Чиликов: Исках да се върна в Левски, но отидох в ЦСКА
Бившият нападател на Левски и ЦСКА Георги Чиликов даде обстойно изявление за организация " Блиц ". Ето какво сподели той:
Георги, здравей! Спряган сте за асистент на Димитър Димитров-Херо в Спартак (Варна), вярна ли е тази информация?
- Първо да кажа, че чак легенда, както ме представяте, е мощно казано. Но се веселя, че играх на обичайно равнище и най-много, че останах с доста другари във футбола. За Спартак (Варна) нищо не мога да кажа към днешна дата, нищо не мога да потвърдя изрично. Да, имали сме диалози. Ако има нещо публично, ще го разгласят от Спартак. От това, което видях, мога да кажа, че съм прелестно сюрпризиран от сериозните хора, които ръководят клуба. Готов съм да оказвам помощ. От Херо постоянно има какво да научиш.
Напуснахте Черноморец (Бургас), само че синът ви Павлин е там и продължава да играе за тима? Как се развиват във футбола двамата ви наследници?
- Павлин е на 21 години. Най-вероятно ще завърши с Черноморец. Пристигна в Бургас поради мен, да помогне. Юноша е на Черноморец. Помогна ми и съм извънредно удовлетворен. Нормално е да желае да се развива, живее в София, учи в НСА. Следващият месец ще забележим какви оферти ще получи и ще мислим. Малкият ми наследник Михаил е на 16 години. Той е копие на брат си, единствено че с ляв крайник. Също като батко си е бранител. Сега е в школата на Септември (София). И на двамата съм споделил, че колкото са по-далеч от футбола, по-добре. Не съм ги натискал да стават футболисти, държа на учението. Искам да спортуват и да не залитат по други неща. Спори им образованието, изключително на дребния. Михаил е роден в Мадейра, където играх. Майтапим се, че е португалец. Чака момента да си види родното място. Не е бил там от бебешките си години.
Разказвали сте ми, че сестрата на Кристиано Роналдо ви е била комшийка, до момента в който играехте в Насионал (Мадейра)...
- Да, виждахме се, в това число и с него. Сестра му живееше над нашия апартамент. Нормално момиче с бизнес. Не сме имали съществени диалози, само че съвсем ежедневно се засичахме по стълбището. Не парадираше, че е сестра на Роналдо, който към този момент беше в Манчестър Юнайтед.
Как се случи прекосяването ви от Насионал (Мадейра) в ЦСКА и кой ви потърси?
- Нямам спомен по какъв начин тъкмо стана контакта. Имаше вид да се върна в Левски, което желаех, само че в последна сметка прекосих в ЦСКА.
Избрали сте ЦСКА пред Левски?
- Не. Ако имаше вид да предпочитам, щях да избера Левски.
Кои са най-паметните ви мигове с екипа на Левски?
- Участията в евротурнирите, трофеи, купи. Имахме доста положителни моменти, бяхме постоянно първи или втори.
Коментарът ви за представянето на Левски, който с успеха над Вихрен за Купата на България, най-сетне прекъсна неприятната серия без триумф?
- Като че ли изгубиха мотивацията, а и физически не са добре - травми, отмалялост. Левски има потребност от попълнения, да се надгради. Важно е да бъдат здрави играчите, тъй като виждаме какъв брой доста травми се насъбраха. Но Левски загуби мотивацията и хъса в играта си. Определено има проблем в завършващата фаза и обезверение в отбраната, което по-лошото.
Какво място има Левски в сърцето ви?
- След Бургас Левски е клубът, до който и аз и децата ми сме постоянно близо. При първа опция постоянно съм на " Герена ". Най-много другари имам от Левски. От ЦСКА също имам.
Наистина ли не обичате към този момент да играете футбол? Кога за последно играхте на дребни малки врати?
- Много рядко си разрешавам, нямам предпочитание. Предпочитам тенис. Отдавна го упражнявам. Играя и с сътрудници, някогашни футболисти, които са положителни и в тениса.
Разкажете за детството си, фамилията ви, по какъв начин се запалихте по футбола?
- В фамилията ми нямаше други футболисти. Започнах 7-8-годишен в Черноморец. Футболът ме влечеше. Тогава бяха други времена, тренираше се ежедневно и отвън подготвителния развой, играехме на улицата. Гледахме мачове пред цялостни игрища, това ни запалваше още повече. Гледахме положителни играчи.
Кои бяха идолите ви?
- В Бургас са доста. Владо Стоянов, лека му пръст, беше един от тях. От международния футбол доста играчи харесвах. От нашите - Христо Стоичков и цялото потомство от САЩ`94.
Подражавахте ли на някого?
- Не, не съм. Ако бях по-добре здравословно, можех още да играя. Имах проблеми и се принудих да се откажа, за което най-вече скърбя.
Какви здравословни проблеми имахте?
- Имах проблеми с коляното и реших, че е време да не се мъча повече. Бях на 31 години, когато стопирах. Правили са ми интервенции - на колената.
Как ви се вижда равнището на футбола ни от времето, когато вие сте играл и в този момент?
- Като качество не е нещо положително, което да впечатлява. Трудно е, тъй като има равностойни тимове. Но това не значи, че е качествено. Проличава и по прехвърлянията на футболистите и на заплащането. Има доста неща за възстановяване. Няма изявен любимец, даже Лудогорец не е толкоз напред към този момент. Има я интригата този сезон.
Димитър Димитров-Херо ли е вашият преподавател?
- Естествено. Много съм слушал и гледал от него, работим дружно. От всеки каквото видя и чуя, си разтварям ушите.
Разкажете някоя забавна преживелица с Херо, нещо от съблекалнята, което в никакъв случай не сте споделял?
- Имаме доста случки. Той е извънредно виновен в работата си и схваща доста футбола. Той живее за футбола, постоянно може да помогне на всеки. Имали сме разногласия за работата. Определено, когато тимът загуби, не е удачно да си към него няколко часа. Тогава става доста тежко, само че на идващия ден всичко е отминало. Чак до мятане на бутонки не се е стигало.
Коментарът ви за представянето на националния тим и това, което Младен Кръстаич вкара - налагането на млади играчи?
- Резултатите са значими в последна сметка - да се класираме. А това, че постанова млади, няма значение в един миг, тъй като значимото е да сме на огромен конгрес. Има доста футболисти, които са извикани без да са записали мачове за младежкия народен тим. Не знам те какъв брой са подготвени за по-сериозни мачове. Това, което гледах досега, съпротивата против нас не беше на съществено равнище.
Победихме Кипър с 2:0 и завършихме наедно с Люксембург (0:0).
- Това не е аршин, само че несъмнено се вижда предпочитание за подмладяване. Има хъс, само че и преди този момент го имаше, въпрос на благоприятни условия е. Най-важното е България да се класира на огромен конгрес.
Младите момчета в националния тим демонстрират качества, имат капацитет...
- Кой го споделя това? Не съм уверен, че всички заслужават да са там. Не съм видял в някои от тях, че имат капацитет, не са посочили нещо чак толкоз положително, че да са в националния тим. За да си там, би трябвало да си го заслужил. Беше ми доста прелестно, когато играх в националния тим. Бях с положителни играчи, доста добър колектив.
Кои бяха главните ви съперници?
- Имаше огромен избор от нападатели тогава - Георги Иванов-Гонзо, Димитър Бербатов, Светльо Тодоров, Мартин Камбуров.
Чувствахте ли се в сянката на Гонзо и в този момент другари ли сте?
- Голяма беше конкуренцията сред нас. Той беше с преимущество, тъй като беше преди мен в Левски и вкара доста значими голове, решаващи. Когато отиде в чужбина, аз заиграх по-често. Гонзо е емблема на Левски. Беше ми мъчно, само че давах максимума. А дали сме другари е мощно казано. Да, почитаме се, приказваме си. Приятелски надъхан съм към всичките ми някогашни сътрудници, имаме доста положителни връзки.
Животът ви напълно на футбола ли е отдаден? Занимавате ли се с нещо странично?
- Имам бизнес, обвързван е със спорта. В Бургас имам стадиони, тенис кортове, школа. Но към днешна дата тичам от бизнеса, тъй като не е добра средата. По-настрани съм сега. В Бургас това, което вложих, не съм удивен.
Загубихте средства ли?
- Загубени е мощно казано, само че чаках в Бургас да има по-сериозна бизнес среда. Не стана това, което желаех.
Кой тим е приятната изненада у нас този сезон?
- Локомотив (София) ми прави положително усещане.
Някога отказвали ли сте на Левски?
- Не. Когато ме желаеха, бях подготвен да потегли пешком. Бяха сложни договаряния сред клубовете - Нефтохимик и Левски. Аз нямах проблем с персоналните условия. Имах желанието и упоритостта да играя в Левски и се случи.
Георги, здравей! Спряган сте за асистент на Димитър Димитров-Херо в Спартак (Варна), вярна ли е тази информация?
- Първо да кажа, че чак легенда, както ме представяте, е мощно казано. Но се веселя, че играх на обичайно равнище и най-много, че останах с доста другари във футбола. За Спартак (Варна) нищо не мога да кажа към днешна дата, нищо не мога да потвърдя изрично. Да, имали сме диалози. Ако има нещо публично, ще го разгласят от Спартак. От това, което видях, мога да кажа, че съм прелестно сюрпризиран от сериозните хора, които ръководят клуба. Готов съм да оказвам помощ. От Херо постоянно има какво да научиш.
Напуснахте Черноморец (Бургас), само че синът ви Павлин е там и продължава да играе за тима? Как се развиват във футбола двамата ви наследници?
- Павлин е на 21 години. Най-вероятно ще завърши с Черноморец. Пристигна в Бургас поради мен, да помогне. Юноша е на Черноморец. Помогна ми и съм извънредно удовлетворен. Нормално е да желае да се развива, живее в София, учи в НСА. Следващият месец ще забележим какви оферти ще получи и ще мислим. Малкият ми наследник Михаил е на 16 години. Той е копие на брат си, единствено че с ляв крайник. Също като батко си е бранител. Сега е в школата на Септември (София). И на двамата съм споделил, че колкото са по-далеч от футбола, по-добре. Не съм ги натискал да стават футболисти, държа на учението. Искам да спортуват и да не залитат по други неща. Спори им образованието, изключително на дребния. Михаил е роден в Мадейра, където играх. Майтапим се, че е португалец. Чака момента да си види родното място. Не е бил там от бебешките си години.
Разказвали сте ми, че сестрата на Кристиано Роналдо ви е била комшийка, до момента в който играехте в Насионал (Мадейра)...
- Да, виждахме се, в това число и с него. Сестра му живееше над нашия апартамент. Нормално момиче с бизнес. Не сме имали съществени диалози, само че съвсем ежедневно се засичахме по стълбището. Не парадираше, че е сестра на Роналдо, който към този момент беше в Манчестър Юнайтед.
Как се случи прекосяването ви от Насионал (Мадейра) в ЦСКА и кой ви потърси?
- Нямам спомен по какъв начин тъкмо стана контакта. Имаше вид да се върна в Левски, което желаех, само че в последна сметка прекосих в ЦСКА.
Избрали сте ЦСКА пред Левски?
- Не. Ако имаше вид да предпочитам, щях да избера Левски.
Кои са най-паметните ви мигове с екипа на Левски?
- Участията в евротурнирите, трофеи, купи. Имахме доста положителни моменти, бяхме постоянно първи или втори.
Коментарът ви за представянето на Левски, който с успеха над Вихрен за Купата на България, най-сетне прекъсна неприятната серия без триумф?
- Като че ли изгубиха мотивацията, а и физически не са добре - травми, отмалялост. Левски има потребност от попълнения, да се надгради. Важно е да бъдат здрави играчите, тъй като виждаме какъв брой доста травми се насъбраха. Но Левски загуби мотивацията и хъса в играта си. Определено има проблем в завършващата фаза и обезверение в отбраната, което по-лошото.
Какво място има Левски в сърцето ви?
- След Бургас Левски е клубът, до който и аз и децата ми сме постоянно близо. При първа опция постоянно съм на " Герена ". Най-много другари имам от Левски. От ЦСКА също имам.
Наистина ли не обичате към този момент да играете футбол? Кога за последно играхте на дребни малки врати?
- Много рядко си разрешавам, нямам предпочитание. Предпочитам тенис. Отдавна го упражнявам. Играя и с сътрудници, някогашни футболисти, които са положителни и в тениса.
Разкажете за детството си, фамилията ви, по какъв начин се запалихте по футбола?
- В фамилията ми нямаше други футболисти. Започнах 7-8-годишен в Черноморец. Футболът ме влечеше. Тогава бяха други времена, тренираше се ежедневно и отвън подготвителния развой, играехме на улицата. Гледахме мачове пред цялостни игрища, това ни запалваше още повече. Гледахме положителни играчи.
Кои бяха идолите ви?
- В Бургас са доста. Владо Стоянов, лека му пръст, беше един от тях. От международния футбол доста играчи харесвах. От нашите - Христо Стоичков и цялото потомство от САЩ`94.
Подражавахте ли на някого?
- Не, не съм. Ако бях по-добре здравословно, можех още да играя. Имах проблеми и се принудих да се откажа, за което най-вече скърбя.
Какви здравословни проблеми имахте?
- Имах проблеми с коляното и реших, че е време да не се мъча повече. Бях на 31 години, когато стопирах. Правили са ми интервенции - на колената.
Как ви се вижда равнището на футбола ни от времето, когато вие сте играл и в този момент?
- Като качество не е нещо положително, което да впечатлява. Трудно е, тъй като има равностойни тимове. Но това не значи, че е качествено. Проличава и по прехвърлянията на футболистите и на заплащането. Има доста неща за възстановяване. Няма изявен любимец, даже Лудогорец не е толкоз напред към този момент. Има я интригата този сезон.
Димитър Димитров-Херо ли е вашият преподавател?
- Естествено. Много съм слушал и гледал от него, работим дружно. От всеки каквото видя и чуя, си разтварям ушите.
Разкажете някоя забавна преживелица с Херо, нещо от съблекалнята, което в никакъв случай не сте споделял?
- Имаме доста случки. Той е извънредно виновен в работата си и схваща доста футбола. Той живее за футбола, постоянно може да помогне на всеки. Имали сме разногласия за работата. Определено, когато тимът загуби, не е удачно да си към него няколко часа. Тогава става доста тежко, само че на идващия ден всичко е отминало. Чак до мятане на бутонки не се е стигало.
Коментарът ви за представянето на националния тим и това, което Младен Кръстаич вкара - налагането на млади играчи?
- Резултатите са значими в последна сметка - да се класираме. А това, че постанова млади, няма значение в един миг, тъй като значимото е да сме на огромен конгрес. Има доста футболисти, които са извикани без да са записали мачове за младежкия народен тим. Не знам те какъв брой са подготвени за по-сериозни мачове. Това, което гледах досега, съпротивата против нас не беше на съществено равнище.
Победихме Кипър с 2:0 и завършихме наедно с Люксембург (0:0).
- Това не е аршин, само че несъмнено се вижда предпочитание за подмладяване. Има хъс, само че и преди този момент го имаше, въпрос на благоприятни условия е. Най-важното е България да се класира на огромен конгрес.
Младите момчета в националния тим демонстрират качества, имат капацитет...
- Кой го споделя това? Не съм уверен, че всички заслужават да са там. Не съм видял в някои от тях, че имат капацитет, не са посочили нещо чак толкоз положително, че да са в националния тим. За да си там, би трябвало да си го заслужил. Беше ми доста прелестно, когато играх в националния тим. Бях с положителни играчи, доста добър колектив.
Кои бяха главните ви съперници?
- Имаше огромен избор от нападатели тогава - Георги Иванов-Гонзо, Димитър Бербатов, Светльо Тодоров, Мартин Камбуров.
Чувствахте ли се в сянката на Гонзо и в този момент другари ли сте?
- Голяма беше конкуренцията сред нас. Той беше с преимущество, тъй като беше преди мен в Левски и вкара доста значими голове, решаващи. Когато отиде в чужбина, аз заиграх по-често. Гонзо е емблема на Левски. Беше ми мъчно, само че давах максимума. А дали сме другари е мощно казано. Да, почитаме се, приказваме си. Приятелски надъхан съм към всичките ми някогашни сътрудници, имаме доста положителни връзки.
Животът ви напълно на футбола ли е отдаден? Занимавате ли се с нещо странично?
- Имам бизнес, обвързван е със спорта. В Бургас имам стадиони, тенис кортове, школа. Но към днешна дата тичам от бизнеса, тъй като не е добра средата. По-настрани съм сега. В Бургас това, което вложих, не съм удивен.
Загубихте средства ли?
- Загубени е мощно казано, само че чаках в Бургас да има по-сериозна бизнес среда. Не стана това, което желаех.
Кой тим е приятната изненада у нас този сезон?
- Локомотив (София) ми прави положително усещане.
Някога отказвали ли сте на Левски?
- Не. Когато ме желаеха, бях подготвен да потегли пешком. Бяха сложни договаряния сред клубовете - Нефтохимик и Левски. Аз нямах проблем с персоналните условия. Имах желанието и упоритостта да играя в Левски и се случи.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ