Рецептата как физиката да стане интересна на децата ни
Близо 1 млн. лв. за създаване и съоръжение на лаборатории за преподаването на естествени науки в училище осигури Министерството на образованието и науката тази година като част от ограниченията си за превъзмогване на фактическия и предстоящ дефицит на учители. За да подтиква студентите да учат педагогика и естествени науки, то обезпечи в допълнение финансиране за образование, тъй че студенти да бъдат освободени от такси или те да са алегорични на фона на тези в други специалности.
Какво действително се случва " на терен " - там, където се приготвят бъдещите учители, има ли студенти по естествени науки и на какво равнище са, къде се " къса връзката " при подготовката в учебно заведение, къде са слабостите и по какъв начин би трябвало да се преподава? Тези въпроси обсъждаме с доцент Мая Гайдарова , ръководител на катедра „ Методика на образованието по физика ” на Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и ръководител на Комисията за приблизително обучение по физика в Съюза на физиците в България.
Искат ли младежите да стават учители, доцент Гайдарова?
Не, нямаме съвсем никакви студенти. Проблемът не е единствено в България, той е международен. В която и страна да се отиде, има недостиг от учители по естествени науки. Знам това, тъй като повеждам възпитаници на Европейската олимпиада по естествени науки (Science) за възпитаници до 16 година, където сътрудници – преподаватели от университети и учители, споделят същото.
Една от аргументите е, че естествените науки са сложни и би трябвало да има специфичен интерес към тях още първоначално, когато детското любознание се развива. Още от трети, четвърти, пети, шести клас децата би трябвало да схванат, че естествените науки са забавни, потребни, предизвикат мисленето им, че те могат да се занимават с проучване и че проучването в часовете ще им послужи да изградят трайни привички за сериозно мислене и взор към света.
За страдание, физиката не се преподава по този метод и това ненапълно отблъсква децата. Но има и друга причина: проучването на естествени науки, в частност – физика, изисква изпитание. Едно дете не може единствено да се забавлява, учейки.
Интелектът има две страни. Едната е капацитетът на мисълта - какъв брой е интелигентен човек, до каква степен може да разсъждава, да прави причинно-следствени връзки. Другата е страстта – по какъв начин желанието да победиш ангажира възприятията и волята ти. Ние не развиваме задоволително волята. Развиваме страстите – да играем, да се състезаваме, само че не би трябвало да подценяваме волевото изпитание в учебно заведение - да ги учим да учат независимо, да желаят да учат.
Това е огромен проблем. Разбирате ли, всички се стремят да не учат! След това отиват във висше учебно заведение, където не се учи доста или където изпитват студентите за помнене – да запомниш някаква информация, да я подредиш и да я върнеш назад към преподавателя. Ние желаеме да ги научим да мислят. Но не можеш да започнеш да мислиш, без да си се упражнявал. Това е като да не работиш с лявата си ръка - след две години няма да можеш да я използваш. Така е и мозъкът. Ако ангажираме децата единствено прочувствено, единствено улесняваме живота им, смиламе им информацията и ги караме да помнят, те губят интерес. Затова би трябвало да впрягаме волята и да ги караме независимо да получават познание, да ги учим да учат.
Как се прави това?
Когато от дребни ги слагаме в обстановки, в които могат да преживеят и съпреживеят триумф. Тоест не да препиша задачата, а аз да я реша. Един преподавател, освен в образованието по физика, би трябвало да може да накара детето да съпреживее триумфа като поставя старания, които са подобаващи за него. Защото в случай че го караме да поставя старания свръх неговите благоприятни условия, това също ще го отблъсне и ще каже: „ Това не е за мен “.
Може да се стартира от дребни действия – да направи малко проучване, да вземем за пример да си пречисти вода. Можем да създадем кална вода с шепа пръст, да вземем камъчета, деен въглен, пясък, филтър и да я пречистим. Това може да ни се случи в природата, където няма задоволително чиста вода, само че има мръсна – в река, в тресавище.
Детето би трябвало да разбере, че физиката ще му служи в живота като знание по какъв начин да се оправи с проблемите. Да им внушим, че физиката ги кара да свързват разнообразни обстоятелства, да вършат причинно-следствени връзки и да си изясняват света освен в природата, само че и в обществото. Да съумеем да им покажем, че естествените закони от време на време са и закони в обществото и това е едно цяло. Тоест в случай че можеш да разсъждаваш за явленията в природата, можеш да направиш транспорт на това мислене и, разсъждавайки по същия метод, да придобиеш мислене за явленията в обществото.
Бихте ли дали образец?
Да. Във физиката има една такава причинност: когато една големина нараства ужасно доста, се появява фактор, който я стопира. Има така наречен криви на засищане. И колкото и да усилваме повода, следствието не се усилва, тъй като се е появило нещо, което го блокира.
Това се учи в учебно заведение. А в живота по какъв начин е? Да кажем, имаме компания, която продава нещо. Нека въведем два фактора: продажби и реклама. Ако рекламата нараства, продажбите порастват, нали? Но могат ли да нарастват до безконечност? Не, тъй като се появява друга компания, която блокира това повишаване. Почва да създава същото и има засищане на пазара.
И, ето, едно дете учи предприемачество и желае да сътвори компания – физиката му оказва помощ да мисли, да открива причинно-следствени връзки.
Не инцидентно едни от най-хубавите банкери в света са физици. Физиците могат елементарно да се пренастройват. Много чудесно приключили наши студенти, на които България не дава опция да се занимават с физика, стартират да се занимават с друго и са извънредно сполучливи, тъй като не са научили толкоз разнообразни фактологии, знание, структури на теории, само че са се научили да мислят. Това би трябвало да прави образованието по естествени науки. Не единствено да им кажем, че водата стартира да кипи при 100 градуса при обикновено налягане – това е реалност, който основава природо-научна просвета, само че да ги възпитаваме да мислят.
Във физиката от време на време тръгваме от данните - това, което следим - и си вършим заключения, само че за задачата децата би трябвало да бъдат задоволително грамотни. Затова физика не се учи елементарно, тъй като учителите не са напълно готови да я преподават по този начин, че да дава отговор на потребностите на децата.
Къде се къса връзката - в прогимназията, в гимназията, и за какво?
Няколко интернационалните проучвания ревизират децата – PIRLS ревизира уменията на децата в начален курс да вземат решение проблеми, PISA - 15-годишните. Какво се оказва? В PISA сме на дъното, а в PIRLS сме доста добре. Какво значи това? Че нацията ни има капацитет.
И какво се случва с него?
Случва се, че ги изпускаме. Ето една от аргументите: в седми клас в езиковите гимназии прекъсваме образованието по физика, химия и биология за една година. Това не се прави на никое място по света.
В пети и шести клас децата у нас имат по час и половина, в седми клас - час и половина, в осми не учат, в девети - един час, десети – два. Но не е единствено хорариумът, а и методът. Първо, няма пробна основа. Закриха кабинетите и децата не могат да вършат опити. Има деца, които в никакъв случай не са мерили температура на водата! В образователните стратегии са заложени опити, само че не се вършат.
Как на едно дете ще му преподаваш физика,
като му пишеш формули и го караш да счита?
Това е непоносимо!
Във Финландия, която е преди всичко в PISA, също не учи повече от нас физика, само че учат по друг метод, с доста опити. Физиката е една образователна лаборатория. Поставят се задания, учениците работят, вършат лични заключения. Ние не можем да създадем това, само че би трябвало да се търси златната среда, да не се лишават децата от лична пробна активност в учебно заведение, да пробват, да вършат. Да не се преподава схоластичност в учебно заведение. Дотам сме стигнали, да.
Подготвяме учителите, като ги караме да мислят по този метод, само че, за жалост, когато отидат в учебно заведение, действителността става друга – те са прекомерно ангажирани да попълнят документи, имат ужасно доста административна активност, като фамилните лекари, и не им остава време да си гледат работата, разбирате ли? Работата им е да учат децата на физика и да вършат часовете по този начин, че да са потребни.
Трудно е да си преподавател по физика, по-трудно, в сравнение с по математика - би трябвало да правиш опити, да си квалифициран да ги правиш, да можеш да покажеш на децата демонстрационен опит всеки час.
Разбира се, има бели лястовици.
Страшно доста са,
само че са към този момент остарели.
Над 60% от учителите по физика са на 55 година до 60 година Той мъчно става нов преподавател, мъчно излиза от рамката, която си е сложил. Има прелестни млади учители, само че са малко. Това са единиците, които желаят да учат, само че те и без обучение отново ще желаят, тъй като носят нещо в себе си. Те се самообразоват, сами четат.
В България вършим съревнование по основни компетентности с възпитаници и виждаме по какъв начин деца от пети, шести клас сами четат учебниците за огромните. Един Павел от Пловдив прочел химията за девети клас. Питам за какво и той споделя: „ Защото ми беше забавно “. Той е богатство. Когато го разпитваме, знае повече от батковците. Но това е искрата в него, Божия искра - човек да има афинитет към науката. Има хора, които се раждат такива, само че са малко. На другите образованието би трябвало да помогне.
Увеличават ли се студентите във Физическия факултет?
Напоследък излизаме от дъното за хора, които желаят да учат физика въобще, тъй като имаме забавни специалности: „ Компютърно инженерство “, „ Медицинска физика “, „ Астрономия “, „ Квантова физика “, чиста „ Физика “, само че малко хора желаят да станат учители.
Имаме прелестни студенти, невероятни, само че са малко. И сякаш се основава една дупка – имаме доста положителни студенти, на които дори не сме им нужни, просто ги насочваме. А другите, другите са пристигнали, просто да учат нещо и да станат висшисти.
Как ги подтиквате да стават учители?
Позволихме на студенти, които учат физика, да вършат факултативно образование за учители по физика – единствено Софийският университет го прави в границите на стипендия, на всички места другаде се заплаща в допълнение. Тези деца са доста положителни, множеството са извънредно стимулирани, и стават учители. Освен това отношението на страната за нарастването на заплатите е напълно съответно, тъй като работата на учителя е извънредно тежка. Ако започнеш в 7 часа и имаш пет часа дневно, ти си отпаднал.
Трябва да си подготвен за всеки час и всеки клас е друг?
Да, това е извънредно тежка работа. Лека е, в случай че я вършиш с душа и сърце, само че е извънредно тежка, в случай че я правиш принудително. И децата схващат. Затова няма учители по физика, няма и по химия, и по биология, по математика, тъй като е тежка специалност.
Възможно е да има повече кандидатстващи за студенти, само че образованието е доста инертна система.
Не можем да чакаме, че през днешния ден ни дават моркова
и ние незабавно на следващия ден се записваме да го ядем.
За всичко това е нужно узряване. И да се усъвършенства статутът на учителя, тъй като е значимо обществеността да почита учителя. Това ще стане, в случай че учителят си е на мястото. Не можем да желаеме да се почита някой, който не си прави работата – има такива, които стават учители, тъй като не могат да вършат нищо друго.
Как оценявате програмата на МОН за основаване и съоръжение на кабинети по естествени науки в учебно заведение?
Това е извънредно положително. Министерството направи две огромни крачки в образованието по естествени науки. Първата е, че вкара компетентностния метод като наложителен в образователните стратегии, т.е. учителите да премислят задачите на образованието – да научим децата не да знаят, а да умеят и да вземат решение проблеми. Втората е, че стартира да отделя средства за пробна активност. Тя би трябвало да бъде наложителна. За преподаването на естествени науки би трябвало да се обезпечат условия за опити, за закупуване на инструментариум и основаване на образователна среда.
Третото значимо е квалификацията и преквалификацията на учителите – има доста стратегии за това.
Много учители са скарани с технологиите. Министерството забрани смарт телефоните в учебно заведение, тъй като разсейват учениците, тъй като едните са скъпи, другите – не и това разделя децата. Обаче
смарт телефонът е необикновено
средство да работиш.
Има една стратегия Peer Instruction, в която учителят може да зададе въпрос и децата, имайки програмата в смарт телефона, да отговорят, да се покаже хистограма кой по какъв начин е дал отговор и учителят незабавно да разбере какъв брой деца по какъв начин мислят по този въпрос, без да изпитва всеки поотделно. Това икономисва време.
Как учителите биха се справили с чатенето и обществените мрежи, в случай че смарт телефоните са позволени?
Ще създадеш условия на децата да вършат нещо друго и да им е забавно, ще им покажеш, че смарт телефонът не е за чатене. Например той служи като апарат, с който измерваш нещо. Може да мери разнообразни параметри, има такива стратегии. Или използваш смарт телефона, с цел да видиш каква е картината на звездното небе сега над София и да решиш някакъв проблем по астрономия.
Когато попитахме финландските сътрудници: „ Как реагирате, когато звънне телефонът и детето приказва? “, те споделиха: „ Първо, те го изключват. Казали сме им, че би трябвало да изключат. Не ги ревизираме, споделили сме. Второ, в случай че някое дете не помни и звънне, прекъсваме работата, всички мълчим и го слушаме. То толкоз се тормози, че незабавно си изключва телефона “. А не: „ Иване, отново правиш нелепости! Излез незабавно! Ти ме смущаваш! “. Не, с викове не се учат децата.
Друг метод да използваме смарт телефона е като да вземем за пример даваме задача на дъската и желаеме да получим някаква константа. Няма: „ Деца, отворете на пета страница “, а „ Деца, напишете основна дума, по която да намерите константата да вземем за пример на топлинно уголемение на медта “. Това им е забавно, това е занимателно и им би трябвало, и схващат защо служи интернет.
Много сърцати учители вършат всичко това. Те го усещат интуитивно и го вършат въз основата на своя опит. Но други не го вършат. И техните деца са изгубени за напредъка. Те получават погрешна визия за физиката и остават с това омерзение до края на живота си. Не са отговорни те, нали разбирате? Това е като да отидеш на доктор и той да ти сложи неверна диагноза. Цял живот след това се лекуваш. И по този начин – цялостен живот след това един човек се пита: „ Защо ни трябваше да учим тая физика и да рецитираме закони, да считаме на дъската? “.
Министерството взема доста положителни решения, само че във връзка с образованието на учители, имам една сериозна забележка. Не би трябвало да позволяват образование на учители в неакредитирани за това места.
Случва ли се?
Понякога. В желанието си учителите да бъдат квалифицирани, министерството евентуално се задъхва. Те желаят да намерят бързо решение на казуса, тъй като има малко университети в България, които учат учители. Ние го вършим, само че сме малко - пет-шест индивида. Не можем да квалифицираме цяла България. И от време на време се прибягва до услугите на компании, които вършат съмнителни образования.
Какъв е резултатът?
Понякога учителите споделят: „ Дойде един преподавател и се оказа, че ние знаем повече от него “. Обучение по слайдове.
Профсъюзът на учителите също прави доста обучителни стратегии, само че те може би не са тъкмо професионални, а са във връзка с педогогическите и административните качества на учителите. Когато би трябвало учителите да се образоват по предмета, който преподават, би трябвало да бъдат насочвани към висшите учебни заведения в София, Пловдив, Благоевград, Русе, Силистра. Ние сме малко, не можем да образоваме всички, по тази причина може би от МОН би трябвало да насочат пари към висшите учебни заведения, които да вземат решение този проблем.
Физическият факултет на СУ прави едноседмични безвъзмездни курсове за учителите, с цел да покажем, че концепцията не е да получим пари – персонално преподавателите. Всеки труд би трябвало да бъде заплащан, само че задачата не може да бъде облага.
На какво ги учите?
Осъвременяваме знанията на учителите по физика, тъй като физиката се развива. Колеги тук вършат практикуми, лекции напълно гратис, тъй като колкото по-добре са готови учителите, толкоз по-добри първокурсници идват и не се нуждаят от нашите спомагателни грижи. Имаме огромен интерес от качествени учители, с цел да се преодолее по-лесно
дупката сред междинното и висшето
учебно заведение, която става все по-голяма,
защото стратегиите в учебно заведение се редуцират, само че нашите – не. Много студенти в първи курс отпадат, тъй като не могат да преодолеят тази дупка. В интерес на истината, ние доста им оказваме помощ. Правим съвещания, с цел да ги задържим - не е загадка, че заплатите ни зависят от броя студенти. Затова от време на време вършим взаимни отстъпки, само че не е процедура. Правим в допълнение курсове – да вземем за пример учебен по механика, топлинни феномени, математика, които студентите могат да посещават факултативно, в случай че считат, че имат проблеми. Но доста студенти нямат рефлексия и не знаят дали имат или нямат проблем.
Какво е равнището на първокурсниците, които идват при вас?
Различно. Имаме отлични - деца, които са ходили по олимпиади – имаме доста мощни школи. Едната е на Теодосий (Теодосиев – бел. ред.), школата му праща деца тук всяка година. Има в Русе, СМГ, математическите гимназии се занимават непрестанно с децата, приготвят ги.
А от неспециализираните учебни заведения?
Оттам от време на време идват положителни и стимулирани деца. Но от време на време идват такива, които просто си споделят: „ Аз ще аплайвам “. Тестът ни не извънредно висок, не се влиза мъчно, само че мъчно се излиза от Физическия факултет.
Колко приключват?
Над 60%. Но тъпо за към 40% отпаднали. За някои поставяме огромни старания – да ги убедим, че могат да учат, да създадат нещо. Но има и хора, които идват с концепцията да получат студентска карта, да пътуват гратис, да се настанят в общежитие и не ги виждаме. Той отпада, само че идната година записва някъде другаде. Така може да живее години наред. Той записва, заплаща си таксата – 200 лева, за което употребява студентски общежития, работи, имаме студенти „ мъртви души “.
Защо им е да си губят времето? Те няма да завършат!
Защото по този метод си обезпечава прехрана в София. Разбира се, напущат след първата година при нас, тъй като като не си вземеш изпита, напускаш, само че това е численост.
За да подпомогнем учителите, направихме още нещо - бакалавърска стратегия за образование на учители до седми клас, които да преподават интегрирания предмет Човекът и природата. И 7-ми клас да могат да влизат в часовете по химия, физика и биология.
Защо е нужна такава стратегия?
Едно от нещата, които водят до срутва в представянето на децата сред PIRLS и PISA е, че в пети и шести клас, и седми от време на време, не им преподават учители надлежно по химия, физика и биология, а някакви други, тъй като такива липсват. И няма група учители, която да е задоволително способена да преподава естествени науки до 7-ми клас.
Сега ние пускаме, Пловдивският университет също, стратегия за учители – нещо като полувисшето обучение преди, което дава опция на един преподавател да бъде задоволително способен. Например един биолог, който би трябвало да преподава физичната част в пети и шести клас, се затруднява и не сме сигурни, че я преподава добре. Както и един физик не сме сигурни, че преподава добре биологическата част добре. Там има недостиг, макар че те сякаш вървят на курсове, само че той е биолог, той се оправя с химията по-добре, с физиката не може. Както и физикът – с химията ще се оправи по-добре, само че не и с биологията.
Осъзнахме, че би трябвало да създадем еднообразно готови учители, които да запълнят този недостиг от изчезнали учители по science, както ги назовават в Европа. Те няма да могат да преподават в горен курс, в случай че не създадат магистърска стратегия.
Колко учители преподават друг от специалността си предмет?
Искали сме данни от министерството каква част от учителите по физика са приключили за преподавател по физика. Напоследък тя понижава. Много постоянно математици преподават физика, като се споделя, че е елементарно да се преподава. Не желая да приказвам с цифри, тъй като могат да ме опровергаят, само че тази част е огромна. Проблемът с българските учители е, че са възрастни, че ги няма и че са незадоволително квалифицирани всички, изключително за пети и шести клас.
Ще помогне ли за превъзмогването на този проблем програмата на МОН, посредством която ще се финансира образованието по студенти по естествени науки? За студентите то ще е гратис.
Да, ще помогне, това е добра стъпка. Напоследък МОН влиза в час, макар че би трябвало да ограничи някои неправителствени организации във взимането на решения.
Какво имате поради?
Например комисия, която взима решения за тактики и политики в дадена просветителна област, да вземем за пример подготовка на учители по естествени науки, не може да се състои единствено от хора, които са педагози или членове на Неправителствени организации, или членове на профсъюзите. Трябва да има и експерти, които образоват учителите, тъй като те схващат проблемите. Има комисии в министерството и сега, в които няма методици, които се занимават с образование на учители по предмет. Има педагози – обща педагогика, по какъв начин да учим – само че има специфики в даден предмет.
Това не е предпочитание да доминираш и да вървиш да даваш мнение. Не, само че не може един педагогичен факултет – даже в СУ – да образова преподавател по физика за горен курс, като го образова с педагогичен дисциплини. И му дава документ, че е преподавател. Учител по какво? Учителят по физика би трябвало да бъде подготвен тук, където има лаборатории.
Защо не го вършиме взаимно?
Как? Ние не сме поканени, единствено реагираме.
МОН би трябвало да реши казуса образователна среда и фрагменти и е почнало да го прави. Те го вършат постепенно, премислено, само че го вършат, има стъпки – вижда се. Нашите деца са умни, както на всички места по света, и ние сме им длъжници.
Какво действително се случва " на терен " - там, където се приготвят бъдещите учители, има ли студенти по естествени науки и на какво равнище са, къде се " къса връзката " при подготовката в учебно заведение, къде са слабостите и по какъв начин би трябвало да се преподава? Тези въпроси обсъждаме с доцент Мая Гайдарова , ръководител на катедра „ Методика на образованието по физика ” на Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и ръководител на Комисията за приблизително обучение по физика в Съюза на физиците в България.
Искат ли младежите да стават учители, доцент Гайдарова?
Не, нямаме съвсем никакви студенти. Проблемът не е единствено в България, той е международен. В която и страна да се отиде, има недостиг от учители по естествени науки. Знам това, тъй като повеждам възпитаници на Европейската олимпиада по естествени науки (Science) за възпитаници до 16 година, където сътрудници – преподаватели от университети и учители, споделят същото.
Една от аргументите е, че естествените науки са сложни и би трябвало да има специфичен интерес към тях още първоначално, когато детското любознание се развива. Още от трети, четвърти, пети, шести клас децата би трябвало да схванат, че естествените науки са забавни, потребни, предизвикат мисленето им, че те могат да се занимават с проучване и че проучването в часовете ще им послужи да изградят трайни привички за сериозно мислене и взор към света.
За страдание, физиката не се преподава по този метод и това ненапълно отблъсква децата. Но има и друга причина: проучването на естествени науки, в частност – физика, изисква изпитание. Едно дете не може единствено да се забавлява, учейки.
Интелектът има две страни. Едната е капацитетът на мисълта - какъв брой е интелигентен човек, до каква степен може да разсъждава, да прави причинно-следствени връзки. Другата е страстта – по какъв начин желанието да победиш ангажира възприятията и волята ти. Ние не развиваме задоволително волята. Развиваме страстите – да играем, да се състезаваме, само че не би трябвало да подценяваме волевото изпитание в учебно заведение - да ги учим да учат независимо, да желаят да учат.
Това е огромен проблем. Разбирате ли, всички се стремят да не учат! След това отиват във висше учебно заведение, където не се учи доста или където изпитват студентите за помнене – да запомниш някаква информация, да я подредиш и да я върнеш назад към преподавателя. Ние желаеме да ги научим да мислят. Но не можеш да започнеш да мислиш, без да си се упражнявал. Това е като да не работиш с лявата си ръка - след две години няма да можеш да я използваш. Така е и мозъкът. Ако ангажираме децата единствено прочувствено, единствено улесняваме живота им, смиламе им информацията и ги караме да помнят, те губят интерес. Затова би трябвало да впрягаме волята и да ги караме независимо да получават познание, да ги учим да учат.
Как се прави това?
Когато от дребни ги слагаме в обстановки, в които могат да преживеят и съпреживеят триумф. Тоест не да препиша задачата, а аз да я реша. Един преподавател, освен в образованието по физика, би трябвало да може да накара детето да съпреживее триумфа като поставя старания, които са подобаващи за него. Защото в случай че го караме да поставя старания свръх неговите благоприятни условия, това също ще го отблъсне и ще каже: „ Това не е за мен “.
Може да се стартира от дребни действия – да направи малко проучване, да вземем за пример да си пречисти вода. Можем да създадем кална вода с шепа пръст, да вземем камъчета, деен въглен, пясък, филтър и да я пречистим. Това може да ни се случи в природата, където няма задоволително чиста вода, само че има мръсна – в река, в тресавище.
Детето би трябвало да разбере, че физиката ще му служи в живота като знание по какъв начин да се оправи с проблемите. Да им внушим, че физиката ги кара да свързват разнообразни обстоятелства, да вършат причинно-следствени връзки и да си изясняват света освен в природата, само че и в обществото. Да съумеем да им покажем, че естествените закони от време на време са и закони в обществото и това е едно цяло. Тоест в случай че можеш да разсъждаваш за явленията в природата, можеш да направиш транспорт на това мислене и, разсъждавайки по същия метод, да придобиеш мислене за явленията в обществото.
Бихте ли дали образец?
Да. Във физиката има една такава причинност: когато една големина нараства ужасно доста, се появява фактор, който я стопира. Има така наречен криви на засищане. И колкото и да усилваме повода, следствието не се усилва, тъй като се е появило нещо, което го блокира.
Това се учи в учебно заведение. А в живота по какъв начин е? Да кажем, имаме компания, която продава нещо. Нека въведем два фактора: продажби и реклама. Ако рекламата нараства, продажбите порастват, нали? Но могат ли да нарастват до безконечност? Не, тъй като се появява друга компания, която блокира това повишаване. Почва да създава същото и има засищане на пазара.
И, ето, едно дете учи предприемачество и желае да сътвори компания – физиката му оказва помощ да мисли, да открива причинно-следствени връзки.
Не инцидентно едни от най-хубавите банкери в света са физици. Физиците могат елементарно да се пренастройват. Много чудесно приключили наши студенти, на които България не дава опция да се занимават с физика, стартират да се занимават с друго и са извънредно сполучливи, тъй като не са научили толкоз разнообразни фактологии, знание, структури на теории, само че са се научили да мислят. Това би трябвало да прави образованието по естествени науки. Не единствено да им кажем, че водата стартира да кипи при 100 градуса при обикновено налягане – това е реалност, който основава природо-научна просвета, само че да ги възпитаваме да мислят.
Във физиката от време на време тръгваме от данните - това, което следим - и си вършим заключения, само че за задачата децата би трябвало да бъдат задоволително грамотни. Затова физика не се учи елементарно, тъй като учителите не са напълно готови да я преподават по този начин, че да дава отговор на потребностите на децата.
Къде се къса връзката - в прогимназията, в гимназията, и за какво?
Няколко интернационалните проучвания ревизират децата – PIRLS ревизира уменията на децата в начален курс да вземат решение проблеми, PISA - 15-годишните. Какво се оказва? В PISA сме на дъното, а в PIRLS сме доста добре. Какво значи това? Че нацията ни има капацитет.
И какво се случва с него?
Случва се, че ги изпускаме. Ето една от аргументите: в седми клас в езиковите гимназии прекъсваме образованието по физика, химия и биология за една година. Това не се прави на никое място по света.
В пети и шести клас децата у нас имат по час и половина, в седми клас - час и половина, в осми не учат, в девети - един час, десети – два. Но не е единствено хорариумът, а и методът. Първо, няма пробна основа. Закриха кабинетите и децата не могат да вършат опити. Има деца, които в никакъв случай не са мерили температура на водата! В образователните стратегии са заложени опити, само че не се вършат.
Как на едно дете ще му преподаваш физика,
като му пишеш формули и го караш да счита?
Това е непоносимо!
Във Финландия, която е преди всичко в PISA, също не учи повече от нас физика, само че учат по друг метод, с доста опити. Физиката е една образователна лаборатория. Поставят се задания, учениците работят, вършат лични заключения. Ние не можем да създадем това, само че би трябвало да се търси златната среда, да не се лишават децата от лична пробна активност в учебно заведение, да пробват, да вършат. Да не се преподава схоластичност в учебно заведение. Дотам сме стигнали, да.
Подготвяме учителите, като ги караме да мислят по този метод, само че, за жалост, когато отидат в учебно заведение, действителността става друга – те са прекомерно ангажирани да попълнят документи, имат ужасно доста административна активност, като фамилните лекари, и не им остава време да си гледат работата, разбирате ли? Работата им е да учат децата на физика и да вършат часовете по този начин, че да са потребни.
Трудно е да си преподавател по физика, по-трудно, в сравнение с по математика - би трябвало да правиш опити, да си квалифициран да ги правиш, да можеш да покажеш на децата демонстрационен опит всеки час.
Разбира се, има бели лястовици.
Страшно доста са,
само че са към този момент остарели.
Над 60% от учителите по физика са на 55 година до 60 година Той мъчно става нов преподавател, мъчно излиза от рамката, която си е сложил. Има прелестни млади учители, само че са малко. Това са единиците, които желаят да учат, само че те и без обучение отново ще желаят, тъй като носят нещо в себе си. Те се самообразоват, сами четат.
В България вършим съревнование по основни компетентности с възпитаници и виждаме по какъв начин деца от пети, шести клас сами четат учебниците за огромните. Един Павел от Пловдив прочел химията за девети клас. Питам за какво и той споделя: „ Защото ми беше забавно “. Той е богатство. Когато го разпитваме, знае повече от батковците. Но това е искрата в него, Божия искра - човек да има афинитет към науката. Има хора, които се раждат такива, само че са малко. На другите образованието би трябвало да помогне.
Увеличават ли се студентите във Физическия факултет?
Напоследък излизаме от дъното за хора, които желаят да учат физика въобще, тъй като имаме забавни специалности: „ Компютърно инженерство “, „ Медицинска физика “, „ Астрономия “, „ Квантова физика “, чиста „ Физика “, само че малко хора желаят да станат учители.
Имаме прелестни студенти, невероятни, само че са малко. И сякаш се основава една дупка – имаме доста положителни студенти, на които дори не сме им нужни, просто ги насочваме. А другите, другите са пристигнали, просто да учат нещо и да станат висшисти.
Как ги подтиквате да стават учители?
Позволихме на студенти, които учат физика, да вършат факултативно образование за учители по физика – единствено Софийският университет го прави в границите на стипендия, на всички места другаде се заплаща в допълнение. Тези деца са доста положителни, множеството са извънредно стимулирани, и стават учители. Освен това отношението на страната за нарастването на заплатите е напълно съответно, тъй като работата на учителя е извънредно тежка. Ако започнеш в 7 часа и имаш пет часа дневно, ти си отпаднал.
Трябва да си подготвен за всеки час и всеки клас е друг?
Да, това е извънредно тежка работа. Лека е, в случай че я вършиш с душа и сърце, само че е извънредно тежка, в случай че я правиш принудително. И децата схващат. Затова няма учители по физика, няма и по химия, и по биология, по математика, тъй като е тежка специалност.
Възможно е да има повече кандидатстващи за студенти, само че образованието е доста инертна система.
Не можем да чакаме, че през днешния ден ни дават моркова
и ние незабавно на следващия ден се записваме да го ядем.
За всичко това е нужно узряване. И да се усъвършенства статутът на учителя, тъй като е значимо обществеността да почита учителя. Това ще стане, в случай че учителят си е на мястото. Не можем да желаеме да се почита някой, който не си прави работата – има такива, които стават учители, тъй като не могат да вършат нищо друго.
Как оценявате програмата на МОН за основаване и съоръжение на кабинети по естествени науки в учебно заведение?
Това е извънредно положително. Министерството направи две огромни крачки в образованието по естествени науки. Първата е, че вкара компетентностния метод като наложителен в образователните стратегии, т.е. учителите да премислят задачите на образованието – да научим децата не да знаят, а да умеят и да вземат решение проблеми. Втората е, че стартира да отделя средства за пробна активност. Тя би трябвало да бъде наложителна. За преподаването на естествени науки би трябвало да се обезпечат условия за опити, за закупуване на инструментариум и основаване на образователна среда.
Третото значимо е квалификацията и преквалификацията на учителите – има доста стратегии за това.
Много учители са скарани с технологиите. Министерството забрани смарт телефоните в учебно заведение, тъй като разсейват учениците, тъй като едните са скъпи, другите – не и това разделя децата. Обаче
смарт телефонът е необикновено
средство да работиш.
Има една стратегия Peer Instruction, в която учителят може да зададе въпрос и децата, имайки програмата в смарт телефона, да отговорят, да се покаже хистограма кой по какъв начин е дал отговор и учителят незабавно да разбере какъв брой деца по какъв начин мислят по този въпрос, без да изпитва всеки поотделно. Това икономисва време.
Как учителите биха се справили с чатенето и обществените мрежи, в случай че смарт телефоните са позволени?
Ще създадеш условия на децата да вършат нещо друго и да им е забавно, ще им покажеш, че смарт телефонът не е за чатене. Например той служи като апарат, с който измерваш нещо. Може да мери разнообразни параметри, има такива стратегии. Или използваш смарт телефона, с цел да видиш каква е картината на звездното небе сега над София и да решиш някакъв проблем по астрономия.
Когато попитахме финландските сътрудници: „ Как реагирате, когато звънне телефонът и детето приказва? “, те споделиха: „ Първо, те го изключват. Казали сме им, че би трябвало да изключат. Не ги ревизираме, споделили сме. Второ, в случай че някое дете не помни и звънне, прекъсваме работата, всички мълчим и го слушаме. То толкоз се тормози, че незабавно си изключва телефона “. А не: „ Иване, отново правиш нелепости! Излез незабавно! Ти ме смущаваш! “. Не, с викове не се учат децата.
Друг метод да използваме смарт телефона е като да вземем за пример даваме задача на дъската и желаеме да получим някаква константа. Няма: „ Деца, отворете на пета страница “, а „ Деца, напишете основна дума, по която да намерите константата да вземем за пример на топлинно уголемение на медта “. Това им е забавно, това е занимателно и им би трябвало, и схващат защо служи интернет.
Много сърцати учители вършат всичко това. Те го усещат интуитивно и го вършат въз основата на своя опит. Но други не го вършат. И техните деца са изгубени за напредъка. Те получават погрешна визия за физиката и остават с това омерзение до края на живота си. Не са отговорни те, нали разбирате? Това е като да отидеш на доктор и той да ти сложи неверна диагноза. Цял живот след това се лекуваш. И по този начин – цялостен живот след това един човек се пита: „ Защо ни трябваше да учим тая физика и да рецитираме закони, да считаме на дъската? “.
Министерството взема доста положителни решения, само че във връзка с образованието на учители, имам една сериозна забележка. Не би трябвало да позволяват образование на учители в неакредитирани за това места.
Случва ли се?
Понякога. В желанието си учителите да бъдат квалифицирани, министерството евентуално се задъхва. Те желаят да намерят бързо решение на казуса, тъй като има малко университети в България, които учат учители. Ние го вършим, само че сме малко - пет-шест индивида. Не можем да квалифицираме цяла България. И от време на време се прибягва до услугите на компании, които вършат съмнителни образования.
Какъв е резултатът?
Понякога учителите споделят: „ Дойде един преподавател и се оказа, че ние знаем повече от него “. Обучение по слайдове.
Профсъюзът на учителите също прави доста обучителни стратегии, само че те може би не са тъкмо професионални, а са във връзка с педогогическите и административните качества на учителите. Когато би трябвало учителите да се образоват по предмета, който преподават, би трябвало да бъдат насочвани към висшите учебни заведения в София, Пловдив, Благоевград, Русе, Силистра. Ние сме малко, не можем да образоваме всички, по тази причина може би от МОН би трябвало да насочат пари към висшите учебни заведения, които да вземат решение този проблем.
Физическият факултет на СУ прави едноседмични безвъзмездни курсове за учителите, с цел да покажем, че концепцията не е да получим пари – персонално преподавателите. Всеки труд би трябвало да бъде заплащан, само че задачата не може да бъде облага.
На какво ги учите?
Осъвременяваме знанията на учителите по физика, тъй като физиката се развива. Колеги тук вършат практикуми, лекции напълно гратис, тъй като колкото по-добре са готови учителите, толкоз по-добри първокурсници идват и не се нуждаят от нашите спомагателни грижи. Имаме огромен интерес от качествени учители, с цел да се преодолее по-лесно
дупката сред междинното и висшето
учебно заведение, която става все по-голяма,
защото стратегиите в учебно заведение се редуцират, само че нашите – не. Много студенти в първи курс отпадат, тъй като не могат да преодолеят тази дупка. В интерес на истината, ние доста им оказваме помощ. Правим съвещания, с цел да ги задържим - не е загадка, че заплатите ни зависят от броя студенти. Затова от време на време вършим взаимни отстъпки, само че не е процедура. Правим в допълнение курсове – да вземем за пример учебен по механика, топлинни феномени, математика, които студентите могат да посещават факултативно, в случай че считат, че имат проблеми. Но доста студенти нямат рефлексия и не знаят дали имат или нямат проблем.
Какво е равнището на първокурсниците, които идват при вас?
Различно. Имаме отлични - деца, които са ходили по олимпиади – имаме доста мощни школи. Едната е на Теодосий (Теодосиев – бел. ред.), школата му праща деца тук всяка година. Има в Русе, СМГ, математическите гимназии се занимават непрестанно с децата, приготвят ги.
А от неспециализираните учебни заведения?
Оттам от време на време идват положителни и стимулирани деца. Но от време на време идват такива, които просто си споделят: „ Аз ще аплайвам “. Тестът ни не извънредно висок, не се влиза мъчно, само че мъчно се излиза от Физическия факултет.
Колко приключват?
Над 60%. Но тъпо за към 40% отпаднали. За някои поставяме огромни старания – да ги убедим, че могат да учат, да създадат нещо. Но има и хора, които идват с концепцията да получат студентска карта, да пътуват гратис, да се настанят в общежитие и не ги виждаме. Той отпада, само че идната година записва някъде другаде. Така може да живее години наред. Той записва, заплаща си таксата – 200 лева, за което употребява студентски общежития, работи, имаме студенти „ мъртви души “.
Защо им е да си губят времето? Те няма да завършат!
Защото по този метод си обезпечава прехрана в София. Разбира се, напущат след първата година при нас, тъй като като не си вземеш изпита, напускаш, само че това е численост.
За да подпомогнем учителите, направихме още нещо - бакалавърска стратегия за образование на учители до седми клас, които да преподават интегрирания предмет Човекът и природата. И 7-ми клас да могат да влизат в часовете по химия, физика и биология.
Защо е нужна такава стратегия?
Едно от нещата, които водят до срутва в представянето на децата сред PIRLS и PISA е, че в пети и шести клас, и седми от време на време, не им преподават учители надлежно по химия, физика и биология, а някакви други, тъй като такива липсват. И няма група учители, която да е задоволително способена да преподава естествени науки до 7-ми клас.
Сега ние пускаме, Пловдивският университет също, стратегия за учители – нещо като полувисшето обучение преди, което дава опция на един преподавател да бъде задоволително способен. Например един биолог, който би трябвало да преподава физичната част в пети и шести клас, се затруднява и не сме сигурни, че я преподава добре. Както и един физик не сме сигурни, че преподава добре биологическата част добре. Там има недостиг, макар че те сякаш вървят на курсове, само че той е биолог, той се оправя с химията по-добре, с физиката не може. Както и физикът – с химията ще се оправи по-добре, само че не и с биологията.
Осъзнахме, че би трябвало да създадем еднообразно готови учители, които да запълнят този недостиг от изчезнали учители по science, както ги назовават в Европа. Те няма да могат да преподават в горен курс, в случай че не създадат магистърска стратегия.
Колко учители преподават друг от специалността си предмет?
Искали сме данни от министерството каква част от учителите по физика са приключили за преподавател по физика. Напоследък тя понижава. Много постоянно математици преподават физика, като се споделя, че е елементарно да се преподава. Не желая да приказвам с цифри, тъй като могат да ме опровергаят, само че тази част е огромна. Проблемът с българските учители е, че са възрастни, че ги няма и че са незадоволително квалифицирани всички, изключително за пети и шести клас.
Ще помогне ли за превъзмогването на този проблем програмата на МОН, посредством която ще се финансира образованието по студенти по естествени науки? За студентите то ще е гратис.
Да, ще помогне, това е добра стъпка. Напоследък МОН влиза в час, макар че би трябвало да ограничи някои неправителствени организации във взимането на решения.
Какво имате поради?
Например комисия, която взима решения за тактики и политики в дадена просветителна област, да вземем за пример подготовка на учители по естествени науки, не може да се състои единствено от хора, които са педагози или членове на Неправителствени организации, или членове на профсъюзите. Трябва да има и експерти, които образоват учителите, тъй като те схващат проблемите. Има комисии в министерството и сега, в които няма методици, които се занимават с образование на учители по предмет. Има педагози – обща педагогика, по какъв начин да учим – само че има специфики в даден предмет.
Това не е предпочитание да доминираш и да вървиш да даваш мнение. Не, само че не може един педагогичен факултет – даже в СУ – да образова преподавател по физика за горен курс, като го образова с педагогичен дисциплини. И му дава документ, че е преподавател. Учител по какво? Учителят по физика би трябвало да бъде подготвен тук, където има лаборатории.
Защо не го вършиме взаимно?
Как? Ние не сме поканени, единствено реагираме.
МОН би трябвало да реши казуса образователна среда и фрагменти и е почнало да го прави. Те го вършат постепенно, премислено, само че го вършат, има стъпки – вижда се. Нашите деца са умни, както на всички места по света, и ние сме им длъжници.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ