Бизнесът настоява за отлагане и преработка на Наредба Н-18 за касовите апарати
Бизнесът няма по какъв начин да извърши условията на Наредбата за касовите апарати, изключително в заложените в нея периоди. Освен това, има доста образци за неадекватността на текстовете в наредбата от позиция на актуалното развиване на технологиите, както и на характерните условия на обособените типове бизнеси. Около тази позиция се сплотиха над 90 представители на браншови организации и компании от съвсем всички браншове на стопанската система, които се включиха в проведената от Българската стопанска камара (БСК) обществена полемика, отдадена на влизащите в действие нови условия към касовите апарати. Целта на полемиката бе да се потърси рационален излаз от създалото се напрежение измежду бизнеса по отношение на използването на Наредба № Н-18/2006 за вписване и отчитане на продажби в комерсиалните обекти посредством фискални устройства.
От БСК обясниха, че макар отправената покана и авансово доказаното присъединяване, от полемиката в последна сметка отсъстваха представители на Национална агенция за приходите и на Министерството на финансите. „ Празният стол тук е за Министерството на финансите, общително поканени през днешния ден. Смятам, че от време на време хората, присъствайки, приказват безсмислени неща, а други, отсъствайки, споделят ужасно доста. Така че, благодаря на министър Горанов “, сподели при откриването на форума ръководителят на БСК Радосвет Радев, който осведоми аудиторията за направените досега стъпки от страна на Камарата и членуващите в нея браншови организации, ориентирани към превъзмогване на проблемите по използването на новите условия към фискалната отчетност.
„ Почтеният български бизнес има вяра, че би трябвало да има правилник и концепцията на Наредба Н-18 е потребна за хората, които са в светлата част на стопанската система. Всичко останало, обаче, в Наредбата е направено неспособно, тук-там граничещо със преднамереност, инквизиращо българския бизнес. Смисълът на срещата е всеки от вас, в неговия си съответен стопански бранш и съответен бизнес взор на нещата, да изкаже несъстоятелността на текстовете в наредбата. Ако у нас нещата се вършат в 12 без 5, а в този момент е 12 без 6, в тази една минута да разбираем на администрацията какво би трябвало да промени, с цел да не се стига до нежелани резултати върху стопанската система и обществото, като цяло “, сподели още Радосвет Радев.
От страна на институциите, в полемиката се включи ръководителят на Българския институт по метрология (БИМ) Паун Илчев, който заяви, че досега в Института са получени заявки за 58 модела касови апарати, 38 от които към този момент са обработени от БИМ, а останалите ще преминат през надзор в идващите две седмици.
С изявления и съответни проблеми по тематиката в разискването се включиха представители на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ), Българската асоциация за развиване на бизнес програмен продукт (БАРБС), Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българската асоциация на заведенията (БАЗ), Конфедерацията на автобусните превозвачи (КАП), Българската е-комерс асоциация (БЕА), Международната данъчна асоциация (IFA), Асоциация на българските туроператори и туристически сътрудници (АБТТА), както и на компании от софтуерния бранш.
Проучване на БСК
Главният финансов шеф на БСК Станислав Попдончев показа резултатите от експресно онлайн допитване, осъществено от БСК в интервала 6-10 февруари т.г., в което се включиха 2493 компании. Според интервюираните, междинната инвестиция за всяко устройство, подлежащо на смяна (вкл. разноските за СУПТО1, в случай че са необходими), е 2423 лева, а междинният период за въвеждане на СУПТО в употреба (вкл. закупуване, въвеждане в употреба, образование на персонала) е 18 месеца. За съпоставяне, Наредба Н-18 планува 6-месечен период, освен това на фона на неразбираеми формулировки, които не разрешават на разработчиците на програмен продукт да предложат на пазара подобаващия СУПТО.
Анкетата на БСК демонстрира още, че 78% от респондентите употребяват СУПТО, 54% от са осведомени с условията на Н-18, само че 44% имат единствено частична изясненост, а това попречва използването на условията в избраните периоди. На този декор, не е изненадващо, че 65% от интервюираните декларират, че няма да съумеят да изпълнят условията на Н-18 в нормативно избрания период (31 март 2019 г.), а други 27% се затрудняват да преценяват. Едва 8% заявяват подготвеност да отговорят на условията в период.
95% от участниците в анкетата заявяват, че не са подменили своя СУПТО, а като съществени аргументи за това показват неясноти в Н-18, нужда от цялостна преправка на софтуера и смяна на цялостната бизнес логичност, както и неналичието на утвърден от Национална агенция за приходите програмен продукт, който да може да отговори на съответните потребности на бизнеса.
Едно от огромните терзания на бизнеса е обвързвано със заложеното в Н-18 обвързване за свързване на СУПТО с касовите апарати и даване на source-кода, който съставлява обект нa интелектуална благосъстоятелност. 71% от интервюираните декларират, че имат терзания от приключване на сензитивна фирмена информация, съдържаща се в потребления от тях СУПТО, включително рецептурници, търговски надценки и отстъпки, персонални данни на клиенти и пациенти (при персоналните лекари), и така нататък
„ Заради множеството неясноти, поради ограничението на стопанската самодейност, нарушение на съществени права и свободи, обезпечени от националното и европейското законодателство, поради диспропорция и нецелесъобразност, дискриминация и редица други аргументи, Наредбата може и ще бъде оспорена пред съответните органи (например, Европейската комисия, Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и др.) “, показа адв. Валентин Савов – ръководител за България на Международната данъчна асоциация (IFA).
Той обобщи и главните проблематични условия, които би следвало да бъдат модифицирани и/или отстранени напълно, като рискови, противоречащи на законодателството и на откритите правни правила, несъразмерни, неприложими, неизпълними и така нататък Такива са, да вземем за пример:
- Дефинирането на СУПТО, електронен магазин и други, защото сега са вероятни всевъзможни интерпретации;
- Предварителното разгласяване до всички ползватели на един програмен продукт, че той не дава отговор на условията на Н-18, преди съответният акт да бъде тестван за правомерност от съда;
- Задължението за даване на достъп до “одиторския профил “ и пряк достъп с цялостни права за четене и износ на информацията от настоящата и архивните бази данни на потребления в обекта СУПТО. Това е неконтролиран достъп до данни за клиенти, отстъпки, списъки, снабдители, комерсиална информация, информация представляваща комерсиална загадка и ноу-хау;
- Създаването на неоправдани и нецелесъобразни компликации пред бизнеса с оглед въведеното обвързване да се вкарват данни в СУПТО за оператора на СУПТО – чиновниците по трудов или цивилен договор;
- Липсата на опция за поддържането на тестови и обучителни режими на работа на СУПТО;
- Противоречие със законови способи за предложение на съобщителни и телекомуникационни услуги посредством тристепенна система препродажба на таксата на SIM картата на крайния консуматор.
В умозаключение, ръководителят на БСК Радосвет Радев заключи, че вместо към цифрова промяна тази разпоредба изпраща българската стопанска система към цифрова деградация и че може да се приказва за ДАНС-анизация на Национална агенция за приходите, защото приходната организация ще има на практика цялостен достъп за следене на бизнеса, включително за неща, представляващи комерсиална загадка, без да има нужната отбрана от нерегламентирано приключване на сходна информация към трети страни. „ Под благовидния анонс, че се бори против сивата стопанска система, тази разпоредба инквизира за прощален път белия бизнес “, заключи Радосвет Радев и настоя за продължение на разговора с Национална агенция за приходите и МФ, без значение от отсъствието им през днешния ден. Той акцентира, че БСК и браншовите организации няма да спрат напъните си за удължение на периодите и незабавно пускане на работни групи за преправка на конфликтните текстове в Наредбата.
От БСК обясниха, че макар отправената покана и авансово доказаното присъединяване, от полемиката в последна сметка отсъстваха представители на Национална агенция за приходите и на Министерството на финансите. „ Празният стол тук е за Министерството на финансите, общително поканени през днешния ден. Смятам, че от време на време хората, присъствайки, приказват безсмислени неща, а други, отсъствайки, споделят ужасно доста. Така че, благодаря на министър Горанов “, сподели при откриването на форума ръководителят на БСК Радосвет Радев, който осведоми аудиторията за направените досега стъпки от страна на Камарата и членуващите в нея браншови организации, ориентирани към превъзмогване на проблемите по използването на новите условия към фискалната отчетност.
„ Почтеният български бизнес има вяра, че би трябвало да има правилник и концепцията на Наредба Н-18 е потребна за хората, които са в светлата част на стопанската система. Всичко останало, обаче, в Наредбата е направено неспособно, тук-там граничещо със преднамереност, инквизиращо българския бизнес. Смисълът на срещата е всеки от вас, в неговия си съответен стопански бранш и съответен бизнес взор на нещата, да изкаже несъстоятелността на текстовете в наредбата. Ако у нас нещата се вършат в 12 без 5, а в този момент е 12 без 6, в тази една минута да разбираем на администрацията какво би трябвало да промени, с цел да не се стига до нежелани резултати върху стопанската система и обществото, като цяло “, сподели още Радосвет Радев.
От страна на институциите, в полемиката се включи ръководителят на Българския институт по метрология (БИМ) Паун Илчев, който заяви, че досега в Института са получени заявки за 58 модела касови апарати, 38 от които към този момент са обработени от БИМ, а останалите ще преминат през надзор в идващите две седмици.
С изявления и съответни проблеми по тематиката в разискването се включиха представители на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ), Българската асоциация за развиване на бизнес програмен продукт (БАРБС), Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българската асоциация на заведенията (БАЗ), Конфедерацията на автобусните превозвачи (КАП), Българската е-комерс асоциация (БЕА), Международната данъчна асоциация (IFA), Асоциация на българските туроператори и туристически сътрудници (АБТТА), както и на компании от софтуерния бранш.
Проучване на БСК
Главният финансов шеф на БСК Станислав Попдончев показа резултатите от експресно онлайн допитване, осъществено от БСК в интервала 6-10 февруари т.г., в което се включиха 2493 компании. Според интервюираните, междинната инвестиция за всяко устройство, подлежащо на смяна (вкл. разноските за СУПТО1, в случай че са необходими), е 2423 лева, а междинният период за въвеждане на СУПТО в употреба (вкл. закупуване, въвеждане в употреба, образование на персонала) е 18 месеца. За съпоставяне, Наредба Н-18 планува 6-месечен период, освен това на фона на неразбираеми формулировки, които не разрешават на разработчиците на програмен продукт да предложат на пазара подобаващия СУПТО.
Анкетата на БСК демонстрира още, че 78% от респондентите употребяват СУПТО, 54% от са осведомени с условията на Н-18, само че 44% имат единствено частична изясненост, а това попречва използването на условията в избраните периоди. На този декор, не е изненадващо, че 65% от интервюираните декларират, че няма да съумеят да изпълнят условията на Н-18 в нормативно избрания период (31 март 2019 г.), а други 27% се затрудняват да преценяват. Едва 8% заявяват подготвеност да отговорят на условията в период.
95% от участниците в анкетата заявяват, че не са подменили своя СУПТО, а като съществени аргументи за това показват неясноти в Н-18, нужда от цялостна преправка на софтуера и смяна на цялостната бизнес логичност, както и неналичието на утвърден от Национална агенция за приходите програмен продукт, който да може да отговори на съответните потребности на бизнеса.
Едно от огромните терзания на бизнеса е обвързвано със заложеното в Н-18 обвързване за свързване на СУПТО с касовите апарати и даване на source-кода, който съставлява обект нa интелектуална благосъстоятелност. 71% от интервюираните декларират, че имат терзания от приключване на сензитивна фирмена информация, съдържаща се в потребления от тях СУПТО, включително рецептурници, търговски надценки и отстъпки, персонални данни на клиенти и пациенти (при персоналните лекари), и така нататък
„ Заради множеството неясноти, поради ограничението на стопанската самодейност, нарушение на съществени права и свободи, обезпечени от националното и европейското законодателство, поради диспропорция и нецелесъобразност, дискриминация и редица други аргументи, Наредбата може и ще бъде оспорена пред съответните органи (например, Европейската комисия, Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и др.) “, показа адв. Валентин Савов – ръководител за България на Международната данъчна асоциация (IFA).
Той обобщи и главните проблематични условия, които би следвало да бъдат модифицирани и/или отстранени напълно, като рискови, противоречащи на законодателството и на откритите правни правила, несъразмерни, неприложими, неизпълними и така нататък Такива са, да вземем за пример:
- Дефинирането на СУПТО, електронен магазин и други, защото сега са вероятни всевъзможни интерпретации;
- Предварителното разгласяване до всички ползватели на един програмен продукт, че той не дава отговор на условията на Н-18, преди съответният акт да бъде тестван за правомерност от съда;
- Задължението за даване на достъп до “одиторския профил “ и пряк достъп с цялостни права за четене и износ на информацията от настоящата и архивните бази данни на потребления в обекта СУПТО. Това е неконтролиран достъп до данни за клиенти, отстъпки, списъки, снабдители, комерсиална информация, информация представляваща комерсиална загадка и ноу-хау;
- Създаването на неоправдани и нецелесъобразни компликации пред бизнеса с оглед въведеното обвързване да се вкарват данни в СУПТО за оператора на СУПТО – чиновниците по трудов или цивилен договор;
- Липсата на опция за поддържането на тестови и обучителни режими на работа на СУПТО;
- Противоречие със законови способи за предложение на съобщителни и телекомуникационни услуги посредством тристепенна система препродажба на таксата на SIM картата на крайния консуматор.
В умозаключение, ръководителят на БСК Радосвет Радев заключи, че вместо към цифрова промяна тази разпоредба изпраща българската стопанска система към цифрова деградация и че може да се приказва за ДАНС-анизация на Национална агенция за приходите, защото приходната организация ще има на практика цялостен достъп за следене на бизнеса, включително за неща, представляващи комерсиална загадка, без да има нужната отбрана от нерегламентирано приключване на сходна информация към трети страни. „ Под благовидния анонс, че се бори против сивата стопанска система, тази разпоредба инквизира за прощален път белия бизнес “, заключи Радосвет Радев и настоя за продължение на разговора с Национална агенция за приходите и МФ, без значение от отсъствието им през днешния ден. Той акцентира, че БСК и браншовите организации няма да спрат напъните си за удължение на периодите и незабавно пускане на работни групи за преправка на конфликтните текстове в Наредбата.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ