Операта в Сидни: 50 години като „дом на хората“
Белите платна на Операта в Сидни в Австралия изглеждаха като „ явно платно за значимо обръщение “, спомня си Дейвид Бърджис, даже в случай че мащабираха постройката с кутия алена багра беше „ малко окосмен “.
Беше март 2003 година и Бърджис дружно с приятеля си Уил Сондърс следиха скупчването на войски преди войната в Ирак. Така че те излязоха с проект да напишат „ БЕЗ ВОЙНА “ някъде, където светът да го види.
Продължавайте да четете
лист от 3 детайла Преосмисляне на архитектурата: Sumayya Vally и Алехандро Аравена Хронология: Глас на коренното население, контракт и истина в Австралия Картографиране на митинги в взаимност с Палестина против нападението на Израел завършек на списъкаОперата изглеждаше като вярното място за техния митинг, защото „ множеството хора към Сидни имат някаква връзка със постройката “, сподели Сондърс пред Ал Джазира в изявление преди 50-ата годишнина на емблематичната постройка,
Именно това чувство за връзка се крие зад избора на „ Народен дом “ за тематика на формалните тържества този месец. Петдесет години след завършването на строителството си коства да погледнем обратно по какъв начин е извоювана купата и дали остава вярна през днешния ден.
„ Шапки, кексчета, цветни листенца, [съдове, които се сушат върху решетка], даже кемпер, “ това са единствено част от методите, по които са си представяли платната на Операта в Сидни, Кристина Гардуньо Фрийман, старши учител в Архитектурната история в Университета на Нов Южен Уелс сподели пред Ал Джазира.
Нежните прякори са единствено един от методите, по които Фрийман споделя, че постройката е била „ прегърната от обществеността “, добавяйки към статута й на икона.
Но постройката на операта, проектирана от датския проектант Йорн Утзон, постоянно е била доста повече от красива постройка.
През 1960 година, 13 години преди строителството в последна сметка да бъде приключено, служащите, които са го построили, провеждат едно от най-запомнящите се представления.
Те бяха поканили афро-американския артист и деятел за цивилен права Пол Робсън да изнесе концерт на строителната площадка като част от първото му международно турне, откогато Съединените щати върнаха паспорта му, който беше лишен заради политическите му убеждения. Някои от строителите висяха от скелето, с цел да видят по-добре Робсън, до момента в който пееше Ol’ Man River с дълбокия си въртящ се баритон.
Тридесет години откакто Робсън пее за строителите, друга икона на гражданските права, Нелсън Мандела застана на стълбите на тогавашната приключена опера, с цел да се обърне към навалица от 40 000 души.
Мандела избра Сидни за една от първите си интернационалните дестинации, откакто беше освободен от пандиза, частично поради поддръжката, която получи от придвижването против апартейда в Австралия.
Заедно мостът на пристанището в Сидни и операта в Сидни трансфораха крайбрежията на пристанището в Сидни в един от най-емблематичните силуети в света.
Но едно спорно казино в Барангару в този момент се извисява надалеч над тях двамата.
Тон Уилър, регистриран проектант и президент на Австралийската архитектурна асоциация, сподели пред Ал Джазира, че регионът Барангару е един от многото образци за по-комерсиални планове, спечелили свръхамбициозни архитектурни планове в Сидни през последните години.
Австралия строи по-малко публични планове, в сравнение с в предишното, споделя Уилър, като отбелязва възходящия брой художествени галерии, спортни уреди и планове за обществени жилища, построени като публично-частни партньорства, наклонност, която не се лимитира единствено до Австралия.
Такива партньорства постоянно имат по-голям фокус върху разноските.
„ Мисля, че архитектурата е станала доста комодифицирана и също по този начин е станала доста консервативна “, сподели Уилър, който споделя, че „ всички доказателства “ допускат, че упорит дизайн като Операта в Сидни не би бил издигнат в Австралия през днешния ден.
И въпреки операта в Сидни да е известна като „ домът на хората “, самият Сидни се трансформира в едно от най-скъпите места за живеене в света.
Комерсиално пълзене
Дори операта не е избегнала пропълзяването на комерсиалните ползи.
През 2018 година тогавашният министър-председател на Австралия Скот Морисън приветства предлагането постройката да се употребява за рекламиране на конни надбягвания, описвайки операта като „ най-големия билборд в града “.
Други скорошни проекции включват портрет на кралица Елизабет II, лента в памет на хората, починали при пагубните трусове в Турция и Сирия, и цветовете на украинското знаме.
Но скоростта, с която изображенията в този момент могат да се проектират върху постройката, повдигна въпроси за това какво се отразява и какво не се отразява върху бялата й повърхнина.
По-рано този месец, когато постройката беше осветена в синьо и бяло, цветовете на израелското знаме, стотици хора, носещи цветовете на палестинското знаме, се събраха в предния двор изпод.
Решението, съгласно известията взето от държавното управление на щата Нов Южен Уелс, беше оспорено от кметът на Сидни Кловър Мур.
„ Ние сме мултикултурна общност; имаме огромни мюсюлмански и еврейски общности, хора от Израел, хора от Палестина, би трябвало да поддържаме и двете общности “, сподели тя.
Прожектирането на изображения върху постройката на операта е може би доста по-лесен метод за изпращане на обръщение, в сравнение с мащабирането на височините й с кутия алена багра, само че Бърджис споделя, че художници и деятели също са проектирали свои произведения върху нейните платна.
Фестивалът на светлините Vivid Sydney, който стартира през 2009 година, „ в действителност сподели какво може да се направи с това платно “, сподели той.
Забележителността е в центъра на фестивала, като платната са превърнати в арт съоръжения и някои места се организират вътре.
И изображенията, прожектирани върху операта, не постоянно са имали публична поддръжка, спомня си Бърджис.
Още през 2001 година Дебора Кели и група художници, наричащи себе си boatpeople.org, проектират висок транспортен съд, сходен на този, на който английските заселници са пристигнали в Австралия, над думите „ хора с лодки “ в профил на операта. Протестът пристигна, откакто тогавашният министър-председател Джон Хауърд отхвърли да одобри търсещи леговище, които бяха избавени, откакто лодката им потъна край крайбрежията на Австралия, което докара до основаването на офшорна система за задържане в Австралия.
Размишлявайки за деня, в който той и Сондърс изкачиха постройката, с цел да напишат „ БЕЗ ВОЙНА “, Бърджис споделя, че това е „ към момента настоящо, в смисъл на удостоверение “, даже в случай че нашествието в Ирак продължи, с Австралия измежду участващите страни. Той се надява тяхното обръщение най-малко „ да накара няколко политици да се замислят дали да ангажират нациите си във война “.
Протестът на Бърджис и Сондърс в този момент е документиран в галерия в Австралийския боен мемориал, само че по това време те бяха наказани за „ злонамерено нанасяне на вреди “ и лежаха в пандиза през уикендите към девет месеца.
Те също бяха наказани да платят повече от $150 000 австралийски $ ($94 828) за разноските на служащите, които трябваше да се спуснат с рапел надолу по операта, с цел да изтрият посланието си. Те събраха парите посредством благотворителни концерти и други по-старомодни техники за набиране на средства в дните преди всеобщите онлайн набирания на средства.
Бърджис към момента обича да посещава операта – той видя групата Pixies там и яде храна на брега с аспект към забележителността.
При тези визити той вижда защитната ограда, издигната откакто митингът им остана.
„ Предполагам, че това беше нашият принос към дизайна на Операта “.
Източник: Ал Джазира
