Дневен прием на белтъчини и въглехидрати
Белтъчините (протеините) са доста значими молекули в клетките ни. Те вземат участие в съвсем всички клетъчни функционалности. Всеки протеин в тялото има характерна функционалност. Някои протеини са въвлечени в структурна на имунната система, до момента в който други са ангажирани по време на придвижване или в отбрана против микроби.
Протеините се разграничават по конструкция, както и по функционалността, която извършват. Те са построени от набор от 20 аминокиселини и имат разнообразни триизмерни форми. Долу е даден лист на няколко типа протеини и техните функционалности.
Антителата са профилирани протеини, участващи в отбраната на организма от антигени (чужди нашественици). Един от методите антителата да унищожават антигени е, като ги имобилизират, тъй че те да могат да бъдат унищожени от белите кръвни телца. Контрактилните белтъчини са виновни за придвижването. Тези протеини са включени в мускулната контракция и придвижването.
Ензимите са протеини, които улесняват биохимични реакции. Те постоянно са наричани катализатори, тъй като те форсират химичните реакции. Хормоналните протеини оказват помощ да се координира някои телесни действия. Примерите включват инсулин, окситоцин и соматотропин.
Структурните протеини са влакнести и жилави, те са предопределени да дават поддръжка на организма. Примерите включват кератин, колаген и еластин. Протеините за предпазване служат за съхраняването на аминокиселините. Примерите включват яйчен албумин и казеин. Транспортните протеини, дават отговор за придвижването на молекулите от едно място на друго в тялото. Примери за това са стойностите на хемоглобина и цитохромите.
Въглехидратите са открити в необятен набор от храни, като самун, фасул, мляко, пуканки, картофи, бисквити, спагети, безалкохолни питиета, царевица и доста други. Те също по този начин идват в организма ни под разнообразни форми.
Най-честито това става под формата на захари, фибри и нишесте. Основният конструктивен детайл на всеки въглехидрат е захарта, чиято молекула е просто обединяване на въглерод, водород и О2. Нишестето и влакната са всъщност вериги от захарни молекули. Някои от тях съдържат стотици захари.
Въглехидратите са групирани в две съществени категории. Прости въглехидрати и комплицирани въглехидрати, които включват три или повече свързани захари.
Храносмилателната система се оправя с всички въглехидрати, като тя ги разгражда в единични захарни молекули, защото единствено те са задоволително дребни, с цел да преминат в кръвния поток. Тя също по този начин преобразува най-смилаемите въглехидрати в глюкоза, защото клетките са проектирани да употребяват това като повсеместен източник на сила.
Както всички се уверихте, човешкият организъм не е в положение да съществува без белтъчините и въглехидратите, защото те са неизменима част от всички процеси в него. Препоръчителният дневен банкет на белтъчини е 0.8 гр на кг телесно тегло, а за интензивно спортуващите и тези които се занимават с тежко умствено натоварване той е от 1.2 до 3 година
Според последните рекомендации на експертите към половината от калорийния банкет дневно, би трябвало да идва от въглехидрати. Като се има поради, че един грам въглехидрати съдържа 4 калории.
Например, в случай че човек поема дневно към 2000 калории, то разделяме броят им на 2, а по-късно полученото на 4 и в следствие получаваме дневният банкет на въглехидрати, който в тази ситуация е 250гр. (2000: 2 = 1000, 1000: 4 = 250).
