Помощ, социалните ме обслужват! 4 месеца ходене по мъките...
Близо 4 месеца вървене по тъгите на майка, с цел да обезпечи ортопедични обувки на сина си, приключи с цялостно крушение. Сега се постанова да мине процедурата пред обществените повторно през цялото време.
„ Синът ми е на 12 година Изпитва големи болки в стъпалата и подбедриците при вървене и бягане. Не може да върви повече от час без отмора. Понякога болките са толкоз мощни, че би трябвало да облива краката си със студена вода няколко минути, с цел да продължи да се движи. След 3 години тренировки по фехтовка се наложи да прекъсне, тъй като не устояваше на големите болки, които му причиняваше натоварването ”, разказа дамата.
Причината за тях е вродено плоско ходило. Момчето е с най-високата, трета степен изразена дисторция вид плоско ходило метатарзоабдуктус валгус на петите. За облекчение на болките му ортопедът предложил да се изработят ортопедични обувки.
Процедурата, оказа се, е дълга и лишава доста време, споделя майката. На 25 август
завела сина си на Лекарска консултативна комисия
(ЛКК) в ДКЦ-7. След обширен обзор и рентгенова фотография им дали обещание протокол с решение след 1 месец. На уречената дата - 25 септември, се явих пред кабинета на ЛКК и след час към този момент стисках в ръце заветния документ, разказа майката. Оказало се обаче, че сагата едвам в този момент стартира.
„ Следващата стъпка беше да си изберем ортопедична работилница, където да занесем протокола от ЛКК и да получим протокол за направа на ортопедичните обувки по самостоятелна мярка и проформа-фактура. Направихме го 2 дни по-късно в работилница на ул. „ Пещерско шосе ” 66 ”, продължава описа си майката.
Новите
два документа отнесла в работа „ Социално подкрепяне ”,
откъдето също дали период за отговор до 1 месец.
След потвърждението, че момчето е утвърдено, последвало ново посещаване за приемане на заповедта от обществените, която след това да занесе в работилницата. „ Тук към този момент ударих на камък. Два дни подред взимах сина си по-рано от учебно заведение, с цел да успеем да създадем поръчката на обувките преди края на работното време в 17 ч. Първия път бяхме там в 16,20 ч., само че беше затворено. На идващия ден бяхме пред вратата тъкмо в 15 часа, само че тя отново беше заключена ”, разказва дамата.
Позвънила на Маргарита Димитрова на номера от дадената от нея визитка, на която пишело, че е координатор за Пловдив на Национален алианс за интеграция и политики за здраве и деен живот след ампутации и протезиране. „ Няколко дни не ми отговаряше, още няколко дни телефонът беше изключен. Започнах да се тормозя, тъй като има 3-месечен период за направа на обувките. След още няколко дни съумях да се свържа. Тя ми изясни, че била в болница с детето си. Почувствах се отговорна, че я тормозя. Димитрова ме успокои, че няма да изпуснем периода, да се обадя идната седмица. Когато го направих, ме увери, че сега не работят, тъй като
чакат машини от Германия.
Нека се обадя идната седмица. Изчаках и още веднъж я потърсих след 7 дни, а Димитрова ми сподели, че машините още ги няма. И отново ме посъветва да се обадя идната седмица. Този път не се съгласих и настоях да ми каже могат ли изобщо да създадат обувките. Тя обаче просто ми затвори и изобщо не отговори на последващите ми две позвънявания ”, разказа патилата си майката.
Сериозно обезпокоена, потърсила в интернет организацията от визитната картичка на Маргарита Димитрова - Сдружение „ Национален алианс за интеграция и политики за здраве и деен живот след ампутация и протезиране ”, и разговаряла с Иван Иванов от националния офис. „ Той напряко ми сподели, че няма повече да вършат обувки и да се обърна към друга компания. На въпроса ми за какво не са ме уведомили за това събитие, се извини и сподели, че колежката му в Пловдив Димитрова е трябвало да ми каже. И добави, че ще приказва с нея за това. Така 3 месеца след началото на процедурата за направа на нужните за детето ми обувки аз бях
стигнала ДОНИКЪДЕ. ”
След като потърсила съвет от „ Дирекция „ Социално подкрепяне ”, оттова поискали майката да върне със заявление до директорката издадената от тях заповед за направа на обувки от Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна баня и да изиска нова. Преди това с детето трябвало да намерят друга ортопедична работилница, която да издаде и нова проформа-фактура. С нея на 6 декември се върнали в обществената работа и получили нова заповед. „ Дотук ни лиши 3 месеца и половина. Одисеята ни стартира през август, а в този момент е средата на декември и синът ми още няма обувките, които да понижат болките му. Как се усещам, може да си показа всяка майка ”, обобщава дамата.
„ Синът ми е на 12 година Изпитва големи болки в стъпалата и подбедриците при вървене и бягане. Не може да върви повече от час без отмора. Понякога болките са толкоз мощни, че би трябвало да облива краката си със студена вода няколко минути, с цел да продължи да се движи. След 3 години тренировки по фехтовка се наложи да прекъсне, тъй като не устояваше на големите болки, които му причиняваше натоварването ”, разказа дамата.
Причината за тях е вродено плоско ходило. Момчето е с най-високата, трета степен изразена дисторция вид плоско ходило метатарзоабдуктус валгус на петите. За облекчение на болките му ортопедът предложил да се изработят ортопедични обувки.
Процедурата, оказа се, е дълга и лишава доста време, споделя майката. На 25 август
завела сина си на Лекарска консултативна комисия
(ЛКК) в ДКЦ-7. След обширен обзор и рентгенова фотография им дали обещание протокол с решение след 1 месец. На уречената дата - 25 септември, се явих пред кабинета на ЛКК и след час към този момент стисках в ръце заветния документ, разказа майката. Оказало се обаче, че сагата едвам в този момент стартира.
„ Следващата стъпка беше да си изберем ортопедична работилница, където да занесем протокола от ЛКК и да получим протокол за направа на ортопедичните обувки по самостоятелна мярка и проформа-фактура. Направихме го 2 дни по-късно в работилница на ул. „ Пещерско шосе ” 66 ”, продължава описа си майката.
Новите
два документа отнесла в работа „ Социално подкрепяне ”,
откъдето също дали период за отговор до 1 месец.
След потвърждението, че момчето е утвърдено, последвало ново посещаване за приемане на заповедта от обществените, която след това да занесе в работилницата. „ Тук към този момент ударих на камък. Два дни подред взимах сина си по-рано от учебно заведение, с цел да успеем да създадем поръчката на обувките преди края на работното време в 17 ч. Първия път бяхме там в 16,20 ч., само че беше затворено. На идващия ден бяхме пред вратата тъкмо в 15 часа, само че тя отново беше заключена ”, разказва дамата.
Позвънила на Маргарита Димитрова на номера от дадената от нея визитка, на която пишело, че е координатор за Пловдив на Национален алианс за интеграция и политики за здраве и деен живот след ампутации и протезиране. „ Няколко дни не ми отговаряше, още няколко дни телефонът беше изключен. Започнах да се тормозя, тъй като има 3-месечен период за направа на обувките. След още няколко дни съумях да се свържа. Тя ми изясни, че била в болница с детето си. Почувствах се отговорна, че я тормозя. Димитрова ме успокои, че няма да изпуснем периода, да се обадя идната седмица. Когато го направих, ме увери, че сега не работят, тъй като
чакат машини от Германия.
Нека се обадя идната седмица. Изчаках и още веднъж я потърсих след 7 дни, а Димитрова ми сподели, че машините още ги няма. И отново ме посъветва да се обадя идната седмица. Този път не се съгласих и настоях да ми каже могат ли изобщо да създадат обувките. Тя обаче просто ми затвори и изобщо не отговори на последващите ми две позвънявания ”, разказа патилата си майката.
Сериозно обезпокоена, потърсила в интернет организацията от визитната картичка на Маргарита Димитрова - Сдружение „ Национален алианс за интеграция и политики за здраве и деен живот след ампутация и протезиране ”, и разговаряла с Иван Иванов от националния офис. „ Той напряко ми сподели, че няма повече да вършат обувки и да се обърна към друга компания. На въпроса ми за какво не са ме уведомили за това събитие, се извини и сподели, че колежката му в Пловдив Димитрова е трябвало да ми каже. И добави, че ще приказва с нея за това. Така 3 месеца след началото на процедурата за направа на нужните за детето ми обувки аз бях
стигнала ДОНИКЪДЕ. ”
След като потърсила съвет от „ Дирекция „ Социално подкрепяне ”, оттова поискали майката да върне със заявление до директорката издадената от тях заповед за направа на обувки от Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна баня и да изиска нова. Преди това с детето трябвало да намерят друга ортопедична работилница, която да издаде и нова проформа-фактура. С нея на 6 декември се върнали в обществената работа и получили нова заповед. „ Дотук ни лиши 3 месеца и половина. Одисеята ни стартира през август, а в този момент е средата на декември и синът ми още няма обувките, които да понижат болките му. Как се усещам, може да си показа всяка майка ”, обобщава дамата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ