Гранитски за Кеворкян: Безподобният словесен гладиатор
БЕЗПОДОБНИЯТ СЛОВЕСЕН ГЛАДИАТОР
Иван Гранитски
Това най-хубаво и най-проникновено афористично определение на изключителния полемичен гений на Кеворк Кеворкян е дело на огромния български стихотворец Любомир Левчев.
Не единствено тъй като двамата бяха дългогодишни сърдечни другари, само че и тъй като поетът четеше всяка поредна обява или книга на Кеворк Кеворкян, той е уловил най-същественото от магията на перото на Кеворк.
Завидна и почтена за удивление е силата, която показва Кеворк Кеворкян през последните години в хиляди изявления из редица вестници и уеб сайтове.
И различен път сме посочвали, че като цяло тези изявления сътворяват необикновено проницателен социополитически и философско-исторически портрет на епохата на прехода. Разбира се, нашенският преход, както се вижда, наподобява все по-безкраен и все по-мъчителен.
Неслучайно част от своите полемични публикации, гневни антрефилета, огнени памфлети и искрометни словесни инвективи Кеворк Кеворкян композира и в обособени книги. Защото има изумително възприятие за смисъла на историческата памет и знае, че все в миналото почтени историци, социалпсихолози и писатели съществено ще се заемат с анализирането на шизофреничния български политически преход.
След книгите на Кеворк Кеворкян – „ Плевнелиев – президентът нахалник “, „ Истории за персони и буболечки “ и „ Сувенири от 10 ноември “, които раздрусаха интелигентната част на обществото и от дълго време към този момент се трансфораха в библиографска необичайност, създателят ни сервира трето прелюбопитно четиво – „ Великият случайник, който небрежно се срути “.
Книгата е формирана от фрагменти от обособени публикации и памфлети, които нашият създател е писал и разгласил през последната година и половина, отдадени на тази одиозна фигура Просто Кирчо, чиито изявления съвсем постоянно провокират пристъпи на неукротим смях. Не единствено тъй като той не довършва забележителна част от думите (казва да вземем за пример СРИ, а не срива), само че и тъй като не знае или бърка смисъла на думите и тяхното значение.
Езикът на тази книга е освен езикът на гнева и омерзението, трупани в годините на така наречен преход. Това е език и на почудата, на изумлението, че актуалното българско общество към този момент повече от 25 години демонстрира учудваща доверчивост и безхаберие, да не кажем абсурден конформизъм и овчи екстаз, издигайки все по-неподготвени за комплицирания исторически интервал персони, които на всичко от горната страна имат и наглостта да се самовеличаят като политически хайлайф.
През тези години в коридорите на властта се изредиха няколкостотин депутати, регионални шефове, министри, министър председатели, президенти, които във всяка друга сериозна страна в най-хубавия случай биха били признати за началник-цехове в някое малко градче или шефове на баничарници и хоремагове.
Клетото ни Отечество и във връзка с по този начин наречените си политици май би трябвало да влезе в Книгата на Гинес – навалицата от случайници освен не секва, само че става все по-многолюдна и нападателна.
С безподобно възприятие за комизъм Кеворк Кеворкян назовава блъскащите се на политическата сцена парвенюта „ краткотрайни квартиранти на мизерното настояще “. И новата му книга е пронизана от болежка и паника за злополучното развиване на българската орис.
Според създателя нескончаемият преход е истински парадайс за малоформатните хора, както и за елементарните негодници, представящи се за високообразовани в някакви митични чуждоземни спецкурсове. Обектите, които портретира изтерзаното перо на нашия създател, неведнъж са толкоз уродливи, че каквито и мощни думи и изрази да се употребяват, те ще бъдат обективни.
Това изяснява и взривната словесна сила, която изригва в афористичната и елиптичната структура на фрагментите, в които иронията прелива в гротеска, закачливо-анекдотичното ненадейно се трансформира в оксиморонна памфлетност, а постоянно и в неприкрита жлъч и словесно подгавряне.
Наблюдавайки все по-уродливия български политически преход, се убеждаваме, че въображението на Кеворк Кеворкян занапред ще има своите още по-големи провокации за сериозните си предизвестия, проникновени и задълбочени разбори на политическите трендове, облечени в ослепително иронично-пародийни ремарки и памфлетни експлоадирания.
Иван Гранитски
Това най-хубаво и най-проникновено афористично определение на изключителния полемичен гений на Кеворк Кеворкян е дело на огромния български стихотворец Любомир Левчев.
Не единствено тъй като двамата бяха дългогодишни сърдечни другари, само че и тъй като поетът четеше всяка поредна обява или книга на Кеворк Кеворкян, той е уловил най-същественото от магията на перото на Кеворк.
Завидна и почтена за удивление е силата, която показва Кеворк Кеворкян през последните години в хиляди изявления из редица вестници и уеб сайтове.
И различен път сме посочвали, че като цяло тези изявления сътворяват необикновено проницателен социополитически и философско-исторически портрет на епохата на прехода. Разбира се, нашенският преход, както се вижда, наподобява все по-безкраен и все по-мъчителен.
Неслучайно част от своите полемични публикации, гневни антрефилета, огнени памфлети и искрометни словесни инвективи Кеворк Кеворкян композира и в обособени книги. Защото има изумително възприятие за смисъла на историческата памет и знае, че все в миналото почтени историци, социалпсихолози и писатели съществено ще се заемат с анализирането на шизофреничния български политически преход.
След книгите на Кеворк Кеворкян – „ Плевнелиев – президентът нахалник “, „ Истории за персони и буболечки “ и „ Сувенири от 10 ноември “, които раздрусаха интелигентната част на обществото и от дълго време към този момент се трансфораха в библиографска необичайност, създателят ни сервира трето прелюбопитно четиво – „ Великият случайник, който небрежно се срути “.
Книгата е формирана от фрагменти от обособени публикации и памфлети, които нашият създател е писал и разгласил през последната година и половина, отдадени на тази одиозна фигура Просто Кирчо, чиито изявления съвсем постоянно провокират пристъпи на неукротим смях. Не единствено тъй като той не довършва забележителна част от думите (казва да вземем за пример СРИ, а не срива), само че и тъй като не знае или бърка смисъла на думите и тяхното значение.
Езикът на тази книга е освен езикът на гнева и омерзението, трупани в годините на така наречен преход. Това е език и на почудата, на изумлението, че актуалното българско общество към този момент повече от 25 години демонстрира учудваща доверчивост и безхаберие, да не кажем абсурден конформизъм и овчи екстаз, издигайки все по-неподготвени за комплицирания исторически интервал персони, които на всичко от горната страна имат и наглостта да се самовеличаят като политически хайлайф.
През тези години в коридорите на властта се изредиха няколкостотин депутати, регионални шефове, министри, министър председатели, президенти, които във всяка друга сериозна страна в най-хубавия случай биха били признати за началник-цехове в някое малко градче или шефове на баничарници и хоремагове.
Клетото ни Отечество и във връзка с по този начин наречените си политици май би трябвало да влезе в Книгата на Гинес – навалицата от случайници освен не секва, само че става все по-многолюдна и нападателна.
С безподобно възприятие за комизъм Кеворк Кеворкян назовава блъскащите се на политическата сцена парвенюта „ краткотрайни квартиранти на мизерното настояще “. И новата му книга е пронизана от болежка и паника за злополучното развиване на българската орис.
Според създателя нескончаемият преход е истински парадайс за малоформатните хора, както и за елементарните негодници, представящи се за високообразовани в някакви митични чуждоземни спецкурсове. Обектите, които портретира изтерзаното перо на нашия създател, неведнъж са толкоз уродливи, че каквито и мощни думи и изрази да се употребяват, те ще бъдат обективни.
Това изяснява и взривната словесна сила, която изригва в афористичната и елиптичната структура на фрагментите, в които иронията прелива в гротеска, закачливо-анекдотичното ненадейно се трансформира в оксиморонна памфлетност, а постоянно и в неприкрита жлъч и словесно подгавряне.
Наблюдавайки все по-уродливия български политически преход, се убеждаваме, че въображението на Кеворк Кеворкян занапред ще има своите още по-големи провокации за сериозните си предизвестия, проникновени и задълбочени разбори на политическите трендове, облечени в ослепително иронично-пародийни ремарки и памфлетни експлоадирания.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ