„Киприан и Григорий Цамблак бяха действени фактори за запазване единството на руския народ…“- Дмитрий Лихачов
„ Благодарение на езика, на литературата, на писмеността, които съставляват своего рода страна на духа, българската страна като цяло не трябва да се счита даже краткотрайно унищожена от османското робство.
Тя е била единствено пленена. Просто дълги години е била в плен. Българският език и българската книжовност замениха най-важната общонационална функционалност на българската страна – обединителната.
Аналогично събитие имахме и ние в антична Рус. По време на феодалната разпокъсаност през 12 и 13 век, когато страната престава да съществува като единно цяло, единният книжовен език, по генезис старобългарски и единната книжовност и единната литература, тясно свързани с българските писатели, преселили се в Рус – Киприан и Григорий Цамблак, бяха действени фактори за опазване единството на съветския народ… “, – Дмитрий Лихачов
Киприан Цамблак
Биографични бележки
Св. Киприан Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия се е родил към 1330 година във Велико Търново.
Произхождал от болярския жанр на Цамблаковците. Своят нравствен път св. Киприан стартира от известния Килифаревски манастир, под духовното управление на св. Теодосий Търновски. Там младият духовник се среща със св. Евтимий. Св. Киприан прекарва известно време в Студийския константинополски манастир и 10 години в Света Гора – Атон, където евентуално се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей I Кокин (1364 – 1376 година).
Патриарх Филотей избира точно св. Киприан за собствен представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния спор сред Московското княжество и Литовската страна (1374 година ). За да не допусне прекосяване на последната в лоното на католицизма, патриарх Филотей слага св. Киприан за киевски и литовски митрополит (1375 година ).
Kонстантинополският църковен глава се надявал да сплоти духовната власт над съветските и литовски земи под пастирския скиптър на св. Киприан след гибелта на към този момент възрастния Московски митрополит св. Алексий (1378 година). Новият киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, на св. Алексий – митрополит Московски, на св. Сергий Радонежски (1392 година) и на други видни съветски духовници, само че срещнал недоброжелателно отношение от страна на московския княз Дмитрий Донской (1359 – 1389 година). Това се дължало на обтегнатите връзки сред Московското княжество и Литовската страна от околните години. Княз Дмитрий желаел да сложи на митрополитския престол своя изповедник и поддръжник Михаил (Митяй). Поради това, откакто претърпял разнообразни унижения, св. Киприан бил заставен да напусне Москва през 1378 година. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със св. Евтимий, патриарх Търновски.
Във византийската столица св. Киприан трябвало да научи решението на новия патриарх Нил (1379 – 1388 година ), касаеща духовната грижа за съветските и литовки земи. Изправен пред операциите на своя конкурент за московската катедра – Пимен, който показал подправени писма в своя поддръжка от княз Дмитрий Донской, св. Киприан се отдръпнал и отпътувал за Киев. Московският държател обаче схванал за измамата и самичък повикал Киевския светител при себе си, приемайки го с респект и почитание. Последвало обаче ново изостряне на връзките сред княз Дмитрий и св. Киприан. Новият митрополит поредно и в духа на исихастките обичаи отстоявал мощната църковна власт и духовно попечителство над светския държател. Едва по времето на константинополския патриарх Антоний IV (1389 – 1390 година) и след гибелта на Дмитрий Донской св. Киприан бил дефинитивно приет за митрополит на Москва и на цяла Русия.
През март 1390 година Московският митрополит дошъл в столицата на наследника на княз Дмитрий – Василий Дмитриевич (1389 – 1425 година). Новият московски княз с огромно предпочитание посрещнал св. Киприан. Благодарение на княжеската поддръжка той развил необятна духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа активност. Св. Киприан съдействал за възстановяване връзките сред московския княз Василий и литовския държател Витовт и потърсил пътища, оказали се несполучливи, за обединяване на християните пред османското завладяване на Балканите. Св. Киприан преживявал изключително тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от огромните завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур), нападнал съветските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По негово разпореждане от град Владимир в Москва тържествено била пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на съветския народ).
Тя е била единствено пленена. Просто дълги години е била в плен. Българският език и българската книжовност замениха най-важната общонационална функционалност на българската страна – обединителната.
Аналогично събитие имахме и ние в антична Рус. По време на феодалната разпокъсаност през 12 и 13 век, когато страната престава да съществува като единно цяло, единният книжовен език, по генезис старобългарски и единната книжовност и единната литература, тясно свързани с българските писатели, преселили се в Рус – Киприан и Григорий Цамблак, бяха действени фактори за опазване единството на съветския народ… “, – Дмитрий Лихачов
Киприан Цамблак
Биографични бележки
Св. Киприан Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия се е родил към 1330 година във Велико Търново.
Произхождал от болярския жанр на Цамблаковците. Своят нравствен път св. Киприан стартира от известния Килифаревски манастир, под духовното управление на св. Теодосий Търновски. Там младият духовник се среща със св. Евтимий. Св. Киприан прекарва известно време в Студийския константинополски манастир и 10 години в Света Гора – Атон, където евентуално се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей I Кокин (1364 – 1376 година).
Патриарх Филотей избира точно св. Киприан за собствен представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния спор сред Московското княжество и Литовската страна (1374 година ). За да не допусне прекосяване на последната в лоното на католицизма, патриарх Филотей слага св. Киприан за киевски и литовски митрополит (1375 година ).
Kонстантинополският църковен глава се надявал да сплоти духовната власт над съветските и литовски земи под пастирския скиптър на св. Киприан след гибелта на към този момент възрастния Московски митрополит св. Алексий (1378 година). Новият киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, на св. Алексий – митрополит Московски, на св. Сергий Радонежски (1392 година) и на други видни съветски духовници, само че срещнал недоброжелателно отношение от страна на московския княз Дмитрий Донской (1359 – 1389 година). Това се дължало на обтегнатите връзки сред Московското княжество и Литовската страна от околните години. Княз Дмитрий желаел да сложи на митрополитския престол своя изповедник и поддръжник Михаил (Митяй). Поради това, откакто претърпял разнообразни унижения, св. Киприан бил заставен да напусне Москва през 1378 година. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със св. Евтимий, патриарх Търновски.
Във византийската столица св. Киприан трябвало да научи решението на новия патриарх Нил (1379 – 1388 година ), касаеща духовната грижа за съветските и литовки земи. Изправен пред операциите на своя конкурент за московската катедра – Пимен, който показал подправени писма в своя поддръжка от княз Дмитрий Донской, св. Киприан се отдръпнал и отпътувал за Киев. Московският държател обаче схванал за измамата и самичък повикал Киевския светител при себе си, приемайки го с респект и почитание. Последвало обаче ново изостряне на връзките сред княз Дмитрий и св. Киприан. Новият митрополит поредно и в духа на исихастките обичаи отстоявал мощната църковна власт и духовно попечителство над светския държател. Едва по времето на константинополския патриарх Антоний IV (1389 – 1390 година) и след гибелта на Дмитрий Донской св. Киприан бил дефинитивно приет за митрополит на Москва и на цяла Русия.
През март 1390 година Московският митрополит дошъл в столицата на наследника на княз Дмитрий – Василий Дмитриевич (1389 – 1425 година). Новият московски княз с огромно предпочитание посрещнал св. Киприан. Благодарение на княжеската поддръжка той развил необятна духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа активност. Св. Киприан съдействал за възстановяване връзките сред московския княз Василий и литовския държател Витовт и потърсил пътища, оказали се несполучливи, за обединяване на християните пред османското завладяване на Балканите. Св. Киприан преживявал изключително тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от огромните завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур), нападнал съветските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По негово разпореждане от град Владимир в Москва тържествено била пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на съветския народ).
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ