5 пъти почти сме се самоунищожили
База Травис, 1950г.
По време на корейската война Съединени американски щати обмислят потреблението на нуклеарни оръжия. През Август 1950г. 10 бомбардировача B-29 изхвърчат от база Феирфилд в Калифорния и се насочват към Гуам. Всеки от тях носи атомна бомба Марк IV, която е два пъти по-мощна от бомбите, пуснати над Япония през ВСВ.
Малко след излитането, един от самолетите има проблем с мотора. На борда му е бил военачалник Робърт Травис, който дава заповед да се върнат в базата, само че колесникът на самолета блокира. Разбирайки, че ще се разбият, водачът пробва да избегне базата и се разрушава в северозападния й край. При злополуката умират 12 от 20-те души на борда, в това число и военачалник Травис. Взривяват се 2 тона експлозиви, които са били на борда на самолета. Експлозията убива 7 души на земята, а в случай че се е детонирала атомната бомба, жертвите са щели да бъдат стотици хиляди.
Еър Форс покриват случая, като споделят, че детонацията е от подготвителен полет. Базата е преименувана на Генерал Травис единствено няколко месеца по-късно.
Реакторът Ферми 1, 1966г.
Този случай е обезсмъртен като нощта, в която „ съвсем изгубихме Детройт “ от Джон Фулър в книгата със същото име.
Случилото се във Ферми 1 е резултат на инженерни неточности, липса на стандарти за сигурност и неумелост при строенето на нуклеарни реактори. Дизайнерите са създали промени по охладителната система, без да ги документират и инженерите, работещи по реактора не знаели за спомагателните плочи в резервоара с течен натрий. Една от тръбите в охладителната система блокира и реакторът прегрява до 371°C, при което от елементи се стопява.
При топенето, горивото в реактора също прегрява и стартира да изгаря всичко в близост, до момента в който при 1000°C не се възпламенява и то.
Остров Тайби, 1958г.
Във водите покрай остров Тайби, навръх границата сред Джорджия и Южна Каролина, лежи заровена атомна бомба. Вече 50 години.
През 1958г. бомбардировач B-47 се сблъсква с различен аероплан при подготвителен полет. На борда му била водородната бомба Марк 15 – лека бомба, дълга 3,6 метра със 180кг. експлозив и обогатен уран. Екипажът на самолета взема решение, че не биха желали на борда им да има такава бомба, до момента в който се пробват да кацнат спешно, по тази причина я пускат в океана.
Има някои несъгласия за това дали бомбата е била заредена. Правени са няколко опита за намирането й, само че естествената радиация в региона пречи на уредите.
Айдахо Фолс, 1961г.
Инцидентът на дребния остров е най-страшното нуклеарно злополучие в историята на Съединени американски щати, само че е малко известно.
В нощта на 3 Януари 1961г. се задействат алармите за температура в пробния реактор SL-1. Спешният екип незабавно отива на мястото, само че час и половина не може да доближи до контролната зала, заради високите равнища на радиация. Когато най-сетне влизат, те откриват две жертви, само че най-лошото още не било пристигнало. Няколко дни по-късно е открит третия оператор. Той бил над реактора в мига на случая и при детонацията един от контролните прътове го пронизал в гърдите и го забил в тавана.
Инцидентът се дължи на неточност при ремонт.
НОРАД, 1979г.
НОРАД научават по сложния метод да не пускат компютърни симулации на съветски нуклеарни набези на системи, употребявани да реагират на действителни такива набези. От противоракетната защита получават сигнал, че съветски нуклеарни ракети летят към Съединени американски щати. Самолети незабавно били въоръжени с нуклеарни оръжия. Самолетът на президента също изхвърчал.
Пръсти защракали по копчетата. Командирите на самолетите чакали заповед за удар. В продължение на шест дълги минути никой не бил сигурен дали няма да стартира трета международна война. Странно, само че и никой не се сетил да попита руснаците. В последна сметка радарите и спътниците не засичат ракети. Оказало се, че простъпка била задействана подготвителна стратегия.
Източник: io9.com
