Бившият нидерландски национал Михаел Молс даде ексклузивно интервю за предаването

Бившият нидерландски национал Михаел Молс даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. По подигравка на ориста той се учи да вкарва голове в Аякс, само че по този начин и не изиграва нито един мач за 4-кратните европейски първенци. Неговото славно време беше в Шотландия, където се трансформира в легенда на митичното дерби " Олд Фърм " сред Глазгоу Рейнджърс и Селтик. Молс е ликувал със " Златната топка " на нидерландското състезание, само че в националния тим трябваше да се конкурира с митове като Денис Бергкамп, Патрик Клуйверт, Джими Фройд Хаселбенк и Пиер ван Хойдонк. Завърши кариерата си като притежател на купата на Нидерландия със славния Фейенорд.

- Мистър Молс, вие сте един от най-честите представители на Нидерландия по време на шампионати за ветерани. Как се чувствате с екипа на " лалетата "?

- Много е хубаво. А и много мъчно. Но футболът е животът ми. Колкото и годините да минават, желая да играя и да се виждам със остарели другари. Удоволствието е голямо.

- Кое е толкоз мъчно?

- Защото сме на години. На зимното състезание в Ароза да вземем за пример е много студено и непривично.

- За какво си говорите с някогашните ви сътрудници?

- Най-честата тематика е за живота ни сега. Всеки се е отправил по нов път. Някои са треньори, други са скаути. А има и такива, които нищо не вършат. Разговорите са забавни, не желаеме да се забравяме.

- Да поговорим за вашата кариера. Рожба сте на Аякс. Защо в никакъв случай не играхте за този популярен клуб?

- Много е мъчно да влезеш в първия отбор на Аякс. Конкуренцията е убийствена. Когато бях на 19-20 години и трябваше да вляза, просто не бях задоволително добър.

- Мнозина споделят, че Аякс има най-хубавата школа в света. Така ли е в действителност?

- Може би е по този начин. Има безчет гении и всички се учат да играят по една скица. Най-важният съставен елемент е офанзивата. Това е повода да казвате и вие в този момент, че е най-хубавата в света.

- Кои са най-известните съотборници, с които израснахте там?

- Патрик Клуйверт да вземем за пример, въпреки че съм малко по-голям от него. Той се справяше в действителност прелестно. Също по този начин Кларънс Зеедорф. Батко ми беше Денис Бергкамп. Стигат ли ви? Те са звезди от международна класа.

- Поддържахте ли контакт с тях, когато напуснахте Аякс? Те натрупаха доста популярност в клуба.

- Всъщност съвсем не. Всеки потегли по своя път. Виждали сме се доста пъти, само че срещите са били инцидентни. Скоро заиграхме и в чужбина, тъй че дистанцията стана огромна. Но когато се срещахме в Амстердам, имаше доста за описване.

- Където и да сте играл, сте вкарвал доста голове. Не ви ли е гняв, че нямате нито един в националния тим на Нидерландия?

- Много дори ме е гняв. Националният отбор е единственият, за който нямам гол. Винаги съм бил горделив да съм част от този тим. Но конкуренцията беше брутална. Ще я изредя - Рууд ван Нистелрой, Пиер ван Хойдонк, Патрик Клуйверт, Денис Бергкамп, Джими Флойд Хаселбенк… За мен беше горделивост да съм част от тази компания, само че постоянно избраха други.

- Нидерландия е един от най-обичаните тимове от неутралните почитатели. Какво го прави толкоз специфичен?

- Начинът ни на игра. Винаги стилът ни е бил атрактивен. Действаме на скорост и печелим доста мачове. Но съвсем постоянно ни липсва манталитета на първенец. Задоволяваме се с красивата игра.

- Това ли беше казусът на Аякс в полуфинала на Шампионската лига предишния сезон, когато пет секунди не стигнаха да се отстрани Тотнъм?

- Точно. Аякс трябваше да се пази. Но стилът на тима е да нападна. Това е в природата ни. И по този начин се стигна до сетния момент, когато Лукас Моура вкара и не отидохме на финала.

- Не можете ли да се защитавате?

- Вижте португалците и изключително стила на Жозе Моуриньо. Той паркира рейса пред вратата и взема решение въпроса. Ние не можем да играем по този начин. Няма го в манталитета ни.

- Как по този начин на всички места по света в градовете, където играе Нидерландия, се събират повече от 100 000 оранжеви шалчета?

- Защото хората обичат да гледат хубав футбол. Ако не си нидерландец, само че обичаш играта, искаш да виждаш хубави мачове. Ако нидерландците се защитавахме по 90 минути, надали щяхме да сме симпатични отвън родината ни.

- Тежи ли проклинание върху Нидерландия? Единствената купа е от Евро‘88. Имате три изгубени финала на международно.

- Ще повторя - липсва ни шампионският нрав! Стига ни красивата игра. Казвам като характерен представител на нидерландската школа.

- Как празнувахте купата от Евро‘88?

- Незабравимо. Най-накрая бяхме първенци. Цялата страна не спа. Имахме ужасно нападателно дуо в лицето на Марко ван Бастен и Рууд Гулит. Велик тим.

- Кой е най-паметният ваш мач в националния отбор?

- Винаги съм взел участие единствено в контроли. Най-силно си припомням първия против Франция в Утрехт. Мисля, че това бе последният дуел на Ерик Кантона за " петлите ". Но да си призная почтено - не играх добре. Но пък ми беше дебют.

- Преди малко повече от три години България победи Нидерландия в София с 2:0…

- Защо тъкмо това ще ме питате в този момент?

- За нас е всекидневно да не сме на международно състезание, само че не по този начин стои въпросът с вас.

- За нас беше покруса, несъмнено. Има единствено няколко огромни шампионата, на които Нидерландия не се е класирала. Един от тях беше Евро 2016. Мачът против България бе извънредно значим поради Мондиал 2018. Но ние се провалихме.

- Защо се получи тази няколкогодишна рецесия в тима ви?

- Хванаха ни в крачка поради промяната на поколенията. Сега към този момент тимът се сработи и се класира елементарно за европейското състезание. Имаме много качествени футболисти.

- Как Роналд Куман промени отбора?

- Накара новите футболисти да си повярват и да побеждават. Отличен образец е Мемфис Депай, който беше изгубил самочувствието си. При него на върха на опциите си играят също Върджил ван Дайк, Френки де Йонг, Матайс де Лихт. Млади момчета, които повярваха на един популярен футболист и в този момент треньор.

- Какви са упованията за европейското?

- Трудно ще е. Трябва да играем добре и да имаме шанс.

- Кои са вашите любимци?



- Бих ги наредил по този начин - Германия, Франция, Нидерландия. И след тях Англия.

- Да не забравихте Испания?



- Не съм. Мисля, че тя е след тези, които изброих.

- Какво мислите за Лигата на нациите, в чието първо издание Нидерландия стана втора?



- Определено не ми харесва. Опитва да наподобява на европейско състезание, само че не е такова. Камо ли международно.

- Да се върнем на вашата кариера. Играл сте в Камбуур, Твенте и Утрехт преди да отидете в Рейнджърс. Как решихте, че Шотландия е мястото?



- Голямата ми цел беше да спечелвам титли. С Утрехт, където играх за последно в Нидерландия, нямаше да стане. Рейнджърс се обади, а това е популярен клуб. Не се колебах за подписа. Дик Адвокаат беше треньорът, а Джовани ван Бронхорст към този момент играеше там. Това направи решението ми елементарно. Тогава Рейнджърс участваше в Шампионската лига, а както е известно по-високо равнище в клубния футбол няма.

- Стартирахте с 8 гола в първите си 8 мача. Толкова ли елементарно се вкарваше в Шотландия?



- Не е по този начин. Попаднах в доста мощен отбор и съотборниците правеха по този начин, че да наподобява елементарно. За страдание в деветия мач се контузих тежко. Беше против Байерн (Мюнхен) в Шампионската лига.

- Имахте неприятния шанс да се сблъскате с Оливер Кан.



- Да, само че това е част от футбола.

- Какво се случи?



- Кан напусна вратата си. Хвърлихме се към топката. Той опита да ме спре, блокирайки ме безкомпромисно. Опитах се да предпазя и мен, и него като го прескоча. Но Кан ме ритна и се стигна до травмата. Когато паднах на земята, коляното ми се усука. Скъсах предна кръстна връзка.

- Срещал ли сте се с Кан по-късно?



- Никога. Не съм приказвал с него, не ми е изпращал известие. Аз не го упреквам. Той искаше да завоюва, да защищити вратата си. Част от футбола е. Сигурен съм, че не е желал да ме контузи.

- Колко време се възстановявахте?



- Две години. Претърпях три интервенции на коляното.

- Вие сте един от героите на великото дерби Рейнджърс - Селтик. Как се промени животът ви, откакто вкарахте надвит гол за 3:2?



- Реално не се е трансформирал. Голът имаше голямо значение в битката за купата. За нас беше значимо, че станахме по този начин трагично първенци. За почитателите е доста по-специално да се завоюва това дерби. Аз съм нападател и удоволствието да вкарам на Селтик беше голямо. Отбелязвал съм доста други голове, само че те действително нямат тази цена и тежест.

- Как бихте описали магията на това дерби?





- Атмосферата и агитките са в действителност безпределно буйни. Цяла седмица се приказва за мача. Това е едно от най-големите дербита в света.

- Имал ли сте проблеми с почитатели на Селтик в Глазгоу?



- Никога. Може би тъй като не съм родом от Глазгоу. Местните момчета повече се тормозят. А аз съм си от Амстердам.

- По ваше време в Селтик играеше Стилиян Петров. Какво помните от неговите изяви?



- Великолепен футболист, един от най-големите гении в тогавашния отбор на Селтик. Много е мъчно да пробиеш в подобен тим. Тогава Селтик и Рейнджърс бяха на едно равнище като класа и вършиха превъзходно съревнование.

- В тези години имаше концепция двата отбора от Глазгоу да бъдат поканени във Висшата лига на Англия. Мислите ли, че щеше да им увеличи равнището?



- Разбира се. Селтик и Рейнджърс са извънредно значими клубове за целия свят. Ако бяха стигнали до британската лига, щяха да взимат и от големите телевизионни права. И по този начин да станат още по-големи и значими отбори от международна класа. Това действително няма по какъв начин да се случи в шотландското състезание.

- Можеше ли някой от тях да стане първенец на Англия?



- Не и незабавно. Но за няколко години щяха да се развият до равнището на най-големите. В момента е невероятно да се приказва за съпоставяне против колоси като Манчестър Сити, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал…

- Какво докара до финансовия колапс в Рейнджърс, който изпрати клуба в четвърта лига?



- Имаше проблеми с налозите. Не съм осведомен в елементи. Важното е, че в този момент Рейнджърс още веднъж е във Висшата лига. За страдание парите от телевизионните права са несравними с тези в Англия.

- Стивън Джерард беше превъзходен футболист, а в този момент сполучливо води Рейнджърс.



- Той е и превъзходен треньор. Под негово управление Рейнджърс най-сетне победи Селтик в последния сезон. Не се бе случвало от девет години. Джерард обаче има още доста път да извърви.

- Играл сте против Стилиян Петров. Срещал ли сте други българи в кариерата ви?



- Мисля, че не или най-малко не мога да се сетя. Но Стилиян ми направи задоволително мощно усещане. Не единствено добър футболист, само че и почтен човек.

- А какво друго знаете за българския футбол?



- Имаше един не неприятен състезател. Стоичков ли му беше името? Хаха… Стоичков беше един от най-великите! Обожавах темперамента му. Барселона е един от обичаните ми тимове, а той водеше офанзивата. Бях му огромен почитател.

- В края на вашата кариера заиграхте във Фейенорд, който е един от най-големите клубове в Нидерландия. Как се почувствахте вкъщи?



- Винаги е хубаво вкъщи. Фейенорд е огромен отбор, само че през множеството време е бил в сянката на ПСВ Айндховен и Аякс. Но почитателите му са невероятни.

- Как бихте сравнили купата на Нидерландия, която спечелихте с Фейенорд и оценките ви с Рейнджърс?



- Обичам си ги всички. В началото на изявлението споделих, че задачата ми е била да спечелвам титли. Тези два тима ми дадоха тази опция.

- А по какъв начин бихте сравнили мачовете Рейнджърс - Селтик и Фейенорд – Аякс?



- Мисля, че в дербито на Глазгоу има повече почит. Там няма огради сред публиката. В Нидерландия на мача Фейенорд - Аякс не може без огради. Феновете са рискови и основават проблеми. Затова повече ми харесва Рейнджърс – Селтик.

- Как се оправя Нидерландия с расизма? В България имахме огромни проблеми след мача с Англия предходната година?



- Аз персонално в никакъв случай не съм имал проблеми. Не мога да схвана за какво хората вършат такива неща. Респектът би трябвало да е сред всички без значение от цвета на кожата, без значение от религията или от пола.

- Мислите ли, че футболът може да завоюва борбата против расизма?



- Не. Не мисля. Това е в подсъзнанието на расистите. Когато нещо се случи, то избива на напред във времето. В Италия и в Нидерландия несъмнено имаме проблем с расизма.

- Имало ли е късмет да играете в друга страна, с изключение на в Шотландия?



- Имах предложение от Италия, само че не го почувствах покрай сърцето ми. Титлите можех да спечелвам с Рейнджърс.

- Нидерландия има велики футболисти. Кой е вашият любим?



- Йохан Кройф. Затова обичаният ми номер е 14. Хората си спомнят също Михаел Молс с №14, само че това е поради Кройф. Той беше не просто популярен футболист. Кройф е популярен човек, който постоянно се е стремял да оказва помощ на другите.

- Съгласен ли сте, че " тики по този начин " на Пеп Гуардиола на процедура е усъвършенствана версия на тоталния футбол на Йохан Кройф?



- Не. Гуардиола е отличен възпитаник на Кройф. Научил се е да схваща футбола, да печели и да кара хората да му се възхищават. Барселона, Байерн и Манчестър Сити под негово управление са приятност за окото.

- Защо вие не станахте треньор?



- Много напрежение има. Да, а и 27 години изкарах във футбола. Сега желая да се любувам на живота. Обичам да играя за наслаждение.

- С какво се занимавате в този момент?



- Помощник-треньор в Утрехт на момчетата до 19 години. Но наблягам думата асистент. Тя ми разрешава да отивам и да играя другаде с моите набори.

- Как е работата с дребните?



- Много приятна. Те мечтаят да станат експерти, а аз - да им оказа помощ. Обяснявам им, предавам им опита си.

- Колко от вашите момчета имат късмет един ден да станат международни звезди?



- Не знам дали ще станат чак международни звезди, само че няколко са в действителност доста надарени от бога. Талантът обаче не е задоволителен. Трябва и доста работа. Опитвам се да им го обясня.