Бедни нещастници! Не разбрахте ли, че това море не е

Бедни нещастници! Не разбрахте ли, че това море не е за вас? Еко ли сте, био ли сте или просто сте скъсани с парите не знам, само че междинната класа в тази страна към този момент има условия.
Благодаря на родния туризъм, че прави всичко допустимо ние, данъкоплатците да се усещаме добре.
Като отида на отмора желая да се отпусна. Как, си е моя работа.
Запомнете - природата не е ваша. Как на кого е, бе нещастници? На мен! Имам нотариален акт за цялата шибана природа. Зад мен седят закони, институции и какво ли още не. Ще върша с природата каквото си желая, и всичко ще се назовава по един метод – облагородяване.
Ако желая природа - ще имам природа, в случай че не желая – няма природа. Нарича се частна благосъстоятелност. Точка и да го … имате поради.
Искам да ми е асфалтирано. До Бургас хубаво, но натам? Държа да има паркинг в морето, където да мога да си паркирам джипа. ВИП паркинг. Нали по тази причина съм пристигнал на море? Ако не мога да го паркирам във водата, бем ти и морето. Все ми е тая дали паркингът ще е заплатен, само че по-добре да е заплатен. Защото в случай че не е заплатен ще се набутват всевъзможни небогати калъфи, а аз съм пристигнал не да се ръчкам, а да си почивам.
Имам и други условия. Искам като почивам да има на плажа брегоукрепителна стена. За какво ми е? Ми да не ми падне някой бряг на главата до момента в който се пека. Още по-добре ще е, в случай че в стената има жилища, в които да се настанява. Но това вас не ви интересува. Нали тези жилища не са ваши?
Чадър най-малко десетачка. Под десетачка не стъпвам на тъпите ви селяшки плажове за сиромаси тъй като не желая да се отърквам във вашата мизерия.
Искам да хапвам ВИП таратор. Разликата е в цената. Искам да научите лайняната бактерия Ешерихия коли да играе хоро. Ще е атракция в туризма. Искам ВИП шопска салата и ВИП кюфте. Не ме интересува от какво ще ги вършиме само че си ги желая. Аз имам условия и си заплащам. За цената няма да се пазарим.
Държа заран като се изтропам в хотелския кенеф да мога от терасата на хотела и с бинокъл да видя къде тъкмо плува моето произведение. Това може да се указва с шамандури на избраните места. Така ще си пия кафето и ще виждам по какъв начин нещо от мен гордо плува под небето на родината. Нямам визия дали това ще ме направи по-щастлив, само че несъмнено е основата на забавни разкази през студените зимни дни.
И запомнете – Аз желая и да разпределям парите си на алчни селяндури. Не се опитвайте с биотъпизмите си да ме лишите от това мое свещено право. Искам да съм като крал, който хвърля жълтици на селяндурите и те пълзят, и с гнусни физиономии ги събират от калта. Аз имам доста пари и доста обичам да ги разпределям по този метод. Това ме прави благополучен и отпочинал.
Сега пускай Шушана, че ми се слуша нещо за релаксене.
А на бедните калъфи ще дам един съвет – не ми се правете на не`кви грети тумберги, ами вземете изкарайте някой лев и елате да почивате като крале на нашето ни море. Хъм, даже се римува… Ако вършиме клип ще ми цакате за авторски права.