Коледа, която ме промени: животът ми беше ваканция за приключения – и аз просто исках да се установя
Беше занимателно да се изкачвам по планини, да навестявам ледници и да се спускам по вулкани, до момента в който мисълта за къща и деца не стартира наподобяват по-вълнуващи
Точно преди Коледа на 2002 година пихме питиета на терасата на Хилтън в Мендоса. Благодарение на срутва на аржентинското песо, барът на Хилтън беше нашият локален, макар че бяхме скромни туристи. Беше слънчево 30C и един аржентинец се пързаля около него по горещи панталони и шапка на Дядо Коледа. Джейн, моята тогавашна другарка, в този момент брачна половинка, ме погледна и сподели: „ Твърде е топло. Всичко това не е наред. “
И без това планирахме да се срещнем с другари, тъй че преместихме полета си напред. Няколко дни по-късно и 2000 км по-на юг климатът беше доста по-коледен. Бяхме покрай ръба на ледената шапка на Патагония, температурата беше към 5C и снежните талази бяха нормални. Единствената неприятна записка бяха необичайно дългите дни – наближаваше австралийското лято.
