15 начина, по които безсмъртието е постижимо
Безсмъртието дълго време е било човешка фикция. Еликсир на младостта, договорка с дявола, прекачване на съзнанието на компютърен притежател – въображението е родило какви ли не способи да се сдобием с безконечен живот. Към момента единственият действителен метод да се доближим до безсмъртието е да реализираме нещо значимо – да оставим диря в света.
Безкрайността може да не е по този начин съблазнителна вероятност. Ако има нещо, което сме научили от филмите и малкия екран, то е, че най-тежкото на безконечния живот е да гледаш по какъв начин хората, които обичаш, си отиват. Самотата е прекомерно тежко задължение, а да инсценираш гибелта си, живеейки под хиляди псевдоними, е уморително... и въобще, какво да правиш, откакто към този момент си видял всичко?
Ако целият свят е цялостен с такива хора – хора, които не умират – някои минуси отпадат от листата, а купища други проблеми излизат на сцената. (Къде ще живеят всички?) Замислете се какъв брой закони и регулации би трябвало да се трансформират, в случай че престоят ни на Земята е малко по-дълъг.
Като се има поради всичко това, с количеството научни изследвания и средства, които се наливат в тази концепция, специалисти считат, че още в идващите 25 – 30 години по света към този момент ще има хора, които от днешна позиция можем да назовем безсмъртни.
15. Ензимът теломераза
Такова нещо е природата: човек остарява. Кожата губи разтегливост, набръчква се, костите стават по-слаби и по-чупливи... описът е дълъг. Нормално е, откакто това се е случвало в продължение на милиони години, да мислим, че ще се случва постоянно. Но не е наложително.
В краищата си хромозомите имат специфични структури, наречени теломери. Теломерите са повторени последователности от ДНК, които не съдържат генетична информация. Те се синтезират от ензима теломераза, който е деен по време на ембрионалното развиване, само че в хода на клетъчното диференциране трайно се деактивира. Теломерите имат избрана дължина и тя не може да нараства.
При всяко разделяне клетките губят по малко от теломерите си и когато те се свършат, клетките умират. Това е главният предпазен механизъм, който защищава организма от рак – и в същото време стои в основата на стареенето. Без него хората щяха да са постоянно млади.
Учените са провели опити върху мишки, при които да се задейства ензимът теломераза. Това обаче е направило множеството от животните извънредно податливи на ракови болести. Въпреки това доста учени считат, че е допустимо посредством активиране на гените за теломеразата да се реализира доста удължение на живота без да се провокира рак. Те назовават теломеразата „ извор на младостта ”. Само бъдещето ще покаже дали това е допустимо.
14. Пренос на съзнанието
Пренос на паметта, трансфер на съзнанието или цялостна емулация на мозъка – наречете го както щете, само че това, което познаваме от научната фантастика, следва да стане действителност. Независимо дали ще бъдат единствено обособени мемоари или цялата персона на един човек, мнозина са учените, които считат, че тази форма на безконечен живот не е надалеч.
