БАН не дава на кабинета патерица за "Белене"
Беленското перпетууммобиле - централата гълтам средства от 1981 година насам
© Красимир Юскеселиев - Правителството към този момент загатва, че АЕЦ " Белене " може да се строи напълно за сметка на страната.
- Очакваната сума за възможното й създаване е над 20 милиарда лв.. Още по тематиката
Енергийният министър увери, че оборудването за АЕЦ " Белене " се съхранява вярно
от Дневник,21 окт 2017
Нови нуклеарни мощности и други " обстоятелства "
Вярно или не
20 окт 2017
Няма да се пропусне никоя опция да се дърпат милиарди от " Белене ", разгласи Трайчо Трайков
от Дневник,16 окт 2017
Въпреки че за АЕЦ " Белене " са били тествани над 90 комбинации – друго систематизиране на дяловете сред вложителите (включително държавата), разнородни планирани цени за електрическата енергия до 2087 година и така нататък, " заключението на Българска академия на науките е, че планът е финансово нежизнеспособен ".
Изводът на икономистите на Българска академия на науките идва малко изненадващо, защото точно на него държавното управление разчиташе да отвори врата за рестарта на АЕЦ " Белене " - план, който беше замразен през 2012 година поради липса на средства за довършването му. Поръчаният от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и направен от екип на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките отчет за жизнеспособността на нуклеарната централа трябваше да даде основанията, на които да се позове ГЕРБ, с цел да възобнови построяването на нуклеарната централа, която тъкмо ръководещата през днешния ден партия спря преди пет години и половина. Признаци за това имаше премного през последната година, в която от кабинета идваха хрумвания за приватизация или пък за тайнствени вложители.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
В последна сметка Българска академия на науките въпреки всичко може да даде позитивно мнение, базирайки се на потребността от нови генериращи мощности. Но изводите от отчета, с който " Капитал " разполага (окончателният вид ще бъде възложен на БЕХ идната седмица), ще висят оттук нататък като тежка обица на ухото на всеки политик, който ще би трябвало да взема решение ориста на нуклеарната централа и заровените в нея до момента 2.3 милиарда лв.. Въпросът постоянно ще бъде - за какво в случай че централата е неизгодна за частен вложител, страната би трябвало да се захваща с нея? Няма ли по-евтина опция? И не може ли нужните над 20 милиарда лева вложения да се вложат в нещо по-разумно? За съпоставяне - толкоз ще получи България от европейските фондове за интервала 2013 - 2020 година
Новата държавна АЕЦ
Според изчисленията на Българска академия на науките при естествена предстояща възвращаемост за частния вложител приходите от употребата на АЕЦ " Белене " няма по какъв начин да покрият вложените пари (т.е. той ще има негативна чиста сегашна стойност на капитала). Това обезсмисля търсенето на възможен външен вложител, който да взе участие за своя сметка и риск. Фалшиви причини за изгодата от нова нуклеарна централа рискуват да я трансфорат в следващото скъпо начинание, в което ще потънат още 20 милиарда лв..
Единственият вид градежът на централата да бъде обновен, тъй че някак сметката да излезе, е тя да бъде напълно държавен план. Именно по тази причина в последните месеци към този момент не се приказва за митичния претендент за АЕЦ " Белене ", който бил подал писмо с планове в Министерството на енергетиката. За сметка на това се завъртя образецът на унгарската нуклеарна централа " Пакс II ". При нея вложител е унгарската страна, като 80% от нужните 12 милиарда евро за построяването се обезпечават от съветската страна.
Бившият министър стопанската система и енергетиката Румен Овчаров, по чието време беше направена първата копка на АЕЦ " Белене " (по-късно имаше и други първи копки), постоянно е упорствал централата да се строи с държавно финансиране. " Държавата дали желае или не желае, тя има доста съществени задължения. Тя носи отговорност по Виенската спогодба за вреда на трета страна, тя носи дълготрайни отговорности за радиоактивни боклуци, за отработено гориво. Премиерът през лятото изненадващо откри, че някой си вложител изоставил рискови боклуци в " Полимери ", тъй като е банкрутирал. Ами в случай че така наречен частен притежател на нуклеарната централа след 20-30 години, откакто се получи облагата и реши да банкрутира, кой ще носи отговорност за това ", разяснява Овчаров.
Привържениците на метода с напълно държавното финансиране постоянно показват, че държавните управления постоянно харчат обществените средства за планове, които не носят директни облаги – от една автомагистрала има изгода за цялата стопанска система, само че сама по себе си тя не генерира доходи. По същия метод и една нуклеарна централа може да не е на облага, само че да подсигурява да вземем за пример сигурността на енергийните доставки.
Наследникът на Овчаров Трайчо Трайков, който прекара двете си години като министър в търсене на вложители за АЕЦ " Белене ", е много песимистичен към концепцията. " Може би в държавното управление са разбрали, че в случай че изобщо се появи вложител, той ще чака поемането на неприемливи опасности и разноски от страната или пък ще е непосредствено инструмент на непознати държавни ползи. А най-вероятно и двете ", споделя Трайков. И добавя: " Досега нито един разбор не е потвърдил икономическата жизненост на плана при пазарни условия без държавни дотации под една или друга форма. " Според него единственият вероятен вид е страната да продаде оборудването.
Хората, които споделят мнението на Трайков, показват, че при 100% обществено присъединяване страната приема, че ще получава рентабилност, която би била недопустимо ниска за частния вложител. По този метод данъкоплатците биха били единствените вложители и носители на риска. И ще са принудени да се съгласят парите от техните налози да бъдат вложени в начинание, което би носило по-ниска възвращаемост в идващите 60 година по отношение на други вероятни вложения.
Пакс-макс
Примерът на " Пакс " в Унгария към този момент породи и комични мнения, че надали не това е план, който се утвърждава от Брюксел и е добре България да последва този образец. Това изказване се основава на обстоятелството, че Европейската комисия в последна сметка не видя непозволена държавна помощ в присъединяване на унгарското държавно управление в построяването на АЕЦ-а. Това обаче не значи утвърждение, нито пък самопризнание за успеваемостта на модела. Всъщност тъкмо противоположното – Европейска комисия не се произнесе против Унгария, защото Будапеща потвърди, че планът е стопански неблагоприятен за частен вложител, не облагодетелства нито един стопански оператор и може да се построи единствено с присъединяване на държавното управление, което може да одобри възвращаемост под обикновено предстоящата. " Базирана на по-горния разбор, Европейска комисия заключва, че частен вложител не би вложил при същите правила и условия ", гласи изводът на комисията.
На процедура Европейска комисия приема, че успеваемостта на потреблението на унгарските обществени финанси е в ръцете на данъкоплатците и те вземат решение това по време на избори.
Балканите – оправданието на всеки огромен енергиен план
След като всички към този момент са наясно, че АЕЦ " Белене " е с най-малкото съмнителна икономическа стойност, единствената опция планът да се реализира е, в случай че се потвърди, че без него страната я чака режим на тока. Затова и в идващите месеци евентуално ще се разгори истерична борба с прогнози за електроенергиен апетит на Балканите, Европа, а за какво не и Евразия (в минали години президентът Георги Първанов даже проучваше експорт на ток за Сирия).
През 2005 година " Белене " се аргументираше с потребността на родната енергоемка промишленост и бързия стопански напредък – тогава се споделяше, че всеки % растеж на Брутният вътрешен продукт изисква 1.5% растеж на потреблението на електрическа енергия. Оттогава насам " Кремиковци " и " Химко " от дълго време са история, а Брутният вътрешен продукт на страната се усили с 33% (реален ръст), до момента в който потреблението на сила съвсем не е помръднало. Въпреки прогнозите за растеж на потреблението в България още през 2008 година НЕК призна, че АЕЦ " Белене " е нежизнеспособна, в случай че не изнася по-голямата част от създадената електрическа енергия. През последните 10 години предстоящият енергиен недостиг на Балканите не се появи, а даже имаше моменти, когато България внасяше електрическа енергия от другояче енергийно гладната Турция.
Сега претекстът ще е идното затваряне на въглищните централи в България, както и всеобщото нахлуване на електроавтомобили. " Мощности като АЕЦ " Белене " са нужни на България, още повече след началото на към този момент последната фаза на битката против въглищните топлоелектрически централи ", счита Овчаров. " Добре беше да се разбере, че нуклеарната енергетика и базовите мощности не са по никакъв метод различни на ВЕИ. Защото един ВЕИ има приложимост в най-хубавия случай към 2000 часа в годината, а годината, доколкото си припомням, има 8760 часа ", добавя той във връзка очакванията, че внезапно спадащите цени на новите енергийни технологии могат да създадат старите енергийни мастодонти непотребни.
Трайков обаче отбелязва, че казусът не е неналичието на енергийни мощности. " Това е дълъг диалог, само че в резюме казусът на България е в неефективно ползване на силата - там би трябвало да се насочат напъните, да вземем за пример посредством основаване на системи за изглаждане на пиковете и дъната на графиката на ползване. Второ - развиването на енергийните технологии, които и към днешна дата оферират по-добри решения от плана " Белене ", а след 10 година това ще е още по-вярно. И трето - евентуално ще има изкушения за прибързано затваряне на 5-и и 6-и блок на АЕЦ " Козлодуй " и на въглищните централи в Маришкия басейн, с цел да се направи място за АЕЦ " Белене ", споделя Трайков.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Аргументът с въглищните централи не е нов. Той се използваше и при започване на века, с цел да се обоснове отбраната на дребните блокове на АЕЦ " Козлодуй ", които бяха затворени под напън от Брюксел. Тогава се твърдеше, че европейските екоизисквания неизбежно ще затворят въглищните тецове. За последните 10 година обаче затвори единствено Топлоелектрическа централа " Варна " и все пак България продължава да има остатък на електрическа енергия.
Влизащите след няколко години условия са доста по-високи, само че към момента никой не е направил сметката какъв брой би коствало да се модернизират въглищните централи и дали това няма да е по-евтино от градежа на нуклеарна мощ. Нито какво би се случило, в случай че след няколко години цената на фотоволтаичните съоръжения падне дотолкоз, че те стартират всеобщо да се конфигурират по покривите на предприятия и частни домове. Това не е предполагаем сюжет – в последните години цената на слънчевите панели пада с 20% на всеки три години, демонстрират данните на Международната организация по енергетика. Не се изисква висша математика, с цел да се пресметне какво ще се случи след пет-шест години, при изискване че и в този момент скъпите фотоволатици са към този момент преференциална опция на ЕРП-тата или дизел генераторите.
Ядрената централа може и да е добър вид за България, само че подправените причини за нейната изгода рискуват да я трансфорат в следващото скъпо начинание, в което ще потънат още 20 милиарда лв.. Как още веднъж трябваше да се открие топлата вода
От Българска академия на науките са изготвили общоприет финансов модел на плана за АЕЦ " Белене ", в който въз основата на прогнозните доходи и разноски се прави оценка за неговата икономическа целенасоченост. В случая заданието е било да се сформира модел с презумпцията за частен вложител (не е обсъждан вид, при който страната взе участие като 100% собственик). Използвани са данни, които са били предоставени от БЕХ – т.е. става дума за напълно действителни цифри от плановата документи на замразената нуклеарна централа, както и информация от разнообразни интернационалните източници - да вземем за пример разбора на капиталовата банка Rothschild за вероятността за разширението с нови мощности на унгарската нуклеарна централа " Пакс ".
Като цяло анализът на икономистите е здравомислещ и залага консервативни допускания за изчислението на бъдещите доходи и разноски на АЕЦ " Белене ". Например при изчислението на цената на електрическата енергия в България и района – решаващият фактор, който би определил дали бъдещата централа би могла да продава продукцията си, от Българска академия на науките са приели, че след 2030 година (докогато може да се направи релативно надеждна прогноза) тя ще се покачва единствено с 1% годишно (т.е. малко над 10% за десетилетие).
Инвестиционните разноски са заложени на равнище от 9.2 милиарда евро, до момента в който да вземем за пример преди пет години консултантът HSBC ги беше определил на 8.1 милиарда евро. Заедно с предстоящото оскъпяване по време на строителството и финансовите разноски досега на пуска на АЕЦ-а сметката набъбва на 11.6 милиарда евро. От тях досега са платени 1.17 милиарда евро. Най-интересното е, че откакто първият вид на отчета на Българска академия на науките е бил върнат за корекции (анализът е пропуснал някои разноски по време на градежа и да отрази някои данни за районните цени на електроенергията), в поправената си версия той е още по-негативен за плана. Ако в него се включат и още предстоящи разноски (които са отразени в плана за унгарската АЕЦ " Пакс II " ) като неизбежното закъснение на строителството и нейното оскъпяване (няма нуклеарна централа, приключена в точния момент и за в началото предвижданата инвестиция), сметката ще набъбне още повече.
По-важното в изчислението на Българска академия на науките е прогнозната цена на електрическата енергия на АЕЦ " Белене " - 90.99 евро за мегаватчас за целия период на работа на централата (т.е. в началото може и да е по-ниска, само че да е по-висока в края на употребата на съоръжението). Това е така наречен изгладена цена (LCOE), която се употребява да се пресметна дали сметката излиза. Според Българска академия на науките планът излиза единствено при изискване, че цените на електрическата енергия в района доближат оптимално плануваните и АЕЦ-ът работи от самото начало със 100% от мощностите си – две невъзможни предпоставки (виж повече в графиката). По този метод икономистите доближават до извода на HSBC, че АЕЦ " Белене " може да бъде изпълним план, само че единствено при забележителното присъединяване на страната.
© Красимир Юскеселиев - Правителството към този момент загатва, че АЕЦ " Белене " може да се строи напълно за сметка на страната.
- Очакваната сума за възможното й създаване е над 20 милиарда лв.. Още по тематиката
Енергийният министър увери, че оборудването за АЕЦ " Белене " се съхранява вярно
от Дневник,21 окт 2017
Нови нуклеарни мощности и други " обстоятелства "
Вярно или не
20 окт 2017
Няма да се пропусне никоя опция да се дърпат милиарди от " Белене ", разгласи Трайчо Трайков
от Дневник,16 окт 2017
Въпреки че за АЕЦ " Белене " са били тествани над 90 комбинации – друго систематизиране на дяловете сред вложителите (включително държавата), разнородни планирани цени за електрическата енергия до 2087 година и така нататък, " заключението на Българска академия на науките е, че планът е финансово нежизнеспособен ".
Изводът на икономистите на Българска академия на науките идва малко изненадващо, защото точно на него държавното управление разчиташе да отвори врата за рестарта на АЕЦ " Белене " - план, който беше замразен през 2012 година поради липса на средства за довършването му. Поръчаният от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и направен от екип на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките отчет за жизнеспособността на нуклеарната централа трябваше да даде основанията, на които да се позове ГЕРБ, с цел да възобнови построяването на нуклеарната централа, която тъкмо ръководещата през днешния ден партия спря преди пет години и половина. Признаци за това имаше премного през последната година, в която от кабинета идваха хрумвания за приватизация или пък за тайнствени вложители.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
В последна сметка Българска академия на науките въпреки всичко може да даде позитивно мнение, базирайки се на потребността от нови генериращи мощности. Но изводите от отчета, с който " Капитал " разполага (окончателният вид ще бъде възложен на БЕХ идната седмица), ще висят оттук нататък като тежка обица на ухото на всеки политик, който ще би трябвало да взема решение ориста на нуклеарната централа и заровените в нея до момента 2.3 милиарда лв.. Въпросът постоянно ще бъде - за какво в случай че централата е неизгодна за частен вложител, страната би трябвало да се захваща с нея? Няма ли по-евтина опция? И не може ли нужните над 20 милиарда лева вложения да се вложат в нещо по-разумно? За съпоставяне - толкоз ще получи България от европейските фондове за интервала 2013 - 2020 година
Новата държавна АЕЦ
Според изчисленията на Българска академия на науките при естествена предстояща възвращаемост за частния вложител приходите от употребата на АЕЦ " Белене " няма по какъв начин да покрият вложените пари (т.е. той ще има негативна чиста сегашна стойност на капитала). Това обезсмисля търсенето на възможен външен вложител, който да взе участие за своя сметка и риск. Фалшиви причини за изгодата от нова нуклеарна централа рискуват да я трансфорат в следващото скъпо начинание, в което ще потънат още 20 милиарда лв..
Единственият вид градежът на централата да бъде обновен, тъй че някак сметката да излезе, е тя да бъде напълно държавен план. Именно по тази причина в последните месеци към този момент не се приказва за митичния претендент за АЕЦ " Белене ", който бил подал писмо с планове в Министерството на енергетиката. За сметка на това се завъртя образецът на унгарската нуклеарна централа " Пакс II ". При нея вложител е унгарската страна, като 80% от нужните 12 милиарда евро за построяването се обезпечават от съветската страна.
Бившият министър стопанската система и енергетиката Румен Овчаров, по чието време беше направена първата копка на АЕЦ " Белене " (по-късно имаше и други първи копки), постоянно е упорствал централата да се строи с държавно финансиране. " Държавата дали желае или не желае, тя има доста съществени задължения. Тя носи отговорност по Виенската спогодба за вреда на трета страна, тя носи дълготрайни отговорности за радиоактивни боклуци, за отработено гориво. Премиерът през лятото изненадващо откри, че някой си вложител изоставил рискови боклуци в " Полимери ", тъй като е банкрутирал. Ами в случай че така наречен частен притежател на нуклеарната централа след 20-30 години, откакто се получи облагата и реши да банкрутира, кой ще носи отговорност за това ", разяснява Овчаров.
Привържениците на метода с напълно държавното финансиране постоянно показват, че държавните управления постоянно харчат обществените средства за планове, които не носят директни облаги – от една автомагистрала има изгода за цялата стопанска система, само че сама по себе си тя не генерира доходи. По същия метод и една нуклеарна централа може да не е на облага, само че да подсигурява да вземем за пример сигурността на енергийните доставки.
Наследникът на Овчаров Трайчо Трайков, който прекара двете си години като министър в търсене на вложители за АЕЦ " Белене ", е много песимистичен към концепцията. " Може би в държавното управление са разбрали, че в случай че изобщо се появи вложител, той ще чака поемането на неприемливи опасности и разноски от страната или пък ще е непосредствено инструмент на непознати държавни ползи. А най-вероятно и двете ", споделя Трайков. И добавя: " Досега нито един разбор не е потвърдил икономическата жизненост на плана при пазарни условия без държавни дотации под една или друга форма. " Според него единственият вероятен вид е страната да продаде оборудването.
Хората, които споделят мнението на Трайков, показват, че при 100% обществено присъединяване страната приема, че ще получава рентабилност, която би била недопустимо ниска за частния вложител. По този метод данъкоплатците биха били единствените вложители и носители на риска. И ще са принудени да се съгласят парите от техните налози да бъдат вложени в начинание, което би носило по-ниска възвращаемост в идващите 60 година по отношение на други вероятни вложения.
Пакс-макс
Примерът на " Пакс " в Унгария към този момент породи и комични мнения, че надали не това е план, който се утвърждава от Брюксел и е добре България да последва този образец. Това изказване се основава на обстоятелството, че Европейската комисия в последна сметка не видя непозволена държавна помощ в присъединяване на унгарското държавно управление в построяването на АЕЦ-а. Това обаче не значи утвърждение, нито пък самопризнание за успеваемостта на модела. Всъщност тъкмо противоположното – Европейска комисия не се произнесе против Унгария, защото Будапеща потвърди, че планът е стопански неблагоприятен за частен вложител, не облагодетелства нито един стопански оператор и може да се построи единствено с присъединяване на държавното управление, което може да одобри възвращаемост под обикновено предстоящата. " Базирана на по-горния разбор, Европейска комисия заключва, че частен вложител не би вложил при същите правила и условия ", гласи изводът на комисията.
На процедура Европейска комисия приема, че успеваемостта на потреблението на унгарските обществени финанси е в ръцете на данъкоплатците и те вземат решение това по време на избори.
Балканите – оправданието на всеки огромен енергиен план
След като всички към този момент са наясно, че АЕЦ " Белене " е с най-малкото съмнителна икономическа стойност, единствената опция планът да се реализира е, в случай че се потвърди, че без него страната я чака режим на тока. Затова и в идващите месеци евентуално ще се разгори истерична борба с прогнози за електроенергиен апетит на Балканите, Европа, а за какво не и Евразия (в минали години президентът Георги Първанов даже проучваше експорт на ток за Сирия).
През 2005 година " Белене " се аргументираше с потребността на родната енергоемка промишленост и бързия стопански напредък – тогава се споделяше, че всеки % растеж на Брутният вътрешен продукт изисква 1.5% растеж на потреблението на електрическа енергия. Оттогава насам " Кремиковци " и " Химко " от дълго време са история, а Брутният вътрешен продукт на страната се усили с 33% (реален ръст), до момента в който потреблението на сила съвсем не е помръднало. Въпреки прогнозите за растеж на потреблението в България още през 2008 година НЕК призна, че АЕЦ " Белене " е нежизнеспособна, в случай че не изнася по-голямата част от създадената електрическа енергия. През последните 10 години предстоящият енергиен недостиг на Балканите не се появи, а даже имаше моменти, когато България внасяше електрическа енергия от другояче енергийно гладната Турция.
Сега претекстът ще е идното затваряне на въглищните централи в България, както и всеобщото нахлуване на електроавтомобили. " Мощности като АЕЦ " Белене " са нужни на България, още повече след началото на към този момент последната фаза на битката против въглищните топлоелектрически централи ", счита Овчаров. " Добре беше да се разбере, че нуклеарната енергетика и базовите мощности не са по никакъв метод различни на ВЕИ. Защото един ВЕИ има приложимост в най-хубавия случай към 2000 часа в годината, а годината, доколкото си припомням, има 8760 часа ", добавя той във връзка очакванията, че внезапно спадащите цени на новите енергийни технологии могат да създадат старите енергийни мастодонти непотребни.
Трайков обаче отбелязва, че казусът не е неналичието на енергийни мощности. " Това е дълъг диалог, само че в резюме казусът на България е в неефективно ползване на силата - там би трябвало да се насочат напъните, да вземем за пример посредством основаване на системи за изглаждане на пиковете и дъната на графиката на ползване. Второ - развиването на енергийните технологии, които и към днешна дата оферират по-добри решения от плана " Белене ", а след 10 година това ще е още по-вярно. И трето - евентуално ще има изкушения за прибързано затваряне на 5-и и 6-и блок на АЕЦ " Козлодуй " и на въглищните централи в Маришкия басейн, с цел да се направи място за АЕЦ " Белене ", споделя Трайков.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Аргументът с въглищните централи не е нов. Той се използваше и при започване на века, с цел да се обоснове отбраната на дребните блокове на АЕЦ " Козлодуй ", които бяха затворени под напън от Брюксел. Тогава се твърдеше, че европейските екоизисквания неизбежно ще затворят въглищните тецове. За последните 10 година обаче затвори единствено Топлоелектрическа централа " Варна " и все пак България продължава да има остатък на електрическа енергия.
Влизащите след няколко години условия са доста по-високи, само че към момента никой не е направил сметката какъв брой би коствало да се модернизират въглищните централи и дали това няма да е по-евтино от градежа на нуклеарна мощ. Нито какво би се случило, в случай че след няколко години цената на фотоволтаичните съоръжения падне дотолкоз, че те стартират всеобщо да се конфигурират по покривите на предприятия и частни домове. Това не е предполагаем сюжет – в последните години цената на слънчевите панели пада с 20% на всеки три години, демонстрират данните на Международната организация по енергетика. Не се изисква висша математика, с цел да се пресметне какво ще се случи след пет-шест години, при изискване че и в този момент скъпите фотоволатици са към този момент преференциална опция на ЕРП-тата или дизел генераторите.
Ядрената централа може и да е добър вид за България, само че подправените причини за нейната изгода рискуват да я трансфорат в следващото скъпо начинание, в което ще потънат още 20 милиарда лв.. Как още веднъж трябваше да се открие топлата вода
От Българска академия на науките са изготвили общоприет финансов модел на плана за АЕЦ " Белене ", в който въз основата на прогнозните доходи и разноски се прави оценка за неговата икономическа целенасоченост. В случая заданието е било да се сформира модел с презумпцията за частен вложител (не е обсъждан вид, при който страната взе участие като 100% собственик). Използвани са данни, които са били предоставени от БЕХ – т.е. става дума за напълно действителни цифри от плановата документи на замразената нуклеарна централа, както и информация от разнообразни интернационалните източници - да вземем за пример разбора на капиталовата банка Rothschild за вероятността за разширението с нови мощности на унгарската нуклеарна централа " Пакс ".
Като цяло анализът на икономистите е здравомислещ и залага консервативни допускания за изчислението на бъдещите доходи и разноски на АЕЦ " Белене ". Например при изчислението на цената на електрическата енергия в България и района – решаващият фактор, който би определил дали бъдещата централа би могла да продава продукцията си, от Българска академия на науките са приели, че след 2030 година (докогато може да се направи релативно надеждна прогноза) тя ще се покачва единствено с 1% годишно (т.е. малко над 10% за десетилетие).
Инвестиционните разноски са заложени на равнище от 9.2 милиарда евро, до момента в който да вземем за пример преди пет години консултантът HSBC ги беше определил на 8.1 милиарда евро. Заедно с предстоящото оскъпяване по време на строителството и финансовите разноски досега на пуска на АЕЦ-а сметката набъбва на 11.6 милиарда евро. От тях досега са платени 1.17 милиарда евро. Най-интересното е, че откакто първият вид на отчета на Българска академия на науките е бил върнат за корекции (анализът е пропуснал някои разноски по време на градежа и да отрази някои данни за районните цени на електроенергията), в поправената си версия той е още по-негативен за плана. Ако в него се включат и още предстоящи разноски (които са отразени в плана за унгарската АЕЦ " Пакс II " ) като неизбежното закъснение на строителството и нейното оскъпяване (няма нуклеарна централа, приключена в точния момент и за в началото предвижданата инвестиция), сметката ще набъбне още повече.
По-важното в изчислението на Българска академия на науките е прогнозната цена на електрическата енергия на АЕЦ " Белене " - 90.99 евро за мегаватчас за целия период на работа на централата (т.е. в началото може и да е по-ниска, само че да е по-висока в края на употребата на съоръжението). Това е така наречен изгладена цена (LCOE), която се употребява да се пресметна дали сметката излиза. Според Българска академия на науките планът излиза единствено при изискване, че цените на електрическата енергия в района доближат оптимално плануваните и АЕЦ-ът работи от самото начало със 100% от мощностите си – две невъзможни предпоставки (виж повече в графиката). По този метод икономистите доближават до извода на HSBC, че АЕЦ " Белене " може да бъде изпълним план, само че единствено при забележителното присъединяване на страната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ