Хелмут Шмит в разгара на кризата: Германия е до шията в лай*а
Бившият канцлер си е разрешавал и по-дръзки изявления! На 23 декември се навършват 100 години от раждането на Хелмут Шмит. Германците високо го ценят като съдбоносен общественик.
Той постоянно наричаше нещата с имената им. Понякога демонстрираше дебелоглав. Вероятно, точно поради това във всички социологически допитвания германците дефинират Хелмут Шмит като най-любимия политик в следвоенната ера.
В разгара на дълговата и финансова рецесия в Европа той беше запитан по какъв начин ще се оправи с нея Ангела Меркел. Шмит отговори: „ Не знам, дали ще стигне времето, с цел да дам изкусен отговор “. Той рядко се сдържаше, действайки на правилото „ политиците приказват едно, по-късно друго “.
Самият Шмит, оттегляйки се от огромната политика, стартира да приказва още по-рязко. Каква е обстановката в Германия? Бившият канцлер отговори: „ Германия...е до шията в лай*а “. А какво мисли за политиката на Европейски Съюз по отношение на Украйна? „ Геополитическа детска градина “. Може ли да считаме Барак Обама за популярен президент? „ Не бих се подписал под това “.
Хелмут Шмит поредно подлагаше на критика развиването на Евросъюза, правеше остри изявления против мултикултурното общество в Германия, за присъединяване на немските войски в интервенцията в Афганистан. И постоянно се ползваше с огромно почитание в обществото.
Безкомпромисна битка с Фракция „ Червена войска “
Много германци помнят на първо място непримиримата позиция на Хелмут Шмит в битката с терористите от Фракция „ Червена войска “ (RAF) през есента на 1977 година Тогава терористите бяха взели за пленник ръководителят на Съюза на работодателите Ханс-Мартин Шлайер и отвлякоха в сомалийската столица Могадишу аероплан на самолетна компания „ Луфтханза “.
Така те са се опитвали да реализират освобождението на своите другари терористи от немските затвори. Канцлерът Шмит не се подаде на техния шантаж.
По-късно той изясни своята непримирима позиция по този начин: „ Трябваше да потвърдим, че страната е способна да пази своите жители “. За него това беше основната цел и означаваше, че „ терористите не би трябвало да бъдат пуснати на независимост “. Хелмут Шмит взе решение да се организира изключително рискована интервенция. Германските специфични елементи в Могадишу освободиха заложниците. По-късно стана известно, че в случай че някой от заложниците беше умрял, Шмит е бил подготвен да подаде оставка като канцлер. Това беше апогеят на неговата политическа кариера.
Шеметната политическа кариера на Шмит
Хелмут Шмит става член на Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ незабавно след края на Втората международна война. А през 1962 година той се прочува в цяла Германия като ефикасен антикризисен управител. Катастрофално наводняване залива Хамбург. Шмит, който дава отговор за вътрешните каузи на пристанищния град, притегля за спасяването му елементи на Бундесвера, макар че тогавашните закони не са разрешавали това.
През 1964 година той оглавява ПГ на ГСДП в Бундестага. През 1969 година става вътрешен министър в кабинета на тогавашния канцлер Вили Бранд. Но през 1974 година Бранд подава оставка, откакто неговият консултант Гюнтер Гийом е изобличен като сътрудник на службите на Германска демократична република. Наследник на Бранд става Хелмут Шмит. Той признава, че е получил тежко завещание: „ Вили Бранд породи у германците необикновено високи очаквания “. Разразилата се петролна рецесия и последвалата я криза направи невероятно тяхното осъществяване.
Но Шмит се зае уверено с разрешаването на проблемите. Той не съумя радикално да усъвършенства икономическата обстановка, само че в самата Германия и в чужбина – полу на смешка, полу на съществено – започнаха да го назовават „ международен икономист “. Във всеки случай немските гласоподаватели на два пъти му гласоподаваха доверие – през 1976 и 1980 година
Социалдемократ с закостенял уклон
А връзките на Хелмут Шмит с неговата лична Социалдемократическа партия в никакъв случай не са били безоблачни. Той е считан за водач на дясното крило на партията. Често като канцлер той е работил в прорез с партийната линия. Например в края на 70-те години и началото на 80-те в отговор на повишената руска опасност, той поддържа разполагането на спомагателни американски ракети с нуклеарни бойни глави на територията на Федерална Република Германия.
Хелмут Шмит дефинира като „ доверчивост “ съпротивата в редиците на ГСДП и всеобщите митинги. Той поставяше на място своите политически съперници, акцентирайки, че в случай че се пробват да подменят записаното в договорите разоръжение с едностранен отвод от оръжията, „ то аз мога да припомня от историческия опит: едностранното изтощение в никакъв случай не предотвратява експанзията от превъзхождащата мощ “. Убеждаването не оказа помощ. След като Шмит напусна канцлерския пост, ГСДП се отхвърли незабавно от неговите позиции. Но тя към този момент не беше на власт.
Музика, цигари и явен разум
След като напусна канцлерския пост, Хелмут Шмит се отхвърли от дейна политическа активност. Дълго време той беше един от издателите и създатели на ежедневника „ Ди Цайт “. Четеше лекции на политически и стопански тематики по целия свят. И макар глухотата си, продължаваше да свири и да играе шах до дълбока напреднала възраст.
Той оставаше правилен на правилото да показва своето мнение непосредствено и внезапно, без оглед на това, кой ще бъде обиден. Но точно тази изясненост и откровеност го правеха мечтан посетител във всички политически излъчвания по малкия екран. Такъв той ще бъде запомнен от болшинството днешни немци: с бастун, а по-късно и в инвалидна количка, прошарен, постоянно малко подигравателен във връзка с събеседниците си и с неизменимата цигара в ръка /Дойче Веле
Той постоянно наричаше нещата с имената им. Понякога демонстрираше дебелоглав. Вероятно, точно поради това във всички социологически допитвания германците дефинират Хелмут Шмит като най-любимия политик в следвоенната ера.
В разгара на дълговата и финансова рецесия в Европа той беше запитан по какъв начин ще се оправи с нея Ангела Меркел. Шмит отговори: „ Не знам, дали ще стигне времето, с цел да дам изкусен отговор “. Той рядко се сдържаше, действайки на правилото „ политиците приказват едно, по-късно друго “.
Самият Шмит, оттегляйки се от огромната политика, стартира да приказва още по-рязко. Каква е обстановката в Германия? Бившият канцлер отговори: „ Германия...е до шията в лай*а “. А какво мисли за политиката на Европейски Съюз по отношение на Украйна? „ Геополитическа детска градина “. Може ли да считаме Барак Обама за популярен президент? „ Не бих се подписал под това “.
Хелмут Шмит поредно подлагаше на критика развиването на Евросъюза, правеше остри изявления против мултикултурното общество в Германия, за присъединяване на немските войски в интервенцията в Афганистан. И постоянно се ползваше с огромно почитание в обществото.
Безкомпромисна битка с Фракция „ Червена войска “
Много германци помнят на първо място непримиримата позиция на Хелмут Шмит в битката с терористите от Фракция „ Червена войска “ (RAF) през есента на 1977 година Тогава терористите бяха взели за пленник ръководителят на Съюза на работодателите Ханс-Мартин Шлайер и отвлякоха в сомалийската столица Могадишу аероплан на самолетна компания „ Луфтханза “.
Така те са се опитвали да реализират освобождението на своите другари терористи от немските затвори. Канцлерът Шмит не се подаде на техния шантаж.
По-късно той изясни своята непримирима позиция по този начин: „ Трябваше да потвърдим, че страната е способна да пази своите жители “. За него това беше основната цел и означаваше, че „ терористите не би трябвало да бъдат пуснати на независимост “. Хелмут Шмит взе решение да се организира изключително рискована интервенция. Германските специфични елементи в Могадишу освободиха заложниците. По-късно стана известно, че в случай че някой от заложниците беше умрял, Шмит е бил подготвен да подаде оставка като канцлер. Това беше апогеят на неговата политическа кариера.
Шеметната политическа кариера на Шмит
Хелмут Шмит става член на Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ незабавно след края на Втората международна война. А през 1962 година той се прочува в цяла Германия като ефикасен антикризисен управител. Катастрофално наводняване залива Хамбург. Шмит, който дава отговор за вътрешните каузи на пристанищния град, притегля за спасяването му елементи на Бундесвера, макар че тогавашните закони не са разрешавали това.
През 1964 година той оглавява ПГ на ГСДП в Бундестага. През 1969 година става вътрешен министър в кабинета на тогавашния канцлер Вили Бранд. Но през 1974 година Бранд подава оставка, откакто неговият консултант Гюнтер Гийом е изобличен като сътрудник на службите на Германска демократична република. Наследник на Бранд става Хелмут Шмит. Той признава, че е получил тежко завещание: „ Вили Бранд породи у германците необикновено високи очаквания “. Разразилата се петролна рецесия и последвалата я криза направи невероятно тяхното осъществяване.
Но Шмит се зае уверено с разрешаването на проблемите. Той не съумя радикално да усъвършенства икономическата обстановка, само че в самата Германия и в чужбина – полу на смешка, полу на съществено – започнаха да го назовават „ международен икономист “. Във всеки случай немските гласоподаватели на два пъти му гласоподаваха доверие – през 1976 и 1980 година
Социалдемократ с закостенял уклон
А връзките на Хелмут Шмит с неговата лична Социалдемократическа партия в никакъв случай не са били безоблачни. Той е считан за водач на дясното крило на партията. Често като канцлер той е работил в прорез с партийната линия. Например в края на 70-те години и началото на 80-те в отговор на повишената руска опасност, той поддържа разполагането на спомагателни американски ракети с нуклеарни бойни глави на територията на Федерална Република Германия.
Хелмут Шмит дефинира като „ доверчивост “ съпротивата в редиците на ГСДП и всеобщите митинги. Той поставяше на място своите политически съперници, акцентирайки, че в случай че се пробват да подменят записаното в договорите разоръжение с едностранен отвод от оръжията, „ то аз мога да припомня от историческия опит: едностранното изтощение в никакъв случай не предотвратява експанзията от превъзхождащата мощ “. Убеждаването не оказа помощ. След като Шмит напусна канцлерския пост, ГСДП се отхвърли незабавно от неговите позиции. Но тя към този момент не беше на власт.
Музика, цигари и явен разум
След като напусна канцлерския пост, Хелмут Шмит се отхвърли от дейна политическа активност. Дълго време той беше един от издателите и създатели на ежедневника „ Ди Цайт “. Четеше лекции на политически и стопански тематики по целия свят. И макар глухотата си, продължаваше да свири и да играе шах до дълбока напреднала възраст.
Той оставаше правилен на правилото да показва своето мнение непосредствено и внезапно, без оглед на това, кой ще бъде обиден. Но точно тази изясненост и откровеност го правеха мечтан посетител във всички политически излъчвания по малкия екран. Такъв той ще бъде запомнен от болшинството днешни немци: с бастун, а по-късно и в инвалидна количка, прошарен, постоянно малко подигравателен във връзка с събеседниците си и с неизменимата цигара в ръка /Дойче Веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ