Костов се гаври с търпението ни
Бившият министър председател и татко на бандитската приватизация у нас Иван Костов за повторно се обиди на българите. За разлика отпреди 20 години, когато откакто катастрофира в политиката, се усамоти в Драгалевци, с цел да беседва с теменужките си, в този момент той наруши обета си на безмълвие с изявление за бТВ. В него сложи на тестване търпението ни като разгласи, че чака опрощение от българското общество, тъй като го „ набедило, че надали не е купил половината от продадените при приватизацията неща “.
ВИЖ ОЩЕ: Костов на разпит за куфарчето на Ханке
Появата на Костов в националния ефир пристигна една седмица откакто бащата на валутния ръб Стив Ханке хвърли бомбата в същото предаване, че по времето на държавното управление „ Костов “, той отишъл при тогавашния президент Петър Стоянов, чийто консултант бе, с куфарче, цялостно с доказателства за корупция против синия кабинет. Дал документите на Стоянов, който обаче звъннал на Командира и действително го предизвестил, че е „ заловен в крачка “.
Самото разобличаване пък пристигна, откакто преди дни основният прокурор Иван Гешев разгласи, че държавното обвиняване ще направи цялостна проверка на процеса на раздържавяване у нас и там, където бъдат открити закононарушения, само че няма по какъв начин да бъдат дадени на съд поради изтекла отминалост, обществото ще бъде осведомено за тях.
В опита си да омаловажи изявлението на Ханке, Командира съобщи, че световноизвестният финансист не бил „ татко на валутния ръб “ и се ожали, че Ханке го атакувал поради „ засегнато его “ и самолюбие. Което е неуместно даже единствено поради обстоятелството, тъй като до момента в който Костов оспорваше бащинството му за валутния съвет в България, професорът получаваше в Америка влиятелната премия, определяща го за един от най-влиятелните хора в света.
Костов продължи изповедта си пред Светослав Иванов с озадачаващо изказване: „ Аз подобен диалог с Петър Стоянов не съм имал. Няма и по какъв начин да съм имал, тъй като аз в приватизацията нито съм купувал, нито съм продавал. Нито аз, нито фамилията ми, нито брачната половинка ми, нито моите 15 братовчеда тогава, никой не е взел участие в приватизацията като покупател. Не е бил и от страната на продавачите, които са осъществили предприятията “, съобщи Командира, а малко по-късно добави: „ Нито съм купувал, нито съм продавал. Аз не съм стоял на гише и не съм малък гешефтар. Елате да търсим в Драгалевци в мазето къде е онази купена половина от приватизацията “.
Никой още не се интересува нито от зимника на Командира, нито от персоналното му имане. Но самият той признава, че точно по време на ръководството му са приватизирани 54 % от раздържавените държавни предприятия. А обяснението, че той като министър-председател е имал единствено ролята да ръководи процеса, с цел да изкара страната от Виденовия безпорядък и с цел да предизвиква предприемачеството, може да провокира трогване единствено в градската десница.
Не му прави чест, че уточни името навръх Надежда Михайлова като единствен министър в кабинета му с връзки по фамилна линия в процеса на приватизация. А останалите имена не можел да спомене, тъй като били в митичния отчет на службите по това време. Командира не знаел дали е изминал давностния период за такива секретни бумаги и по тази причина се тормозил да го огласи.
Гаражът на Централен комитет на Българска комунистическа партия в Подуене, платен от някогашния брачен партньор на настоящия ни дипломат в Турция Нейнски, може да е бодил в очите на Командира и до през днешния ден, само че обществото се вълнува от надалеч по-скандалните му покупко-продажби.
„ Нито един от министрите ми не от богатите хора, не е олигарх през днешния ден, споделя уверено Костов. Но думите му, че тези хората не са повишили даже „ виталното си ниво “ занапред подлежат на прокурорска инспекция. Защото въпреки да не са наказани, както той неведнъж натърти, през годините задоволително се изписа за хората от близкото му обграждане, които сполучливо се трансформираха от висши служители и придворни шутове в мастити предприемачи, чиито първи милион ще в този момент би трябвало да потвърждават.
Но както самичък Костов признава „ не съм твърдял, че приватизацията е тъждество и носи правдивост за всички “.
Признанието му е похвално. А изнервянето му – очевидно. Той за следващ път се оправда, че повода за евтините покупко-продажби по негово време била, че предприятията са имали повече задължения и пасиви, в сравнение с активи. Но за първи път сгреши като даде съответен образец – продажбата на „ Балкан “.
„ Продадохме самолетната компания за 150 000 $. 130 милиона бяха отговорностите, 20 милиона единствено активите. Тя не струваше нищо “, сподели в опит да се оправдае Командира. Кого обаче заблуждава? Фокусирайки прожекторите върху тази договорка, ще лъсне истината за какво точно Гад Зееви, с написаната на коляно оферта от 3 страници, бе определен за покупател. Ще се разбере и по какъв начин подписа на министър-председателя стои върху утвърждението на 75 % от акциите на самолетната компания като решение на държавното управление, признато стремително единствено ден след подписването на контракта от Агенцията за приватизация, ръководена от правилния му чиновник Захари Желязков. Ще стане ясно за какво даже транспортния министър по това време не е участвал на инфарктното съвещание, за какво финансовият министър е бил натискан страната да поема нови задължения на превозвача, по какъв начин са продавани парцели, слотове и куп други ужасии, довели до продажбата на фрага на националния ни авиопревозвач за сумата на един столичен апартамент, а след това и до неговия бърз банкрут.
Най-страшното обаче е, че в тази бандитска приватизация, направена в тъмните времена преди 20 години, Костов през днешния ден замесва държави-кредитори, които в най-тежкия ни финансов миг ни подадоха ръка и ни отпуснаха дълготрайни заеми. Днес Костов прави опит да се скрие зад тях.
„ Тази приватизацията беше осъществена по силата на специфичния закон за приватизацията и с поддръжката на 63 съглашения с интернационалните кредитори. Споразуменията бяха придружавани със лист на предприятията за приватизацията, излекуване и разпродажба. Ако в този момент споделяме, че тази приватизация е престъпна, то това ще хвърли сянка и върху нейните вдъхновители, тези, които даваха парите “, сподели Костов.
Едва ли това изявление на някогашния министър председател ще остане неусетно и некоментирано от интернационалните финансови институции, които той се пробва да въвлече в тресавището на оправданията си. А дали ще му се върже и този път българската прокуратура, следва да разберем. Факт обаче е, че публичното самообладание се изчерпа с следващото му зрелище, в което всички други са отговорни за предишното, а той, целият в бяло, написа записките си, с цел да ги пробута като „ същинските “ доказателства за бъдещите генерации.
ВИЖ ОЩЕ: Костов на разпит за куфарчето на Ханке
Появата на Костов в националния ефир пристигна една седмица откакто бащата на валутния ръб Стив Ханке хвърли бомбата в същото предаване, че по времето на държавното управление „ Костов “, той отишъл при тогавашния президент Петър Стоянов, чийто консултант бе, с куфарче, цялостно с доказателства за корупция против синия кабинет. Дал документите на Стоянов, който обаче звъннал на Командира и действително го предизвестил, че е „ заловен в крачка “.
Самото разобличаване пък пристигна, откакто преди дни основният прокурор Иван Гешев разгласи, че държавното обвиняване ще направи цялостна проверка на процеса на раздържавяване у нас и там, където бъдат открити закононарушения, само че няма по какъв начин да бъдат дадени на съд поради изтекла отминалост, обществото ще бъде осведомено за тях.
В опита си да омаловажи изявлението на Ханке, Командира съобщи, че световноизвестният финансист не бил „ татко на валутния ръб “ и се ожали, че Ханке го атакувал поради „ засегнато его “ и самолюбие. Което е неуместно даже единствено поради обстоятелството, тъй като до момента в който Костов оспорваше бащинството му за валутния съвет в България, професорът получаваше в Америка влиятелната премия, определяща го за един от най-влиятелните хора в света.
Костов продължи изповедта си пред Светослав Иванов с озадачаващо изказване: „ Аз подобен диалог с Петър Стоянов не съм имал. Няма и по какъв начин да съм имал, тъй като аз в приватизацията нито съм купувал, нито съм продавал. Нито аз, нито фамилията ми, нито брачната половинка ми, нито моите 15 братовчеда тогава, никой не е взел участие в приватизацията като покупател. Не е бил и от страната на продавачите, които са осъществили предприятията “, съобщи Командира, а малко по-късно добави: „ Нито съм купувал, нито съм продавал. Аз не съм стоял на гише и не съм малък гешефтар. Елате да търсим в Драгалевци в мазето къде е онази купена половина от приватизацията “.
Никой още не се интересува нито от зимника на Командира, нито от персоналното му имане. Но самият той признава, че точно по време на ръководството му са приватизирани 54 % от раздържавените държавни предприятия. А обяснението, че той като министър-председател е имал единствено ролята да ръководи процеса, с цел да изкара страната от Виденовия безпорядък и с цел да предизвиква предприемачеството, може да провокира трогване единствено в градската десница.
Не му прави чест, че уточни името навръх Надежда Михайлова като единствен министър в кабинета му с връзки по фамилна линия в процеса на приватизация. А останалите имена не можел да спомене, тъй като били в митичния отчет на службите по това време. Командира не знаел дали е изминал давностния период за такива секретни бумаги и по тази причина се тормозил да го огласи.
Гаражът на Централен комитет на Българска комунистическа партия в Подуене, платен от някогашния брачен партньор на настоящия ни дипломат в Турция Нейнски, може да е бодил в очите на Командира и до през днешния ден, само че обществото се вълнува от надалеч по-скандалните му покупко-продажби.
„ Нито един от министрите ми не от богатите хора, не е олигарх през днешния ден, споделя уверено Костов. Но думите му, че тези хората не са повишили даже „ виталното си ниво “ занапред подлежат на прокурорска инспекция. Защото въпреки да не са наказани, както той неведнъж натърти, през годините задоволително се изписа за хората от близкото му обграждане, които сполучливо се трансформираха от висши служители и придворни шутове в мастити предприемачи, чиито първи милион ще в този момент би трябвало да потвърждават.
Но както самичък Костов признава „ не съм твърдял, че приватизацията е тъждество и носи правдивост за всички “.
Признанието му е похвално. А изнервянето му – очевидно. Той за следващ път се оправда, че повода за евтините покупко-продажби по негово време била, че предприятията са имали повече задължения и пасиви, в сравнение с активи. Но за първи път сгреши като даде съответен образец – продажбата на „ Балкан “.
„ Продадохме самолетната компания за 150 000 $. 130 милиона бяха отговорностите, 20 милиона единствено активите. Тя не струваше нищо “, сподели в опит да се оправдае Командира. Кого обаче заблуждава? Фокусирайки прожекторите върху тази договорка, ще лъсне истината за какво точно Гад Зееви, с написаната на коляно оферта от 3 страници, бе определен за покупател. Ще се разбере и по какъв начин подписа на министър-председателя стои върху утвърждението на 75 % от акциите на самолетната компания като решение на държавното управление, признато стремително единствено ден след подписването на контракта от Агенцията за приватизация, ръководена от правилния му чиновник Захари Желязков. Ще стане ясно за какво даже транспортния министър по това време не е участвал на инфарктното съвещание, за какво финансовият министър е бил натискан страната да поема нови задължения на превозвача, по какъв начин са продавани парцели, слотове и куп други ужасии, довели до продажбата на фрага на националния ни авиопревозвач за сумата на един столичен апартамент, а след това и до неговия бърз банкрут.
Най-страшното обаче е, че в тази бандитска приватизация, направена в тъмните времена преди 20 години, Костов през днешния ден замесва държави-кредитори, които в най-тежкия ни финансов миг ни подадоха ръка и ни отпуснаха дълготрайни заеми. Днес Костов прави опит да се скрие зад тях.
„ Тази приватизацията беше осъществена по силата на специфичния закон за приватизацията и с поддръжката на 63 съглашения с интернационалните кредитори. Споразуменията бяха придружавани със лист на предприятията за приватизацията, излекуване и разпродажба. Ако в този момент споделяме, че тази приватизация е престъпна, то това ще хвърли сянка и върху нейните вдъхновители, тези, които даваха парите “, сподели Костов.
Едва ли това изявление на някогашния министър председател ще остане неусетно и некоментирано от интернационалните финансови институции, които той се пробва да въвлече в тресавището на оправданията си. А дали ще му се върже и този път българската прокуратура, следва да разберем. Факт обаче е, че публичното самообладание се изчерпа с следващото му зрелище, в което всички други са отговорни за предишното, а той, целият в бяло, написа записките си, с цел да ги пробута като „ същинските “ доказателства за бъдещите генерации.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ