Паргов: Днешните поколения се нуждаят от друг прочит на годините преди 1989-а
Бившият министър на културата Георги Йорданов показа книгата „ Откровения " - втория том от своята поредност „ Притаени мигове ". Това стана в централата на столичното Българска социалистическа партия по покана на ръководителя на организацията Калоян Паргов. Във връзка с откровенията, личността на Георги Йорданов, Калоян Паргов отговори на няколко въпроса на организация КРОСС.
- С какво се откроява личността на Георги Йорданов. Защо би трябвало да се срещнем с откровенията му?
- Каквото и да кажем за Георги Йорданов или ще е доста малко, тъй като за своите над 80 години дълъг житейски и политически път той е потвърдил, че националните и държавните ползи стоят над персоналните, още по-малко партийните, което изключително в днешно време е образец за подражателство. Разбира се, достойнството, която оказа на градската организация, за първи път представянето пред партията да бъде тук в София е може би разследване и на това, че той е бил един от изявените първи секретари на градския комитет на комунистическата партия в София и директен участник в интервала на модерно и съвременно развиване на София - жалони, които са сложени във времето и са основа за това, което вършим ние през днешния ден. Защото доста постоянно през днешния ден се увличаме по обикновените, бих споделил размишления и пристрастености, че всичко стартира през днешния ден и в този момент, че всичко стартира с нас и приключва с нас. Истината е, че работим върху основите на една България, основана обратно преди 30-40-50 години - в интервала сред `60-а и `90-а година, когато в действителност България направи по този начин, че да бъде в първите 30 страни по развиване - във всяка една област - индустрия, селско стопанство и с високи постижения на културата и изкуството. Този втори том от поредицата „ Притаени мигове " - „ Откровения ", демонстрира и неговата жестокост към самия себе си. От позицията на времето и събитията, за които доста спекулативно се приказва в последните 28 години. Но както се споделя, както и има една сентенция, изречена от Аристотел - „ Платон ми е безценен другар, само че истината ми е по-скъпа ", тъй като днешното българско общество и днешните генерации имат потребност от един различен прочит, друг от този на прехода, който беше изработен и преднамерено, с цел да може да обезпечи едни или други политически цели, които бих нарекъл антибългарски или антинационалният интерес, с цел да докара до такава степен една приблизително огромна страна с многовековна история да бъде на опашката на страните членки на Европейския съюз на прага на председателството ни, от което ние самите не си даваме сметка какви изгоди и благоприятни условия можем да извлечем.
Искам да благодаря на създателя на книгата, на индивида, на държавника Георги Йорданов за този неоспорим исторически принос в най-новата новата история на България, по тази причина че открехна завесата на едни събития, от първо лице като директен участник, с цел да може ние всички четейки и двете му книги, да можем сами за себе си дадем тази равносметка - следовници на кои сме. Да разберем, че България е имало и преди нас, ще има и след нас. И ние би трябвало да сме на висотата, освен на политическата, а най-много и на националната отговорност, с цел да можем да мислим за бъдещите генерации и за нашето родно място, както той самият назовава България.
- Кое качеството му, на което вие се възхищавате и от което всички днешни държавници би трябвало да взимат образец и да подражават.
- Безспорно експресивността на изрече. Владеенето на езика до съвършенство. Боравенето, в това число и с образци от международната и нашата литература, с цел да може да потвърди правотата на своите тези. И с този, в действителност държавнически и народен, бих споделил, метод, да се извиси над низките пристрастености. Нещо, което през днешния ден... доста се увличаме, в това число и самите ние политиците, и даваме неприятен образец на обществото, тъй като тръгвайки по този път на дребни боричкания и заяждания, който самият Георги Йорданов отхвърля, недолюбва, не толерира - в действителност не може да стигнем до пътя на истината и напредъка, за който ние всички заявяваме, че се борим, а най-после резултатите очевидно демонстрират тъкмо противоположното. Така че удивлявам се навръх тази негова изразителност и на това притежаване на езика до съвършенство в изрече и тезите, които той споделя пред съидейници и разнообразни аудитории. Не единствено политическите, само че и обвързваните с развиването на културата, проблемите на София, за които той очевидно още се вълнува и работи по всякакъв начин.
- В духа на заглавието на книгата „ Откровения " - откровени ли са днешните държавници?
- От дистанцията на времето тези откровения звучат някак си исторически посредством своя принос, оценени по достолепия от значително литературни критици. Но откровения в огромната политика е обвързвано с това да можеш да прозираш през държавния интерес да можеш да го отстоиш, освен вътре в своята страна, да го извисиш над дребните политически боричкания, само че и да го устоиш на интернационалната сцена, за което се изисква и познание, и изчерпателност, и гений, и доста политическа подготовка. Нещо, което не се прави, изключително в последните 28 години, когато доста лаици, както самият той споделя - изтъквам го непосредствено, се занимават с неща, които не са им присъщи.
- С какво се откроява личността на Георги Йорданов. Защо би трябвало да се срещнем с откровенията му?
- Каквото и да кажем за Георги Йорданов или ще е доста малко, тъй като за своите над 80 години дълъг житейски и политически път той е потвърдил, че националните и държавните ползи стоят над персоналните, още по-малко партийните, което изключително в днешно време е образец за подражателство. Разбира се, достойнството, която оказа на градската организация, за първи път представянето пред партията да бъде тук в София е може би разследване и на това, че той е бил един от изявените първи секретари на градския комитет на комунистическата партия в София и директен участник в интервала на модерно и съвременно развиване на София - жалони, които са сложени във времето и са основа за това, което вършим ние през днешния ден. Защото доста постоянно през днешния ден се увличаме по обикновените, бих споделил размишления и пристрастености, че всичко стартира през днешния ден и в този момент, че всичко стартира с нас и приключва с нас. Истината е, че работим върху основите на една България, основана обратно преди 30-40-50 години - в интервала сред `60-а и `90-а година, когато в действителност България направи по този начин, че да бъде в първите 30 страни по развиване - във всяка една област - индустрия, селско стопанство и с високи постижения на културата и изкуството. Този втори том от поредицата „ Притаени мигове " - „ Откровения ", демонстрира и неговата жестокост към самия себе си. От позицията на времето и събитията, за които доста спекулативно се приказва в последните 28 години. Но както се споделя, както и има една сентенция, изречена от Аристотел - „ Платон ми е безценен другар, само че истината ми е по-скъпа ", тъй като днешното българско общество и днешните генерации имат потребност от един различен прочит, друг от този на прехода, който беше изработен и преднамерено, с цел да може да обезпечи едни или други политически цели, които бих нарекъл антибългарски или антинационалният интерес, с цел да докара до такава степен една приблизително огромна страна с многовековна история да бъде на опашката на страните членки на Европейския съюз на прага на председателството ни, от което ние самите не си даваме сметка какви изгоди и благоприятни условия можем да извлечем.
Искам да благодаря на създателя на книгата, на индивида, на държавника Георги Йорданов за този неоспорим исторически принос в най-новата новата история на България, по тази причина че открехна завесата на едни събития, от първо лице като директен участник, с цел да може ние всички четейки и двете му книги, да можем сами за себе си дадем тази равносметка - следовници на кои сме. Да разберем, че България е имало и преди нас, ще има и след нас. И ние би трябвало да сме на висотата, освен на политическата, а най-много и на националната отговорност, с цел да можем да мислим за бъдещите генерации и за нашето родно място, както той самият назовава България.
- Кое качеството му, на което вие се възхищавате и от което всички днешни държавници би трябвало да взимат образец и да подражават.
- Безспорно експресивността на изрече. Владеенето на езика до съвършенство. Боравенето, в това число и с образци от международната и нашата литература, с цел да може да потвърди правотата на своите тези. И с този, в действителност държавнически и народен, бих споделил, метод, да се извиси над низките пристрастености. Нещо, което през днешния ден... доста се увличаме, в това число и самите ние политиците, и даваме неприятен образец на обществото, тъй като тръгвайки по този път на дребни боричкания и заяждания, който самият Георги Йорданов отхвърля, недолюбва, не толерира - в действителност не може да стигнем до пътя на истината и напредъка, за който ние всички заявяваме, че се борим, а най-после резултатите очевидно демонстрират тъкмо противоположното. Така че удивлявам се навръх тази негова изразителност и на това притежаване на езика до съвършенство в изрече и тезите, които той споделя пред съидейници и разнообразни аудитории. Не единствено политическите, само че и обвързваните с развиването на културата, проблемите на София, за които той очевидно още се вълнува и работи по всякакъв начин.
- В духа на заглавието на книгата „ Откровения " - откровени ли са днешните държавници?
- От дистанцията на времето тези откровения звучат някак си исторически посредством своя принос, оценени по достолепия от значително литературни критици. Но откровения в огромната политика е обвързвано с това да можеш да прозираш през държавния интерес да можеш да го отстоиш, освен вътре в своята страна, да го извисиш над дребните политически боричкания, само че и да го устоиш на интернационалната сцена, за което се изисква и познание, и изчерпателност, и гений, и доста политическа подготовка. Нещо, което не се прави, изключително в последните 28 години, когато доста лаици, както самият той споделя - изтъквам го непосредствено, се занимават с неща, които не са им присъщи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ