Близо 70 държави в ООН подписаха в сряда първия по рода си договор за защита на международните открити морета, което поражда надежди, че той ще влезе в сила скоро и ще защити застрашените екосистеми, жизненоважни за планетата.
„Невероятен момент е да бъда тук и да видя такова многостранно сътрудничество и толкова много надежда“, каза актьорът Сигорни Уивър в Ню Йорк при отварянето на подписите.
Договорът бележи промяна в „начина, по който гледаме на океана, от голямо сметище и място, където можем да вземем неща, до място, за което се грижим, което управляваме, уважаваме“, каза тя пред AFP.
Шестдесет и седем държави подписаха договора на първия ден, включително Съединените щати, Китай, Австралия, Великобритания, Франция, Германия и Мексико, както и Европейският съюз като цяло, според ООН.
Но всяка страна все пак трябва да ратифицира договора съгласно собствения си вътрешен процес. Договорът ще влезе в сила 120 дни, след като 60 страни го ратифицират.
"Ясно е, че океанът има спешна нужда от защита", каза вицепремиерът на Белгия Винсент ван Куикенборн.
Без действие, "това е играта приключи", каза той.
След 15 години дискусии, ООН подпечата първия договор за открито море през юни с консенсус, въпреки че Русия заяви, че има резерви.
Началото на подписването бележи "нов глава" за "създаване на значима защита" за океаните, каза Никола Кларк от проекта за управление на океана в The Pew Charitable Trusts.
Откритото море се дефинира като океанската зона, започваща отвъд изключителните икономически зони на страните, или 200 морски мили (370 километра) край бреговете – покривайки почти половината планета.
Въпреки това те отдавна са пренебрегвани в дискусиите за околната среда.
Ключов инструмент в договора ще бъде възможността за създаване на защитени морски зони в международни води – само около един процент от които сега са защитени от каквито и да било мерки за опазване.
Договорът се смята за решаващ за споразумение за защита на 30 процента от световните океани и земи до 2030 г., както е договорено от правителствата в отделна историческа споразумение за биоразнообразието, постигнато в Монреал през декември.
„Надпревара за ратификация“
Мадс Кристенсен, временен изпълнителен директор на Greenpeace International, изрази надежда, че договорът ще влезе в сила през 2025 г., когато следващото заседание на ООН конференция за океаните се провежда във Франция.
„Имаме по-малко от седем години, за да защитим 30 процента от океаните. Няма време за губене“, каза той.
„Надпреварата за ратифициране започна и ние призоваваме държавите да бъдат амбициозни, да ратифицират договора и да се уверят, че той ще влезе в сила през 2025 г.“
Но дори ако договорът привлече 60-те ратификации, необходими за влизане в сила, това все още би било доста под универсалната подкрепа за действия, търсена от защитниците на околната среда.
Океаните са от решаващо значение за здравето на цялата планета, защитавайки често микроскопично биоразнообразие, което поддържа половината от кислородът, дишан от живота на сушата. Океаните също са от решаващо значение за ограничаване на изменението на климата, като помагат за абсорбирането на емисиите на парникови газове.
Договорът, официално известен като договора за „Биоразнообразието извън националната юрисдикция“ или BBNJ, също въвежда изисквания за носене изготви проучвания за въздействие върху околната среда за предложени дейности в открито море.
Такива дейности, макар и да не са изброени в текста, ще включват всичко от риболов и морски транспорт до по-противоречиви занимания като дълбоководен добив или дори програми за геоинженерство, насочени в борбата с глобалното затопляне.
(AFP)
