Българският възрожденски бит и майсторство на занаятчиите оживяват в родните етнографски комплекси
Битът и културата на българската нация са образувани в течение на хилядолетия. Разположена на кръстопътя сред Европа и Азия, територията на днешна България е обитаема от дълбока античност.
Всички нации, живели по тези земи – траки, римляни, славяни, българи – оставят своя отпечатък в международната културна съкровищница. Не инцидентно тук се е зародила първата европейска цивилизация!
Започваме обиколката с най-известния етнографски комплекс у нас - „ Етър ”, представляващ музей навън, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и региона през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.
В музея има общо 50 обекта – къщи със занаятчийски работилници, водни уреди и други здания. Тук се намира и единствената в България сбирка от механически уреди, задвижвани от вода – валявици, воденици, тепавица, точило и други
Сн. Комплекс " Етъра "
На занаятчийската чаршия (централната комерсиална улица) в Етър могат да се видят 16 къщи, точни копия на здания, съществували в предишното в в района. На занаятчийската улица посетителите могат да следят в действително време работата на майсторите. Представени са голям брой занаяти – хлопкарство (изработка на ковани хлопки – звънци за животни), грънчарство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), кожухарство, бакърджийство (изработка на медни съдове) и други Освен че следят достоверната технология, по която работят майсторите, посетителите могат да си закупят изделията, сътворени пред очите им. При авансово питане от комплекса провеждат и курсове за образование в обичайни занаяти.
Посетителите на Етър могат да станат очевидци и на възстановки на обичайни традиции по време на празници като Лазаровден (осем дни преди Великден), Гергьовден (6 май), Еньовден (24 юни), Илинден (20 юли) и други
Всяка година в комплеса се провеждат детски състезания за разработване на сурвакници, мартеници и плашила. През май се организира пленер на детската рисунка. Всяка събота и неделя през летния сезон навън или в къщите на занаятчийската улица се вършат демонстрации на разнообразни остарели домашни занятия – боядисване с растителни багрила, източване на грънчарско колело, плетене на произведения от царевична шума.
Сн. Комплекс " Етъра "
На територията на архитектурния комплекс има и хотел, в който посетителите могат да отседнат, и ресторант, в който да опитат обичайни ястия, приготвени по остарели локални предписания.
Продължаваме с Регионалния етнографски музей в Пловдив, който е вторият по величина в България профилиран музей за етнография с одобрена научно-образователна активност и център за културен туризъм. Помещава се в Куюмджиевата къща – Паметник на културата от национално значение.
Сн. Уикипедия
Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е към източната градска врата – Хисар капия. В този отбор се откроява превъзходната фасада на Куюмджиевата къща, издигната през далечната 1847 година от занаятчия Хаджи Георги. Тя е характерен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща, а експертите я дефинират като връх на бароковата архитектура у нас. Част е от Архитектурно-исторически резерват „ Старинен Пловдив “. Неин притежател е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец, занаятчия в най-големия и авторитетен еснафин – абаджийския. Търгува с аби и шаяци в Анадола, а по-късно открива комерсиална къща във Виена. За да показва своите благоприятни условия и благосъстояние, той гради не просто нова къща, а „ царски “ дворец с внушителни размери: четири етажа, с обща повърхност над 2000 кв.м., два огромни салона, 12 стаи с неповторими дърворезбовани тавани и над 130 прозореца.
Днес експозицията показва обичайна просвета на хората, населявали Тракия, Родопите и Средногорието от интервала на Възраждането. В непрекъсната експозиция земеделието и отглеждането на животни са показани като съществени поминъци на популацията от района. От обичайните занаяти в музея са показани абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарска работилница е експонирана с целия си инвентар. Представена е част от сбирка украшения и църковна утвар, обичайни национални костюми, платове, килими, музикални принадлежности и ритуален атрибут.
Мястото несъмнено си коства да бъде посетено. Освен това към и в самия Пловдив има многочислени любопитни местенца, където да се снимате измежду римска архитектура, да погледнете града от птичи взор от Небет тебе или да разгледате Музея на авиацията в с. Крумово.
Не пропускайте да навестите и Капана - плетеница от дребни улички, носещи подобаващи имена - Железарска, Кожухарска, Абаджийска, Златарска и прочие Всички къщи са представители на виенската архитектурна мода. Днес всички приземни етажи са превърнати в магазини. Северната част на Капана се е трансформирала в пловдивското Сохо - тук са се концентрирали многочислени питейни заведения и нощни клубове.
Етнографският музей във Варна също е в листата на няколкото профилирани музеи по етнография в България. Той се обитава във възрожденска къща, строена към 1860 година В него е експонирано голямото многообразие в културата и бита на хората от Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в. Експозицията е дело на арх. Камен Горанов, художник – доцент Асен Стойчев и етнографите Мария Николова и Георги Вълков.
В музея са изложени демонстрации на главните поминъци на българите от Варненско – земеделие, отглеждане на животни, пчеларство, лов на риба, лозарство и занаяти, като бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи).
Сн. Уикипедия
Интересен артефакт в изложбата е дребен плуг „ дьолмеджа “, който се е употребявал за оран до началото на XX в. Жътвата при българите нормално става чрез сърп и паламарка, като се вършее на харман и се употребява диканя, юварлак, разнообразни типове вили, лопати и мрежи за отвяване на житото, гребла, дърмони (сита). Показани са и съдове за запазване на зърното и такива за подготвяне на самун – чит, кухел, нощови (дървено корито), лопати за самун.
Застъпено е пчеларството – много остаряло занимание на българите. До идването на модерните кошери се употребяват кухи дънери или конусовидни „ тръвни “, изплетени от върбови или лозови пръчки и измазани със примес от глина, говежда тор и дървесна пепел. Върху тях се слага качулка от плява, папрат, клончета от листа.
Риболовът е занаят с първостепенно стопанско значение за българите по Ченоморието. В експозицията са показани принадлежности, употребявани за речен лов на риба и за ловене на риба в Черно море – сак (мрежена торба със заострено дъно), кьорав панер, винтер (система от слепи кошове), разнообразни типове мрежи, металически и стъклени шамандурки за поддържане мрежите на равнището на водата, игли за плетене на риболовен мрежи.
Лозарството е измежду най-старите поминъци на българите. Изложени са сечива за обработка на лозите и разнообразни по величина съдове – аполин, кадус. Виното се съхранява в по-големи или по-малки бъчви.
Могат да се видят експонати като менци, гюмове, кани, облекла, вретена и хурки, чекръци.
На втория етаж на музея са показани националните носии, които дават визия за демографския образ на Варненския край. Облеклото на популацията от Варненско се разграничава със своето огромно многообразие заради комплицираните миграционни процеси, станали в първите десетилетия на и в края на XIX в. – локално население и преселници от Тракия, Мала Азия и Македония.
Сн. Регионален музей Варна
Библиотеката на Етнографски музей разполага с над 1600 броя книги и албуми, както и с периодически списания: „ Българска етнография “, „ Български фолклор “, „ Исторически обзор “, „ Векове “, „ Изкуство “, „ Проблеми на културата “, непознати издания на съветски, сръбски, полски, немски език.
Друг любопитен за посещаване етнографски комплекс на територията на страната ни е този в село Побит камък, Пазарджишко, ситуиран на повърхност от 0,4 хектара и включващ три реставрирани възрожденски къщи. Те демонстрират по какъв начин е изглеждала една типична българска къща през интервала на Българското Възраждне (XIX век). Показани са остарели занаяти типични за всеки дом по това време. Всички експонати са дарени от локални поданици. Важна част от комплекса е реставрираната вятърна мелница.
Етнографският музей в Берковица пък среща с бита и обичаите на хората от Северозападна България. Във фондохранилищата му се пазят хиляди предмети от сферата на художественото творчество и занаяти, както и националните традиции. Посетителят може да види цветовото многообразие в направата на дрехи и килими, както и украшения, предмети на домашния обичай и някои обичайни за района традиции. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита – по време на османската власт Берковица е развито занаятчийско населено място, основно в производството на грънци.
Сн. Етнографски музей Берковица
История и етнография в едно показва и Етнографския комплекс „ Кулата ” в остарялата част на град Казанлък. Неговото построяването стартира през 1976 година В комплекса са реставрирани възрожденски монументи. Комплексът отразява преходът от обичайния селски към градски обичай на локалните хора и въздействието на тези промени върху търговията на розовото масло. Към комплексът е основан щанд, на който се продават разнородни артикули от маслодайна роза и други етерични култури.
Сн. Етнографския комплекс „ Кулата ”
Ако попаднете в града, не пропускайте да посетите и единствения по рода си музей на розата на Балканите в Казанлък. “Дамасцена ” е основана като първата частна дестилерия за произвеждане на розово масло в България, а любовта към българската роза и традициите продължава и до през днешния ден.
Сн. Комплекс " Дамасцена "
Казанлъшкият комплекс е най-подходящ за посещаване през май и юни. Тук празникът на розата стартира рано заран с ритуала „ Розобер “, под звуците на фолклорна жива музика.
По което и време на годината обаче да посетите “Дамасцена ”, ще се насладите на топло гостолюбие. По време на екскурзоводската обиколка ще имате опцията да наблюдавате от близко технологията на розоварене и да научите забавни обстоятелства за историята на маслодайната роза и нейното приложение.
За десерт оставихме две оферти за посещаване на нетрадиционни, само че доста любопитни етнографски музей. Единият, ситуиран в Тутракан, е предопределен за феновете на риболова, а другият е неповторим по рода си, тъй като е първият и единствен в Европа, отдаден на магарето.
Етнографски музей „ Дунавски лов на риба и лодкостроене “ в Тутракан е част от Историческия музей на града. Музеят е открит през 1974 година и е единствен в страните по поречието на река Дунав. Създаден е, с цел да запази богатата материална и духовна просвета, публично устройство и обичай на българите от крайдунавските риболовен селища. Неслучайно музеят се намира в Тутракан, тъй като риболовът е главен занаят на популацията в този край от древността до през днешния ден. В края на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския лов на риба.
Сн. Етнографски музей „ Дунавски лов на риба и лодкостроене “
Музейната постройка е ситуирана в двор на две тераси. В лапидариума – открита експозиция, са експонирани старинни модели на рибарска лодка „ чамница “ (каик) и модерна двуостра рибарска лодка „ тутраканка “, разнообразни каменни тежести за въдици (кърмаци), които са се употребявали през другите столетия от тутраканските риболовци, а също по този начин и каменни хромели за мелене на царевично брашно (малай).
Експозицията е ситуирана в постройка, издигната през 1907 година, с забавна външна архитектура, която има 7 изложбени зали, два аранжимента на интериор и минераложка галерия.
Прелюбопитният Етнографски музей на магарето пък се намира в Гурково. Той е директно обвързван с обичайното „ Био рали “ донесло известност на община Гурково.
Сн. Уикипедия
В музея се съхраняват: етнографски ъгъл с експонати от 19 век до наши дни; фотоизложба с над 400 фотоси от първото до последното издание на надпреварата. По мотив честването на 40 години от оповестяването на Гурково за град (4 септември 2014 г.) в музея е открит археологически раздел. В него са поместени предмети, открити в региона на Гурково, от епохите на траки, римляни, славяни, прабългари, Средновековието и други
Попаднете ли в някое от посочените кътчета на България, не забравяйте да отделите нужното внимание на музейната експозиция. Така доста по-лесно ще разберете нрава на хората, живеещи в този завършек на страната, а и ще обогатите личната си просвета и исторически познания.
Гарантираме ви, че малчуганите ще са най-щастливи, защото съвсем всеки от изброените комплекси предлага занимания за деца, свързани с българските празници и традиции.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Всички нации, живели по тези земи – траки, римляни, славяни, българи – оставят своя отпечатък в международната културна съкровищница. Не инцидентно тук се е зародила първата европейска цивилизация!
Започваме обиколката с най-известния етнографски комплекс у нас - „ Етър ”, представляващ музей навън, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и региона през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.
В музея има общо 50 обекта – къщи със занаятчийски работилници, водни уреди и други здания. Тук се намира и единствената в България сбирка от механически уреди, задвижвани от вода – валявици, воденици, тепавица, точило и други
Сн. Комплекс " Етъра "
На занаятчийската чаршия (централната комерсиална улица) в Етър могат да се видят 16 къщи, точни копия на здания, съществували в предишното в в района. На занаятчийската улица посетителите могат да следят в действително време работата на майсторите. Представени са голям брой занаяти – хлопкарство (изработка на ковани хлопки – звънци за животни), грънчарство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), кожухарство, бакърджийство (изработка на медни съдове) и други Освен че следят достоверната технология, по която работят майсторите, посетителите могат да си закупят изделията, сътворени пред очите им. При авансово питане от комплекса провеждат и курсове за образование в обичайни занаяти.
Посетителите на Етър могат да станат очевидци и на възстановки на обичайни традиции по време на празници като Лазаровден (осем дни преди Великден), Гергьовден (6 май), Еньовден (24 юни), Илинден (20 юли) и други
Всяка година в комплеса се провеждат детски състезания за разработване на сурвакници, мартеници и плашила. През май се организира пленер на детската рисунка. Всяка събота и неделя през летния сезон навън или в къщите на занаятчийската улица се вършат демонстрации на разнообразни остарели домашни занятия – боядисване с растителни багрила, източване на грънчарско колело, плетене на произведения от царевична шума.
Сн. Комплекс " Етъра "
На територията на архитектурния комплекс има и хотел, в който посетителите могат да отседнат, и ресторант, в който да опитат обичайни ястия, приготвени по остарели локални предписания.
Продължаваме с Регионалния етнографски музей в Пловдив, който е вторият по величина в България профилиран музей за етнография с одобрена научно-образователна активност и център за културен туризъм. Помещава се в Куюмджиевата къща – Паметник на културата от национално значение.
Сн. Уикипедия
Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е към източната градска врата – Хисар капия. В този отбор се откроява превъзходната фасада на Куюмджиевата къща, издигната през далечната 1847 година от занаятчия Хаджи Георги. Тя е характерен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща, а експертите я дефинират като връх на бароковата архитектура у нас. Част е от Архитектурно-исторически резерват „ Старинен Пловдив “. Неин притежател е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец, занаятчия в най-големия и авторитетен еснафин – абаджийския. Търгува с аби и шаяци в Анадола, а по-късно открива комерсиална къща във Виена. За да показва своите благоприятни условия и благосъстояние, той гради не просто нова къща, а „ царски “ дворец с внушителни размери: четири етажа, с обща повърхност над 2000 кв.м., два огромни салона, 12 стаи с неповторими дърворезбовани тавани и над 130 прозореца.
Днес експозицията показва обичайна просвета на хората, населявали Тракия, Родопите и Средногорието от интервала на Възраждането. В непрекъсната експозиция земеделието и отглеждането на животни са показани като съществени поминъци на популацията от района. От обичайните занаяти в музея са показани абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарска работилница е експонирана с целия си инвентар. Представена е част от сбирка украшения и църковна утвар, обичайни национални костюми, платове, килими, музикални принадлежности и ритуален атрибут.
Мястото несъмнено си коства да бъде посетено. Освен това към и в самия Пловдив има многочислени любопитни местенца, където да се снимате измежду римска архитектура, да погледнете града от птичи взор от Небет тебе или да разгледате Музея на авиацията в с. Крумово.
Не пропускайте да навестите и Капана - плетеница от дребни улички, носещи подобаващи имена - Железарска, Кожухарска, Абаджийска, Златарска и прочие Всички къщи са представители на виенската архитектурна мода. Днес всички приземни етажи са превърнати в магазини. Северната част на Капана се е трансформирала в пловдивското Сохо - тук са се концентрирали многочислени питейни заведения и нощни клубове.
Етнографският музей във Варна също е в листата на няколкото профилирани музеи по етнография в България. Той се обитава във възрожденска къща, строена към 1860 година В него е експонирано голямото многообразие в културата и бита на хората от Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в. Експозицията е дело на арх. Камен Горанов, художник – доцент Асен Стойчев и етнографите Мария Николова и Георги Вълков.
В музея са изложени демонстрации на главните поминъци на българите от Варненско – земеделие, отглеждане на животни, пчеларство, лов на риба, лозарство и занаяти, като бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи).
Сн. Уикипедия
Интересен артефакт в изложбата е дребен плуг „ дьолмеджа “, който се е употребявал за оран до началото на XX в. Жътвата при българите нормално става чрез сърп и паламарка, като се вършее на харман и се употребява диканя, юварлак, разнообразни типове вили, лопати и мрежи за отвяване на житото, гребла, дърмони (сита). Показани са и съдове за запазване на зърното и такива за подготвяне на самун – чит, кухел, нощови (дървено корито), лопати за самун.
Застъпено е пчеларството – много остаряло занимание на българите. До идването на модерните кошери се употребяват кухи дънери или конусовидни „ тръвни “, изплетени от върбови или лозови пръчки и измазани със примес от глина, говежда тор и дървесна пепел. Върху тях се слага качулка от плява, папрат, клончета от листа.
Риболовът е занаят с първостепенно стопанско значение за българите по Ченоморието. В експозицията са показани принадлежности, употребявани за речен лов на риба и за ловене на риба в Черно море – сак (мрежена торба със заострено дъно), кьорав панер, винтер (система от слепи кошове), разнообразни типове мрежи, металически и стъклени шамандурки за поддържане мрежите на равнището на водата, игли за плетене на риболовен мрежи.
Лозарството е измежду най-старите поминъци на българите. Изложени са сечива за обработка на лозите и разнообразни по величина съдове – аполин, кадус. Виното се съхранява в по-големи или по-малки бъчви.
Могат да се видят експонати като менци, гюмове, кани, облекла, вретена и хурки, чекръци.
На втория етаж на музея са показани националните носии, които дават визия за демографския образ на Варненския край. Облеклото на популацията от Варненско се разграничава със своето огромно многообразие заради комплицираните миграционни процеси, станали в първите десетилетия на и в края на XIX в. – локално население и преселници от Тракия, Мала Азия и Македония.
Сн. Регионален музей Варна
Библиотеката на Етнографски музей разполага с над 1600 броя книги и албуми, както и с периодически списания: „ Българска етнография “, „ Български фолклор “, „ Исторически обзор “, „ Векове “, „ Изкуство “, „ Проблеми на културата “, непознати издания на съветски, сръбски, полски, немски език.
Друг любопитен за посещаване етнографски комплекс на територията на страната ни е този в село Побит камък, Пазарджишко, ситуиран на повърхност от 0,4 хектара и включващ три реставрирани възрожденски къщи. Те демонстрират по какъв начин е изглеждала една типична българска къща през интервала на Българското Възраждне (XIX век). Показани са остарели занаяти типични за всеки дом по това време. Всички експонати са дарени от локални поданици. Важна част от комплекса е реставрираната вятърна мелница.
Етнографският музей в Берковица пък среща с бита и обичаите на хората от Северозападна България. Във фондохранилищата му се пазят хиляди предмети от сферата на художественото творчество и занаяти, както и националните традиции. Посетителят може да види цветовото многообразие в направата на дрехи и килими, както и украшения, предмети на домашния обичай и някои обичайни за района традиции. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита – по време на османската власт Берковица е развито занаятчийско населено място, основно в производството на грънци.
Сн. Етнографски музей Берковица
История и етнография в едно показва и Етнографския комплекс „ Кулата ” в остарялата част на град Казанлък. Неговото построяването стартира през 1976 година В комплекса са реставрирани възрожденски монументи. Комплексът отразява преходът от обичайния селски към градски обичай на локалните хора и въздействието на тези промени върху търговията на розовото масло. Към комплексът е основан щанд, на който се продават разнородни артикули от маслодайна роза и други етерични култури.
Сн. Етнографския комплекс „ Кулата ”
Ако попаднете в града, не пропускайте да посетите и единствения по рода си музей на розата на Балканите в Казанлък. “Дамасцена ” е основана като първата частна дестилерия за произвеждане на розово масло в България, а любовта към българската роза и традициите продължава и до през днешния ден.
Сн. Комплекс " Дамасцена "
Казанлъшкият комплекс е най-подходящ за посещаване през май и юни. Тук празникът на розата стартира рано заран с ритуала „ Розобер “, под звуците на фолклорна жива музика.
По което и време на годината обаче да посетите “Дамасцена ”, ще се насладите на топло гостолюбие. По време на екскурзоводската обиколка ще имате опцията да наблюдавате от близко технологията на розоварене и да научите забавни обстоятелства за историята на маслодайната роза и нейното приложение.
За десерт оставихме две оферти за посещаване на нетрадиционни, само че доста любопитни етнографски музей. Единият, ситуиран в Тутракан, е предопределен за феновете на риболова, а другият е неповторим по рода си, тъй като е първият и единствен в Европа, отдаден на магарето.
Етнографски музей „ Дунавски лов на риба и лодкостроене “ в Тутракан е част от Историческия музей на града. Музеят е открит през 1974 година и е единствен в страните по поречието на река Дунав. Създаден е, с цел да запази богатата материална и духовна просвета, публично устройство и обичай на българите от крайдунавските риболовен селища. Неслучайно музеят се намира в Тутракан, тъй като риболовът е главен занаят на популацията в този край от древността до през днешния ден. В края на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския лов на риба.
Сн. Етнографски музей „ Дунавски лов на риба и лодкостроене “
Музейната постройка е ситуирана в двор на две тераси. В лапидариума – открита експозиция, са експонирани старинни модели на рибарска лодка „ чамница “ (каик) и модерна двуостра рибарска лодка „ тутраканка “, разнообразни каменни тежести за въдици (кърмаци), които са се употребявали през другите столетия от тутраканските риболовци, а също по този начин и каменни хромели за мелене на царевично брашно (малай).
Експозицията е ситуирана в постройка, издигната през 1907 година, с забавна външна архитектура, която има 7 изложбени зали, два аранжимента на интериор и минераложка галерия.
Прелюбопитният Етнографски музей на магарето пък се намира в Гурково. Той е директно обвързван с обичайното „ Био рали “ донесло известност на община Гурково.
Сн. Уикипедия
В музея се съхраняват: етнографски ъгъл с експонати от 19 век до наши дни; фотоизложба с над 400 фотоси от първото до последното издание на надпреварата. По мотив честването на 40 години от оповестяването на Гурково за град (4 септември 2014 г.) в музея е открит археологически раздел. В него са поместени предмети, открити в региона на Гурково, от епохите на траки, римляни, славяни, прабългари, Средновековието и други
Попаднете ли в някое от посочените кътчета на България, не забравяйте да отделите нужното внимание на музейната експозиция. Така доста по-лесно ще разберете нрава на хората, живеещи в този завършек на страната, а и ще обогатите личната си просвета и исторически познания.
Гарантираме ви, че малчуганите ще са най-щастливи, защото съвсем всеки от изброените комплекси предлага занимания за деца, свързани с българските празници и традиции.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ