Българка стана втора на швейцарската „Евровизия”, вижте историята на тази красавица
Белла Си е известна в Швейцария певица, композитор, артистка. Истинското й име е Борислава Пенчева Шишкова. За швейцарците обаче е било много мъчно да запомнят и изговорят името й. Наричали я Братислава, Бонилена и какво ли не още. В дребен бар в Цюрих собственичката я погледнала комплицирано, след това забила взор в биографията й и отсякла: „ Ама тук написа Белла ”. Това се случва на 1 април 1999 година Оттогава е Белла с добавено Си, с цел да припомня за фамилното й име Chichkova. На състезанието, на който швейцарците определили своята ария за „ Евровизия 2016 ”, българката била на крачка от триумфа.
- Борислава, явявате се на конкурс за присъединяване на „ Евровизия” от страна на Швейцария, какви бяха вашите шансове за триумф?
- От 200-300 участници влязох в шестицата. Озовах се на огромната сцена, заобиколена от камери, асистенти, координатори. Изпях душата си, макар че бях доста нервна. Огромна част от публиката гласоподава за мен. Близо 350 000 души. Десетчленното жури обаче избра Рика. Тя е канадка. Надеждите са били да повтори триумфа на сънародничката си Селин Дион, чиято звезда изгрява през 1988-а тъкмо от швейцарската „ Евровизия”. Това обаче не стана. Но аз съм удовлетворена от моето присъединяване, станах втора, научих доста, събрах усещания.
- За какво се споделя в песента ви?
- Избягвам любовни текстове. Намирам ги скучни, към този момент изречени, даже пошли, когато в тях се натрапва сексуалността. Пиша постоянно за борбеност, излизане от компликация, намиране на верния път. Такъв беше и текстът ми за състезанието. „ Another world” беше апел към Европа и всички, които биха чули песента, за по-добри връзки сред хората, за по-малко експанзия, по-малко ненавист, по-малко войни и състезание за превъзходство.
- Кога за първи път решихте, че призванието ви е музиката?
- Разказвали са ми, че съм била в скута на майка ми (бебе на 10 месеца) и съм почнала да тактувам с дрънкалката... тъкмо в такт с песента по радиото. Всички били доста сюрпризирани, тъй като в фамилията нямаме изключително надарени музиканти. На пет години ме записали на солфеж и пиано. По- късно учих пеене. Имах прекрасен невисок глас, развих го в пионерския хор, само че в никакъв случай не съм си мислила, че ще стана певица.
- Помните ли първия си концерт?
- Не. Но помня последния. Ръцете ми отново бяха студени и влажни ръце. 26 години излизам пред аудитория, само че терзанието ми остава. За пръв път се качих на сцената в родния си Ямбол, не като музикант, а като актриса. Озовах се там, паралелно с Татяна Лолова, Георги Калоянчев, трябваше да заместя бременната си учителка по пиано, която участваше в това зрелище. Тя персонално ме помоли. Беше сигурна, че ще се оправя. Спектакълът започваше с мен. Излизах на сцената и започвах да изсвирвам нещо на пиано.
Имах реплики. Диалози с Васил Попов
Представлението се споделяше „ Страсти и контрасти”. Беше доста вълнуващо да съм с най-хубавите артисти в България. Попивах всеки техен жест и дума. После внезапно отпътувах като певица за Кипър с 4 песни репертоар. Там пък трябваше заместя бременна певица-цигуларка. Останах три години, до момента в който пристигна ред отново да заместя следващата бременна пианистка в Швейцария. Явно ми върви на бъдещи майки.
- Защо избрахте Швейцария?
- Не аз избрах Швейцария, а тя мен. Никога не съм си мислила, че ще остана там толкоз дълго време. Вече 20 години, а договорът ми бе единствено за два месеца… Започнах да изсвирвам в дребни пиано питейни заведения. На втория месец се появи музикален сътрудник, който ми даде опция за пробно присъединяване в Сейнт Мориц, където са богатите туристи, звезди, швейцарски и международни ВИП-ове. Не си давах сметка къде отивам, само че за няколко месеца станах любимката на локалните и на гостите. Всяка вечер барът беше цялостен, като на Нова година... Мълвата потегли от ухо на ухо, нарекоха ме пеещо слънце и участията заваляха. Буквално за година-две направих доста добра кариера. Свирих кавър версии, само че съм и добър подражател. Пея с доста мимики, страсти, изживявам всеки звук. Пея с тялото си.
- Известна ли сте в страната на шоколада и часовниците?
- Голяма част от Швейцария ме познава. Където и отида, постоянно има някой, който ме е чул или видял, или знае къде и за кого съм пяла. От 6-7 години изсвирвам на едно доста известно в страната шоу. „ Art on ice” се споделя. Звезди от фигурното пързаляне танцуват, а известни артисти пеят онлайн. Там имах шанса да се срещна с Нели Фуртадо, „ Симпли Ред”, братята на Майкъл Джексън. Имах удоволствието да си приказвам с Джереми Джаксън и да пея с Шака Кан… Незабравими моменти.
От година-две пиша и кино музика
Започнах с един глух филм от 45 минути. Доста виновна работа, само че се получи ужасно, дори и аз се изненадах. Един режисьор ми предложи присъединяване в театрално зрелище. Съгласих се. Започнах да вземам уроци за по-правилно наречие по немски. Ролята ми е комедийна. Имахме представления в един от най-реномираните театри в Кьолн.
- Семейна ли сте?
- Аз живях с един доста надарен музикален продуцент-фотограф-писател близо 13 години, от които 11 – омъжена, бях в доста артистично-музикална връзка с него. Изживяхме прелестни моменти, само че всичко се изчерпа и пристигна до логически край, без драми, сълзи, тъжни разводи. Не… Останахме си близки другари.
- А в този момент накъде?
- Пея на доста езици: британски, испански, френски, бразилски, турски, съветски, немски, корейски и български. Когато пиша песни, са постоянно на британски и е по-трудно. Не знам за какво. Продължавам с музика, спектакъл, кино… Навсякъде. В България, Швейцария, Германия, даже в съседска Турция. Музиката няма граници.
Обожавам да пея и изсвирвам в родината
Ще направя всичко допустимо да имам повече участия тук. Обичам си България, тя ме зарежда и стимулира. Факт е, че коренът си е корен и аз го чувствам в действителност надълбоко в себе си.
Интервю на Исак ГОЗЕС, в. " ШОУ "
- Борислава, явявате се на конкурс за присъединяване на „ Евровизия” от страна на Швейцария, какви бяха вашите шансове за триумф?
- От 200-300 участници влязох в шестицата. Озовах се на огромната сцена, заобиколена от камери, асистенти, координатори. Изпях душата си, макар че бях доста нервна. Огромна част от публиката гласоподава за мен. Близо 350 000 души. Десетчленното жури обаче избра Рика. Тя е канадка. Надеждите са били да повтори триумфа на сънародничката си Селин Дион, чиято звезда изгрява през 1988-а тъкмо от швейцарската „ Евровизия”. Това обаче не стана. Но аз съм удовлетворена от моето присъединяване, станах втора, научих доста, събрах усещания.
- За какво се споделя в песента ви?
- Избягвам любовни текстове. Намирам ги скучни, към този момент изречени, даже пошли, когато в тях се натрапва сексуалността. Пиша постоянно за борбеност, излизане от компликация, намиране на верния път. Такъв беше и текстът ми за състезанието. „ Another world” беше апел към Европа и всички, които биха чули песента, за по-добри връзки сред хората, за по-малко експанзия, по-малко ненавист, по-малко войни и състезание за превъзходство.
- Кога за първи път решихте, че призванието ви е музиката?
- Разказвали са ми, че съм била в скута на майка ми (бебе на 10 месеца) и съм почнала да тактувам с дрънкалката... тъкмо в такт с песента по радиото. Всички били доста сюрпризирани, тъй като в фамилията нямаме изключително надарени музиканти. На пет години ме записали на солфеж и пиано. По- късно учих пеене. Имах прекрасен невисок глас, развих го в пионерския хор, само че в никакъв случай не съм си мислила, че ще стана певица.
- Помните ли първия си концерт?
- Не. Но помня последния. Ръцете ми отново бяха студени и влажни ръце. 26 години излизам пред аудитория, само че терзанието ми остава. За пръв път се качих на сцената в родния си Ямбол, не като музикант, а като актриса. Озовах се там, паралелно с Татяна Лолова, Георги Калоянчев, трябваше да заместя бременната си учителка по пиано, която участваше в това зрелище. Тя персонално ме помоли. Беше сигурна, че ще се оправя. Спектакълът започваше с мен. Излизах на сцената и започвах да изсвирвам нещо на пиано.
Имах реплики. Диалози с Васил Попов
Представлението се споделяше „ Страсти и контрасти”. Беше доста вълнуващо да съм с най-хубавите артисти в България. Попивах всеки техен жест и дума. После внезапно отпътувах като певица за Кипър с 4 песни репертоар. Там пък трябваше заместя бременна певица-цигуларка. Останах три години, до момента в който пристигна ред отново да заместя следващата бременна пианистка в Швейцария. Явно ми върви на бъдещи майки.
- Защо избрахте Швейцария?
- Не аз избрах Швейцария, а тя мен. Никога не съм си мислила, че ще остана там толкоз дълго време. Вече 20 години, а договорът ми бе единствено за два месеца… Започнах да изсвирвам в дребни пиано питейни заведения. На втория месец се появи музикален сътрудник, който ми даде опция за пробно присъединяване в Сейнт Мориц, където са богатите туристи, звезди, швейцарски и международни ВИП-ове. Не си давах сметка къде отивам, само че за няколко месеца станах любимката на локалните и на гостите. Всяка вечер барът беше цялостен, като на Нова година... Мълвата потегли от ухо на ухо, нарекоха ме пеещо слънце и участията заваляха. Буквално за година-две направих доста добра кариера. Свирих кавър версии, само че съм и добър подражател. Пея с доста мимики, страсти, изживявам всеки звук. Пея с тялото си.
- Известна ли сте в страната на шоколада и часовниците?
- Голяма част от Швейцария ме познава. Където и отида, постоянно има някой, който ме е чул или видял, или знае къде и за кого съм пяла. От 6-7 години изсвирвам на едно доста известно в страната шоу. „ Art on ice” се споделя. Звезди от фигурното пързаляне танцуват, а известни артисти пеят онлайн. Там имах шанса да се срещна с Нели Фуртадо, „ Симпли Ред”, братята на Майкъл Джексън. Имах удоволствието да си приказвам с Джереми Джаксън и да пея с Шака Кан… Незабравими моменти.
От година-две пиша и кино музика
Започнах с един глух филм от 45 минути. Доста виновна работа, само че се получи ужасно, дори и аз се изненадах. Един режисьор ми предложи присъединяване в театрално зрелище. Съгласих се. Започнах да вземам уроци за по-правилно наречие по немски. Ролята ми е комедийна. Имахме представления в един от най-реномираните театри в Кьолн.
- Семейна ли сте?
- Аз живях с един доста надарен музикален продуцент-фотограф-писател близо 13 години, от които 11 – омъжена, бях в доста артистично-музикална връзка с него. Изживяхме прелестни моменти, само че всичко се изчерпа и пристигна до логически край, без драми, сълзи, тъжни разводи. Не… Останахме си близки другари.
- А в този момент накъде?
- Пея на доста езици: британски, испански, френски, бразилски, турски, съветски, немски, корейски и български. Когато пиша песни, са постоянно на британски и е по-трудно. Не знам за какво. Продължавам с музика, спектакъл, кино… Навсякъде. В България, Швейцария, Германия, даже в съседска Турция. Музиката няма граници.
Обожавам да пея и изсвирвам в родината
Ще направя всичко допустимо да имам повече участия тук. Обичам си България, тя ме зарежда и стимулира. Факт е, че коренът си е корен и аз го чувствам в действителност надълбоко в себе си.
Интервю на Исак ГОЗЕС, в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ