Не фейк нюз, а политическите идиоти на прехода: Оттам започнаха всички съмнения
Без да я споделям, ще позволи една известна теза. Тя упорства, че отводът от имунизация се е появил ненадейно, в някакъв балканско тесногръд гуляй на безхаберието. И се получава по този начин, тъй като едно изпростяло население чете подправени вести от заран до вечер, от дълго време е потънало в тежки конспирации, прави всичко допустимо, с цел да саботира задача, с която страната в частност, и света в целокупност, би трябвало безусловно да се оправи. Но за жалост никой не има вяра на науката, не има вяра на институциите, тукашни, непознати, всякакви; има вяра на личния си дебелоглав, пази се от чипиране, гледа с подигравка на имунизираните и живее със задоволството на човек, познал истината измежду всички останали, прозрял нелепостта на стадото и откроил се отвън него.
Тази теза, колкото и да е съобразителна, има сериозен проблем. И той не визира нуждата от имунизиране - такава нужда има. А в това, че тайните настроения се дължат единствено и само на дезинформация и на някаква ненадейно изригнала всеобща нелепост.
Мощният отвод на доверие към всевъзможни институции е нито дезинформационен, нито човешки ( " неприятен материал ", " 80% дебили " и така нататък " ), а най-много политически неуспех. Когато насложиш в няколко генерации огромните измами на 90`те - изгаряне на спестявания в банкови пирамиди, обединение на политически хайлайф с престъпен, не просто неприятен старт, а срив още при започване на прехода; добавиш към това мътните времена на 00`те години - изгубените 800 дни, окопаването на тройната коалиция, опоскване на големи запаси и повсеместна корупция; добавиш най-после третото десетилетие на Борисов, в което действителният късмет за смяна стигна до сюрреалистичния " ред в хаоса " ; та при всички тези натрупвания не виждам никакъв късмет ниското доверие в институциите да наподобява случайност. То е неизбежно, даже биографично наложително.
Ако дезинформацията, подправените вести, както и напълно действителното свойство на обществените мрежи да оформят ехокамери, в които последователно да манифестират рискови политически идеи; в случай че всичко това стане мотив за подмолно мислене, то става дума единствено за айсбергов връх под голямата маса от разочарования, насъбрани с десетилетия. Накратко: в случай че се чудите кой е отговорен за несъмнено безхаберие, което се демонстрира във връзка с пандемията, е добре да прокарате лентата на предишното с всички разновидности на прехода, с всички политически варианти, които варираха по име, само че се ускоряваха като провали. И които в последна сметка направиха по този начин, че да е невероятно да се реализира даже санитарния най-малко от доверие. Дори към този момент, въпреки и с доста дребна отдалеченост от времето, самият преход наподобява като интрига: имахме министри на културата, които не можеха да пишат грамотно, вицепремиери, които гонеха шума по курортите, министър-председател, който съобщи, че ръководи неприятен материал, различен министър-председател, за който думата оставка бе ненужно попаднала в езиковия ресурс, водач на партия, който вдигаше кавги в НАТФИЗ, шоумен, който хем съумя да бутне като таран всички останали и няколко месеца да не можем да го забележим онлайн изобщо. И какво ли още не. Не виждам нищо по-нереално и невероятно от годините на прехода; те са тъкмо толкоз сюрреалистични, колкото концепцията, че някой някъде ни чипира или че вашият ветеринарен доктор знае най-добре по какъв начин да се излекувате от Ковид-19 и към този момент ви е дал рецепта, т.е. не на вас, а на един другар, който ми я прати по вайбър.
Това разболяване стартира доста от дълго време.
Автор: Райко Байчев
Тази теза, колкото и да е съобразителна, има сериозен проблем. И той не визира нуждата от имунизиране - такава нужда има. А в това, че тайните настроения се дължат единствено и само на дезинформация и на някаква ненадейно изригнала всеобща нелепост.
Мощният отвод на доверие към всевъзможни институции е нито дезинформационен, нито човешки ( " неприятен материал ", " 80% дебили " и така нататък " ), а най-много политически неуспех. Когато насложиш в няколко генерации огромните измами на 90`те - изгаряне на спестявания в банкови пирамиди, обединение на политически хайлайф с престъпен, не просто неприятен старт, а срив още при започване на прехода; добавиш към това мътните времена на 00`те години - изгубените 800 дни, окопаването на тройната коалиция, опоскване на големи запаси и повсеместна корупция; добавиш най-после третото десетилетие на Борисов, в което действителният късмет за смяна стигна до сюрреалистичния " ред в хаоса " ; та при всички тези натрупвания не виждам никакъв късмет ниското доверие в институциите да наподобява случайност. То е неизбежно, даже биографично наложително.
Ако дезинформацията, подправените вести, както и напълно действителното свойство на обществените мрежи да оформят ехокамери, в които последователно да манифестират рискови политически идеи; в случай че всичко това стане мотив за подмолно мислене, то става дума единствено за айсбергов връх под голямата маса от разочарования, насъбрани с десетилетия. Накратко: в случай че се чудите кой е отговорен за несъмнено безхаберие, което се демонстрира във връзка с пандемията, е добре да прокарате лентата на предишното с всички разновидности на прехода, с всички политически варианти, които варираха по име, само че се ускоряваха като провали. И които в последна сметка направиха по този начин, че да е невероятно да се реализира даже санитарния най-малко от доверие. Дори към този момент, въпреки и с доста дребна отдалеченост от времето, самият преход наподобява като интрига: имахме министри на културата, които не можеха да пишат грамотно, вицепремиери, които гонеха шума по курортите, министър-председател, който съобщи, че ръководи неприятен материал, различен министър-председател, за който думата оставка бе ненужно попаднала в езиковия ресурс, водач на партия, който вдигаше кавги в НАТФИЗ, шоумен, който хем съумя да бутне като таран всички останали и няколко месеца да не можем да го забележим онлайн изобщо. И какво ли още не. Не виждам нищо по-нереално и невероятно от годините на прехода; те са тъкмо толкоз сюрреалистични, колкото концепцията, че някой някъде ни чипира или че вашият ветеринарен доктор знае най-добре по какъв начин да се излекувате от Ковид-19 и към този момент ви е дал рецепта, т.е. не на вас, а на един другар, който ми я прати по вайбър.
Това разболяване стартира доста от дълго време.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ