаме една и съща православна религия и в Русия, и в България и че не може да има надлежно посланически постове на църквата в двете страни взаимно, това към този момент е въпрос, който си взема решение църквата. Доколкото разбрах това би трябвало да е черква под юрисдикцията на нашата патриаршия, не може да е под съветската. Но това няма общо със собствеността, тъй като собствеността може да е на едно лице, знаете има и частни църкви, при които собствеността е на някое юридическо лице, само че това не значи, че надлежно патриаршията не господарства от духовна позиция в този парцел. Собствеността е на Посолството на съветската федерация по отношение на показаните документи. Правя единствено това конкретизиране, тъй като актът като констативен е основан въз основа на показани документи. Спрямо тези документи собствеността е на Посолството.
Иван Дахтеров: Минали са много години, това е акт, публикуван 1997-ма година, в качеството ми по това време като държавен чиновник към остарелия нотариат на бул. " Патриарх Евтимий ". Споменът ми е напълно незадълбочен, дори стартира да се опреснява благодарение на ваши сътрудници след вчерашни и по- вчерашни събития. Спомням си, че беше въз основа на остарял нотариален акт. Всъщност промени през годините не са открити и в правото има едно предписание, което споделя, че негативни юридически обстоятелства не се потвърждават т.е. дали има промени през годините това не се потвърждава. Доказва се въз основа на показани документи. В случая показания документ е представен най- най-после като разказан документ за благосъстоятелност /1. крепостен акт №11 от 7.11.1898 година , 2. схема №92-00-176 от 09.07.1997 година на СОФГЕО, 3. у-ние № АГ 29-92-7 от 21.07.1997 г, 4. разписка за импортирана държавна такса/. Споменът ми беше, че имаше съмнения дали би трябвало да призная за притежател Русия като страна или посолството. Тъй като актът беше публикуван на посолството по това време на царска Русия, по тази причина и беше публикуван още веднъж на посолството. За мен не е зародило подозрение, че правоприемство сред страните има. Според мен, и това не може да бъде юридически проблем, тъй като е ясно, че една страна има цялостно правоприемство без значение какъв е политическият строй в нея, дали е Съюз на съветските социалистически републики или Русия.
Българска национална телевизия: Законна ли е собствеността?
Иван Дахтеров: Въз основа на показаните документи. Тук се появи малко верски проблем т.е. църквата преглежда по различен метод нещата, не че съм доста осведомен, тъй като не съм гледал всички излъчвания. Но при мен пристигна с сходни въпроси юридически консултант на църквата. Но там с оглед кой е шапката- изповеданието, предвид на това, че имаме една и съща православна религия и в Русия, и в България и че не може да има надлежно посланически постове на църквата в двете страни взаимно, това към този момент е въпрос, който си взема решение църквата. Доколкото разбрах това би трябвало да е черква под юрисдикцията на нашата патриаршия, не може да е под съветската. Но това няма общо със собствеността, тъй като собствеността може да е на едно лице, знаете има и частни църкви, при които собствеността е на някое юридическо лице, само че това не значи, че надлежно патриаршията не господарства от духовна позиция в този парцел. Собствеността е на Посолството на съветската федерация по отношение на показаните документи. Правя единствено това конкретизиране, тъй като актът като констативен е основан въз основа на показани документи. Спрямо тези документи собствеността е на Посолството.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ