Бестселъровият автор Рик Риърдън представя дългоочакваното продължение на нашумялата книга

Бестселъровият създател Рик Риърдън показва дълго чаканото продължение на нашумялата книга „ Ару Шах и краят на Времето “ на известната писателка Рошани Шокши.

Ару таман е почнала да се ориентира в ролята си на Пандава, когато Другият свят е обзет от суматоха: изчезнали са лъкът и стрелата на бога на любовта, само че крадецът надалеч не е херувимче! Точно противоположното – той трансформира хората в безсърдечни, кръвожадни зомбита. И не стига това, ами Ару е набедена за осъществената кражба. Ако не открие стрелата до 10 дни, ще бъде прогонена от Другия свят. Завинаги!

За положително или за неприятно обаче, тя не е сама в това рисково премеждие. Освен със своята духовна сестра Мини, този път Ару ще бъде в един екип и с Брин – едно суперсилно момиче, което знае доста повече, в сравнение с споделя, и Ейдън – момчето, което живее в прилежащата къща и също крие много секрети. Заедно четиримата ще се бият с демони, ще пътуват през блестящото и рисково змийско царство, с цел да открият най-после, че врагът им въобще не е оня, който са очаквали...

Освн в книжарниците, можете да закупите книгата и от уеб страницата iztok-zapad.eu, както и да се възползвате от лятната промоция, която ще продължи до 15 август и предлага на читателите понижение от 20% за тази и други поредици на издателството.

***

Откъс

Глава първа

Ти пък кой си?
Ару Шах държеше в ръцете си гигантска гръмотевица и ужасно ѝ се искаше да я употребява.
Само че в случай че я използваше в този момент, имаше риск да притегли цяло стадо зомбита, които сега бяха плъзнали на всички места из Нощния базар.

– Това е най-супергадната събота – изстена Мини, притиснала своето небесно оръжие до гърдите си като плюшено мече.
Докато духовният татко на Ару – богът на гръмотевиците – ѝ беше дарил гръмотевица, наречена „ ваджра “, то духовният татко на Мини – богът на гибелта – ѝ беше дал вълшебен скиптър на гибелта, който тя по роднински наричаше ЖС.

Двете бяха клекнали под една маса до сергията „ Сладкиши и сладомечти “ и следиха през цепките сред дъските по какъв начин жителите на Другия свят тичат, крещейки и изпускайки чантите си за извършване на покупки, или какъвто беше казусът с един ракша с бича глава, бъхтят преминаващите зомбита по главите с цялостни торби с домати.

Над главите им се чу острият тон на известие по озвучителната уредба:

ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ! УСТАНОВЕНО Е НЕЖЕЛАНО ДЕМОНИЧНО ПРИСЪСТВИЕ В РАЙОНА! НЕЗАБАВНО НАПУСНЕТЕ НОЩНИЯ БАЗАР! ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ...

Ару доста мразеше да стои на едно място. Обаче задачата им тук не беше да се бият, а да намерят нещо, тъй като някъде тук, в Нощния базар, имаше апаш, който беше вдигнал паника в Другия свят и евентуално беше пуснал всичките тези зомбита.
За страдание, този апаш беше най-новата ѝ сестра Пандава.
Което значеше, че – тъкмо както Ару и Мини – и тя беше прероденото олицетворение на един от петимата именити братя – полубожества от индийската митология. Преди няколко часа я бяха видели да носи един голям лък и стрела, а Бу (техният гълъб наставник) им беше оповестил: Ето това е сестра ви.

– Ару! – пошепна Мини.
– Шшшшт! Някое зомби може да ни откри...
– Мисля... мисля, че към този момент ни откри... – отговори Мини.
Ару се завъртя тъкмо в точния момент, с цел да види по какъв начин две бледи ръце обръщат масата, под която се бяха скрили. Ярка слънчева и лунна светлина ги заля от на половина дневното, на половина нощно небе от горната страна. Ару запримигва заслепена. Не можа добре да види лицето на зомбито, което строши единия крайник на масата (сергията изрева: КАК СМЕЕШ, БЕ!) и го размаха към тях.
Вероятно Ару трябваше да е уплашена, само че тя имаше страховито оръжие и знаеше по какъв начин да го употребява.
Тя метна ваджра като копие. Мълнията мазета дървения крайник от хватката на зомбито и то прибра ръката си, очевидно усетило болежка. Цялата сергия със сладкиши се изсипа върху него.

– Бягай! – сподели Мини.
Ваджра завчас се върна в ръцете на Ару и тя хукна.
Около тях в Нощния базар цареше цялостен безпорядък. Имаше съборени витрини, а до момента в който множеството продавачи бяха избягали, самите търговски обекти продължаваха борбата. Една омагьосана сергия за цветя беше трансформирала украсата си в хелоуински тикви, които избухваха една по една, а в секцията за кухненски такъми цяла войска дървени лъжици се бяха обединили, с цел да удрят зомбитата по главите. Когато нападателите разсипаха огромна купа стъклени топчета и започнаха да се хлъзгат и препъват в тях, магазинерът изрева ядосано: ЩЕ СИ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА! И НЯМА ДА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ДАМ СЪБОТНА ОТСТЪПКА, ДА ЗНАЕТЕ!

– Това зомби ни преследва! – извика Мини към Ару.
Ару погледна през рамо. И в действителност – същото зомби напредваше след тях, като разбутваше подивелите колички за извършване на покупки, които обезпокоително се носеха по всички страни из Нощния базар.

– Защо всички зомбита се кълчат, като вървят? – попита Ару. – Това да не е някакво всеобщо зомбийско предписание?
Тя хвърли ваджра като мрежа, като си мислеше, че по този начин ще го спре, само че електрическата мрежа се изплъзна около него и зомбито стъпи през нея. Ару се намръщи. Може би не се беше прицелила добре, тъй като тичаше... само че ваджра до момента не беше пропущал, когато го хвърли. Оръжието гръмотевица отскочи назад към нея, трансформира се в гривна и се уви към китката ѝ.
Мини спря ненадейно пред входа на секцията за замразена пица и вълшебства. Едно стадо колички за извършване на покупки, сгушени компактно една до друга от боязън, ѝ препречваше пътя.

– Ето я! – сподели Мини.
В края на пътеката, сред рафтовете, Ару зърна другото момиче Пандава. Крадлата. Тя се беше трансформирала в наследник вълк и носеше огромен лък и стрела сред зъбите си, до момента в който бягаше.

– Ей! Спри на място! – извика Мини.
Само че нямаше по какъв начин да я догонят. Количките за извършване на покупки пред тях съскаха и се поклащаха напред-назад като ядосани котки. А зад тях зомбито се приближаваше все по-близо с кълчещата походка.

– Можеш ли да ни направиш невидими? – попита Ару. – Може би ще успеем да се изплъзнем около него?
Едно от новите неща, които Мини беше научила по време на образованието си като Пандава, беше да употребява жезъла, с цел да сътвори щит на непрозрачност. Само че още не беше напълно овладяла изкуството. Мини замахна с жезъла си, образувайки арка във въздуха, като по този начин сътвори силово поле към тях двете – обаче то незабавно премигна и изчезна. От другата страна на ядосаните колички крадлата Пандава се измъкна, преди Ару да успее да я хване.

Зад тях ненадейно се чу безшумно изръмжаване. Ару се обърна постепенно, пробвайки се въображаемо да накара ваджра още веднъж да се трансформира в гръмотевица. За първи път съумя здравата да огледа зомбито. Беше високо и носеше бяла манта, разгърдена по този начин, че се виждаше, че под мантата няма нищо друго, а тъкмо над сърцето му имаше чудноват бледен белег. Не като рана, а като центъра на паяжина, която изглеждаше като скреж, пълзящ по кожата. А след това видя нещо още по-зловещо. Копчетата на мантата бяха емайлирани пръчици във формата на зъби. По левия ревер бяха избродирани думите:

ДОКТОР ЪРНСТ УОРЪН, СТОМАТОЛОГ
ОТВОРЕТЕ ШИРОКО УСТАТА!
– Зомбито е ортодонт? – сподели Ару.
– Леля ми е зъболекарка – отвърна Мини. – Казва, че специалността носела доста болежка.
– Така си е.

Явно съществено афектирано, зомбито нададе пълнозвучен зов и се хвърли към тях.
Прекараните седмици на образование незабавно си споделиха думата. Само след момент двете девойки застанаха тил против тил, подготвени да употребяват оръжията си. Зомбито изрева и подвигна ръце. Мини захвърли жезъла към глезените му и го събори. Ару усука ваджра в ръцете си, до момента в който той се трансформира във въже. После го хвърли към зомбито, като върза ръцете и краката му.
Мини се усмихна необятно към Ару, само че след секунда усмивката ѝ угасна.

– Не се паникьосвай – сподели Ару. – Две против един свърши работа!
– Да, но по какъв начин ще бъде „ две против двайсет “?

Ару наблюдава погледа на Мини. Паника прониза сърцето ѝ, до момента в който пред очите ѝ двайсет зомбита запристъпваха иззад изпотрошените витрини. Всички имаха безизразни лица и раздрани ризи, през които се виждаха същите рани като от скреж тъкмо над сърцата. Зомбито от сергията със сладкиши се освободи от въжето гръмотевица единствено след момент и ваджра се метна назад в ръцете на Ару. До нея Мини хвърли още едно силово поле, само че то премигна и изгасна със съскане.

– Оръжията ни не работят – сподели Мини.
Ару не искаше да го признае, само че Мини беше права. Това трябваше да е невероятно. Небесните оръжия нормално преодоляваха всичко, с изключение на... е, с изключение на други небесни оръжия.

Точно в този миг над тях мина сянка. И двете девойки погледнаха нагоре тъкмо в точния момент, с цел да видят Бу, който се носеше към тях. В ноктите си стискаше малко сиво шишенце.
– Това са моите Пандави! – изписка той на зомбитата.
Гълъбът се спусна тъкмо пред девойките и разруши шишенцето в земята. Наоколо се издигнаха облаци пушек, замъглявайки видимостта пред зомбитата. Пляскайки бързо с криле, Бу направи противоположен завой и сподели:
– Няма време за губене, девойки. Тръгвайте да хванете сестра си.
Ама че сестра, намерения си Ару. Та нали тъкмо другата Пандава – която и да беше тя – ги беше забъркала в тази каша.
– Ами ти? – обезпокоеното попита Мини.
– Аз съм гълъб със качества за всеобщо досаждане. – Бу изду гърди. – Не ме мислете. Просто я намерете!
Ару и Мини се обърнаха към тълпата ядосани колички. Количката, която беше най-близо до тях, изскърца с металната си решетка като със зъби, а след това се подвигна на задни колела. Ару размаха ваджра, към момента във формата на въже, над главата си и го хвърли като ласо към количката. Тя се опъна ядосано, само че мълнията държеше крепко. Ару се повиши в количката и дръпна Мини след себе си.
– Дий! – извика Ару, употребявайки ваджра като юзда.

Пазарската количка изпръхтя, подвигна се на задни колела и се втурна през останалите от стадото и по коридора сред витрините със замразени храни. Без да слиза от количката, Мини се наведе и стартира да събаря стотици кашони на пода, с цел да спре зомбитата, които ги преследваха.

– Ще заплащам от джобните си години наред, с цел да покрия вредите – извика тя.

Ару дръпна юздите надясно, като насочи количката към последното място, където бяха видели момичето Пандава. В края на коридора една пътека от утъпкана почва водеше към спортно игрище, където тя знаеше, че някои от учениците упражняват. Ару и Мини в никакъв случай не бяха срещали другите деца, които – поради произходи си – имаха право да учат в Другия свят. Ару обичаше да си мисли, че двете с Мини ги държат отделени от тях, тъй като – като Пандави – на тях им бяха нужни специфични уроци. Мини обаче подозираше, че същинската причина е, тъй като им бяха нужни уроци, с цел да наваксат – като повтарачи на класа.
Когато стигнаха до игрището, Ару видя две девойки, които се бореха кое да употребява златен лък и стрела. Едното от тях беше сестрата Пандава, която бяха виждали и преди – онази, която умееше да мени формата си. Тя имаше кафява като кестен кожа, със златни кичури в косата. Освен това беше неуместно висока и въпреки да имаше дълги крака, те не бяха кльощави като на Ару, ами дебели и яки – и покрити с железни гривни.

А другото момиче? Ару имаше възприятието, че са ѝ изкарали въздуха – като след удар в корема.
– Как е допустимо това? – прошепна Мини.