За Луково, държавата и Карлуково
Баща ми, светла му памет, ми е разказвал, че до 1944 година на три села се падал по един служител на реда. Но кой окрал, кой изнасилил, кой умъртвил, се разкривало за няма и 24 часа.
После - малко пердах, последван от „ цялостни признания ". И развеждане на нарушителя из съответното село...
Сега в едно единствено село (Луково) се струпаха над 300 държавни чиновници - Министерство на вътрешните работи, ДАНС, че дори и армията. И най-после откриха „ българския Рамбо " „ самоубит ".
Аз не спирам надълбоко да се колебая в тази версия. Първо, имаме към този момент такава процедура - преди години „ самоубиха " с гранатомет някакъв иманяр от Хасковско (Тодор Димов-Чакъра - бел.ред.). И някакъв престъпник в София (Ганеца - бел.ред). Като за втория медиите даже авансово оповестиха, че няма да оживее. После пристигна и казусът с оня от Перник, дето се „ самоуби " (Стойчо Стоев - бел.ред.) с белезници, пред очите на служител на реда и с пищов, който мъчно се зарежда даже и със свободни ръце...
Второ, учим се и от богатия опит на новия „ огромен брат ". В Съединени американски щати годишно стават приблизително по към 30 000 убийства на битова или расова основа. И нормално причинителите им се „ самоубиват ". При един от последните случаи, дето някакъв умопобъркан изтрепа 60 души, беше „ самоубит " с прецизен снайперски изстрел от близо 200 метра.
И трето, може и да ви прозвучи жестокосърдечно, само че по принцип не скърбя за развръзката в Луково. През 1998 година ние отменихме смъртното наказване (и аз тогава като народен представител гласувах „ за ".) Но другояче нямаше да ни вземат в Европейски Съюз, та доста остро се постановяваше.
За което не скърбя. Но след това се замислих. Защото вместо смъртното наказване като оптималната мярка въведохме „ пожизнен затвор без право на анулация ".
Дотук добре. Обаче след това научих, че дневният дял („ разкладка ", както му викат) на един пандизчия е три пъти по-голям от този на „ брой лице " в детската градина.
Ами хайде в този момент замислете се и вие, общителни читатели. Значи всеки ден за наказан нарушител страната троши по три пъти повече пари, в сравнение с за едно дете? Е, по какъв начин тогава да се вайкаме за демографска рецесия, когато един загрубял престъпник ни излиза тройно по-скъп от едно почтено малко българче?
А защото стана тирада за страната, напират в главата ми и куп други въпроси.
Каква е тази страна, в която правосъдната система ти дава ефикасна присъда, пък след това ти споделя „ към този момент си свободен, ще влезеш в панделата, когато му пристигна времето ". В „ белите " страни обаче в сходни случаи ти инсталират и една гривна с джипиес, която демонстрира къде си тъкмо във всеки един миг. И няма никакво мърдане.
Но защото явно не сме „ бяла страна ", у нас бъдещият пандизчия въобще не чака „ да му пристигна времето ". А просто се покрива...
Каква е тази страна, в която един нарушител осем години сякаш се спотайва от властта, а тя май въобще не го и търси. Защото през това време той работи, въпреки и без трудов или най-малко цивилен контракт.
Нещо повече, и без тези документи съумява да си уреди „ кредитно досие " за телефон на погашение, което си е чиста магия. И още освен това - когато го предават на така наречен „ колекторни " компании, те на часа го намират. Да, но не и властта...
Каква е тази страна, в която можеш да се сдобиеш с военен револвер? Минал съм през законовите процедури за придобиване и ви убеждавам, че са много строги. Но през вчерашния ден стопирах да се чудя, като видях в „ Google " десетките разгласи за продажби на „ късоцевно оръжие втора употреба ". С имена, телефони и така нататък Ама май ДАНС и ГДБОП никак не ги е еня...
Каква обаче е тая страна, в която цялото Министерство на вътрешните работи и армията реват, че нямат пари, само че видяхте ли с какви съвременни, че и напряко първокласни коли „ окупираха " Луково? И с какви оръжия бяха опасани - напряко да им завиди всяка уважаваща себе си мутра. Сиреч пари си имат. И за техника, и за комисионите за нея...
И най-после, въпросното Луково е едно малко обитаемо място (под 300 поданици съгласно статистиката). Та каква е тази страна, в която кметският наместник не познава „ по име, презиме и фамилия " съселяните си? Ми тогава май ще поддържа мнението на Вежди Рашидов за „ чепа за зеле ".
Аз въпреки всичко се веселя, че „ самоубиха " Горския. От една страна, по този начин жителите на Луково ще си отдъхнат и няма да се запътят всеобщо и запъхтени към недалечното Карлуково. Накъдето с безумните си дейности цяла седмица ги тикаше страната.
От друга страна, „ самоубиването " на Горския пристигна напълно в точния момент, дни преди формалното начало на нашето европредседателство. Така бюрократите от Брюксел умерено ще си прекарват тук, в тази „ спокойна и правова " страна.
Но ще се причисля и към деликатните подмятания на юрист Марковски, които прочетох тия дни в уеб страницата на ПИК. И в действителност, до момента в който съответните държавни органи не покажат безапелационни доказателства за противното, обществото като цяло няма да се отърве от съмненията си, че иде тирада за някаква голяма неистина, сътворена от тях..
Проф. Драгомир Драганов, Свободно слово
После - малко пердах, последван от „ цялостни признания ". И развеждане на нарушителя из съответното село...
Сега в едно единствено село (Луково) се струпаха над 300 държавни чиновници - Министерство на вътрешните работи, ДАНС, че дори и армията. И най-после откриха „ българския Рамбо " „ самоубит ".
Аз не спирам надълбоко да се колебая в тази версия. Първо, имаме към този момент такава процедура - преди години „ самоубиха " с гранатомет някакъв иманяр от Хасковско (Тодор Димов-Чакъра - бел.ред.). И някакъв престъпник в София (Ганеца - бел.ред). Като за втория медиите даже авансово оповестиха, че няма да оживее. После пристигна и казусът с оня от Перник, дето се „ самоуби " (Стойчо Стоев - бел.ред.) с белезници, пред очите на служител на реда и с пищов, който мъчно се зарежда даже и със свободни ръце...
Второ, учим се и от богатия опит на новия „ огромен брат ". В Съединени американски щати годишно стават приблизително по към 30 000 убийства на битова или расова основа. И нормално причинителите им се „ самоубиват ". При един от последните случаи, дето някакъв умопобъркан изтрепа 60 души, беше „ самоубит " с прецизен снайперски изстрел от близо 200 метра.
И трето, може и да ви прозвучи жестокосърдечно, само че по принцип не скърбя за развръзката в Луково. През 1998 година ние отменихме смъртното наказване (и аз тогава като народен представител гласувах „ за ".) Но другояче нямаше да ни вземат в Европейски Съюз, та доста остро се постановяваше.
За което не скърбя. Но след това се замислих. Защото вместо смъртното наказване като оптималната мярка въведохме „ пожизнен затвор без право на анулация ".
Дотук добре. Обаче след това научих, че дневният дял („ разкладка ", както му викат) на един пандизчия е три пъти по-голям от този на „ брой лице " в детската градина.
Ами хайде в този момент замислете се и вие, общителни читатели. Значи всеки ден за наказан нарушител страната троши по три пъти повече пари, в сравнение с за едно дете? Е, по какъв начин тогава да се вайкаме за демографска рецесия, когато един загрубял престъпник ни излиза тройно по-скъп от едно почтено малко българче?
А защото стана тирада за страната, напират в главата ми и куп други въпроси.
Каква е тази страна, в която правосъдната система ти дава ефикасна присъда, пък след това ти споделя „ към този момент си свободен, ще влезеш в панделата, когато му пристигна времето ". В „ белите " страни обаче в сходни случаи ти инсталират и една гривна с джипиес, която демонстрира къде си тъкмо във всеки един миг. И няма никакво мърдане.
Но защото явно не сме „ бяла страна ", у нас бъдещият пандизчия въобще не чака „ да му пристигна времето ". А просто се покрива...
Каква е тази страна, в която един нарушител осем години сякаш се спотайва от властта, а тя май въобще не го и търси. Защото през това време той работи, въпреки и без трудов или най-малко цивилен контракт.
Нещо повече, и без тези документи съумява да си уреди „ кредитно досие " за телефон на погашение, което си е чиста магия. И още освен това - когато го предават на така наречен „ колекторни " компании, те на часа го намират. Да, но не и властта...
Каква е тази страна, в която можеш да се сдобиеш с военен револвер? Минал съм през законовите процедури за придобиване и ви убеждавам, че са много строги. Но през вчерашния ден стопирах да се чудя, като видях в „ Google " десетките разгласи за продажби на „ късоцевно оръжие втора употреба ". С имена, телефони и така нататък Ама май ДАНС и ГДБОП никак не ги е еня...
Каква обаче е тая страна, в която цялото Министерство на вътрешните работи и армията реват, че нямат пари, само че видяхте ли с какви съвременни, че и напряко първокласни коли „ окупираха " Луково? И с какви оръжия бяха опасани - напряко да им завиди всяка уважаваща себе си мутра. Сиреч пари си имат. И за техника, и за комисионите за нея...
И най-после, въпросното Луково е едно малко обитаемо място (под 300 поданици съгласно статистиката). Та каква е тази страна, в която кметският наместник не познава „ по име, презиме и фамилия " съселяните си? Ми тогава май ще поддържа мнението на Вежди Рашидов за „ чепа за зеле ".
Аз въпреки всичко се веселя, че „ самоубиха " Горския. От една страна, по този начин жителите на Луково ще си отдъхнат и няма да се запътят всеобщо и запъхтени към недалечното Карлуково. Накъдето с безумните си дейности цяла седмица ги тикаше страната.
От друга страна, „ самоубиването " на Горския пристигна напълно в точния момент, дни преди формалното начало на нашето европредседателство. Така бюрократите от Брюксел умерено ще си прекарват тук, в тази „ спокойна и правова " страна.
Но ще се причисля и към деликатните подмятания на юрист Марковски, които прочетох тия дни в уеб страницата на ПИК. И в действителност, до момента в който съответните държавни органи не покажат безапелационни доказателства за противното, обществото като цяло няма да се отърве от съмненията си, че иде тирада за някаква голяма неистина, сътворена от тях..
Проф. Драгомир Драганов, Свободно слово
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ