Близо 8 месеца част от украинската Запорожка област е окупирана

Близо 8 месеца част от украинската Запорожка област е окупирана от Русия. Ключовия град Бердянск най-малко половината му поданици. Как живеят останалите украинци там – извънреден роман пред Цветана Балабанова.

Тя е на 35 години, приключила е публицистика в Софийския университет и живее в Бердянск със фамилията си. Условно ще я назовем Оля, тъй като не смее да разкрие името и лицето си.



„ Първите дни хората се събирали в центъра на града с нашия байрак и с думите „ Бердянск е Украйна “, нищо повече. Това продължи 1–2 седмици и в един миг на тях им писна и те започнаха да гонят тези манифестации. Даже една жена, която провела този протест – те са я взели – правили на нея неприятно с ток. И след това откакто я мъчили, тя записа видео – да, аз съм съгласна, че те са пристигнали тук. Тя има щерка и си взе дъщерята и си тръгнали. И в тяхната къща те се нанесли – окупанти – и на тази къща има техния байрак “, споделя Оля.



Приятелите ѝ са разпръснати из цяла Европа. Признава, че и тя би се евакуирала от дълго време, в случай че не бяха възрастните ѝ родители, за които се грижи.

„ Градът е празен. Примерно да видиш хора от 20 до 35 години при нас в този момент то е доста рядко. Можеш да вървиш и да те спрат, и да ти ревизират телефона. Аз по тази причина имам 2 джиесема – с единия излизам на открито, другият ми е с „ Телеграм “ канали, където чета вести. През лятото видях, че тези с оръжия – те спирали момчета и им споделили да се съблекат. Те ревизират, питат дали имаш някакво отношение към военни, имаш ли татуировки. Имам прочут, който имал брада – огромно момче, работи като електротехник. Видели го и го питали: Защо си с брада? – Ми по този начин си вървя. И те го взели в затвор “, продължава описа си дамата.

Бердянск е под съветски надзор още от 28 февруари. Ключов град поради стратегическото си състояние – сред Крим и Мариупол.



В края на март влезе в новините с заличавания от украинците в пристанището съветски десантен транспортен съд. А макар че в тогавашния курорт няма опустошения, поради избягалото население доста магазини и услуги са затворени.

„ Всеки ден има все по-малко украински артикули. Сега съвсем всяка стока е от Русия – от хапчета в аптеки до чай. При нас цените са не просто по-високи, а 3-4 пъти по-високи. Примерно обувки за жена коствали 500 гривни, в този момент – 2000. Имаше дни, когато нямахме ток по 3 дни и готвехме храна на открито на огън. Като преди хиляди години. Хората от един вход се събират, взимат някаква огромна тенджера и си готвят “, споделя Оля.

През лятото локалните, измежду които и нейният брачен партньор, ловят риба, с цел да пестят пари. Самата тя е останала без работа и на детска градина.

„ Аз не желая да давам своето дете, където има хора с оръжие. Хора, които са останали тук, имат опция да се учат онлайн в украинско учебно заведение. От моите познати 80% по този начин вършат. Някои хора дават децата си в учебните заведения, които са отворени, поради пари. Ако дадеш своето дете в тяхното учебно заведение, ти заплащат 10 000 рубли “, изяснява дамата.

За Оля е мъчно да произнесе името на нападналия ги комшия, за нея руснаците са „ окупаторите “ или просто „ те “. За нея така наречен референдуми за присъединение към Русия са неуместна операция.