БГНЕС Стана норма през последните години, особено в България, технически запознатите

БГНЕС " Стана норма през последните години, изключително в България, механически осведомените хора – тези, които се имат за авангард на напредъка, да одобряват с подигравка и насмешка страховете на множеството. В България тези страхове са много по-умерени, в сравнение с в Западна Европа. Знаете, че там се унищожават антени, палят се съоръжения и впрочем. Това съобщи в изявление за Българското национално радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

" У нас тези страхове циркулират по-скоро в обществените мрежи. Но, в качеството си на представител на българските жители, смятам, че не трябва страховете да бъдат омаловажавани или иронизирани. Гражданите имат право на отговор и би трябвало да го получат. Нашата задача като техни представители е да пожелаеме тези отговори, да организираме научни проучвания, които да убедят жителите, че мрежите от пето потомство не са рискови. Или пък, в случай че съществуват опасности, те да бъдат отстранени преди въвеждането на мрежите ", сподели той.

По думите му страховете нарастват, а в същото време няма доста проучвания на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда. Христов напомни, че предходната есен в Европейския парламент е гостувал Мартин Пол, професор по биохимия и медицински науки от Вашингтонския държавен университет, който е показал свое проучване на въздействието на мрежите от пето потомство върху ендокринната и нервната система, както и за опасности от ракови и сърдечно-съдови болести.

" Това е единствено едно начално, панорамно проучване, само че защото съм в течение на тези паники, посредством Научния панел към Европейския парламент (STOA) аз разпоредих правенето на проучване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве.

То би трябвало да бъде готово в хода на това лято, най-късно през месец септември. Разбира се, когато разполагам с резултатите, ще направя нужното, с цел да срещна, както моите сътрудници в Екологичен потенциал, по този начин и българските жители. Доколкото знам, такива проучвания просто не са правени “, добави българският евродепутат.  

Иво Христов сподели още: " През последните години промишлеността постанова ритъма на развиването. И въпреки Европейският съюз да е възприел правилото на предпазливостта, съгласно който нищо не може да бъде въведено, без да е потвърдена неговата безвредност, ясно е, че лобисткият напън и ползите на промишлеността постоянно пробиват този принцип и проучвания за въздействието се вършат по-късно, едвам откакто нововъведението към този момент работи. Според мен това е порочна логичност и ние изискуем този отговор, преди да създадем тези нововъведения. “

По думите на Христов Европейски Съюз има проект за въвеждането на мрежите от пето потомство, съгласно който до края на 2020 година би трябвало да има сходни услуги във всички страни, а до края на 2025 година да има цялостно покритие на тези страни.

" Той се извършва с друга скорост. В авангарда на въвеждането на тези мрежи са Австрия, Германия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, ненапълно Латвия, Румъния, а също и Испания. Но рецесията с ковид смути този развой. В страни като Полша, Испания, Австрия, Чехия, Португалия бавят търговете, тъй като очевидно надават ухо на тези цивилен паники или пък за момента смятат, че това не е приоритет.

Така или другояче, това дава опция на институциите да се задействат и да дадат този отговор; да проучат резултатите от тези мрежи върху човешкото здраве и околната среда и да бъдат взети съответните решения. “

Според Христов това не е въпрос, който може да бъде решен на национално ниво, защото това е техническо изобретение, което ще има сходен резултат върху човешкото здраве на всички места по света.

Той напомни, че на първо време то бе въведено в Южна Корея, която все още има съвсем стопроцентово покритие на мрежи от пето потомство на своята територия. Въвежда се ускорено в доста области на Китай. Беше въведено в доста кантони в Швейцария, само че в някои от тях разгръщането на мрежите беше спряно. Има цивилен напън на доста места.

" Съществуват голям брой петиции против 5G мрежите, в това число и в България има няколко, които циркулират из обществените мрежи. В Белгия сходна петиция спря разгръщането на мрежите на един локален мобилен оператор в някои региони. Моето мнение е, че би трябвало да откликнем на тези паники “, счита Иво Христов. Относно готовността на България за въвеждането на мрежи от пето потомство, Христов съобщи:

" У нас, доколкото ми е известно, към този момент липсват задоволително заинтересувани вложители. Инвестицията не е дребна – тя надвишава един милиард лв.. Не е освободен и съответният радиочестотен набор. След като той бъде освободен, би трябвало да бъде разпределен посредством търгове сред мобилните оператори. В Европа, както знаете, тече дебатът по отношение на китайските технологии, които пък са атакувани от американска страна като незадоволително надеждни и позволяващи възможна корист с базите данни на всеки, който ги употребява. Тъй че и този спор бави вземането на решения по тематиката.

У нас не са закрепени стандартите на този вид мрежи. Мисля, че тези три фактора са причина за релативно бавния прогрес на България. “ Според Иво Христов световната рецесия с ковид е главният фактор, който ще повлияе на разгръщането на тази мрежа, както и на всичко останало в стопански проект, защото вложителите сега търсят къде е преференциално да се влага в новата обстановка.

" Биха могли да покачат интереса си към тези мрежи, защото сега се търсят така наречен интелигентни бързи решения за една стопанска система, която се приспособява към работата от разстояние.

В този смисъл, тези мрежи могат да допринесат за възобновяване. Но аз не недооценявам паниките на хората и мисля, че те имат право на отговор. Трябва да се подходи научно; нито подмолно, нито административно. Нито можем да се уповаваме на страхове и тайни теории, нито можем да разчитаме единствено на декларациите на формалните лица. Трябва да подходим подходим през науката.