Открито е антитяло, което неутрализира вируса Зика
Биолози са разкрили антитяло, което изцяло обезврежда вируса на треската Зика (ZIKV) даже при ниски концентрации. Молекулата ще послужи за основа на първите медикаменти против заболяването. Работата е оповестена в списание Cell, а резултатите бяха обявени от пресслужбата на университета " Корнел " в Съединени американски щати.
За първи път треската Зика е диагностицирана в Уганда през 1947 г. Пренася се от комара Aedes aegypti. Впоследствие са регистрирани огнища в Азия, Африка, Южна и Северна Америка и Тихоокеанския район. Последното огромно огнище се появи през 2015-2016 година в Латинска Америка. Там е открита рискова последица от заразяването с тресчица: понижаване на размера на черепа на децата, чиито майки са били инфектирани с вируса.
Биолозите извлекли антитела от кръвни проби и анализирали по какъв начин те взаимодействат с разнообразни разновидности на патогена на треската Зика. В резултат на това разкрили антитялото DH1017. Теоретично то не би трябвало да обезврежда частиците на ZIKV, защото е от клас IgM антитела, които организмът създава при първата си среща с патогена.
Първите опити със синтетични копия на молекулата DH1017 посочили, че антитялото се свързва интензивно с обвивката на вируса Зика и изцяло обезврежда патогена даже при свръхниски концентрации. Това се случва както при опити с клетъчни култури, по този начин и при опити с бременни мишки, инфектирани със смъртоносни дози частици ZIKV.
Наблюдението посочило, че високата резултатност на това антитяло се дължи на неговата неповторима конструкция. Това разрешава на тези молекули да се свързват с обвивката на вируса, като употребяват пет обособени вериги от аминокиселини, а не две, както вършат стандартните антивирусни антитела от клас IgG. Това прави DH1017 към пет пъти по-ефективен от неговите IgG аналози.
В близко бъдеще учените възнамеряват да тестват сигурността и ефикасността на тези антитела при маймуни и други животни. Успешното привършване на опитите ще проправи пътя за клинични изпитвания върху доброволци, което е належащо за внедряването на DH1017 в здравната процедура, заключават биолозите.
За първи път треската Зика е диагностицирана в Уганда през 1947 г. Пренася се от комара Aedes aegypti. Впоследствие са регистрирани огнища в Азия, Африка, Южна и Северна Америка и Тихоокеанския район. Последното огромно огнище се появи през 2015-2016 година в Латинска Америка. Там е открита рискова последица от заразяването с тресчица: понижаване на размера на черепа на децата, чиито майки са били инфектирани с вируса.
Биолозите извлекли антитела от кръвни проби и анализирали по какъв начин те взаимодействат с разнообразни разновидности на патогена на треската Зика. В резултат на това разкрили антитялото DH1017. Теоретично то не би трябвало да обезврежда частиците на ZIKV, защото е от клас IgM антитела, които организмът създава при първата си среща с патогена.
Първите опити със синтетични копия на молекулата DH1017 посочили, че антитялото се свързва интензивно с обвивката на вируса Зика и изцяло обезврежда патогена даже при свръхниски концентрации. Това се случва както при опити с клетъчни култури, по този начин и при опити с бременни мишки, инфектирани със смъртоносни дози частици ZIKV.
Наблюдението посочило, че високата резултатност на това антитяло се дължи на неговата неповторима конструкция. Това разрешава на тези молекули да се свързват с обвивката на вируса, като употребяват пет обособени вериги от аминокиселини, а не две, както вършат стандартните антивирусни антитела от клас IgG. Това прави DH1017 към пет пъти по-ефективен от неговите IgG аналози.
В близко бъдеще учените възнамеряват да тестват сигурността и ефикасността на тези антитела при маймуни и други животни. Успешното привършване на опитите ще проправи пътя за клинични изпитвания върху доброволци, което е належащо за внедряването на DH1017 в здравната процедура, заключават биолозите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ