Батакът, който Спас Русев оставя в Левски е по-голям и

Батакът, който Спас Русев оставя в " Левски " е по-голям и от най-смелите предвиждания. 

Дълговете на " Левски " са 32 милиона лв.. Най-големите отговорности са към Национална агенция за приходите - 6 милиона главници и близо 2 милиона лихви. През ерата " Спас Русев " синият клуб не е плащал нито лев на страната - нито за Данък добавена стойност, нито за осигуровки.

Ножът е опраял до кокала - единствено за седмица би трябвало да се откри голяма сума пари, с цел да се подсигури лиценза. Това не би могло да стане, в случай че не бъдат оправени най-малко някаква част от отговорностите към Национална агенция за приходите.

Отделно от това клубът продължава да натрупа задължения със скорост 2 милиона лв. на месец. По-голямата част от сумата е за галактическите заплати на набедените задгранични звезди на " Левски ". Макар че някои от тях са играли по няколко мача, а даже има подобен, който не е изиграл нито една минута, заплатите им надвишават в пъти заплатите на българските футболисти. Все още не е ясно дали " звездите " в действителност получават тези пари или огромна част от тях отива при техни " патрони ", уредили им ролята на статисти в тима.

За да не бъдат запорирани сметките му, до седмица " Левски " би трябвало да заплати и 2 обилни вноски по прехвърлянията на двама от чужденците.

Тези дни е получено последно напомнящо писмо, че би трябвало да е платят и близо 3 милиона лв. на БТК, които телекомът е дал " на заем " на " Левски " по времето на Спас Русев.

Този заем е настрана от близо 15-те милиона, които телекомът е изсипал в клуба под формата на реклама. Всички тези рекламни милиони към този момент са изхарчени.

Не парите, а калпавата организация е най-лошото завещание, което оставя Спас Русев. Публиката на " Левски " се охранява от... самата аудитория на " Левски ". Хора от агитката, без да е напълно ясно кои, късат билетчетата за бранш " Б ". Дали в действителност късат билетчета, дали пускат почитателите без пари или им прибират на ръка цената на билета, не се знае, единствено се допуска.

По-лошото е, че до момента (а и към този момент) не е имало система, която да ревизира кой какво вкарва на стадиона. От персоналните естетически разбирания за хореография на тарторите на агитката е зависело (а и към момента зависи) дали ще вкарат единствено димки, бомбички или цяло черешово топче.

Тарторите на агитката са имали достъп и до видеозаписите от трибуните. Те освен са можели да ги гледат и вероятно да изнудват нарушителите, можели са и да трият записите за да заличат кой какво прави.

Голямо източване е падало и през мърчъндайзинга на клуба. Търговската марка за произвеждане на фланелки и сувенири е благосъстоятелност на фен-клуба. Фен-клубът обаче леко се е самозабравил и е отчитал на тима едвам 2000 лв. месечно доход от фланелки и сувенири.

Още не може да се каже какви суми клубът превежда към невероятни организции, организацийки и подорганизациийки. Някои от тях са на ветерани и хора със заслуги към " Левски ", други са на изцяло незнайни за футбола лица.

Тепърва би трябвало да се довършва и недостроената естрада на стадиона. Все отново там има и една добра вест - заможни и правилни почитатели на сините са събрали пари, с цел да създадат музей на славата на " Левски ", в който да се разположат трофеите и спомените на най-обичания български тим.