Писмо до онзи, който я остави да си тръгне
" Благодаря ти.
Благодаря ти, че напусна живота ѝ, че я изостави. Благодаря ти, че ми даде опцията да я обичам, да върша за нея неща, които да я карат да се усеща щастлива, да се грижа същински за нея.
Благодаря ти, че я нарани. Ако не го беше направил, тя нямаше да научи нещо доста значимо. Да научи какво е същинската, дълбока, споделена обич. Ще направя всичко допустимо, с цел да не й предизвиквам болежка. Никога. Защото когато я виждам да плаче, ме боли.
Ще върша всички тези неща, в които ти се провали – ще съм до нея, когато е самотна, ще я слагам постоянно преди всичко, ще й покажа, че за мен е най-важната, а не просто следващата. Ще чувам историите й, даже когато ми се костват прекомерно дълги и изпълнени с прекалено много детайлности.
Ще чувам недоволствата й от някого и нещо, даже когато ми се костват безсмислени. Ще се дръзвам на смешките й, даже когато ми се костват клиширани. Защото желая да знае, че пред мен може да приказва за всичко. И когато и да е. Защото аз ще съм там и ще я чувам.
Ще й давам време да е уединено със себе си, когато има потребност от него. Ще й обръщам внимание, даже когато не го е поискала. Ще се грижа за момичето, което ти не съумя да оцениш. Ще обичам момичето, което ти одобри за даденост. Ще направя всичко допустимо, с цел да остане при мен. Ще я обичам поради всичко, което е, и ще я поддържам във всичко, което желае да бъде.
Аз ще бъда сътрудникът в живота ѝ, който ти не съумя да се станеш. Аз ще съм мъжът, който в никакъв случай няма да направи грешката, която направи ти. Аз в никакъв случай няма да я пусна да си тръгне. "
От: Един благополучен мъж
