На път към Хитлер: Цар Борис III се молел ракета да удари самолета му
Близо 79 години след кончината на последния българския цар Борис III продължава да се популяризират клюки към повода за неговата гибел. Авторите цитират несъществуващи документи и неводени диалози. Бил токсичен от немците, тъй като отказал да изпрати българска военна част на източния фронт?! Въпреки че България продължава да поддържа дипломатически връзки с комунистическа Москва. Още преди нахлуването в руска Русия водачите на Райха вземат решение България да не се включва във войната даже с рота доброволци.
Друг слух тръби, че Сталин е наредил да отровят царя, тъй като България не напуща Тристранния пакт?! Дори се пуска неуместният слух и в западни медии, че кралица Йоана е отровила брачна половинка си, тъй като е имала млади любовници?! Най-достоверни са проучванията на британския историк Бърнард Нюман и немския му сътрудник Щефан Апелиус, които в годините директно след края на Втората международна война изследват и документират последните дни на българския монарх, написа „ Телеграф “.
На 14 август 1943 година царят лети за Германия за среща с Хитлер. От срещата има най-вече непокътнати документи, изключително в немски архиви. Още на другия ден се връща и е посрещнат на летище Божурище от брат си принц Кирил, Бекерле, царицата и децата. Симеон помни, както и сестра му Мария Луиза, че са получили дарове на летището и са разгледали самолета от вътрешната страна. В Бойния дневник на Главното командване на Райха е протоколиран диалога сред фюрера, царя и други висши нацисти за политическото и военното състояние на Балканите и Средиземноморието. Заявеното желание на Хитлер българите да разоръжават италиански войски на полуострова е отказано, както е отказано и окупирането на Тетово: „ Не ми е до Тетовски ябълки в тая горещина “, махва с ръка цар Борис.
На тази среща е договорирано изпращането на две български дивизии в Северна Гърция, които да пазят тила на германците или както прецизира Кайтел: „ Да им обезпечат основно тила сред Солун и Атина “. Царят се връща от тази среща здрав, очевидно изтощен, само че не съдбовно: „ Толкова необходимо ли беше това пътешестване? “ – пита на 16 август най-доверения си по тайните работи Никола Гешев. Всичко, за което се е говорело във Вълчето скривалище, е могло да бъде дефинирано пред военния министър. Царят стига до извода, че Хитлер го е извикал за нещо друго, само че не му е споделил по една или друга причина.
На 17 август Борис ІІІ отпътува на лов в Царска Битрица. На идващия ден ловува, а на 19-и отива на разходка до Мусала с брат си, секретаря Балан и адютанта Бъдаров. На 20-и вижда козел, за който разяснява, че не е тукашен. Работи до 3 часа заранта на 21-ви, след което отива да отстреля козела.
На 22-ри към този момент е в София. Към 16 часа в двореца скрито идва военновъздушният аташе полковник Карл-Август декор Шьонебек. Визитата е необикновена, от два дни Шьонебек е на легло с над 39 градуса температура. Със себе си полковникът води начумерен и безмълвен майор от военновъздушните сили на Райха. Шьонебек декларира недвусмислено: „ Негово величество скрито би трябвало да тръгне незабавно с нас. На летище Божурище чака аероплан, а в 23 часа в кабинета на Хитлер ще Ви чакат фюрерът, Гьоринг и Химлер. “ Летището е блокирано от особено пристигнали от Берлин есесовци от обяд на 22 август до вечерта и още веднъж рано сутринта на 23 август, като всички българи усърдно са отстранени. Един от техниците обаче съумява да се скрие от погледите на защитата. Казва се Янко Игнатов. След години укриване в Югославия се връща във Велико Търново и до края на живота си през 1986 година единствено пред близки е споделял: „ Едно се написа, друга е истината за гибелта на царя… “ Има и други доказателства, че царят е отпътувал за малко известната втора среща с фюрера на 22 август. Тази дата е посочена по време на Народния съд и от неколцина от работещите в двореца. Английският историк Бърнард Нюман показва датата 22 август в една своя студия от 1946 година. Царят изпитва неразположение по време на седемчасовия полет от София до Растенбург. Впоследствие е документирано и едно признание на царя пред Богдан Филов, записано в дневника на Филов. Борис ІІІ молил зенитните оръдия да изпепелят самолета, в който лети.
В кабинета на фюрера във Вълчето скривалище го посрещат извънредно общително: “Ваше Величество “, стартира Хитлер, „ в тая война задачата на България е да пази немските войски в Москва и съветските в Берлин. Дойде време и ролята й на ничия земя в извънредно значими договаряния. От вас се желае да осигурите в цялостна загадка среща сред Химлер и Лаврентий Берия. Трябва да спрем тази война, да си подадем ръце с маршал Сталин и да пометем дружно чифутската сган от Вашингтон и Лондон. Контакти сред Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Гестапо са открити отпреди войната и през цялото й времетраене са реализирани на едно или друго равнище договаряния, само че договорености не са реализирани. Може би тъй като не бяха на равнището, на което залагаме сега… ” Това е всичко, което чува цар Борис III.
Пред очите на царя блесват огнени оранжеви кръгове, под краката му рухва като картонена кула всичко, което е постигнал с руснаците за България. Той се свлича на земята в несвяст и губи схващане. Докато Хитлер още приказва, Химлер пръв скача към падналия на пода цар Борис III. Фюрерът изпада в стрес и подвига ръце към небето: „ И това ли трябваше да ми се случи! “ Тези думи открива едвам преди няколко години немският историк Щефан Апелиус. Светкавично е извикан персоналният доктор на фюрера Карл Бранд, както и доктор Фердинад Зауербах. Компетентната им интервенция изправя на крайници монарха, само че рекомендацията им е – никакви безредици повече, отмора и възобновяване. На сутринта царят е върнат скрито в България. На летище Божурище Янко Игнатов още веднъж се е скрил от есесовците и вижда от дребното прозорче на тоалетната свалянето на царя от самолета на носилка.
Инфарктът е предупреден 42 години по-рано. През 1901 година седемгодишният престолонаследник Борис боледува тежко от тифус. Болестта изтощава детето дотам, че всички по-големи български църкви стартират молебени за здраве. Продължителната тресчица и температура над 40 градуса остро се отразяват на физиката му. Момчето след време стъпва на крайници, само че в протокола експертите от Университета в Линц записват, че „ всяко изключително безсилие на организма в бъдеще ще изтощава силите изобщо и сърцето в специфичност ”. Инфарктът тъкмо е диагностициран от доктор Зайц.
Благодарение на лекарите Бранд и Зауелбах на 23 август положението на царя е нормализирано. Вечерта Борис ІІІ е предусещал, че нещата отиват на зле и се обажда на сестра си Евдокия: „ Отивам си от този свят “ – споделя й монархът. След което се заема с държавните каузи и със наследството си. До ден сегашен наследството е в неопределеност. Има съмнение, че е взето от сътрудниците на немската загадка полиция в София и изпратено в Берлин. Цар Борис III склопява очи на 28 август 1943 г.
Друг слух тръби, че Сталин е наредил да отровят царя, тъй като България не напуща Тристранния пакт?! Дори се пуска неуместният слух и в западни медии, че кралица Йоана е отровила брачна половинка си, тъй като е имала млади любовници?! Най-достоверни са проучванията на британския историк Бърнард Нюман и немския му сътрудник Щефан Апелиус, които в годините директно след края на Втората международна война изследват и документират последните дни на българския монарх, написа „ Телеграф “.
На 14 август 1943 година царят лети за Германия за среща с Хитлер. От срещата има най-вече непокътнати документи, изключително в немски архиви. Още на другия ден се връща и е посрещнат на летище Божурище от брат си принц Кирил, Бекерле, царицата и децата. Симеон помни, както и сестра му Мария Луиза, че са получили дарове на летището и са разгледали самолета от вътрешната страна. В Бойния дневник на Главното командване на Райха е протоколиран диалога сред фюрера, царя и други висши нацисти за политическото и военното състояние на Балканите и Средиземноморието. Заявеното желание на Хитлер българите да разоръжават италиански войски на полуострова е отказано, както е отказано и окупирането на Тетово: „ Не ми е до Тетовски ябълки в тая горещина “, махва с ръка цар Борис.
На тази среща е договорирано изпращането на две български дивизии в Северна Гърция, които да пазят тила на германците или както прецизира Кайтел: „ Да им обезпечат основно тила сред Солун и Атина “. Царят се връща от тази среща здрав, очевидно изтощен, само че не съдбовно: „ Толкова необходимо ли беше това пътешестване? “ – пита на 16 август най-доверения си по тайните работи Никола Гешев. Всичко, за което се е говорело във Вълчето скривалище, е могло да бъде дефинирано пред военния министър. Царят стига до извода, че Хитлер го е извикал за нещо друго, само че не му е споделил по една или друга причина.
На 17 август Борис ІІІ отпътува на лов в Царска Битрица. На идващия ден ловува, а на 19-и отива на разходка до Мусала с брат си, секретаря Балан и адютанта Бъдаров. На 20-и вижда козел, за който разяснява, че не е тукашен. Работи до 3 часа заранта на 21-ви, след което отива да отстреля козела.
На 22-ри към този момент е в София. Към 16 часа в двореца скрито идва военновъздушният аташе полковник Карл-Август декор Шьонебек. Визитата е необикновена, от два дни Шьонебек е на легло с над 39 градуса температура. Със себе си полковникът води начумерен и безмълвен майор от военновъздушните сили на Райха. Шьонебек декларира недвусмислено: „ Негово величество скрито би трябвало да тръгне незабавно с нас. На летище Божурище чака аероплан, а в 23 часа в кабинета на Хитлер ще Ви чакат фюрерът, Гьоринг и Химлер. “ Летището е блокирано от особено пристигнали от Берлин есесовци от обяд на 22 август до вечерта и още веднъж рано сутринта на 23 август, като всички българи усърдно са отстранени. Един от техниците обаче съумява да се скрие от погледите на защитата. Казва се Янко Игнатов. След години укриване в Югославия се връща във Велико Търново и до края на живота си през 1986 година единствено пред близки е споделял: „ Едно се написа, друга е истината за гибелта на царя… “ Има и други доказателства, че царят е отпътувал за малко известната втора среща с фюрера на 22 август. Тази дата е посочена по време на Народния съд и от неколцина от работещите в двореца. Английският историк Бърнард Нюман показва датата 22 август в една своя студия от 1946 година. Царят изпитва неразположение по време на седемчасовия полет от София до Растенбург. Впоследствие е документирано и едно признание на царя пред Богдан Филов, записано в дневника на Филов. Борис ІІІ молил зенитните оръдия да изпепелят самолета, в който лети.
В кабинета на фюрера във Вълчето скривалище го посрещат извънредно общително: “Ваше Величество “, стартира Хитлер, „ в тая война задачата на България е да пази немските войски в Москва и съветските в Берлин. Дойде време и ролята й на ничия земя в извънредно значими договаряния. От вас се желае да осигурите в цялостна загадка среща сред Химлер и Лаврентий Берия. Трябва да спрем тази война, да си подадем ръце с маршал Сталин и да пометем дружно чифутската сган от Вашингтон и Лондон. Контакти сред Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Гестапо са открити отпреди войната и през цялото й времетраене са реализирани на едно или друго равнище договаряния, само че договорености не са реализирани. Може би тъй като не бяха на равнището, на което залагаме сега… ” Това е всичко, което чува цар Борис III.
Пред очите на царя блесват огнени оранжеви кръгове, под краката му рухва като картонена кула всичко, което е постигнал с руснаците за България. Той се свлича на земята в несвяст и губи схващане. Докато Хитлер още приказва, Химлер пръв скача към падналия на пода цар Борис III. Фюрерът изпада в стрес и подвига ръце към небето: „ И това ли трябваше да ми се случи! “ Тези думи открива едвам преди няколко години немският историк Щефан Апелиус. Светкавично е извикан персоналният доктор на фюрера Карл Бранд, както и доктор Фердинад Зауербах. Компетентната им интервенция изправя на крайници монарха, само че рекомендацията им е – никакви безредици повече, отмора и възобновяване. На сутринта царят е върнат скрито в България. На летище Божурище Янко Игнатов още веднъж се е скрил от есесовците и вижда от дребното прозорче на тоалетната свалянето на царя от самолета на носилка.
Инфарктът е предупреден 42 години по-рано. През 1901 година седемгодишният престолонаследник Борис боледува тежко от тифус. Болестта изтощава детето дотам, че всички по-големи български църкви стартират молебени за здраве. Продължителната тресчица и температура над 40 градуса остро се отразяват на физиката му. Момчето след време стъпва на крайници, само че в протокола експертите от Университета в Линц записват, че „ всяко изключително безсилие на организма в бъдеще ще изтощава силите изобщо и сърцето в специфичност ”. Инфарктът тъкмо е диагностициран от доктор Зайц.
Благодарение на лекарите Бранд и Зауелбах на 23 август положението на царя е нормализирано. Вечерта Борис ІІІ е предусещал, че нещата отиват на зле и се обажда на сестра си Евдокия: „ Отивам си от този свят “ – споделя й монархът. След което се заема с държавните каузи и със наследството си. До ден сегашен наследството е в неопределеност. Има съмнение, че е взето от сътрудниците на немската загадка полиция в София и изпратено в Берлин. Цар Борис III склопява очи на 28 август 1943 г.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ