БХК: 91% от убийствата на жени в България са извършени

БХК: 91% от убийствата на дами в България са осъществени от сегашен или някогашен сътрудник

Волен Сидеров: " Атака " ще гласоподава " срещу " ратификацията на Истанбулската спогодба

" Атака " ще гласоподава " срещу " ратификацията на Истанбулската спогодба в пленарната зала, предава БНР като се базира на известие от пресцентъра на партията, цитиращо водача на " Атака " и ръководител на ПГ на " Обединени патриоти " Волен Сидеров. 

Той посочвал, че изразеното мнение на народния представител Борис Ячев не е формалната позиция на парламентарната група на " Обединени патриоти ".

По-рано през днешния ден Янчев декларирал, че групата " Обединени патриоти " би подкрепила Истанбулската спогодба, в случай че при новия превод бъдат изчистени противоречивите моменти в нея. Когато забележим новия превод и в случай че там това, което нас ни тормози, е изчистено, ще я подкрепим, оповестил той, представено от Националното радио.

Очаквано и Българският хелзински комитет се включи в дебата във връзка Истанбулската спогодба. Председателят на БХК Красимир Кънев изпратил писмо до народните представители по отношение на идното гласоподаване по утвърждението на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция), оповестяват от БХК. В него той приканва народните представители да не се подвеждат от публикуваните в публичното пространство лъжи и да гласоподават в поддръжка на ограниченията против насилието над дами и домашното принуждение.

Ето и целият текст на писмото:

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Обръщаме се към вас по отношение на идното разглеждане на ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция). Нашата организация е съществено загрижена от насоката, която дебатът по отношение на ратификацията пое в българското общество, както и от позициите на някои политици и политически партии по отношение на предмета и задачите на този значим интернационален контракт. Тази наша угриженост се споделя от огромен брой неправителствени организации, с които имахме опция да съгласуваме позициите си през последните няколко седмици.
Истанбулската спогодба има ясни цел и обсег - да пази дамите от всички форми на принуждение. Това е нейната основа и с това тя заема своето характерно място в интернационалното право за правата на индивида. Ние постоянно следва да държим в съзнанието си тази съществена цел, макар че съгласно член 2, т. 2 страните се предизвикват да ползват наредбите на конвенцията във връзка с всички жертви на домашно принуждение. Появилите се в българските медии обществени изказвания за някаква друга цел, обвързвана с правата на транссексуалните, с признаването на " трети пол " и на еднополови бракове, с навестяване на дамски тоалетни от мъже, които свободно дефинират пола си, с правата на спортисти-мъже да вземат участие в надпревари сред дами и прочие са неща напълно отвън нейния веществен обсег. От оповестяването си за присъединение до в този момент тя е утвърдена от страни (сред тях Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Кипър, Румъния, Грузия), в които сходни проблеми в никакъв случай не са стояли на дневен ред, а в значително от тях даже има конституционни забрани за подписване на еднополови бракове. Нито една от страните, които към този момент са я утвърдили, не е направила декларация или запаса в тази посока. 
За страдание, отвън умишлените опити да се саботира утвърждението на Истанбулската спогодба, мотив за горните спекулации дава и неправилния й превод на български език, който е поместен на интернет уеб страницата на Съвета на Европа. В член 3в от българския превод при определянето на " пол " е позволена груба неточност. Това определение, което е със строго несъмнено значение за задачите на конвенцията и друго от това, което е възприето в някои университетски среди и теории, в действителност се отнася до " обществен пол ", с който термин в българския текст на член 4 е преведен термина " gender " от британския оригинал и " genre " от френския оригинал. Погрешният превод основава усещане, че Истанбулската спогодба преглежда биологичния пол като обществен конструкт. Това някои недобросъвестни съперници на конвенцията поясняват като налагане на нашата страна на обвързване да признае опцията надали не всеки да избира пола си съгласно моментните си потребности. Нищо сходно обаче не следва от нея, в случай че определението от член 3в се преведе вярно и се осмисли на фона на другите разпореждания на конвенцията. Преводът на интернационалните контракти по правата на индивида на български език постоянно е бил сериозен проблем. Понастоящем за жалост няма нито един подобен контракт, който да е преведен вярно.
Терминът " gender ", или както е преведен на български език " обществен пол ", има значимо значение в конвенцията, а уговорките, свързани с него, въпреки да нямат нищо общо с признание на права на транссексуални хора, на " трети пол " или на еднополови бракове, са един от значимите жалони в развиването на интернационалното право за правата на индивида. Чрез това разбиране конвенцията дефинира отговорностите на страните да преследват и санкционират насилията, на които дамите са подложени заради това, че обществото им е предписало избрани обществени функции или заради това, че те желаят да се отклонят от тези " функции, държания, действия и характерности ", свързани с устойчиви публични упования. " Джендърно-базираното принуждение " (отново с неправилен превод в член 3г от конвенцията) в тесния смисъл на думата е аналогът на " закононарушенията от ненавист ", които други интернационалните документи свързват с насилията против етнически и религиозни групи. 
За разлика от някои други интернационалните контракти, като да вземем за пример Римския статут на интернационалния углавен съд, в който " gender " се използва единствено в смисъл на биологичен " пол ", Истанбулската спогодба използва два термина - " пол " и " обществен пол ". И двата тези термина са значими, въпреки и в друг смисъл. Това ясно проличава от наредбата на член 4, т. 3, при която в българския текст няма неточност в превода, и където недискриминационни признаци са както " пол ", по този начин и " обществен пол ". Настояването в мнение от май 2014 година на нашето Министерство на външните работи Истанбулската спогодба да схване терминологията и определението на Римския статут не регистрира спецификата на нейния предмет и цел, както и значимия? принос в актуалното интернационално право. Това мнение не откри никакъв отклик измежду страните членки на Съвета на Европа.
Истанбулската спогодба е договор-жалон в интернационалното право за правата на индивида. Тя има минимум четири значими приноса в неговото развиване:
На първо място, това е единственият интернационален контракт, който възприема интегриран метод към насилието против дамите. Той обгръща предварителната защита, отбраната и подпомагането, както и наказателното гонене на това принуждение във всичките му форми; планува роля на другите институции, ангажирани с битката против него, както и на неправителствените организации, и изисква от страните членки да дефинират специфичен държавен орган, който да дава отговор за координирането, осъществяването, мониторинга и оценката на политиките и ограниченията в тази сфера.
На второ място, насилието против дамите в нея е дефинирано необятно и включва разнородни форми. То не се свежда единствено до домашно принуждение, а включва и джендърно-базирано принуждение (за страдание, определението в член 3а на българския превод още веднъж не ни разрешава да разграничим ясно този тип насилие). То е както физическо, по този начин и психическо и включва освен актове на физическо нахлуване, само че също по този начин и закани за такива актове, насила и случайно отнемане от независимост.
На трето място, конвенцията планува предприемане на необятен (безпрецедентен в интернационалното право) набор от ограничения за отбрана против принуждение над дамите в трите сфери: предварителна защита, отбрана и подкрепяне и в материалното право (гражданско и наказателно). Тези ограничения са както законодателни, по този начин и административни, просветителни, обществени и миграционни.
На четвърто място, конвенцията предлага някои напредничави законодателни решения, с които страните членки (включително България) следва да съобразят своите законодателства. Такива са да вземем за пример ограниченията в областта на обезщетяването на жертвите (държавите се задължават да изплащат обезщетение, когато такова не може да се получи от други източници); криминализирането (изисква се криминализиране на редица действия, свързани с необятно разбираното насилие); възбраната на извънсъдебно решение на разногласия за редица планувани в конвенцията престъпления; преформулирането на отминалостта (давностните периоди за някои действия стартират да текат след навършване на пълноправие на жертвата) и други
Конвенцията визира съществени проблеми със отбраната на правата на индивида в Европа. Насилието против дами е необятно публикувано на нашия континент и за жалост нашата страна не прави изключение. Според разнообразни проучвания в България сред една четвърт и една трета от дамите са били жертви на принуждение. При това тези проучвания регистрират физическото и половото принуждение, а не насилието по този начин, както е дефинирано необятно в Истанбулската спогодба. Изследване на БХК от 2015 година сподели, че 91% от убийствата на дами в България са осъществени от сегашен или някогашен сътрудник, непосредствен родственик или прочут мъж. Поради това, че конвенцията предлага интегриран метод за справяне с този проблем, тя получи необятно утвърждение измежду европейските страни. Свидетелство за това е фактът на нейното релативно бързо влизане в действие след набиране на нужния брой ратификации - в границите на единствено три години. Освен това, тя е един от дребното интернационалните контракти по правата на индивида, подписан от самия Европейски съюз. Досега Съюзът се е заел с присъединение към дребен брой контракти, във връзка с които в страните членки няма особени различия. Понастоящем Истанбулската спогодба е подписана от всички страни членки на Европейски Съюз и е утвърдена от 17 от тях. Много от останалите имат намерение да я ратифицират скоро.
Ратифицирането на Истанбулската спогодба без подозрение ще издигне интернационалния авторитет на България. То не изисква огромни и сложни за пробутване промени на нашето законодателство. Не са нужни никакви промени на Конституцията. От друга страна, отводът от одобрение откакто такова е препоръчано на Народното събрание от държавното управление, ще нанесе сериозен удар върху интернационалната ни известност. Този удар ще бъде изключително деструктивен в случай че отхвърлянето се основе на хомофобски, трансфобски и други сходни съображения, при изискване, че самата спогодба не дава никакъв мотив за тях. Поради това, от името на нашата организация, както и от името на другите ангажирани с правата на индивида неправителствени организации в България, ви призоваваме да подкрепите ратификацията на Истанбулската спогодба.. segabg.com

Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!

Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html