Кои са духовните избраници на мистичната Шамбала
Били ли са Николай Рьорих, Елена Блаватска, Андрю Томас, Фердинанд Осендовски, Сент-Ив д’Алвейдър, Теодор Илион, Рене Генон и Джеймс Хилтън фактически в Земята на безсмъртните?Едва ли има просветен човек, който да не е чувал имената на двете мистични царства – Шамбала и Агарта. Според окултистите те са духовно измерение на една и съща невидима мощ, която управлява ориста на планетата ни. Потребността от знание “отвъд ” действителността, предизвикала доста хора да търсят пътеки към мистичните измерения. Според някои свидетелства, част от тези търсачи даже са били позволени там…
Тайнствените проходи към ШамбалаЛегендата за Шамбала е част от тибетското обучение “Цикли на времето ”. Шамбала е разказана като “чиста земя ”, кръгов град, обграден от осем заснежени планини, които оформят цвета на лотос. Според легендата столицата се намирала в самия център на града, където на престол стоял Кралят на света.Според будистите, до Шамбала и Краля могат да стигнат единствено хора с чисти планове. Известно е, че емисари на Третия райх са се опитвали да почерпят мощ за превъзходство над света от Шамбала, само че не им било разрешено да го сторят.Шамбала е по-скоро мистично измерение, което не се свързва с географските понятия за място, въпреки мнозина да считат, че се намира в сърцето на Хималаите, а други – покрай столицата на Тибет – Лхаса. Много откриватели и хора на изкуството и духа са търсили вход към Шамбала и подземното царство Агарта.
По-новите легенди разказват тези два оазиса на духа като комбиниране от софтуерни чудеса с мъдростта на първосвещеници на хиляди години. Легендата за жителите на приказва за невероятни сили, които съхраняват достиженията на високоразвитите изчезнали цивилизации.
Кои са били позволени до мистичната Шамбала?Писателят Андрю Томас, създател на книгата “Шамбала: Оазис от светлина ”. Преди да пристъпи към списването й, Томас дълго изучавал митовете и легендите на Далечния изток, зародили още отпреди азиатските прототипи на Адам и Ева – Ну и Куа. Те били родени в планините Кун Лун. Там, където е търсел мъдрост и великият създател на Дао /Пътят/ – философът Лао Дзъ.И в има свидетелства, че в планините към Тибет живеят “същества с тела, само че не от плът и кръв ” /?/, на които китайските императори отдавали респект. В писанията те са разказани като “богове, родени от съзнанието ”.През 17 век стартират дейни експедиции на запалянковци по стъпките на мистичната Шамбала. Стефан Касела и Джон Кабрал употребяват описания на ламите от Шигатце и разказват град “Северна Шамбала ”, само че това е по-скоро опит да се “локализира ” географски мястото, разказано в легендите.
Два века по-късно един маджарин, на име Цома де Корос, отива да живее в тибетски манастир и по-късно даже дефинира географската широчина, на която допуска, че е Шамбала. А точно, “между 45 и 50 градуса северна дължина оттатък реката Сир Дария ”, написа Корос.Вдъхновена от античните митове и описанията на географи и обособени участници в експедиции в Хималаите, писателката Виктория ле Пейдж разказва Шамбала като “недостъпен парадайс, място на вселенска мъдрост и заветен мир, обитаем от адепти /духовни учители/ от всяка раса и просвета, които образуват вътрешен кръг на човечеството, направлявайки неговата еволюция. “
“Песента на Шамбала ”, Николай РьорихТам, съгласно нея, още от началото на човешката история обитават мъдреци, които разрешават единствено на мощно искащите чисти души да се допрян до висшото самодоволство на това място, където няма зло, принуждение и неправда.Обитателите имат както свръхестествени сили, по този начин и високо развита технология. Техните тела са съвършени и те посвещават своя живот и време да учат разнообразни изкуства и науки.Абсолютно същата идея, която развива Виктория ле Пейдж, може да бъде открита в теориите на индуизма, будизма, шаманизма и останалите антични обичаи. И до през днешния ден, обаче, някои езотерици имат вяра, че Шамбала е фактически място с съответно физическо наличие, което се намира на загадка дестинация на Земята.Други пък смятат, че това е имажинерно място на Духа – друго измерение, “духовна низина ”, положение на съзнанието. Регистрирани са доста случаи с хора, които са имали видения за места, които съответстват с описанията на Шамбала и Агарта. В книгата си “Шамбала ” /1930 г./, Николай Рьорих разказва опитите си да свърже легендите със “свидетелствата ” за Шамбала.Той изследва фолклора на доста страни: Тибет, Монголия, Китай, Туркистан, Кашмир, Персия, Алтай, Сибир, Урал, Кавказ, съветските степи, Латвия, Полша, Унгария, Германия и Франция. Открива, че в Централна Азия има митове за подземна раса от същества, наричани агарти. После, когато пътува през Алтайските планини, лидерът му му споделя чудновати истории, пренасяни от ухо на ухо измежду локалните хора.Веднъж Рьорих попитал дали и той може да види “хората ” от подземното царство? – Водачите му дали отговор, цитираме от книгата му: “Ако твоите мисли са задоволително възвишени, с цел да влязат в контакт с тези свещени хора, ще можеш да ги видиш. Само смели хора минават към нещо по-красиво. ”
“Пътят към Шамбала ”, Николай РьорихДали Рьорих е стигнал по-далеч от това, самият той не споделя на никое място по-конкретно.Интересна е историята на един различен създател, който в началото много словоохотливо написа за подземното царство Агарта, а след това се изплашва, че е минал границата. Фердинанд Осендовски (1876-1945 г.) е поляк, живял дълго време в Русия. През 90-те години на предишния век той пропътувал цяла Монголия и огромна част от Сибир.По-късно пази докторат в Париж по тематиката будистки мистицизъм, и издава книгата си “Зверове, хора и богове ” /1923 г./ В Монголия Осендовски се среща с един сановник, който твърдял, че е другар на Далай Лама. Този сановник му споделя доста за подземното царство Агарта и за Краля на света, като в един миг даже признава: “Само един човек знае неговото свято име /на Краля/, и това съм аз. Това е повода, заради която Далай Лама ме уважи и тъкмо по тази причина Живият Буда се опасява от мен ”,казал жрецът на Осендовски, което го предиздвикало да се размишления дали е безвредно да се приказва повече от разрешеното по тези въпроси.Осендовски споделя по какъв начин един път, по време на пътешестване с камили, водачите му ненадейно спрели и взели да се молят с “Ом мани падме хум ”. Това е мантра, която уравновесява тялото с мозъка и духа. Счита се, че Ом е името на античен човек – на първия човек, който познавал Бог. След като изчакал молитвата на водачите си, Осендовски ги попитал за какво са спрели да се молят? – А те му отвърнали: “Не видя ли по какъв начин нашите камили си мърдаха ушите от боязън? Не чу ли песента, която се носеше и накара Земята и небето да престанат да дишат?- Вятърът не духаше, а слънцето не се движеше. В подобен миг даже вълкът, който краде овцата, престава да се промъква…Това се случва постоянно, когато Кралят на Света се моли и дефинира ориста на всички хора на Земята. ”Осендовски недоумявал каква е тази ария, която всички други са чули, а той не.
Приказното царство АгартаПо-късно един възрастен тибетец му разказал по какъв начин в Агарта грее странна светлина и имало костенурки с 16 крайници и едно око, а агартияните пък говорели по едно и също време на два разнообразни езика едновременно, тъй като имали по два езика в устата си /?/ Всички разказвачи били единомислещи, че Краля на света въздейства на всички действия на земните водачи, и унищожавал тези от тях, които не правят нещата съгласно неговите правила.Веднъж Осендовски попитал ламата какъв брой хора са били в Агарта, с цел да видят с очите си всичко това, а той му дал отговор, че доста хора са ходили там, само че никой от тях няма да опише какво е видял!?! Тези думи ни отпращат към многозначителния отговор на Елена Блаватска, когато след изгубването й от светските среди, когато била запитана къде в действителност е била толкоз време, тя дава отговор с неопределеното “Някъде Там!.. ”
Легендата за Агарта срещаме в книгите и на други създатели. Писателят Сент-Ив д’Алвейдър (1842-1909 г.) се оженил за богата контеса и с парите й тръгнал на странствуване из Индия. За него се знае още, че членувал в тайното общество на розенкройцерите. Взимал уроци по санскрит.Твърди се, че Сент-Ив д’Алвейдър посетил духовните царства Шамбала и Агарта, като напуснал физическото си тяло посредством духовни практики. По-късно издал серия от книги за астралното си премеждие. След време обаче самичък унищожава трудовете си, от боязън, че е написал прекалено много за Агарта. Чак след гибелта на писателя, от две оцеляли копия на книгата му за подземното царство, негови почитатели съумяват да я преиздадат.Според теорията на д’Алвейдър Агарта се била “преселила ” подземен при започване на 3200 година прочие н.е., а жителите й имали неповторима технология. Освен това агартияните знаели всичко за жителите на повърхността и пращали свои емисари на земята.Агарта имала доста библиотеки, в които се съдържало цялото знание за Земята, сред което даже методите по какъв начин живите хора могат да поддържат връзка с мъртвите. Сигурно таман тази част изплашила създателя на книгата за Агарта, и той предпочел да се раздели със… “спомените ” си за тайнственото царство.
Когато нацистите стартират да се интересуват от митовете за Шамбала, като нравствен център на света, притежаващ небивала мощност, един създател твърди, че се е срещал с техни емисари в Тибет. Той също е германец – Теодор Илион, който прекарва 30-те години на 20 век, пътувайки из Тибет.В книгата си “Тъмнина над Тибет ” (1937 г.) Илион разказва по какъв начин откакто разкрил дълбока шахта и почнал да хвърля камъни в нея, въобще не дочул някой от тези камъни да издрънчи, стигайки дъно?!? – Един от водачите му го предизвестил: “Не чакай тон оттова, тъй като всеки, който узнае до каква степен води тази шахта и защо се употребява, ще почине. ”Всъщност, с помощта на Илион, имаме документално удостоверение за интереса на Третия райх към Шамбала – съгласно него нацистите целяли да се свържат с така наречен черни адепти и да завоюват поддръжката им, с цел да завладеят света.В творбата си “Кралят на Света ” различен създател – Рене Генон разказва по какъв начин антична цивилизация от пустинята Гоби била унищожена, и нейни представители се отдръпнали в пещерите под Хималаите, с цел да изградят там нова цивилизация. Именно тогава, съгласно Генон, се разделили на агарти и шамбалисти, като агартите следвали духовността, а шамбалистите – материализма.На британския публицист Джеймс Хилтън изискуем името Шангри-Ла, както той назовава Шамбала в романа си “Изгубеният небосвод ” /1933 г./ В долината Шангри-Ла, съгласно описа на Хилтън, имало злато, защитавано от безсмъртни монаси, а самото място е разказано като царство на самодоволство и покой, в което се извършват всички човешки стремежи. Дори великият Рузвелт станал обожател на романа на Хилтън. До степен, че кръстил резиденцията си Шангри-Ла /дн. Кемп Дейвид/.Що се отнася до най-известния от всички изследовател на Шамбала – съветският мистик и откривател Николай Рьорих, той пътувал до Тибет по-скоро с цел да открие митичния камък Chintamani, именуван още Камъкът-майка. Според будистите този камък може да извършва желанията на притежателя си. А за Рьорих се приказва, че е бил илюминат. Известно е, че задачата на илюминатите е постигането на международно владичество посредством Нов международен ред.Така че дали подбудите на Рьорих да се свърже с Шамбала са били духовни, или по-скоро подчинени на концепциите на илюминатите, е мъчно да се твърди. Остава въпросителната, бил ли е позволен в действителност до духовното измерение на Шамбала? Защото всички търсачи на Земята на безсмъртните настояват едно и също – че тя не позволява да й гостуват хора с користни цели.Според преданието, духовните пазачи на Шамбала ще се намесят директно в земния живот на хората след една огромна война на планетата, която те щели да спрат. Едва по-късно щяла да стартира нова епоха за индивидите – на мир и естетика на земята.Еми МАРИЯНСКА
Hidden Truth
Тайнствените проходи към ШамбалаЛегендата за Шамбала е част от тибетското обучение “Цикли на времето ”. Шамбала е разказана като “чиста земя ”, кръгов град, обграден от осем заснежени планини, които оформят цвета на лотос. Според легендата столицата се намирала в самия център на града, където на престол стоял Кралят на света.Според будистите, до Шамбала и Краля могат да стигнат единствено хора с чисти планове. Известно е, че емисари на Третия райх са се опитвали да почерпят мощ за превъзходство над света от Шамбала, само че не им било разрешено да го сторят.Шамбала е по-скоро мистично измерение, което не се свързва с географските понятия за място, въпреки мнозина да считат, че се намира в сърцето на Хималаите, а други – покрай столицата на Тибет – Лхаса. Много откриватели и хора на изкуството и духа са търсили вход към Шамбала и подземното царство Агарта.
По-новите легенди разказват тези два оазиса на духа като комбиниране от софтуерни чудеса с мъдростта на първосвещеници на хиляди години. Легендата за жителите на приказва за невероятни сили, които съхраняват достиженията на високоразвитите изчезнали цивилизации.
Кои са били позволени до мистичната Шамбала?Писателят Андрю Томас, създател на книгата “Шамбала: Оазис от светлина ”. Преди да пристъпи към списването й, Томас дълго изучавал митовете и легендите на Далечния изток, зародили още отпреди азиатските прототипи на Адам и Ева – Ну и Куа. Те били родени в планините Кун Лун. Там, където е търсел мъдрост и великият създател на Дао /Пътят/ – философът Лао Дзъ.И в има свидетелства, че в планините към Тибет живеят “същества с тела, само че не от плът и кръв ” /?/, на които китайските императори отдавали респект. В писанията те са разказани като “богове, родени от съзнанието ”.През 17 век стартират дейни експедиции на запалянковци по стъпките на мистичната Шамбала. Стефан Касела и Джон Кабрал употребяват описания на ламите от Шигатце и разказват град “Северна Шамбала ”, само че това е по-скоро опит да се “локализира ” географски мястото, разказано в легендите.
Два века по-късно един маджарин, на име Цома де Корос, отива да живее в тибетски манастир и по-късно даже дефинира географската широчина, на която допуска, че е Шамбала. А точно, “между 45 и 50 градуса северна дължина оттатък реката Сир Дария ”, написа Корос.Вдъхновена от античните митове и описанията на географи и обособени участници в експедиции в Хималаите, писателката Виктория ле Пейдж разказва Шамбала като “недостъпен парадайс, място на вселенска мъдрост и заветен мир, обитаем от адепти /духовни учители/ от всяка раса и просвета, които образуват вътрешен кръг на човечеството, направлявайки неговата еволюция. “
“Песента на Шамбала ”, Николай РьорихТам, съгласно нея, още от началото на човешката история обитават мъдреци, които разрешават единствено на мощно искащите чисти души да се допрян до висшото самодоволство на това място, където няма зло, принуждение и неправда.Обитателите имат както свръхестествени сили, по този начин и високо развита технология. Техните тела са съвършени и те посвещават своя живот и време да учат разнообразни изкуства и науки.Абсолютно същата идея, която развива Виктория ле Пейдж, може да бъде открита в теориите на индуизма, будизма, шаманизма и останалите антични обичаи. И до през днешния ден, обаче, някои езотерици имат вяра, че Шамбала е фактически място с съответно физическо наличие, което се намира на загадка дестинация на Земята.Други пък смятат, че това е имажинерно място на Духа – друго измерение, “духовна низина ”, положение на съзнанието. Регистрирани са доста случаи с хора, които са имали видения за места, които съответстват с описанията на Шамбала и Агарта. В книгата си “Шамбала ” /1930 г./, Николай Рьорих разказва опитите си да свърже легендите със “свидетелствата ” за Шамбала.Той изследва фолклора на доста страни: Тибет, Монголия, Китай, Туркистан, Кашмир, Персия, Алтай, Сибир, Урал, Кавказ, съветските степи, Латвия, Полша, Унгария, Германия и Франция. Открива, че в Централна Азия има митове за подземна раса от същества, наричани агарти. После, когато пътува през Алтайските планини, лидерът му му споделя чудновати истории, пренасяни от ухо на ухо измежду локалните хора.Веднъж Рьорих попитал дали и той може да види “хората ” от подземното царство? – Водачите му дали отговор, цитираме от книгата му: “Ако твоите мисли са задоволително възвишени, с цел да влязат в контакт с тези свещени хора, ще можеш да ги видиш. Само смели хора минават към нещо по-красиво. ”
“Пътят към Шамбала ”, Николай РьорихДали Рьорих е стигнал по-далеч от това, самият той не споделя на никое място по-конкретно.Интересна е историята на един различен създател, който в началото много словоохотливо написа за подземното царство Агарта, а след това се изплашва, че е минал границата. Фердинанд Осендовски (1876-1945 г.) е поляк, живял дълго време в Русия. През 90-те години на предишния век той пропътувал цяла Монголия и огромна част от Сибир.По-късно пази докторат в Париж по тематиката будистки мистицизъм, и издава книгата си “Зверове, хора и богове ” /1923 г./ В Монголия Осендовски се среща с един сановник, който твърдял, че е другар на Далай Лама. Този сановник му споделя доста за подземното царство Агарта и за Краля на света, като в един миг даже признава: “Само един човек знае неговото свято име /на Краля/, и това съм аз. Това е повода, заради която Далай Лама ме уважи и тъкмо по тази причина Живият Буда се опасява от мен ”,казал жрецът на Осендовски, което го предиздвикало да се размишления дали е безвредно да се приказва повече от разрешеното по тези въпроси.Осендовски споделя по какъв начин един път, по време на пътешестване с камили, водачите му ненадейно спрели и взели да се молят с “Ом мани падме хум ”. Това е мантра, която уравновесява тялото с мозъка и духа. Счита се, че Ом е името на античен човек – на първия човек, който познавал Бог. След като изчакал молитвата на водачите си, Осендовски ги попитал за какво са спрели да се молят? – А те му отвърнали: “Не видя ли по какъв начин нашите камили си мърдаха ушите от боязън? Не чу ли песента, която се носеше и накара Земята и небето да престанат да дишат?- Вятърът не духаше, а слънцето не се движеше. В подобен миг даже вълкът, който краде овцата, престава да се промъква…Това се случва постоянно, когато Кралят на Света се моли и дефинира ориста на всички хора на Земята. ”Осендовски недоумявал каква е тази ария, която всички други са чули, а той не.
Приказното царство АгартаПо-късно един възрастен тибетец му разказал по какъв начин в Агарта грее странна светлина и имало костенурки с 16 крайници и едно око, а агартияните пък говорели по едно и също време на два разнообразни езика едновременно, тъй като имали по два езика в устата си /?/ Всички разказвачи били единомислещи, че Краля на света въздейства на всички действия на земните водачи, и унищожавал тези от тях, които не правят нещата съгласно неговите правила.Веднъж Осендовски попитал ламата какъв брой хора са били в Агарта, с цел да видят с очите си всичко това, а той му дал отговор, че доста хора са ходили там, само че никой от тях няма да опише какво е видял!?! Тези думи ни отпращат към многозначителния отговор на Елена Блаватска, когато след изгубването й от светските среди, когато била запитана къде в действителност е била толкоз време, тя дава отговор с неопределеното “Някъде Там!.. ”
Легендата за Агарта срещаме в книгите и на други създатели. Писателят Сент-Ив д’Алвейдър (1842-1909 г.) се оженил за богата контеса и с парите й тръгнал на странствуване из Индия. За него се знае още, че членувал в тайното общество на розенкройцерите. Взимал уроци по санскрит.Твърди се, че Сент-Ив д’Алвейдър посетил духовните царства Шамбала и Агарта, като напуснал физическото си тяло посредством духовни практики. По-късно издал серия от книги за астралното си премеждие. След време обаче самичък унищожава трудовете си, от боязън, че е написал прекалено много за Агарта. Чак след гибелта на писателя, от две оцеляли копия на книгата му за подземното царство, негови почитатели съумяват да я преиздадат.Според теорията на д’Алвейдър Агарта се била “преселила ” подземен при започване на 3200 година прочие н.е., а жителите й имали неповторима технология. Освен това агартияните знаели всичко за жителите на повърхността и пращали свои емисари на земята.Агарта имала доста библиотеки, в които се съдържало цялото знание за Земята, сред което даже методите по какъв начин живите хора могат да поддържат връзка с мъртвите. Сигурно таман тази част изплашила създателя на книгата за Агарта, и той предпочел да се раздели със… “спомените ” си за тайнственото царство.
Когато нацистите стартират да се интересуват от митовете за Шамбала, като нравствен център на света, притежаващ небивала мощност, един създател твърди, че се е срещал с техни емисари в Тибет. Той също е германец – Теодор Илион, който прекарва 30-те години на 20 век, пътувайки из Тибет.В книгата си “Тъмнина над Тибет ” (1937 г.) Илион разказва по какъв начин откакто разкрил дълбока шахта и почнал да хвърля камъни в нея, въобще не дочул някой от тези камъни да издрънчи, стигайки дъно?!? – Един от водачите му го предизвестил: “Не чакай тон оттова, тъй като всеки, който узнае до каква степен води тази шахта и защо се употребява, ще почине. ”Всъщност, с помощта на Илион, имаме документално удостоверение за интереса на Третия райх към Шамбала – съгласно него нацистите целяли да се свържат с така наречен черни адепти и да завоюват поддръжката им, с цел да завладеят света.В творбата си “Кралят на Света ” различен създател – Рене Генон разказва по какъв начин антична цивилизация от пустинята Гоби била унищожена, и нейни представители се отдръпнали в пещерите под Хималаите, с цел да изградят там нова цивилизация. Именно тогава, съгласно Генон, се разделили на агарти и шамбалисти, като агартите следвали духовността, а шамбалистите – материализма.На британския публицист Джеймс Хилтън изискуем името Шангри-Ла, както той назовава Шамбала в романа си “Изгубеният небосвод ” /1933 г./ В долината Шангри-Ла, съгласно описа на Хилтън, имало злато, защитавано от безсмъртни монаси, а самото място е разказано като царство на самодоволство и покой, в което се извършват всички човешки стремежи. Дори великият Рузвелт станал обожател на романа на Хилтън. До степен, че кръстил резиденцията си Шангри-Ла /дн. Кемп Дейвид/.Що се отнася до най-известния от всички изследовател на Шамбала – съветският мистик и откривател Николай Рьорих, той пътувал до Тибет по-скоро с цел да открие митичния камък Chintamani, именуван още Камъкът-майка. Според будистите този камък може да извършва желанията на притежателя си. А за Рьорих се приказва, че е бил илюминат. Известно е, че задачата на илюминатите е постигането на международно владичество посредством Нов международен ред.Така че дали подбудите на Рьорих да се свърже с Шамбала са били духовни, или по-скоро подчинени на концепциите на илюминатите, е мъчно да се твърди. Остава въпросителната, бил ли е позволен в действителност до духовното измерение на Шамбала? Защото всички търсачи на Земята на безсмъртните настояват едно и също – че тя не позволява да й гостуват хора с користни цели.Според преданието, духовните пазачи на Шамбала ще се намесят директно в земния живот на хората след една огромна война на планетата, която те щели да спрат. Едва по-късно щяла да стартира нова епоха за индивидите – на мир и естетика на земята.Еми МАРИЯНСКА
Hidden Truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ