Милко Лазаров – Златното сърце
Без доста звук, без непотребна гласност и конфети, филмът на режисьора Милко Лазаров “Ага ” взе сърцето на журито в Сараево и завоюва огромната награда… “Златно сърце ”.
За първи път български филм победи на този ставащ все по-престижен фестивал в света. Достатъчно е да се каже, че ръководител на журито е носителят на “Оскар ”, иранският сценарист и режисьор Сагар Фархади. И това е единствено епизод от победния филм на лентата.
“Ага ” потегли с търсене. След триумфа си на дебютния филм “Отчуждение ”, който може да се назова дебютът на дебютите в българското кино, Милко Лазаров е захласнат от концепцията да направи филм за ескимосите или по-скоро за самотата в изчезващия космос на севера. Двама ескимоси са в свят, който физически се разпада – световното стопляне – и това няма по какъв начин да не ги направи страдащи към изгубения свят. Нашият свят. Задачата е сложена на (съжалявам за суперлативите, само че това е факт) все още най-успешния български сценарист Симеон Венциславов. Успешен, даже единствено тъй като в границите на един сезон се разноски по алените килими на Кан и Берлин като съавтор на “Посоки ” (на Стефан Командарев – първият ни филм от над 30 години в Кан) и като съавтор на “Ага ”. Никой различен не го е правил, а занапред предстоят новите му филми.
Лазаров няма визия какво значи да поставиш такава задача, даже на сценарист, с великото проклинание “Аз имам концепция ”. Тази концепция се блъска челно с празния бял екран на компютъра и безнадеждно мигащия курсор, отмерващ времето изгубено в обезверено мислене.
“Не знаех по какъв начин да стартира, по какъв начин да продължа ”, споделя в изявление Венциславов. Но, явно, е схванал, тъй като си е приключил съвършено работата. Така първо се ражда концепцията за “Нанук ” – сюжет, който печели влиятелната премиите на “Скрипийст ”, “Средиземноморския кино институт ” и е селектиран в още няколко влиятелни стратегии. И на въпроса за какво българи желаят да създадат филм за ескимоси, Мони и Милко споделят: “А, за какво не? ”.
Филмът е сниман в Якутск, където екипът се бори с ураганни ветрове при минус 37 градуса, яде алангле конско месо, а най-големият деликатес е замръзено коремче на жребче с заряд от конско мляко, забъркано с кръв и екстри. Още по-важното е, че е сниман на 35-мм лента, което към този момент звучи като съществено кино. Истината е, че при подобен мраз цифровото отхвърля. От друга страна лентата дава напълно, напълно друго чувство и преимущество.
Изглежда, триумфите на Милко Лазаров са обречени да бъдат дълги и нескончаеми, като кадър в негов личен филм. Той е прочут с тарантиновските образни повествования, в които можеш да чуеш, че персонажът се придвижва към екрана, да чукнеш едни яйца и да слезнеш за бира в близкото магазинче, да преглътнеш и чак тогава персонажът да е излязъл от съответния кадър и още да чуваш неговите стъпки. Nat Geo с драматургически прочит. Това е великото кино през днешния ден, пристигнало на гребена на румънската вълна.
Тепърва предстоят аплодисментите за “Ага ” и макар, че наподобява филм за ескимоси, той не е подобен.
“Семейството в “Ага ” е като последното останало семейство на света. Но макар тази повсеместност екипът на кино лентата е напълно български, като се изключи немския художник, който е роден в Монголия и ни оказа помощ с построяването на юртата ”, споделя пред медиите Лазаров.
Крачка обратно! Дебютният му филм “Отчуждение ” събира за България награди, които отсъстват въобще от бутиковия ни награден музей – две награди от най-стария кино фестивал в Европа – този във Венеция. Едната е за най-хубав режисьор на дебютен филм, а другата е специфична тапия. Печели огромната премия за първи филм на филмфеста във Варшава, най-хубав български филм на София филм фест. И още, и още.
Милко Лазаров е приключил кино и телевизионна постановка в НАТФИЗ “Кръстьо. Сарафов ” в класа на проф.Владислав Икономов. Сега самият той е учител в Академията в кинофакултета по компетентност “Експериментално кино и инсценизация ”.
Той е прочут на българската аудитория и от неговите планове в Българска национална телевизия “Голямото четене ” и “Великите българи ”, които много се различаваха от риалити форматите в частните национални медии.
Вдъхновени от класиката
Идеята на “Ага ” е въодушевена от класиката “Нанук от севера ” и по тази причина първото име на плана е “Нанук ”. Според Лазаров обаче класиката е “едно прелестно писмено наблюдаване, в което съвсем липсва съзнателна драматургия ”. Той споделя: “Ние не вършим филм за инуити и най-голямата неточност е, че доста хора го възприемат по този начин. Нашите герои са изцяло измислени. Техният свят и техните дейности са измислени. Дори юртите и облеклата им са съвсем измислени. ”
За него
Вглежда се надълбоко в хората
Поздравявам Милко за това, че получи Сърцето на Сараево – премията за най-хубав филм. Тази премия му отива повече от всички други, тъй като в неговите филми се усеща сърце – и това го споделям като фен. Милко не се занимава с дребнотемие и се вглежда същински и надълбоко в хората, за които споделя. В неговите филми времето тече по този начин, че ти дава опция да осмислиш и да усетиш неща, които в всекидневието си доста рядко споделяме. Пожелавам му триумф оттук насетне и предлагам “Ага ” да бъде гледан от всеки, който се занимава освен с положително кино, само че и който има интерес към индивида в неговата хубост.
Жана Караиванова, шеф на Националния кино център
Има доста необятен небосвод и визия
Милко Лазаров е един от най-смислените хора в българското кино, които познавам. Той стартира като продуцент и изчака много време, до момента в който направи игралния си дебют “Отчуждение ”. И направи един праволинеен филм, сниман на 16-милиметрова лента, който освен, че не наподобява на ефирен, само че не наподобява и на български. Милко е стойностен човек, който гледа на нещата в вероятност. Той има доста необятен небосвод и визия за това, което желае да направи. Постига нещата с доста труд и с доста мощни съидейници към него. Най-вече Веселка Кирякова, която е продуцент на “Ага ”.
Кинокритикът Геновева Димитрова
Помогна ми да развия усета си
До огромна степен Милко е индивидът, който ми оказа помощ да развия усета си към едно несъмнено кино. Срещата ми с него промени доста неща. Той ми сподели филми на режисьори, които не познавах – като Карлос Рейгадас, Майкъл Роу, създатели на които не се натъртва в НАТФИЗ. Те изцяло трансформираха погледа ми върху актуалното кино. На процедура, Милко ми отвори очите и видях, че това, което вътрешно единствено съм усещал, някой го прави. Страшно съм му признателен.
Стефан Венциславов, съавтор на сюжета на “Ага ”
За първи път български филм победи на този ставащ все по-престижен фестивал в света. Достатъчно е да се каже, че ръководител на журито е носителят на “Оскар ”, иранският сценарист и режисьор Сагар Фархади. И това е единствено епизод от победния филм на лентата.
“Ага ” потегли с търсене. След триумфа си на дебютния филм “Отчуждение ”, който може да се назова дебютът на дебютите в българското кино, Милко Лазаров е захласнат от концепцията да направи филм за ескимосите или по-скоро за самотата в изчезващия космос на севера. Двама ескимоси са в свят, който физически се разпада – световното стопляне – и това няма по какъв начин да не ги направи страдащи към изгубения свят. Нашият свят. Задачата е сложена на (съжалявам за суперлативите, само че това е факт) все още най-успешния български сценарист Симеон Венциславов. Успешен, даже единствено тъй като в границите на един сезон се разноски по алените килими на Кан и Берлин като съавтор на “Посоки ” (на Стефан Командарев – първият ни филм от над 30 години в Кан) и като съавтор на “Ага ”. Никой различен не го е правил, а занапред предстоят новите му филми.
Лазаров няма визия какво значи да поставиш такава задача, даже на сценарист, с великото проклинание “Аз имам концепция ”. Тази концепция се блъска челно с празния бял екран на компютъра и безнадеждно мигащия курсор, отмерващ времето изгубено в обезверено мислене.
“Не знаех по какъв начин да стартира, по какъв начин да продължа ”, споделя в изявление Венциславов. Но, явно, е схванал, тъй като си е приключил съвършено работата. Така първо се ражда концепцията за “Нанук ” – сюжет, който печели влиятелната премиите на “Скрипийст ”, “Средиземноморския кино институт ” и е селектиран в още няколко влиятелни стратегии. И на въпроса за какво българи желаят да създадат филм за ескимоси, Мони и Милко споделят: “А, за какво не? ”.
Филмът е сниман в Якутск, където екипът се бори с ураганни ветрове при минус 37 градуса, яде алангле конско месо, а най-големият деликатес е замръзено коремче на жребче с заряд от конско мляко, забъркано с кръв и екстри. Още по-важното е, че е сниман на 35-мм лента, което към този момент звучи като съществено кино. Истината е, че при подобен мраз цифровото отхвърля. От друга страна лентата дава напълно, напълно друго чувство и преимущество.
Изглежда, триумфите на Милко Лазаров са обречени да бъдат дълги и нескончаеми, като кадър в негов личен филм. Той е прочут с тарантиновските образни повествования, в които можеш да чуеш, че персонажът се придвижва към екрана, да чукнеш едни яйца и да слезнеш за бира в близкото магазинче, да преглътнеш и чак тогава персонажът да е излязъл от съответния кадър и още да чуваш неговите стъпки. Nat Geo с драматургически прочит. Това е великото кино през днешния ден, пристигнало на гребена на румънската вълна.
Тепърва предстоят аплодисментите за “Ага ” и макар, че наподобява филм за ескимоси, той не е подобен.
“Семейството в “Ага ” е като последното останало семейство на света. Но макар тази повсеместност екипът на кино лентата е напълно български, като се изключи немския художник, който е роден в Монголия и ни оказа помощ с построяването на юртата ”, споделя пред медиите Лазаров.
Крачка обратно! Дебютният му филм “Отчуждение ” събира за България награди, които отсъстват въобще от бутиковия ни награден музей – две награди от най-стария кино фестивал в Европа – този във Венеция. Едната е за най-хубав режисьор на дебютен филм, а другата е специфична тапия. Печели огромната премия за първи филм на филмфеста във Варшава, най-хубав български филм на София филм фест. И още, и още.
Милко Лазаров е приключил кино и телевизионна постановка в НАТФИЗ “Кръстьо. Сарафов ” в класа на проф.Владислав Икономов. Сега самият той е учител в Академията в кинофакултета по компетентност “Експериментално кино и инсценизация ”.
Той е прочут на българската аудитория и от неговите планове в Българска национална телевизия “Голямото четене ” и “Великите българи ”, които много се различаваха от риалити форматите в частните национални медии.
Вдъхновени от класиката
Идеята на “Ага ” е въодушевена от класиката “Нанук от севера ” и по тази причина първото име на плана е “Нанук ”. Според Лазаров обаче класиката е “едно прелестно писмено наблюдаване, в което съвсем липсва съзнателна драматургия ”. Той споделя: “Ние не вършим филм за инуити и най-голямата неточност е, че доста хора го възприемат по този начин. Нашите герои са изцяло измислени. Техният свят и техните дейности са измислени. Дори юртите и облеклата им са съвсем измислени. ”
За него
Вглежда се надълбоко в хората
Поздравявам Милко за това, че получи Сърцето на Сараево – премията за най-хубав филм. Тази премия му отива повече от всички други, тъй като в неговите филми се усеща сърце – и това го споделям като фен. Милко не се занимава с дребнотемие и се вглежда същински и надълбоко в хората, за които споделя. В неговите филми времето тече по този начин, че ти дава опция да осмислиш и да усетиш неща, които в всекидневието си доста рядко споделяме. Пожелавам му триумф оттук насетне и предлагам “Ага ” да бъде гледан от всеки, който се занимава освен с положително кино, само че и който има интерес към индивида в неговата хубост.
Жана Караиванова, шеф на Националния кино център
Има доста необятен небосвод и визия
Милко Лазаров е един от най-смислените хора в българското кино, които познавам. Той стартира като продуцент и изчака много време, до момента в който направи игралния си дебют “Отчуждение ”. И направи един праволинеен филм, сниман на 16-милиметрова лента, който освен, че не наподобява на ефирен, само че не наподобява и на български. Милко е стойностен човек, който гледа на нещата в вероятност. Той има доста необятен небосвод и визия за това, което желае да направи. Постига нещата с доста труд и с доста мощни съидейници към него. Най-вече Веселка Кирякова, която е продуцент на “Ага ”.
Кинокритикът Геновева Димитрова
Помогна ми да развия усета си
До огромна степен Милко е индивидът, който ми оказа помощ да развия усета си към едно несъмнено кино. Срещата ми с него промени доста неща. Той ми сподели филми на режисьори, които не познавах – като Карлос Рейгадас, Майкъл Роу, създатели на които не се натъртва в НАТФИЗ. Те изцяло трансформираха погледа ми върху актуалното кино. На процедура, Милко ми отвори очите и видях, че това, което вътрешно единствено съм усещал, някой го прави. Страшно съм му признателен.
Стефан Венциславов, съавтор на сюжета на “Ага ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ