Бесен ритъм на живот от сутрин до вечер, заобиколен от

Бесен темп на живот от заран до вечер, заобиколен от голям брой хора – на всички места, когато и да е. И все пак се чувстваш уединен. Понякога е добре – дава ти опция да си поемеш въздух, да останеш уединено с мислите си. Но, когато чувството „ Сам съм ” стартира да тежи прочувствено и да те преследва непрекъснато, започваш да разбираш, че самотата е покруса, с която е мъчно, само че жизненоважно да се бориш.

Учените от дълго време считат самотата за един от огромните проблеми на актуалното човечество и затова деликатно я учат. Ето няколко забавни изводи:

- Младите, привикнали да са измежду другари и лишени по някаква причина от тази опция, понасят най-зле принудителната изолация между 20.00 и 22.00. часа

- Мъжете понасят по-тежко самотата от дамите.

- В огромните градове самотните хора са доста повече, в сравнение с в дребните обитаеми места.

- Самотата е директно обвързвана с безсънието. Хората, които през деня не поддържат връзка пълноценно, спят неприятно нощем.

- Самотните хора са във висок риск от развиване на деменция, освен това, тази взаимозависимост е преди всичко присъща за дамите.

- Самотата предизвиква болежка на мозъка. Учени от Калифорнийския университет са открили, че възприятието на горест, провокирано от обществена изолираност засилва същите елементи от мозъка, които се задействат и от физическа болежка.